Роденият в Австрия политик, който става фюрер и канцлер на Третия райх от 1933 г. до смъртта си през 1945 г. От обикновен човек с незначителен произход се издига до диктатор на Германия и завладява почти цяла Европа. На гребена на фашистката вълна заляла Европа след Първата световна война той изгражда в Германия режим на безподобна тирания. Въоръжава страната стремглаво и започва Втората световна война - най-трагичната в историята на човечеството.

В 1928 г. на изборите за райхстаг нацистите печелят само 12 места - слаб резултат в сравнение с 54-те мандата на комунистите. По време на икономическата депресия от 1929 г. Хитлер заедно с националиста Алфред Хугенберг води кампания срещу плана Юнг. Чрез контролираните от Хугенберг вестници най-сетне пред Хитлер се открива възможност да изложи идеите си пред нацията. Освен това той има шанса да спечели на своя страна повече едри индустриалци и бизнес магнати, които да осигурят солидна финансова подкрепа за движението му. През 1930 г. изборите за райхстаг правят NSDAP втората по големина парламентарно представена политическа сила със 107 депутати (за нацистите гласуват над 6 милиона души). Комунистите успяват да вкарат 77 свои представители. Изводът за всички е ясен - шумната пропаганда на Хитлер е спечелила вниманието на германския избирател.

Нацистите обаче имат проблем, който може да послужи като оръжие в ръцете на враговете им. Лидерът им Адолф Хитлер все още е с австрийско гражданство. Той и поддръжниците му добре разбират, че това му положение би улеснило един евентуален опит да бъде изгонен от страната. Фрик, министърът нацист от правителството на Тюрингия, предлага на Адолф да го назначи в местните полицейски сили, но в крайна сметка Хитлер става консул на провинция Брунсвик в легацията й в Берлин. Поемайки поста, той полага клетва за вярност към Ваймарската република и на практика става германски гражданин. Премахнал една съществена пречка по пътя на политическата си кариера Хитлер решава да пробва силата на партията си като се кандидатира за президент. Настоящият застаряващ президент Паул Хинденбург е подкрепян от социалистите, католиците и обикновените работници. Другите двама кандидати за поста са Теодор Дюстерберг, офицер от армията, и лидерът на комунистическата партия Ернст Телман. Хитлер подхожда с присъщата му енергичност към кампанията за изборите на 13 март 1932 г. и печели над 30% от вота, лишавайки Хинденбург от пълната победа. На финалните избори от 10 април старият герой от Първата световна война Хинденбург е преизбран с 53% или 19 359 650 (Хитлер - 13 418 011; Телман - 3 706 655). На изборите през юли за райхстаг нацистите тържествуват с 230 места и стават най-силната политическа партия в Германия. Но на следващите избори Хитлеровото движение загубва малко от гласовете си, което води до намаляването депутатите на 196 (комунистите нарастват на 100). NSDAP остава най-голямата партия в парламента, но уличните схватки между кафевите ризи и Червения фронт придобиват особена острота.

Междувременно политическата ситуация сериозно се изражда. Канцлерът Хайнрих Брюнинг, привидно либерален и напредничав, се проваля, започвайки да управлява с укази. Това му решение в действителност прокарва път към диктатура. На 30 май 1932 г. Хинденбург отстранява Брюнинг от поста му. Започва тежка задкулисна политическа борба между юнкерите от изтока, едрите индустриалци от запада и офицерите от райхсвера. Тези три групи стоят зад поредния кабинет, първоначално оглавяван от Франц фон Папен, ловък политик и интригант, а после и от генерал Курт фон Шлайхер, представител на армията, който желае постигането на военна диктатура. Фон Папен сключва политическа сделка с Хитлер. Двамата тайно се срещат на 4 януари 1933 г. и решават да работят заедно за правителство, в което Хитлер ще бъде канцлер, а хора на фон Папен ще заемат по важните министерски постове. Освен това постигат съгласие да елиминират социалдемократите, комунистите и евреите от политическия живот. Хитлер обещава да се откаже от социалистическата част в своята програма като срещу това фон Папен ще поръчителства за него пред индустриалците за по-нататъшни финансови инжекции за нацисткото му движение. Остава една единствена задача - да се спечели доверието на стария президен Хинденбург, който не е особено благосклонен към грубото парвеню и най-обикновен ефрейтор от Първата световна война (веднъж вече президентът е отхвърлил желанието на Хитлер да го направи канцлер, предлагайки му вицеканцлерския пост, който Адолф не приема). Оскар фон Хинденбург, синът на президента, загрижен за имението в Нойдек на изток, и заможният банкер Курт Фрайхер фон Шрьодер принуждават Паул Хинденбург да приеме предложенията за бъдещия кабинет на фон Папен. На 30 януари 1933 г. президентът с голяма неохота обявява Адолф Хитлер за канцлер на Германия с коалиционен кабинет, отказвайки му извънредна власт. Това е велик момент за някога незначителния бродяга от Виена. Той постига тази висока цел без пуч и без революция, а както е обещал - по конституционен път.