Роденият в Австрия политик, който става фюрер и канцлер на Третия райх от 1933 г. до смъртта си през 1945 г. От обикновен човек с незначителен произход се издига до диктатор на Германия и завладява почти цяла Европа. На гребена на фашистката вълна заляла Европа след Първата световна война той изгражда в Германия режим на безподобна тирания. Въоръжава страната стремглаво и започва Втората световна война - най-трагичната в историята на човечеството.

Адолф Хитлер се ражда в малкото градче Браунау до реката Ин между Австрия и Германия на 20 април1889 г. Това се случва в 6,30 часа, в навъсена събота срещу Великден, в семейството на митнически чиновник на 52 години - Алоис Шиклгрубер Хитлер и 20-годишното селско момиче Клара Пьолцл Хитлер. Има доста спорове около произхода на Хитлер като основната причина за това е, че баща му е извънбрачно дете и формално остава такъв чак до своята 39-годишнина. Алоис Хитлер е син на Мария Ана Шиклгрубер. Когато Мария се омъжва за Йохан Георг Хидлер, съпругът не признава приживе извънбрачното й дете. Причината за това е кръвосмешение. Фактически дядо на Адолф е Йохан Непомук Хютлер, брат на официалния му дядо Йохан Георг Хидлер. Това ще рече, че Йохан Непомук е не само дядо на Адолф Хитлер по бащина линия, но и като дядо на майка му е същевременно негов прадядо по майчина линия. Адолф Хитлер е дете от връзката между Алоис Хитлер и дъщерята на неговата природена сестра (виж схемата).

И майката и бащата на Хитлер произхождат от Долна Австрия от селяни, водещи тежък живот. Клара е третата жена на Алоис и му ражда пет деца, от които оцеляват само Адолф и сестра му Паула. Майката на бъдещия диктатор е скромна, здраво работеща жена с тъжно и бледо лице. Тя трепери над Адолф, защото го смята за болнав. Бащата се държи строго със сина си. Алоис има сурово виждане за живота. Обича да си попийва и на младия Адолф по-късно често се налага да прибира в дома пияния си баща. Алоис Хитлер се държи господарски в семейството си. Интелигентният и буден Адолф отрано започва да се налага на твърде снизходителната си майка.

До 1892 г. не се случва нищо интересно в семейството. През август 1892 г. Алоис Хитлер е повишен и е принуден да се премести в Пасау, защото в Браунау няма толкова висока длъжност.

Адолф е на пет години, когато на 1 април 1894 баща му постъпва на служба в Линц. В началото семейството остава в Пасау, вероятно заради бебето на Клара Едмунд. Децата в семейството рядко виждат баща си. Влиянието на Алоис по това време върху Адолф е твърде слабо.

През април 1895 г. семейството на Хитлер се събира в Линц, за да се отправи от там за Хафелд край Ламбах на река Траун, където Алоис купува къща с 38 000 квадратни метра парцел. На 1 май 1895 г. Адолф постъпва в еднокласното основно училище на Фишлхам край Ламбах. На 25 юни 1895 г. след 40 години служба баща му се пенсионира по здравословни причини и вече разполага с повече време за сина си.

Адолф е много добър ученик, който всява надежди у честолюбивия си баща, и получава само отлични оценки. През 1896 г. се учи при Франц Рехбергер във второ отделение на ламбахското манастирско училище. Майка му е силно религиозна и се надява, че синът й ще стане монах. Като член на детския хор той слуша много за известния на всички в Ламбах игумен Хаген, в чийто герб и пръстен има стилизиран пречупен кръст.

На 21 януари 1896 г. се ражда сестрата на Хитлер Паула. Към нея той е благосклонен и тя води домакинството му след 1936 г. под името Паула Волф.

През юли 1897 г. Алоис продава имота си в Хафелд и се преселва в Ламбах. По думите му по това време Адолф започва да мечтае "все повече и повече за всичко, което някак си беше свързано с война или поне с военщина". В училище момчето често кара приятелите си да играят на война и започва да предвкусва своето омагьосващо въздействие върху слушащите го.

1898 г. бащата купува къща край гробищата в село Леондинг край Линц. Нанасят се в нея през февруари 1899 г., непосредствено преди Адолф да тръгне в четвърто отделение. Новото училище е вече трето по ред и в него Адолф се учи до септември 1900 г.

На 2 февруари 1900 г. от дребна шарка умира Едмунд и Адолф остава единствения жив син на Клара Хитлер. Баща му възлага много на него и през септември го изпраща в държавното реално училище в Линц.

От това време са запазени две училищни снимки. На едната Адолф е в четвърто отделение на основното училище в Леондинг, а на другата - в първи клас на реалното училище в Линц. На леондингската фотография се вижда едно доста самонадеяно момче, което приковава погледите към себе си.

Докато учи в Линц, Хитлер живее в бащиния си дом в Леондинг и така до ранната смърт на Алоис през януари 1903 г. След това през пролетта на 1903 г. постъпва в общежитие в Линц. Въпреки отличните си оценки в основните училища във Фишлхам, Ламбах и Леондинг Хитлер остава да повтаря първи клас на реалното училище в Линц. Той е "неравномерно" трудолюбив и успехите му по математика и естествена история не са достатъчни за преминаване. Бащата на Адолф не крие желанието си синът му да стане чиновник като него и отрано се опитва да ориентира детето си в тази посока. Адолф обаче не проявява интерес и твърдата воля на Алоис Хитлер още от малък го кара да се държи твърдоглаво и непокорно.

Като ученик във втори клас в реалното училище в Линц, на 3 януари 1903 г., Адолф губи баща си. Въпреки всички препирни и обтегнатите им отношения момчето много обича баща си и преживява тежко раздялата. Адолф продължава да ходи на училище, но вече е сигурен, че няма да стане чиновник, а художник. Чувства се по-свободен отпреди и е единственият мъж в къщата в Леондинг при майка си, сестра си Паула, леля си Йохана Пьолцл и наемателката Елизабет Пльокингер. Като помощно средство за възпитанието на Адолф след смъртта на баща му майката ползва пръчка. На 21 юни Клара продава къщата и се мести с децата си в Линц. Ангела се омъжва на 14 септември 1903 г. за чиновника Лео Раубал и напуска бащиния дом.

На 22 май 1904 г. Адолф е на 15 години и завършва трети клас. Миропомазва се в Линц. На училище ходи с неохота. Най-омразни са му часовете по френски. Може да продължи в четвърти клас само ако се яви на поправителен. Есента на 1904 г. се явява и го издържа, но трябва да обещае на преподавателя д-р Едуард Хюмер, че ще учи в четвърти клас в друго училище.

През септември 1904 г. се записва в четвърти клас в държавното средно реално училище в Щайр. Там е сред най-добрите ученици до септември 1905 г. В Щайр Хитлер живее у търговеца Игнац Камерхофер при съдебния чиновник Конрад Едлер фон Чичини, на Зеленчуковия пазар, по-късно площад "Адолф Хитлер". След края на срока, на 11 февруари 1905 г., Адолф получава зрелостното си свидетелство и на тържество с приятелите си се напива сериозно. На другия ден той се връща в училището, за да изкара дубликат на документа, изгубен след тържеството, но четирите части на свидетелството вече са там. В безпаметството си младият Хитлер го е използвал за тоалетна хартия. Посрамен дава клетва, никога повече да не пие. В споменатото свидетелство знанията му по немски, френски, математика и стенография са оценени със "слаб". Много добър и отличен има съответно по рисуване и гимнастика, а останалите предмети са с оценки "добър" и "среден".

На 16 септември 1905 г. получава окнчателни оценки:

Благонравно държане - добър;
Усърдие - добър;
Вероучение - среден;
Математика - среден;
Химия и физика - среден;
Геометрично чертане и дескриптивна геометрия - среден (след поправителен);
Рисуване - отличен;
Гимнастика - отличен;
Пеене - добър.

Напуска училище поради заболяване. Адолф гледа на това като на спасение от нещо, с което не желае повече да се занимава. По препоръка на лекар Адолф в бъдеще не бива да стои затворен в канцелария. Най-сетне пред мечтата на момчето се открива истинска възможност да се махне от реалното училище и да се запише в Художествената академия. Заминава с вече болната си майка за Шпитал. Там под контрола на д-р Карл Кайс от Вайтра Адолф бързо се възстановява.

За следването във Виенската академия последното му зрелостно свидетелство е достатъчно. През май 1906 г. Хитлер пътува до Виена, където остава до юни и си тръгва преди изпитите. Отлага ги за следващата година. Заедно с Клара и Паула живее на "Хумболдщрасе" 31 в Линц. Записва се в библиотеката на Обединението за народно образование и на Музейното обединение, взема уроци по пиано, ходи редовно в Провинциалния театър, посещава всички постановки на опери от Вагнер, чертае, рисува, пише стихове, композира, нахвърля проекти за театри , мостове, градски и пътни строежи. С приятеля си Кубичек често се занимава с мистицизъм. През януари 1907 г. майка му се подлага на операция (злокачествен тумор в малкия гръден мускул). Живее още само 11 месеца, но пред Адолф симулира подобрение. Септември осемнадесетгодишният Хитлер заминава за Виена.

Там Адолф заварва 112 кандидати за академията на "Шилерплац". Младият Хитлер успява да издържи първата част от изпита, на която са скъсани 33-ма от конкурентите му. Следва втора част с пробна рисунка. Адолф показва работите си от Урфар и Линц. Професорът не е доволен от факта, че сред тях има твърде малко глави, и не допуска младежа до следване в академията. С Хитлер се провалят още 51 "художници", сред които е Робин Кристиан Андерсен, по-късно ръководител на курс по живопис във Виенската академия и проректор на Академията за изобразителни изкуства.

Сам Хитлер твърди, че се среща с ректора и последният го съветва да се ориентира към архитектурата, защото работите представени от него разкриват способностите му именно в тази област. Това може да е вярно. Хитлеровите рисунки показват наистина повече връзка с архитектурата отколкото с творческата живопис. Човешките фигури в градските му пеизажи са твърде малко. Те са с декоративен характер, изглеждат вдървено и принудено.

Скъсан във Всеобщото рисувателно училище на академията, Адолф Хитлер кандидатства за Архитектурната й школа. За нея обаче той няма ценз, тъй като не си е взел матурата.

Ноември 1907 г. се завръща в Урфар край Линц. Грижи се за смъртноболната си майка. Води домакинството и изпълнява функцията на глава на семейството. На 23 декември 1907 г. погребва майка си в гробището в Леондинг. Приема тежко загубата на човека, който до този момент е обичал най-силно.

1908 г. получава значителна сума от наследството на мйка си. Месечно Хитлер получава 58 крони от бащиното си наследство. Към тях се прибавят 25 крони сирашка пенсия, а големите наследства от леля му Йохана Пьолцл и майка му го правят състоятелен мъж.

Напуска Линц и заминава отново за Виена. Там живее до септември заедно с приятеля си Аугуст Кубичек при полякиня на име Цакрайс на "Щумпергасе" 29. Ходи на уроци по изкуство при виенския скулптор Панхолцер и се готви за следващия приемен изпит в академията.

Явява се през есента на 1908 г. Не успява да покаже работите си, нарисувани през време на подготовката, защото "не е допуснат до пробата" ( според "Класификационния списък" за учебната 1908/1909 г.). Хитлер е силно разочарован от повторния неуспех. Иска да скъса с досегашния си начин на живот и напуска квартирата си, без да остави новия си адрес на Кубичек. Хората, които го познават, губят връзка с него. Това има отражение и в друга посока - австрийските военни власти от есента на 1909 до 1914 г. не могат да го принудят да отбие военната си служба, защото не знаят къде се намира.

Хитлер продължава да живее във Виена. Рисува с комерсиална цел и успява да печели от това достатъчно, за да се издържа. Купувачи на картините му нерядко са еврейски интелектуалци и търговци. Постепенно ограничава художествените си занимания. Започва да чете повече и да политиканства. За живота си през този период във Виена в "Моята борба" Хитлер пише следното: "През това време си създадох схващане за света и мироглед, които се превърнаха в гранитния фундамент на моята днешна дейност". Именно тогава става антисемит, въпреки че много от клиентите му са евреи. На 24 години и с вече почти завършен мироглед през май 1913 г. Хитлер живее във Виена до 24 май 1913 г. на "Мелдеманщрасе" 27. На тази дата той се отписва от Виена и заминава за Мюнхен. По-късно сам посочва мюнхенския си период от 1913 до 1914 г. като "най-щастливия (преди войата) и най-задоволителния". До избухването на Първата световна война живее с мисълта да стане архитект. В големия немски град Адолф е първоначално сам. По-голямата част от врмето прекарва в четене на книги. В кафенетата обича да похапва сладки и да се запознава с пресата. Хората от най-близкото му обкръжение (майсторът шивач Поп и семейството му) смятат сдържания си квартирант за "академичен художник". Те не знаят от какво живее младия мъж. Облагаемият му месечен доход е средно 100 марки. Хитлер рисува все по-малко като една от причините за това е мързелът му. Адолф не създава нито едно истински значимо произведение и това го отличава от хората на изкуството, намерили място в историята.