Текст:
Peter Padfield - "Himmler", 1990
Карол Грюнберг - "Тайната история на SS", 1994

На пръв поглед конфликтът възниква заради желанието на Рьом да вземе под свой контрол министерството на отбраната и да превърне райхсвера в революционна "Народна армия", преустройвайки го по модела на SA. Разбира се, армейското ръководство, обезпокоено от тези планове, изявява недоволството си. Други консервативни групировки от едри земевладелци и промишлени магнати, които помагат на Хитлер да дойде на власт, също се отнасят внимателно към SA, чиито лозунги малко се различават от призивите на марксистите и левите групи, от чиито редици произхождат и немалко "кафяворизци". Верен на обещанията си Хитлер смазва комунистите, социалистите и профсъюзите, но SA се явява като компенсатор на породилия се вакуум сред антикапиталистическото, антибуржоазното и антитрадиционалисткото масово движение. Фюрерът не желае, а и вече не може да го обуздае. Гьобелс, възглавяващ министерството на пропагандата, активно подстрекава участниците в това движение. Действията на щурмоваците стават все по безбразни: предприемачите не се чувстват в безопасност от уличните хулигани, обикновените граждани на улицата стискат здраво с лявата си ръка кесията си в джоба, а дясната вдигат за нацистки поздрав. Обществените мероприятия не са застраховани от опасността да бъдат провалени заради безчинстващи младежи.

Възможно е Хитлер да е решил да действа срещу Рьом още няколко месеца преди разговора с Дилс (Gestapo) и просто да е използвал SA за оказване на натиск върху армейското ръководство. Президентът Хинденбург чувства себе си все по зле и много от хората предполагат, че той няма да доживее до есента. Консервативните групировки се надяват да реставрират монархията след смъртта му и да сплотят нацията около нея, при което да направят монарха върховен главнокомандващ и да го използват за противовес на по-нататъшното разрастване на нацистката революция. Разбира се, Хитлер няма намерение да дели властта с наследствен монарх и не възнамерява да поддържа "реакционерите" в стремежите им за възстановяване на предишния статус. Той се опитва сам да оглави държавата и, както е прието да се счита, през средата на април вече постига съгласие с ръководството на армията, гарантиращо му успех. Външен видим признак на това става приемането на свастиката като елемент от униформите на въоръжените сили, макар окончателна договореност за съюза да е постигната не по-рано от 12 април, когато Хитлер, министърът на отбраната фон Бломберг, главнокомандващият на армията и флота фон Фрич и адмирал Редер се качват на крайцера "Дойчланд", за да наблюдават маневри.

Още през февруари Гьоринг влиза в контакт с Фрич и го предупреждава за амбициите на Рьом, като настойчиво иска подкрепата на армията за действия срещу SA. Интересно е, че един от аргументите на Гьоринг е, че са го заставили да постави начело на Gestapo човек, който ненавижда офицерския корпус (става дума за Хайдрих).
"Как е възможно това?" - пита фон Фрич.
"Така реши фюрерът", - отговаря Гьоринг.
Междувременно Хайдрих, използвайки мрежата на SD, започва задкулисна дейност, за да накара разтревожената армия да застане на страната на Хитлер. С тази цел се фабрикуват и разпространяват всевъзможни слухове за планове на SA за пуч. За това, че Хайдрих питае неприязън към офицерския корпус, свидетелства едно от изказванията му в хода на инструктажа на един от агентите му: "Време е да заставим тези господа в мундири и с монокли да заиграят по нашите правила." Когато няколко дни след предполагаемото сключване на пакта на борда на крайцера "Дойчланд" Хайдрих и Химлер официално оглавяват Gestapo, последният се изказва в духа, че "свинете от SA" кроят планове за заговор против фюрера, а затова е необходимо "да се справят с генералите". Освен това Хайдрих съветва подчинените си, да съставят рапорти за заговори на SA, споменавайки за поддръжка на кафяворизците на съществуващите монархически планове на реакционерите и за провокиране на международен скандал още преди смъртта на президента, за да могат след това да се възползват от обострената политическа ситуация.

Командирите на SA нямат намерение да правят преврат. Техният стремеж е по-скоро да окажат натиск върху Хитлер, за да го заставят да реализира техните цели: заемането и окупирането на ключовите позиции в държавата и армията от SA. Тактиката е следната: Рьом, когато пътува за инспекции до подвластните му единици, произнася гръмки тиради за наближаващата "втора националсоциалистическа революция".

Предположенията за това, че зад "Нощта на дългите ножове" стоят невидими манипулатори от финансовите кръгове, се потвърждават от известни контакти на Химлер с промишлениците. Косвените доказателства за ролята на Химлер на посредник между финансово-промишелите групи са съществени, но не безспорни. Без съмнение Кеплер, фон Шрьодер и такива могъщи промишленици като Карл Сименс, известни с крупните си пожертвования във фонда на SS от 1933 г., имат намерението да окажат върху Химлер определено влияние, за да го заставят да действа в желаната от тях посока. Няма съмнение и в това, че Химлер е готов да се нахвърли срещу всеки, щом това е изгодно, независимо от обстоятелствата. При това обаче е съмнително Химлер да има някакво влияние при определянето на мишената за удара. Такива решения, разбира се, се взимат единствено от Хитлер.

Често пъти изобразяват Хитлер като колебаещ се между SA и армията. В края на краищата, както говорят, неговите измами го подтикват към действия срещу Рьом, за който има фалшиви сведения за подготвянето на пуч на SA, пуснати от Гьоринг, Химлер и Хайдрих. Свидетелствата за надигащия се пуч е възможно да са се оказали недостатъчни и за Хитлер, който до последно остаявя пред себе си достатъчно възможности за действие. При това е малко вероятно Гьоринг и Химлер по своя воля да са решили да измамят фюрера: и двамата са предани негови последователи, обвързани с Хитлер чрез постовете си. Химлер създава елитната си войска като "гвардия на нацията", която, какт той говори на събранията на висшите командири на SS, "в час на криза ще стане последния резерв на фюрера". От друга страна, напълно в характера на Хитлер е да инспирира кампания от измами, която би могла да застави неговия стар приятел Рьом да повярва в това, че, когато настъпи време, той (фюрерът) ще вземе решение в негова полза. И нима Рьом би могъл да повярва на нещо друго след дълги години на тесни взаимоотношения с Хитлер? Подтиквайки Рьом и поддръжниците му към необмислени изстъпления и по този начин да принуди армията и "реакционерите" да преминат в неговия лагер, Хитлер успява да обезоръжи своя съперник, а след това, когато съперникът му най-малко очаква това, му нанася удар с цялата сила на SS. Такава тактика той използва и след това. Всичко води до заключението, че изобретател, главен творец на измамите се явява именно Хитлер, а Гьоринг, Химлер и Хайдрих поемат ролите на основни изпълнители.

Остава открит въпроса, защо фюрерът прави избора си в полза на армията и на тежката промишленост в съюз с едрите земевладелци, надигайки се срещу представителите на своята собствена революционна армия и новите динамични отрасли на индустрията, също готови да подкрепят стремежите му на изток. Възможно е това, на пръв поглед ексцентрично решение, да е взето под влияние на съветите на Кеплер, свързан със светоните банкови центрове в Ню Йорк, Лондон и Париж. От друга страна, всичко може да бъде обяснено с пресмятането на силите. Не е изключено за решението на фюрера да е повлияло и едното, и другото. Не буди съмнение само дългосрочната цел. Tя се състои в това да се стеснят границите на болшевизма и да се създаде единен европейски икономически блок под хегемонията на Германия от Атлантика до Урал. За постигането на тази цел фюрерът е готов да поддържа всички влиятелни групи. Възможно е всичко да се е решило от едно предварително условие за устерм на изток: обезпечаване на неутралитета на Англия и избягването на война на два фронта. Рьом и фон Шлайхер са за военен съюз с Франция, както това се иска и от корпорацията "ИГ Фарбен" и почти всяка групировка, свързана с електрохимическата индустрия и одобряваща сътрудничеството с френските капитали за достигането на целите на изток. Но Франция все повече се ориентира към тясно сближаване с Русия, а Хитлер и военната върхушка предприемат усилия за постигане на алианс с Англия или в краен случай за съглашение с нея за разпределение на сфери на влияние.

През април по времето, когато Химлер подчинява Gestapo на себе си, в Лондон е изпратен специален комисар по разоръжаването - фон Рибентроп. Пред него е поставена задачата да се добере до одобрението на Англия за увеличаване на райхсвера до 300 000 души срещу обещанието да се съкратят полувоените формирования SA на 700-800 хиляди. По това време щаба на Редер разработва програма за строителството на военни кораби, според която германският флот да съставлява не по-малко от една трета от британския флот в трите най-големи класа съдове. Това превишава ограниченията, установени във Версай, но съотношението е подбрано така, че да не разтревожи англичаните. Хитлер възнамерява да закрепи това с двустранен договор, сключването на който му се отдава през следващата 1935 г.

Въобще в британските управляващи кръгове се отнасят с големи симпатии към антикомунистическите позиции на Хитлер. Сред влиятелните хора, симпатизиращи на нацистите, могат да бъдат назовани редактора на "Таймс", пресмагната Ротермер, управника на "Банка Англия".

Ясно е, че Хтлер следва програмата, изложена десет години по-рано в "Mein Kampf". Едно от соновните й положения е стремежът да се избегнат грешките, направени от кайзера, чиято морска политика, както смята Хитлер, изтласква Англия в лагера на противниците на Германия. Фюрерът има намерение да предостави на Британия свобода по море, очаквайки в отговор да бъдат развързани ръцете на Германия за действие в Европа. От тук се подразбира германско владичество във Франция и може би именно спекулациите на Рьом с французите предопределят съдбата му. Следва да се вземе под внимание и огромната програма за превъоръжаване. В нея са привлечени както старите отрасли на тежката промишленост, така и новите, автомобилната, авиостроителната, нефтопреработвателната, но при това всички те в значителна степен зависят от доставянето на суровини, а от там и от състоянието на външната търговия. Както се вижда, тук спорът е спечелен от Тисен, Шахт и другите представители на световния пазар, поддържащи тесни връзки с американския и английския капитал. От друга страна "Дойче Банк" по същество е принудена да капитулира пред финансовата мощ на САЩ, защото Германия остава слаба и изолирана, и една американска блокада може да предизвика пълна криза, която да доведе до края на режима. При това положение може дори да се заключи, че Рьом е принесен в жертва на международния капитал. Това предположение се потвърждава още от фактите, че веднага след разправата с него проамерикански настроеният Шахт е назначен на длъжността министър на икономиката вместо представителя на "ИГ Фарбен" и групировките от новите отрасли на промишелността д-р Шмит.

Такива са стратегическите, политическите, икономическите и дори тактическите предпоставки, определящи окончателния избор на Хитлер за съюзници. В основата на всички тях лежи неизбежният идеологически поход срещу болшевизма и чисто материалните нужди от завоюването на земи на изток, което представлява първия стадий по пътя на Германия към световно господство. Колебанията и периодите на болезнено безпокойство, приписвани обикновено на Хитлер до приемането на решението и преодоляни с помощта на Химлер и Гьоринг, са обичайни човешки съмнения, неизбежни на фона на замисленото предателство и характерни за истеричната натура на фюрера.

Детайлната подготовка на удара започва, вероятно през февруари: точно тогава Химлер започва да преговаря с Гьоринг за Gestapo. Приблизително по това време или в началото на март ръководството на SA забелязва явната промяна в отношението към нея от страна на върхушката на SS. В доклад от 22 март се отбелязва, че отношенията "осезаемо са се влошили". Рьом продължава да обсъжда с Хитлер текущите проблеми. На 6 март той съобщава на фюрера за среща с френския посланик Франсоа-Посе. Срещата протича напълно открито в дома на финансиста Регенданц във втората половина на месеца. Там присъства и фон Шлайхер. През април Хитлер започва преговори с Грегор Щрасер за влизането му в кабинета.

В краяна април Химлер съпровождан от адютанта си Карл Волф посещава щаба на Рьом за среща с него. По думите на Волф началникът му умолява Рьом да прекрати отношенията си с определени хора, чийто развратен живот, пиянство, вандализъм и хомосексуални връзки, се отразяват на репутацията на цялото движение. "Началник щаб, - казал той със сълзи на очи, - не възлагай на мен тежкото бреме да използвам сила срещу теб". Както винаги Химлер се обръща фамилиарно на "ти" към Рьом. Събеседникът му, също просълзен, благодари на стария си приятел за прямотата и откровеността.

След войната Волф няколко пъти повтаря тази история на различни разпити. Няма причини да не му вярваме - Химлер винаги е бил известен с моралните си поучения. И все пак изглежда малко вероятно да е заплашвал шефа си с открити действия. Дори и Химлер да е предупредил Рьом, предавайки му съдържанието на слуховете за развратното поведение на някои от висшите членове на SA, то той е сторил това вероятно, за да го убеди в личната си лоялност. Не можем да се съмняваме, че Химлер се възползва от тази визита, за да успокои Рьом, внушавайки му чувство на безопасност и пълно доверие от страна на SS, съхранявайки за себе си свобода за действие в момента, определен за удара, или ако е съдено плановете да се променят - да атакува съперника си Гьоринг. Граф Хелдорф, ръководителя на берлинското отделение на SA, преживял чистката, се изказва за Химлер като за "най-велик актьор на своето време". Волф, имайки за това свои причини, след войната не е заинтересован да изложи пълната истина. Какво точно се обсъжда на априлската среща, остава в тайна. Може само да се каже, че след около месец Рьом кани група висши офицери от SS да вземат участие в северен круиз, насрочен за август.

През април и май Химлер и Хайдрих работят върху съставянето на подробен списък на тези, които трябва да бъдат арестувани. Получавайки известност като "списък на нежеланите персони", той включва много членове на SA, но не само тях. Към съставянето му принос имат и Гьоринг, и министъра на пропагандата Гьобелс. Някои от присъстващите в списъка трябва да бъдат заставени да замълчат завинаги, защото знаят твърде много (например подпалвачите на райхстага); други представляват политическата, религиозната или идеологическата опозиция; трети попадат в числото на бъдещите жертви заради лични причини. Дилс твръди, че името му е в списка заради неприязанта, която изпитва към него Хайдрих, но в последния момент Гьоринг спасява живота му. През май Шахт организира частна среща с управляващия "Банка Англия", своя личен приятел и делови партньор Монтег Норман. Както отбелязва биографът му, "Норман напълно не понася французите, католиците и евреите".

На 4 юни Рьом разговаря с Хитлер в продължение на пет часа. Изхождайки от събитията след това може да се предположи, че Рьом се уверява в благоразположението на фюрера към него. Вероятно на него (Рьом) са му дали да разбере, че скоро ситуацията отново ще се промени в негова полза, че "господата в мундири и с монокли" ще бъдат поставени на място, само Хитлер да стабилизира външнополитическата ситуация. Казват му, че това предстои да се случи вероятно през септември. Три дни по-късно Рьом обявява, че възнамерява да вземе отпуск по здравословни причини, и нарежда на лидерите на SA да помислят за същото. При това се отбелязва, че "за мнозинството период за пълен отдих ще е юли, когато те ще могат напълно да възстановят сили". Летният отпуск в SA е обичайно явление - необичайно е това, че той е обявен публично. В заявлението на Рьом има още един момент сочещ към зараждащата се криза:

"Ако враговете се утешават с надеждата, че SA няма да се съберат след отпуска или ще се съберат само частично, то следва да ги оставим с тези очаквания. Надлежен отговор ще последва в подходящо време и в надлежна форма. SA е и ще остане съдбата на Германия".

По това време Химлер вече лично се договаря с полковник Райхенау за детайлите на съвместната операция на SS и райхсвера. Уговорено е, че основният удар ще бъде нанесен от SS, а армията, оставайки на заден план, се заема с обезпечаването на оръжие, транспорт и в случай на нужда на подкрепа. Армията е приведена в състояние на бойна готовност, а на офицерите е обяснено, че това се налага поради опасност от пуч от страна на SA.

На 25 юни всички отпуски на военните са отменени. Войските остават в казармите. Химлер свиква командирите на SS и SD на конференция в Берлин. Съобщава им за предполагаем пуч, убеждава ги в реалността му, в общи лини ги запознава с плановете за сътрудничество с райхсвера и регионалната полиция в нанасянето на удар с цел залавянето на Рьом, ключовите лидери на SA и други врагове на държавата, оказали се заедно с него. На всеки е връчен запечатан пакет, който трябва да бъде отворен единствено след получаване на закодиран сигнал. До тогава следва да се пази абсолютна тайна. Никой не бива да бъде информиран предварително с изключение на регионалните командири в Силезия, центъра на метежа.

Няма съмнение, че членовете на SA в Силезия първи реагират на армейската тревога. Много време преди хората на Химлер да напуснат Берлин, армейският командир в Силезия Евалд фон Клайст получава "цял поток от рапорти и прочие информация, даващи картина на трескавата подготовка от страна на SA". Информацията постъпва от военните части, от членове на SA и от правителствените кръгове. Напрежението достига такава степен, че на 28 юни Клайст извиква при себе си SA-обергрупенфюрер Хайнес и го предупреждава, че знае за приготовленията му. Хайнес му отвръща, че е в течение за мерките, предприети от армията, и че държи хората си в готовност, защото смята, че срещу SA се подготвя провокация. Той дава на Клайст думата на офицер, че не планира никакви изстъления срещу армията. Вечерта на същия ден Хайнес позвънява на Клайст и му казва, че му е известно привеждането на райхсвера в боева готовност заради възможност от пуч от странана SA. Клайст веднага лети до Берлин, за да изложи пред главнокомандващия фон Фрич мнението си, че SА и армията се изправят една срещу друга и зад всичко стои Химлер. Фон Фрич призовава Райхенау, който лаконично отговаря: "Може това да е истина, но вече е твърде късно".

Това дава основание да се предположи, че Райхенау, бивш началник на щаба на фон Бломберг, убеден последовател на Хитлер и човек обръщащ се на "ти" към Химлер, обезпечава за акцията подкрепата на висшето армейско командване.

Започва реализирането на плана. В същия ден (28 юни) Хитлер и Гьоринг се намират в Есен, центъра на тежката промишленост. Те са свидетели на сватбата на гаулайтер Йозеф Тербовен, в миналото безработен банков клерк, въведен в партията от Емил Кирдорф. Ден преди това Гьоринг посещава в Кьолн Дилс, току-що поел поста лидер на местното правителство. Преди да отпътува той предупреждава Дилс: "Следващите няколко дни си отваряй очите". В Есен Хитлер и Гьоринг посещават заводите на Круп и се срещат с ръководителите на концерна.

Същата вечер фюрерът звъни на Рьом, почиващ в хотел "Ханселбауер" в курорта Тегернзее, и му нарежда да проведе конференция на ръководството на SA в Бад Висзее на 30 юни, с обещанието, че и той ще отиде. Няма съмнение, че по време на последната им дълга среща двамата вече са се договорили за нещо подобно. С обаждането си Хитлер преследва две цели: първо - да събере върхушката на SA на достатъчно уединено място, и второ - да убеди Рьом, че въпреки слуховете, взаимните им договорености остават в сила. Рьом предполага, че в центъра на бъдещите обсъждания ще залегнат изменения в правителството, набелязани за есента.

В петък, 29 юни, Хитлер провежда заплануваната инспекция на трудовия лагер Люмен, откъдето се отправя в любимия си хотел в курорта Бад Годесберг. В силно нервно напрежение той чака да позвъни телефона, който трябва да послужи като сигнал за следващия ход. Гьоринг се връща в Берлин. Полицията и SS вече са приведени в състояние на повишена бойна готовност. Във втората половина на деня Гьоринг събира ръководителите на полицията и министерството на вътрешните работи, образувайки временен щаб за провеждането на акцията в голямата си къща на Лайпцигерщрасе. Там по нареждане на Химлер е и Карл Волф. По това време Зеп Дитрих, командир на елитното баварско подразделение на SS, изпраща в щабквартирата на Gestapo 18 от своите снайперисти. Хайдрих им съобщава за готвещ се пуч от SA и инструктира всеки за конкретните му задачи.

Зашифрованият сигнал е пуснат вечерта. Полицията образува кордон около къщата на Лайпцигерщрасе, на покривите са поставени картечари. Разпространяват се слухове за това, че живота на Гьоринг е под заплаха. Две роти от SS се отправят с влак към малката станция Кауферинг недалеч от Ландсберг в Южна Бавария, където се съединяват с частите на Айке, охраняващи Дахау, и на камиони, доставени от армията, потеглят към Бад Висзее. Междувременно командирът на силезкия клон на SA Хайнес лети до Мюнхен, за да предупреди баварските си колеги за съвместната акция на SS и райхсвера. Спешно свиканите мюнхенски щурмоваци устройват шумно събрание, а разтревоженият шеф на полицията в Мюнхен и Горна Бавария Август Шнайдхубер посещава гаулайтер Адолф Вагнер. Вагнер, както и по-рано, остава поддръжник на Химлер. Той се опитва да успокои Шнайдхубер. Демонстрациите на SA са забранени и участниците в тях разпръснати. Хайнес бърза към Бад Висзее, за да предупреди Рьом за надвисналата опасност. Но известията за това не обезпокояват последния - той както по-рано вярва на Хитлер. Своята роля изиграва и проведената от Хайдрих дейност за пораждане на разкол в разузнаването на SA. Вероятно за това способства и факта, че ръководството на щурмоваците вече само се е разделило на няколко групировки. Рьом ляга да спи, без да предполага, че съдбата му вече е решена.

В хотел "Дрезден" Хитлер получава по телефона съобщение за безредици в Мюнхен. Съпроводен от есесовци, Гьобелс и SА-обергрупенфюрер Лютце, привлечен в заговора с обещанието, че ще заеме поста на Рьом, той е отведен в Бон, а от там на летището до Рейн, където вече чакат два "Юнкерс-52".

Настъпва утрото на съботата, 30 юни. Самолетът на Хитлер излита в 2 часа и се приземява в Мюнхен, когато вече е светло. От летището Хитлер се отправя към града, за да арестува Шнайдхубер и да вземе със себе си група дедективи. След това излизат от града и по път, издълбан от селски коли и бързащи за работа хора от околните села, достигат до Бад Висзее. Рьом, Хайнес и останалите лидери на SA не очакват гости. Съненият Рьом, виждайки в стаята си Хитлер с пистолет в ръка, успява да възкликне само: "Хайл, майн фюрер!", на което Хитлер му отговаря, че е арестуван.

Много по-голямо внимание заслужават събитията в Берлин, където Гьоринг и Химлер ръководят операцията от кабинета на Гьоринг. Волф, по собствени признания, прекарва трите дни на телефона и нищо особено не запомня. Най-често се звъни до щаба на Gestapo, откъдето Хайдрих дава указания на боевите групи за арестите и убийствата на лидерите на SA и другите врагове на държавата, влезли в списъка.

Арести се извършват не само в Берлин, но и в Мюнхен, и в Бреслау. Генерал Шлайхер е застрелян направо в кабинета, жена му също е убита. Предшественикът на фон Райхенау в министерство на отбраната, генерал фон Бредов, който е заподозрян, че предава на опозицията зад граница материали за машинации, помогнали на Хитлер да дойде на власт, също е застрелян. Ерих Клаузенер, бивш глава на департамента на полицията в министерството на вътрешните работи на Прусия и президент на политико-религиозната група "Катлическо действие", загива в кабинета си, като убийците му се опитват да представят смъртта му като самоубийство. Помощникът на фон Папен, пресаташето му и авторът на марбургската му реч, Едгар Юнг е застрелян на работното му място.

Сред жертвите са Густав фон Кар - противник на Хитлер от периода на мюнхенския преврат 1923 г., и SA-групенфюрерите Петер фон Хайдебрек и Ханс Хайн, замесени в историята с подпалването на райхстага.

Грегор Щрасер закусва у дома си, когато петима гестаповци пристигат с автомобил и го накарват да ги отведе в кабинета си, за да направят обиск. Там те вече са очаквани. Щрасер е отведен в щаба на Gestapo и е затворен в килия за разпит. В средата на петия ден в килията му влизат двама офицери от SS, единият от които вероятно е самият Хайдрих, и двама капрали. Един от капралите стреля в задържания от стъклото с решетка. Щрасер се опитва да изпълзи в ъгъла, но есесовците отварят вратата и стрелят още веднъж. Хайдрих нарежда да оставят Щрасер в килията, за да умре от загуба на кръв.

Що се отнася до висшите ръководители на SA, заловени в Бад Висзее и Мюнхен, те са отведени в затвора Щаделхайм, където всички, освен Рьом, са разстреляни. Хитлер очевидно не може да допусне убийството на стария си приятел. Арестуваните в Берлин са отведени в щаба на Gestapo или направо в казармите на SS, където също са разстрелвани. В Бреслау няколко разпасли се офицери от SS се възолзват от случая, за да разчистят със задържаните лични сметки. Тук-там страдат и евреи. В основата си обаче местните командири на SS се ограничават с рутинни арести на лидери на SA, някои от които дори не са изпратени в Берлин, а остават по местата си. Организирана съпротива акцията среща само в Силезия, но и там тя не трае дълго.

На берлинското летище Темплхоф, където Хитлер каца вечерта, го очакват Гьоринг, Химлер, Фрик, Далюге и цяла тълпа полицейски чинове. След като слиза от самолета Хитлер пздравява всеки с ръкостискане, но не казва нито дума.

Колко души са ликвидирани през периода 30 юни - 2 юли, когато Хитлер нарежда да бъдат прекратени убийствата, не може да се установи с точност. Сам той назовава цифрата 76; реалното число вероятно е около 200-250 души. В течение на следващите седмици в полетата и горите се откриват телата на убитите. Питанията на родствениците им остават месеци без отговор. С известна доза увереност може да се каже, че по-малко от половината от жертвите са офицери от SA.

Не избягва участта си и Рьом. Говори се, че Гьоринг и Химлер успяват да убедят фюрера, че чистката няма смисъл, ако лидерът на метежа остане жив. Впрочем, успокоен и премислил всичко, Хитлер и сам би трябвало да е достигнал до този извод. В неделя 1 юли Айке получава инструкции да предложи на началник щаба на щурмоваците достоен край: да се самоубие. Съпроводен от двама помощници Айке влиза в килията на Рьом и му подава браунинг с един патрон. Рьом моли за среща с Хитлер. Айке му отказва и заявява, че има на разположение десет минути, след което се оттегля, оставайки арестувания сам. Айке и хората му чакат, но така и не чуват изстрел, и след изтичане на уговореното време се връщат в килията. Рьом ги очаква с оголени гърди. Един от помощниците на Айке го прострелва в гърлото. Рьом пада на пода и изхриптява: "Майн фюрер!", след което го доубиват.

Така наследствената аристокрация запазва статуса си, поземлените си владения и дворците си, разправяйки се с революцията при това без да се оцапа с много кръв. Доволен от резултата е и фон Райхенау, който изпраща на капитан Патциг, ръководещ абвера и тясно сътрудничещ с Хайдрих, следната телеграма: "Всички са заловени!". Хинденбург също изразява отношението си към акцията, отбелязвайки в телеграма до Хитлер "решителните му действия и лична смелост, позволили в зародиш да бъде потушена готвещата се измяна". В поздравлението се казва, че Хитлер "е спасил немския народ от сериозна опасност". Фон Бломберг с удоволствие разяснява на офицерите, че Шлайхер, Щарсер и Рьом са получавали пари от французите, които са се надявали с тяхна помощ да разпалят в Германия гражданска война. Хитлер е действал в интерс на народа срещу антиобществените сили. Фон Бломберг изисква от военните също да изкажат лоялността си към Хитлер. Скоро се появява удобен случай за това: на 2 август умира Хинденбург и въоръжените сили подкрепят заемането на поста райхспрезидент от Хитлер. В този ден офицерите се заклеват във вярност на фюрера на германския райх и главнокомандващия на въоръжените сили.

След успешно проведената чистка 142-ма офицери от SS получават повишение. Химлер взима част от наградата си на 20 юли, когато Хитлер прави SS независимо подразделение на партията, което не се подчинява на щаба на SA, поет вече от Виктор Лютце. Останалата част е поднесена във формата на съвършено секретен меморандум, подписан от министъра на отбраната фон Бломберг на 24 септември (приблизително по това време Рьом се е надявал сам да заеме кабинета на Бломберг). Този документ утвърждава създаването на т. нар. части за особено предназначение.

"За изпълнението на специални политически задачи, които могат да бъдат поставени от фюрера, SS създава въоръжено формирование в състав от три полка и едно отделение за разузнаване. Формированието ще бъде подчинено на райхсфюрера на SS. В мирно време межди тях и въоръжениет сили не се предвиждат никакви организационни връзки. В случай на необходимост могат да бъдат мобилизирани до 2500 есесовци за нуждата на политическата полиция. Въоръжаването им ще се осъществява след мобилизацията и само за периода на мобилизацията... По време на война военните сили на SS минават в разпореждане към въоръжените сили в съответствие със закона за призив за военна служба. За подсилване на политическата полиция могат да бъдат използвани до 25 000 души... SS формированието в мирно време ще се готви за изпълнение на бойни задачи по инструкции на райхсминистъра на отбраната..."