Роденият в Австрия политик, който става фюрер и канцлер на Третия райх от 1933 г. до смъртта си през 1945 г. От обикновен човек с незначителен произход се издига до диктатор на Германия и завладява почти цяла Европа. На гребена на фашистката вълна заляла Европа след Първата световна война той изгражда в Германия режим на безподобна тирания. Въоръжава страната стремглаво и започва Втората световна война - най-трагичната в историята на човечеството.

Само една пречка остава да бъде преодоляна по пътя към абсолютнaта диктатура - радикалният елемент вътре в партията, концентриран около SA и лидера й капитан Ернст Рьом. На Хитлер е нужно спокойствие. Помогналите му да стигне до властта бизнесмени и военниса обезпокоени от кафевите ризи водени от Рьом, който призовава за "продължаване на революцията". Армията е разтревожена и от факта, че в плановете за бъдещето на лидера на SA влиза конкурирането и постепенното изместване на райхсвера от щурмоваците. Съвсем естествено и индустриалците, и военните притискат Хитлер да пристъпи към разрешаване на въпроса като дават да се разбере, че от това зависи оставането му на върха. Адолф Хитлер за втори път (виж Възстановяване на партията) е изправен пред избор между националистите и социалистите в движението си. Имайки предвид по-горе посочените обстоятелства решението на Фюрера е ясно. Събитията са бурни. На 30 юни 1934 г. се състои така наречената Нощ на дългите ножове. Хитлер лети до Бад Висзее в Горна Бавария, където Рьом и част от свитата му са отседнали в санаториума Ханзелбауер (точно преди да излезнат в едномесечен отпуск). Фюрерът влиза в хотела, нарежда да събудят Рьом и го арестува. Два дни по-късно Хитлер заповядва на ръководителя на SA да се застреля. Рьом, който добре познава Адолф, знае, че последният проявява слабост пред кървавите сцени, и казва на пазачите си да предадат на Фюрера, че иска Хитлер лично да стреля в него. В крайна сметка пречещият Ернст Рьом е убит.

Междувременно в Берлин са арестувани 150 лидери на SA. Повечето от тях са ликвидирани. Никой не знае колко са точно жертвите на кървавата чистка. Хитлер не напада само непокорните сред кафевите ризи. Моментът е прекалено удобен, за да бъде пропусната възможността да се премахнат противници и от друг характер. Шест души убиват бившия канцлер Курт фон Шлайхер във вилата му. В Мюнхен 72-годишният Густав фон Кар, който десетилетие по-рано попречва на Бирения пуч на Хитлер, е измъкнат от дома си и убит е захвърлен в тресавище. Пред обществеността кръвта е оправдана с това, че в момент, когато е била заплашена сигурността на държавата, Хитлер е трябвало да действа като "върховен съдия в защита на немския народ". Търсеният резултат е постигнат. Адолф Хитлер вече е неоспоримият диктатор на Третият Райх. Нощта на дългите ножове е от изключителна важност и за един друг лидер - Хайнрих Химлер. Ръководителят на SS взима дейно участие в ликвидирането на "преврата" и е възнаграден от върховния си господар с получаване на независимост на елитната му организация, която преди това формално се намира под управлението на SA.

Управлението на страната по традиционните закони приключва. След смъртта на Паул фон Хинденбург на 2 август 1934 г. Хитлер обединява двете върховни държавни длъжности на канцлер и президент в една. Всички офицери от армията са задължени да положат клетва за вярност не към конституцията, а към Фюрера. Обединяването на длъжностите от "фюрера и райхсканцлера Адолф Хитлер" е узаконено с допитване до народа на 19 август 1934 г. - 90% от гласоподавателите дават подкрепата си за диктатора.

От този момент нататък Хитлер обръща малко внимание на вътрешните боричкания за власт. В широки линии той прави ясна политиката си пред подчинените му с разбирането, че те ще продължат системата на терор, която да задържи режима. Всеки от големите (след Фюрера, разбира се), без значение дали името му е Гьоринг, Гьобелс, Химлер или друго, получава извънредна власт в своята сфера на дейност и създава своя специална служба. Хитлер внимателно наблюдава развитието им и вижда, че нито една от тези организации не е достатъчно силна, за да заплаши авторитета му. Той насърчава Химлер да изгради система от концентрационни лагери, където да затварят вътрешните си врагове. С Нюрнбергските закони за "защита на германската кръв и на германската чест" се лишават евреите от граждански права, а на "арийците" се забраняват бракосъчетанията с евреи.

Германия става огромен затворнически лагер. Тайната държавна полиция Gestapo зорко следи за "врагове на държавата" и ги премахва още в зародиш. Много от заподозрените след залавянето си изчезват безследно, други са хвърлени и бити в затворите до извличане на желаните показания. Престъпления - от незаконни задържания до убийства - са наречени "политика" в името на "националната революция". Нацистите с по-малки членски номера в партийните си книжки (знак за това, че са ранни нейни представители) се ползват с предимство при назначаването им на цивилна служба. Прочути професори са принудени да напуснат постовете си, наследени от некомпетентни поддръжници на нацисткия режим. В Нюрнберг се организират огромни партийни тържества, за да впечатлят и замаят обикновените хора. Пропагандата на Гьобелс прославя Фюрера: "Свидетели сме на най-великото чудо в историята. Гений гради света!"; "Гласът му пробуди Германия. Неговите дела ни направиха отново нация!"; "Той никога не греши!" и "Той винаги ще е като звезда над нас!"