Химлер е сред най-високопоставените нацистки политици. Безскрупулен последовател на нацистката идеология и в качеството си на шеф на елитната милитаристична организация SchutzStaffel (SS) и на немската полиция, той е отговорен за смъртта на милиони хора от времето на Третия райх.

Курт-Хайнрих Химлер е роден в или близо до Мюнхен на 7 октомври 1900 г. Баща му Гебхард Химлер е възпитател в баварския двор, а майка му Ана (с моминско име Хайдер) е дъщеря на търговци на зеленчуци от Савоя. Семейството е католическо и силно набожно. Малкият Химлер е кръстен на принц Хайнрих фон Байерн, един от възпитаниците на Гебхард Химлер. Химлер получава образование в гимназията в Ландсхут, Бавария. На седемнадест години опитва да започне военно образование като кандидат-офицер във военноморските сили, но е отхвърлен заради проблеми със зрението (носи очила). Постъпва като кандидат-офицер в 11-и баварски полк. Армията обаче скоро рухва. Не по свое желание е принуден да прекъсне обучението си и военната подготовка на Химлер е незначителна. Това дава основание по-късно да бъде упрекван в некомпетентност в тази област. През 1919 г. в редиците на Freikorps взима участие в събарянето на Mюнхенската съветска република. Отказано му е да постъпи в райхсвера. След Първата световна война живее в Берлин. Тук той изкарва прехраната си като разносвач при търговец на четки и после като работник при произведител на лепило. Успява да следва в мюнхенски техически колеж и получава диплом на агроном. По време на следването си влиза в студентския съюз "Apollo" и в още няколко други организации, сред които е и "Немско общество за научно селектиране". След завършването си за кратко работи във фирма за производство на тор. В Берлин Химлер се запознава с бъдещия националсоциалистически мъченик Ханс Хорст Весел. В началото на 1921 г. Хайнрих се завръща в Ландсхут. Баща му му дава възможност да упражнява агрономските си способности в малка ферма за пилета. По това време синът на Гебхард Химлер има зад гъраба си членство в лигата "Артаман". Новата организзация, която приютява младия Химлер е Reichsflagge (Знаме на Империята). Един от лидерите на тази националистическа група е Ернст Рьом. През октомври 1923 г. движението се разцепва - една част водена от капитан Хайс, подкрепя политиката на фон Кар, а друга, сред която е и Хайнрих Химлер, се ориентира към NSDAP. Тази втора група, водена от капитаните Рьом и Зайдел, образува ново формирование - Reichskriegsflagge (Бойно знаме на Империята). Като част от него Химлер взима участи в неуспешния Бирен пуч на Хитлер на 9 ноември 1923 г. Хайнрих е знаменосец в групата на Рьом, която овладява военното министерство. Химлер се измъква от провала невредим. Във времето, когато Хитлер излежава присъдата си в затвора Ландсберг и NSDAP е забранена, Химлер се включва активно в различни групи, служещи за прикритие на нацистите. Под покровителството на Лудендорф влиза в "NS-Freiheitsbewegung" и помага в предизборната кампания на приятеля си Грегор Щрасер. Като член на дясна, парламентаристка, националистическа организация той привлича вниманието на Хитлер. През декември 1924 г. Химлер научава за освобождаването на Хитлер и на 5 февруари 1925 г. му пише писмо, в което изразява вярата си в политическия лидер. Хитлер го кани на посещение. След подновяване дейността на NSDAP за кратко време работи като секретар на Грегор Щрасер в социалистическото крило на партията, а в 1925 г. отстъпва поста на Гьобелс. В партията Химлер е изключително деен и държи да бъде сред телохранителите на Фюрера. През 1925 г. той става действащ гаулайтер (областен управител) на Долна Бавария, а през 1926 г. в Горна Бавария. От 1926 до 1930 г. изпълнява длъжността ръководител на пропагандата в партията. На 3 юли 1928 г. се оженва за дъщерята на земевладелец от Западна Прусия Маргарет Боден, която е със седем години по-възрастна от него. За кратко време без успех двамата се занимават с ферма за пилета във Валдтрудеринг до Мюнхен. Съпругата му пробужда у него интерес към хомеопатията, хипнотизма и билкарството (по-късно концлагеристите са заставени да отглеждат билки).

През 1929 г. между Хитлер и шефа на SA Пфефер фон Заломонима (под чиято власт се намират и малобройните но елитни групи Schutzstaffel (SS)) има сериозни търкания, които логично водят до освобождаването на Заломон. На 6 януари 1929 г. Химлер е назначен за ръководител на SS, личната охрана на фюрера. По това време членовете на тази организация наброяват 280 души и заради черните си униформи си спечелват прозвището "черноризците". С това назначение се полага основата за постепенното издигане във властта на Химлер. Подчинените му са изпитани и грижливо подбрани бойци. В SS за разлика от SA на Рьом се набляге не на количеството, а на качеството. Целта на Химлер не е да конкурира армията, а да създаде елитна войска на партията. Именно заради подбора SS не се разраства с твърде бързи темпове. През ноември 1929 г. есесовците са 280 души, през 1930 г. - 2000, 1931 г. - 10 000. След раждането на дъщеря му Химлер напуска Валдтрудеринг, защото отношенията с жена му са много лоши. 1930 г. в изборите за райхстаг е избран за представител на района Везер-Емс. На 25 януари 1932 г. Химлер е обявен за шеф на сигурността в партийната централа в Мюнхен. До 1933 г. успява да докаже способностите си на организатор, увеличавайки подчинените си на над 50 000 души. Членовете на SS се подбират по критериите на нацистите за расова чистота. От желаещите да се запишат се изисква добро здраве, "арийкси" външен вид и уверение за "чисто" родословно дърво. Есесовците могат да сключат брак единствено с разрешение от организацията след проверка на евентуалната съпруга. Химлер търпеливо си прокарва път към върха в йерархията на нацистката партия. Той проучва документите на останалите лидери и събира достатъчно информация, която да му даде власт над тях. От 1931 до 1933 г., във време когато SS е все още номинално в рамките на SA на Рьом, Химлер си изгражда тайна цивилна организация за защита Sicherheitsdienst (SD), водена от Райнхард Хайдрих. В 1933 г. Химлер става шеф на мюнхенската полиция и в качеството си на такъв, по заповед на Хитлер, създава първия концентрационен лагер до Дахау. На 1 април Химлер поема и командването на политическата полиция в Бавария. Въпреки че хората, които командва пряко не са толкова много, колкото тези на Рьом, Химлер има голяма власт, защото Хитлер навсякъде е придружаван от есесовци. И най-незначителното събитие, свързано с партията става достояние на агронома птицевъд.

След Gleichschaltung der Länder (организационното приравняване на провинциите) Химлер поема властта над полицията във всички лендери без Прусия и Шаумбург-Липе. На 20 април 1934 г. във връзка с растящото напрежение между нацисткото партийно ръководство и SA Херман Гьоринг назначава Химлер за шеф на Gestapo в Прусия. 30 юни 1934 г. е решаваща дата за кариерата на Химлер. Той вече е съставил списък на хората, които трябва да бъдат задържани или екзекутирани в проведената от Хитлер кървава чистка, известна още като Нощта на дългите ножове. Химлер пуска командосите си от SS да участват в тридневна смъртоносна акция, целяща унищожаването на лявото крило в нацисткото движение. Три седмици по-късно Хитлер се отблагодарява за "услугата" като дава самостоятелен статут на SS. На 17 юни 1936 г. Хитлер обявява Химлер за глава на унифицираната полицейска система в Третия райх като Райхсфюрер (Reichsführer) на SS и шеф на Gestapo. Така Хайнрих поема контрола на огромна машина за политически операции. Към задълженията му спада изграждането и охраняването на концентрационните лагери. За последната задача са създадени специални отряди "Мъртвешка глава" (Totenkopfverbände). На Химлер на 17 юни 1936 г. е поверено цялото полицейско командване на Германия. Само формално той се намира под разпорежданията на вътрешния министър Вилхелм Фрик. Gestapo все по-силно се разграничава от държавната полиция и стеснява връзките си с разузнавателната служба SD. През 1937 г. тайната държавна полиция получава правото да задържа хора без намесата на съда и да ги изпраща в лагери. Химлер и подопечната му SD взимат дейно участие в аферата Бломберг през 1938 г. След серия от интриги военнокомандващите Вернер фон Бломберг и Вернер Фрайхер фон Фрич са принудени да се оттеглят от постовете си. Същата година през август Хитлер признава статута на въоръжените отряди на SS, от които по-късно ще се оформи Waffen-SS. Така Химлер вече разполага и с малка армия.

Избухването на Втората световна война през 1939 г. сварва Химлер на върха на неговата кариера. Хитлер го прави райхскомисар за консолидиране на германската народност. На този пост Химлер развива методи за масово изтребление на базата на целенасочен процес на унищожение. Негова задача е да елиминира "расовите дегенерати" като евреи, поляци, руснаци и чехи - всички тези, които по преценка на Хитлер са пречки по пътя на възраждането на германците. Химлер е отговорен и за действията на внедрените в чужди страни нацисти, действащи за овладяването им отвътре. През 1940 г. Химлер официално се разделя с жена си и живее заедно със секретарката си Хедвиг Потхаст, която му ражда две деца. След нахлуването в Съветския съюз през юни 1941 г. той контролира и политическата администрация в окупираните територии. След настъпващите армии в Русия действат Химлеровите отряди със специално предназначение Einsatzgruppen. Избити са хиляди евреи, цигани, комунисти и партизани. Химлер увеличава SS от 3 на 35 дивизии и се стига до там, че организацията му започва да се конкурира с вермахта. На 25 август 1943 г. поема поста вътрешен министър на райха. Междувременно разширява концентрационните лагери и лагерите на смъртта, организира набавянето на хора за принудителен труд и упълномощава провеждането на псевдомедицински експерименти в лагерите.

След заговора срещу Хитлер от юли 1944 г. Химлер добива най-голяма власт в Германия след тази на Фюрера. Атентатът дава възможност да бъдат отстранени някои неприятели. На 21 юли 1944 г. Хитлер прави Химлер върховен командващ на Volkssturm (Опълчението - народната армия). Получава командването на армейска група "Горен Рейн" срещу американците, а след това е прехвърлен на изток в качеството на ръководител на армейска група "Висла" (януари 1945 г.). Срещу руснаците липсата му на военен опит веднага проличава. В началото на 1945 г., когато Червената армия приближава Берлин, Химлер е назначен за глава на опълчението защитаващо столицата и шеф на Werwolf, част която е предвидена да продължи един вид партизанска борба в планините на Бавария. Но по това време той започва да губи позиции пред Хитлер и все повече започва да мисли за личното си спасение. През април прави неловки опити за преговори със Съюзниците чрез представителя на шведския червен кръст интернационалиста граф Фолке Бернадот, предлагайки освобождаването на евреи от лагерите и говорейки за капитулация. Вероятно към тези действия, иначе верният на Хитлер, Химлер е подтикнат от Валтер Шеленберг. След като научава за това в бункера си в берлин Фюрерът се разгневява и нарежда да арестуват Химлер. Райхсфюрерът моли Хитлер да му разреши да се сражава в Южна Германия, но е отстранен от всички постове.

На 21 май 1945 г., след капитулацията на Германия, Химлер маскиран (с обръснати мустаци, пластир на едното око и в дрехите на освободения от длъжност агент на Gestapo Хайнрих Хитцингер) напуска Фленсбург. Той явно не подозира, че всеки представител на организация, свързана с неговото име, ще бъде незабавно арестуван. Заловен е в Бремерфьорде североизточно от Бремен от британски войници. На 23 май, докато бива преглеждан от британски лекар в Люнебург, Химлер глътва капсула с калиев цианид, скрита в устата му. Умира почти мигновено.

Направени са много опити да бъдат разплетени личността и характерът на Химлер. Той е изключително работоспособен. Денят му започва в осем часа сутринта и завършва в малките часове на вечерта. Химлер работи дори в движение и поддържа непрестанен контакт с централната служба на Gestapo чрез съвършена радиовръзка. Приятелите му го наричат "Хайни", а в SS и "Reichs-Heini". Химлер силно се възхищава на германските императори и най-вече на Хайнрих I, наричан "Птицелова" или "Саксонеца". Хайнрих I по своето време противно на църковно-християнските методи за управление на Каролингите въвежда отново принципите на старото германско послушание и вярност. Възхищението на Химлер към императора намира израз и в работата му в SS. Церемонията по полагането на клетва на новите членове се провежда в полунощ в катедралата в Брауншвайг пред ковчега с костите на Хайнрих "Птицелова", на светлината на факли. По разпореждане на райхсфюрера на SS старият замък Вевелсбург е преустроен като светилище на германската цивилизация, за да бъде основан там свещеният орден на SS. Проектът е изпълнен, въпреки големите разходи. От 1934 г. по няколко пъти в годината в него се събира висшето ръководство на черноризците. Съвещанията се провеждат около кръгла маса.

Има общо съгласие за външния вид на Химлер. Наблюдатели го описват по-скоро с вид на интелигентен учител отколкото на зъл човек. Сиво-сините му очи гледат зад стъклата на очила. Мустачките му са грижливо оформени на черта, правилен нос, тънки устни и издължена брадичка. Негов познат забелязва "тънките му, бледи и почти по момичешки меки ръце, покрити със сини вени". Външният вид на Химлер е на смирен, нежен мъж, който не би навредил дори на муха, но зад външността му се крие съвсем различна личност и характер. Ерих Фром в The Anatomy of Human Destructiveness (1973) представя Химлер като "пример за садистичен властник, който развива страст за неограничен контрол над останалите".

Химлер е представител на крайния мистицизъм на националсоциалистическото движение. Той безусловно вярва в нацисткия мироглед във всичките му прояви и особено в расовите теории и омразата към евреите. Зад безцветната му външност се крие фанатична, садистична натура. "Безмилостно" е една от любимите му думи. През целия си живот Хитлеровият велик инквизитор, майстор на разрушението, страда от психосоматично заболяване, изразено в силно главоболие и стомашни спазми, нопределени болки и истерия. Той добре съзнава репутацията си на злодей: "Знам, че в Германия има хора, на които им прилошава, щом видят черната униформа. Можем да разберем това." Погрижва се да не остане жив в ръцете на съюзниците.

младежка националситическа организация от 20-те години на XX в., посветена на идеята за заселване на нови земи и на концепцията Blut und Boden (кръв и земя). Членовете й изявяват желание да работят във ферми и така да отбият военната си служба, невъзможна да протече по обикновения начин заради наложените военни ограничения на Германия след Първата световна война. Произлизащи от националистично крило на Германското младежко движение, артаманите са силно антиславянски настроени и призовават политиците всички полски фермери, живеещи в Германия, да бъдат екстрадирани. Много от младежите заминават за източните ферми, за да "защитават отечеството си от славяните". Ръководителят на артаманите Ханс Холфелдер поверява на Химлер координирането на отношенията на лигата с нацистката партия и през 1931 г. е създаден Националсоциалистическият съюз на артаманите. Голяма част от членовете преминават в редиците на нацистката партия и вероятно с разрастването й се слага край на лигата.