Роденият в Австрия политик, който става фюрер и канцлер на Третия райх от 1933 г. до смъртта си през 1945 г. От обикновен човек с незначителен произход се издига до диктатор на Германия и завладява почти цяла Европа. На гребена на фашистката вълна заляла Европа след Първата световна война той изгражда в Германия режим на безподобна тирания. Въоръжава страната стремглаво и започва Втората световна война - най-трагичната в историята на човечеството.

Уверен в пълната си власт, Хитлер започва кампанията си по възстановяване на силата на Германия в Европа и постигането на целите, поставил си в Mein Kampf. Първата му задача е да превъоръжи страната. Първо тайно, а по-късно и открито, той започва да нарушава решенията на договора от Версай за невъоръжаване. С огромни военни поръчки и включването на безработните в армията икономиката се подобрява.

В началото външната му политика (конкордат с Ватикана от 1933 г. и договор за ненападение с Полша от 1934 г.) е привидно миролюбива, за да прикрие агресивните му намерения. През 1933 г. Хитлер оттегля Германия от Общността на народите. През лятото на 1934 г. прави опит да нахлуе в Австрия, но се отказва след като Мусолини изпраща войници на границата да запазят незавсимостта й. На 16 март 1935 г. влиза в сила Законът за изграждането на вермахта, а малко по-късно през същата година отново се въвежда всеобщата военна служба. В директно противопоставяне с Версайския договор Германия започва изграждането на армия от 550 000 души. Великите сили само кротко протестират. Година по-късно на 7 март Хитлер денонсира договора от Локарно (подписан през 1925 г. между Германия, Франция, Белгия, Великобритания и Италия, ргламентиращ границите между първите три след Първата световна война) и праща войски в демилитаризираната зона на Рейнска област.

През юли 1936 г. в Испания избухва гражданска война и Хитлер подкрепя генерал Франциско Франко и испанските фашисти. Фюрерът изпраща своето луфтвафе (изградено от Гьоринг) на един вид генерална репетиция преди Втората световна война. На 25 октомври е сключен пактът Рим-Берлин между Германия и Италия с антиболшевистки цели. В този договор Хитлер вижда 115 милиона души готови да завземат нужното им "жизнено пространство". Факт става и антикоминтерновски пакт между Райха и Япония. В този период на военна подготовка, съчетан с преориентиране на икономиката към автаркия, Хитлер усвоява техниката на целенасочено мамене на бъдещите си жертви, за да приспи бдителността им с лъжовно усещане за сигурност. Докато се подготвя за война, той неспирно говори за мир. Сам казва, че колкото по-голяма е лъжата, толкова повече хора ще повярват в нея.

През януари 1937 г. удължава извънредните си пълномощия с четири години. В края на годината политиката му на експанзия е в пълна готовност. На 5 ноември се състои така наречената конференция Хосбах. На нея пред военните си лидери Хитлер заявява, че смята да разреши проблема с "жизненото пространство" на Германия "не по-късно от 1943-1945 г.". Прилагайки различни хитрини, той успява да се раздели с двама души от Върховното командване - фелдмаршал Вернер фон Бломберг и генерал-полковник Вернер Фрайхер фон Фрич (криза Бломберг-Фрич). И двамата са присъствали на споменатата конференция като са изразили недоволство от агресивната политика на Хитлер. На 13 март 1938 г. Фюрерът присъединява Австрия (аншлус), след като успява да създаде изкуствена криза в австро-германските отношения, и изпраща войските си там. С плебисцит, ръководен от нацистите, 99,95% одобряват аншлуса. Хитлер споделя: "Това е най-гордият час в живота ми.".

По-голямо изпитание за политиката на Адолф Хитлер идва по-късно през 1938 г., когато той подхваща кампания за включването на Судетската област с германско население от Чехословакия в Германия. Това е атака срещу суверена държава, чиято независимост е гарантирана от Западните сили и по съюзни отношения от Съветския съюз. След бунтове, инспирирани от нацистите вътре в Чехословакия, Хитлер обещава на судетските германци, че няма да ги пренебрегне. Поклащането на сабята изплашва британския премиер-министър Невил Чембърлейн и френския министър-председател Едуард Деладие и те подписват Мюнхенското споразумение. Кризата на Чехословакия е разрешена в полза на Германия. На 1 октомври германски войски навлизат в Судетската област. Тези безкръвни победи издигат значително авторитета на Хитлер сред германците. За по-малко от година той успява да включи в райха население от 10 милиона души. След всяка от тези победи Фюрерът твърди, че няма повече териториални претенции. Някогашният авантюрист от Виена става най-силния диктатор в Европа от времето на Наполеон. Народът му гледа на него като на ненадминат държавник, по-велик дори от Бисмарк, а западните дипломати се страхуват от агресивността му.

На 15 март, след подписване на договор за създаването на райхспротекторат Бохемия и Моравия от чехословашкия държавен президент Хаха и външния министър Швалковски, немски войски навлизат в Чехия. На 23 март вермахтът навлиза и в Мемелската област. Следващата определена жертва от Хитлер е Полша. Сега той изисква връщането на Полския коридор и Данциг, загубени от Версайския договор. В отговор на апела за помощ от страна на Полша, Западните сили гарантират неприкосновеността й. Междувременно Хитлер започва преговори с най-големия си враг - болшевишка Русия. Тази отстъпка от програмата си той оправдава с обещанието от Mein Kampf, че Германия повече няма да води война на два фронта. На 23 август 1939 г. в Москва министрите Рибентроп и Молотов подписват пакт за ненападение с таен Допълнителен протокол за подялбата на Полша. Това е отговор на Сталин към западните политици, които той подозира, че умишлено насочват Хитлер на изток. Ужасен от този договор Чембърлейн информира Хитлер, че Великобритания няма да се поколебае да изпълни поетите задължения към Полша. Разгневеният Фюрер не отговаря на тези думи, но в частен кръг казва: "Аз съм на 50 години и предпочитам война сега, отколкото когато съм на 53 или на 60."