Пилот от Първата световна война, а по-късно един от най-маститите нацисти на върха на властта в хитлеристка Германия; военен и икономически лидер на Третия райх. Гьоринг е ръководител на Луфтвафе и единствен носи титлата райхсмаршал.

Херман Вилхелм Гьоринг е роден в Розенхайм Горна Бавария на 12 януари 1893 г. в семейството на юриста колонист Хайнрих Гьоринг и жена му Франциска (с моминско име Тифенбрун). От 1901 г. цялото семейство живее в имението на д-р фон Епенщайн. Херман посещава училището за кадети в Карлсруе. В началото на Първата световна война служи в пехотата (112-ти полк) в Елзас-Лотарингия, а по-късно е прехвърлен в авиацията. Прави разузнавателни полети до североизточна Франция и получава Железен кръст I степен. След успешното завършване на училището за пилоти във Фрайбург Гьоринг става боен пилот, но след като веднъж е свален, за една година не може да упражнява пилотските си умения. През 1916/17 г. след серия от успешни полети става командващ на 27-о въздушно ято. В 1918 г. е награден с най-значимия военен ореден, а след смъртта на легендарния Рихтхофен поема командването на неговата ескадра. В карая на войната Гьоринг си спечелва популярността на романтичен рицар в небесата.

Гьоринг е сред многото германски офицери, за които е изключително трудно да се приспособят към цивилния живот след войната. Работи за авиозаводите Фокер. Става консултант към датското правителство, после авиокаскадьор и платен пилот за Svenska Lufttraffik Швеция. Там той среща Карин фон Канцов (родена Карин фон Фок) и след развода й двамата сключват брак в Мюнхен. На протестен митинг срещу Версайския договор през есента на 1922 г.се запознава с Хитлер и решава да се присъедини към поддръжниците на напористия млад политик. Хитлер е възхитен: "Великолепно! Ас от войната с медал за храброст, представи си! Отлична пропаганда! Освен това има пари и не ми струва нищо." През декември Хитлер назначава Гьоринг за върховен командващ на SA. Той участва в Бирения пуч в Мюнхен през 1923 г. и е сериозно ранен. Арестуван е, но успява да избяга в Австрия, а после живее в Италия и Швеция. През дългото лечение на раната си се пристрастява към морфина, за което е и задържан в затвора. През 1925 г. се подлага на оздравителен курс в шведски санаториум, но остава зависим от наркотика.

След политическата амнистия от 1926 г. Гьоринг се завръща в Германия и бързо подновява контактите си с Хитлер. Работи в Берлин като представител на завод за двигатели на самолети. Използва връзките си, за да осигури средства на Хитлеровата партия. През 1928 г. е сред първите нацисти влезли в райхстага, а в 1930 г. е преизбран. Служи като политически консултант на Хитлер в Берлин. На 17 октомври 1931 г. умира съпругата му. След нацистката победа в изборите през 1932 г. Гьоринг става председател на райхстага и играе важна роля в преговорите, предхождащи поемането на кацлерския пост от Хитлер на 30 януари 1933 г.

Гьоринг с големи крачки се изкачва по стълбицата в йерархиятя на нацистката партия. Скоро след като Хитлер става канцлер той е назначен на няколко високи поста: министър без портфейл, държавен комисар по авиацията, министър-президент и министър на вътрешните работи на Прусия. На последната от посочените длъжности той успява да затвърди нацистката власт като изпълва пруската администрация с членове на партията. В редовете на полицията са влети 50,000 членове от SA, SS или "Stahlhelm". Учредява политическата полиция в Прусия, която в 1934 г. е слята с Gestapo под водачеството на Рудолф Дилс заедно с Хайнрих Химлер и Райнхард Хайдрих. Дело на Гьоринг е и първият концентрационен лагер (до Ораниенбург). Все още историците не са сигурни дали Гьоринг е пряко замесен в подпалването на райхстага на 27 февруари 1933 г. (от офиса на Гьоринг до сградата има тунел). Скоро след пожара са арестувани около 4000 комунисти и социалдемократи, а марксистката преса е забранена. Гьоринг е обвинител на българина комунист Георги Димитров в процеса по пожара, но последният успява умело да се защити и да вбеси ветерана от Първата световна война. На 29 април Гьоринг оповестява създаването на Reichsluftschutzbund (Съюз за въздушна защита), който обучава мъже и жени за въздушна отбрана. Май месец става и министър на въздухоплаването и старши ловец на Райха. Август получава от президента Хинденбург титлата генерал. В началото на 1934 г. си построява ловен замък в Шорфхайде (северно от Берлин) и му дава името на починалата си съпруга "Каринхал". На 30 юни 1934 г. бившият летец е отговорен за ръководството на кървавата чистка в Берлин, довела до ликвидирането на Ернст Рьом и упадъка на SA. На 1 март 1935 г. Гьоринг е назначен за главнокомандващ на Луфтвафе и организира производството на самолети и обучението на пилоти. По това време той е вторият по важност човек след Хитлер в Третия райх. Сега вече може да си позволи да живее в лукс и в малък палат в Берлин или в ловната си резиденция. На 10 април 1935 г. се оженва за актрисата Еми Зонеман (1893-1973). От брака се ражда дъщеря му Еда (кръстена на дъщерята на Бенито Мусолини).

Личността и характерът на Гьоринг изпъкват в колекцията на Хитлер от странни ексцентрици, сред които са садистът Хайнрих Химлер, порнографът Юлиус Щрайхер, фанатичният интелектуалец Паул Йозеф Гьобелс и раболепният търговец на шампанско Йоахим фон Рибентроп. Дебел, обаятелен и магнетичен Гьоринг е шармантният герой с безупречни обноски, който привнася настроение и вкус в ранните години на нацисткото движение. Голям егоист, той гледа на себе си като на "последния ренесансов мъж". Гьоринг е смесица от авантюрист и сибарит, който изпитва наивна радост от властта и богатството си. Към нацизма той питае известна резервираност: "Аз се включих в партията, защото бях революционно настроен, а не заради някакви идеологически безмислици." И въпреки това Гьоринг изпълнява всяка заповед на Хитлер. Не са му чужди и противоречията - страстен поклонник на лова, той е дълбоко възмутен от нареждането на краля на Италия, животните да бъдат вкарани в малки ограждения, за да бъдат убивани по-лесно. Гьоринг обича децата, но не чувства никакви угризения за кървавите чистки или за лагерите на смъртта.

Масивната фигура на Гьоринг и необикновената му жизненост го правят много популярен в немското общество. Безбройни истории се разказват за любовта му към униформите и за енергичното му, доста пъти инфантилно, поведение. Масите бързо започват да изпитват симпатия към този весел екстроверт, който с добро чувство за хумор гръмогласно разказва анекдоти за себе си. Обикновените германци го харесват повече от язвителния Гьобелс, унилия Рудолф Хес и киселия Химлер. Гьоринг разбира този феномен: "Хората искат да обичат някого, а Фюрерът често бе далече от широките маси. И тогава те избраха мен." Повечето от германците не се разделят с доброто си мнение за този надут самохвалко. Дори когато е победен, те са възхитени от начина по който той се самоубива точно преди да бъде обесен: "Нашият Херман пак успя!"

През 1936 г. пред ръководителя на Луфтвафе се открива идеална възможност за пръв път да изпробва на практика в какво състояние са летците и техниката му. На страната на Франко в избухналата гражданска война в Испания е изпратен "Легион Кондор". Подразнен от предпазливостта на Ялмар Шахт, Фюрерът определя (на 18 октомври 1936 г.) Гьоринг за пълномощник по изпълнението на Четиригодишния план. На практика икономическият диктатор на Третия райх с огромна власт за придобиване на имущество и ръководство на промишлеността става отговорен за въоръжаването на Гермния. От 1937 г. нататък той натрупва огромно състояние от минно промишленото предприятие Райхсверке-Херман Гьоринг (най-големия концерн за стомана в света). По същото време започва да събира огромна колекция от художествени произведения, която набъбва все повече и повече през Втората световна война с конфискациите от окупираните територии. Дело на Гьоринг са машинациите около кризата Бломберг-Фрич на 4 февруари 1938 г., която довежда до отстраняването на двамата водещи генерали от армията. Той е централна фигура и в аншлуса с Австрия през 1938 г. и впоследствие заплашва Прага с бомбардировки, ако чехите не се предадат на Хитлер. За да удовлетвори Фюрера той приема преследването на евреите и се старае да ги отстрани от икономическия живот на Германия. През ноември изисква от еврейското население в Райха обезщетение в размер на 1,2 милиона райхсмарки за разрушенията извършени от нацистите в Кристалната нощ.

Въпреки че подкрепя агресивната политика на Хитлер преди избухването на войната, Гьоринг осъзнава опасностите от атаката над Полша и се опитва да преговаря с министър-председателя на Великобритания Невил Чембърлейн чрез шведския посредник Биргер Далерус. На 30 август 1939 г. Хитлер прави Гьоринг председател на райхссъвета за национална защита. На следващия ден Хитлер заявява, че ще носи униформата си до пълна победа или смърт и обявява Херман за свой наследник. Гьоринг командва луфтвафе в блитцкрига срещу Полша и Франция и на 19 юни 1940 г. е произведен в чин райхсмаршал. Междувременно икономическата му диктатура се разраства и върху окупираните източни територии. В реч от 1 септември 1939 г. Хитлер обявява Гьоринг за негов бъдещ наследник.

Битката за Британия през лятото бележи обрат в съдбата на Гьоринг. Провалът му в опита да доминира във въздушното пространство над острова принуждава Хитлер да отложи инвазията през Ла-Манша и операция Морски лъв. През 1941 г. Гьоринг е натоварен със задачата за икономическото експлоатиране на завладените руски земи. През юли същата година по нареждане на Хитлер заповядва на Хайдрих да задвижи "окончателното решаване" на еврейския въпрос в териториите на Третия райх. През 1942/43 г. Луфтвафе се проваля при опита да помогне на топящите се немски войски при Сталинград. На 12 януари 1943 г. въпреки затрудненото положение Гьоринг празнува пищно петдесетия си рожден ден и иска от финансовия министър 2 милиона райхсмарки за разширяването на "Каринхал". Критиките вътре в партията и в широката общественост към ръковдителя на въздушните сили все повече растат, но Хитлер не се решава да го отстрани от поста му. Луфтвафе не успява да защити Германия от все по-нарастващата въздушна мощ на Съюзниците. Дискредитиран, Гьоринг вижда как отношенията му с Хитлер сериозно се влошават. Започвайки да губи инициативата и чувството си за хумор, той изпада в подчинение. Смачкан е от бурните кавги в щабквартирата на Фюрера. Престижът му в партията все повече спада за сметка на този на Гьобелс, Химлер и Мартин Борман. Гьоринг започва кариерата си като рекламно лице за Хитлер и е на път да я завърши като негова изкупителна жертва. В бункера си, живеещ като отшелник, готвещ се за своя божествен залез, Хитлер побеснява при новината, че Гьоринг му отправя ултиматум за това, че е време да го наследи на върха на властта. Гневният Фюрер нарежда някога верния му паладин да бъде освободен от длъжност и застрелян. По-късно Гьоринг протестира, че винаги е бил верен на началника си и продължава по утвърдения от по-рано от Хитлер път. Когато научава за смъртта на Фюрера, Гьоринг казва на жена си: "Той е мъртъв, Еми! Сега вече никога няма да мога да му кажа, че съм му бил верен докрай!"

На 8 май 1945 г. Гьоринг е заловен от войници на американската седма армия в замъка Фишхорн до езерото Целер и напразно се опитва да разговаря като "мъж с мъж" с генерал Дуайт Ейзенхауер. На 21 май е интерниран в американския лагер Мондорф близо до границата с Люксембург. Заради наднорменото му тегло му се налага да се подложи на оздравителен курс и на диета. През 1946 г. е изправен пред международния военен трибунал в Нюрнберг. Гьоринг се защитава ловко и агресивно. Той приема себе си като най-високопоставения на подсъдимата скамейка и изисква от останалите да изпълняват нарежданията му. Той не желае да бъде разпитван за партийната програма, защото казва, че не знае нищо за нея. Съдиите не са впечатлени. "Няма смекчаващи обстоятелства", гласи решението, "Вината му е уникална по своята чудовищност. Документите не разкриват никакви основания за извинението на този човек." Обявен е за виновен и по четирите пункта:

Осъден е на смърт чрез обесване. В последно писмо до жена си Гьоринг споделя увереността си, че ще бъде посмъртно реабелитиран: "След 50 или 60 години в цяла Германия ще има статуи на Херман Гьоринг. Малки може би, но по една във всеки немски дом."

На 15 октомври 1946 г., два часа преди да бъде обесен в Нюрнберг, Гьоринг поема капсула с отрова, която някак си е убегнала от бдителността на стражите. По нареждане на съда пепелта от тялото му е хвърлена в последния запазен крематориум в Дахау.