Роденият в Австрия политик, който става фюрер и канцлер на Третия райх от 1933 г. до смъртта си през 1945 г. От обикновен човек с незначителен произход се издига до диктатор на Германия и завладява почти цяла Европа. На гребена на фашистката вълна заляла Европа след Първата световна война той изгражда в Германия режим на безподобна тирания. Въоръжава страната стремглаво и започва Втората световна война - най-трагичната в историята на човечеството.

В рамките на две години Хитлер успява да стане абсолютния и непоклатим лидер на малката партия. Сменя името й от DAP на Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei (Националсоциалистическа немска работническа партия), известна навсякъде като NSDAP. Появява се акронимът Nazi от думие National SoZIalist. Адолф напуска армията, за да се отдаде изцяло на политическата си дейност. Условията за това са благоприятни: в страната има икономическо напрежение и силно негодувание срещу победилите във войната Съюзници. В програмата си от 25 точки, която обявява на 24 февруари 1920 г., Хитлер включва идеите си, оформени още от престоя му във Виена: антисемитизъм, силен национализъм, идея за арийско расово господство, презрение към либералната демокрация и принципа на водача. Платформата, с която излиза партията му, е направена така, че да заинтригува всеки, който е недоволен от нещо. Повечето от идеите в нея не са нови, но той успява да ги направи привлекателни и ясни. Негово е решението символ на новата партия да стане свастиката (пречупения кръст, носен преди това от по-стари расистки групировки) и за поздрав да се използва думата "Heil!". Успява да осигури и вестник за движението си - "Völkischer Beobachter". За охрана на събранията си учредява организацията Sturmabteilung (по известна със съкращението си SA) на мъжете с кафеви ризи, ръководени от близкия му приятел Ернст Рьом. Хитлер си създава и преторианци в лицето на високо дисциплинираните, готови да се сражават до смърт за своя лидер, черноризци от Schutzstaffel (SS).

В края на 1923 г. Хитлер е убеден, че Ваймарската република е пред прага на своето рухване и че сега може да изпълни обещанието си за "поход към Берлин" и поваляне на правителството от "еврейско-марксистки предатели". Той се надява с подкрепата на армията да постави Германия под националистически контрол. В плана му се включва и реакционният милитарист и национален герой от Първата световна война генерал Ерих Лудендорф. На Бирения пуч състоял се на 8-9 ноември 1923 г. в Мюнхен двамата застават на преден план в хаотичната политическа ситуация с цел да накарат лидерите на местното правителство и началниците на местния райхсвер да обявят национална революция. Хитлер обсажда с мъже от SA бирарията Бюргербройкелер, силно превъзбуден скача на един стол и обявява революцията: "Утре Германия ще има национално правителство или ще бъдем мъртви!". На следващия ден нацистите маршируват по улиците на Мюнхен към военното министерство, но кордон от полицаи открива огън по тях и разпръсва редиците им. Пучът се проваля.

На 26 февруари 1924 срещу Хитлер започва съдебен процес с обвинение в държавна измяна. Съдията познава подсъдимия от по-рано. Той го е съдил за подстрекателство, когато веднъж кафевите ризи с ръкопашен бой разтурват сбирка на комунисти. Съдията е благосклонно разположен към лидера на нацистите и те очакват както първия път сравнително лека присъда. Адолф Хитлер се възполва от всичко това и се опитва да превърне процеса си в пропаганден триумф. За тази цел той се защитава сам и по блестящ начин използва красноречието си. Поема пълната вина за организирането на пуча. "Това е моето становище: По-добре да бъда обесен в болшевишка Германия, отколкото да склоня глава пред френския меч". Хитлер си позволява смело да говори за наближаването на деня, в който тълпите от улицата със своите знамена с пречупени кръстове ще се слеят с тези, които стреляха по тях. Групите ще нараснат в батальони, батальоните в полкове, полковете в дивизии, заканва се той. "Даже и да ни осъдите хиляди пъти, богинята на вечния съд на историята ще се засмее и ще скъса решението на този съд, и ще ни признае за невинни." След целия спектакъл Хитлер е осъден на пет години затвор. Поведението му в съдебната зала прави силно впечатление на германците, които започват да го възприемат като голям национален герой. Лично за него пучът е сериозен урок, от който научава, че за да успее да вземе властта в свои ръце ще трябва да използва легални средства.

От присъдата си Хитлер излежава само девет месеца. В затвора Ландсберг той е в килия със значителни удобства и има достатъчно време, за да премисли добре сторените грешки. Закусва в леглото си, държи дълги слова пред съкилийниците си и прави разходки в градината. Всичко прилича повече на санаториум, отколкото на затвор. При тези условия започва да диктува на секретаря си Рудолф Хес книгата си Mein Kampf (Моята борба), която по-късно става политическа библия за нацисткото движение. В това нескопосано, раздуто и разхвърляно "произведение" Хитлер разказва живота си, философията си и представя подробно програмата си, която иска да реализира в Германия. Основна тема на писанията му е социалния дарвинизъм - индивидите и нациите са представени като участници в постоянна бирба за живот. Предимството винаги е на страната на силния, а моралът е признак на глупост. Расово по-висшите германци са заплашени от евреите, "гъвкавия демон на човешкото падение", марксистите, болшевиките, либералите и от хуманистите, без значение от какъв тип. Германия отново може да бъде велика само ако обяви безпощадна война на тези вътрешни врагове. На новото нацистко движение се пада задачата да подготви стратегията за световното господство, която неминуемо е свързана с безмилостна борба с Франция и овладяването на Изтока. Mein Kampf е многословна и досадна книга, но в края на краищата става бестселър. До 1939 г. тя е преведена на единадесет езика и от нея са продадени над 5,2 милиона копия, а авторските хонорари правят Хитлер богат човек.