Вернер Едуард Фриц фон Бломберг е роден в Щаргард Померания на 2 септември 1878 г. Той е най-голямото момче от брака на подполковник Емил фон Бломберг и жена му Ема. Братята му загиват като офицери в Първата световна война. През 1894 г. Бломберг постъпва като кадет във военната школа в Грос-Лихтерфелд. Завършва я след 3 години на 13 март 1897 г. получава чин лейтенант и е назначен в 73-и пехотен полк. Следващите 7 години от живота си прекарва в пехотата. На 4 април 1904 г. се оженва за Шарлот Хелмих, която през следващите двадесет години му ражда две момчета и три дъщери. Семейният им живот е щастлив.

В мирно време издигането в кайзеровата армия става много бавно и Бломберг е произведен в чин оберлейтенант едва на 18 май 1907 г. Във военната академия постъпва през 1904 г. Завършва я през 1907 г. и става офицер в Генералния щаб. Следващите три години прекарва на работа в щаба (по-голямата част от времето към топографския отдел). 1911 г. става капитан и по това време посещава Париж, от който е възхитен. 1912 г. го местят в гарнизона в Мец. След началото на Първата световна война Бломберг е зачислен към 19-а резервна дивизия в качеството на офицер от Генералния щаб. В службата си на Западния фронт се отличава при планирането и оргнизирането на някои операции, за което е награден с орден "Pour le Merite" ("За заслуги"). След това продължава службата си пак като офицер от щаба в 18-и резервен корпус (1916-1917) и 7-а армия (1917-1919). По време на войната получава рана от стрелбата на френската артилерия, когато напуска блиндажа по-рано от необходимото. През 1916 г. Бломберг получава званието майор и военната му кариера е обезпечена, въпреки капитулацията на Германия през ноември 1918 г.

През 1920 г. е началник на щаба на бригада, дислоцирана в Дебериц, и през тази година го повишават в чин подполковник, а на 1 май 1921 г. става началник на щаба на Пети военен окръг. През 1924 г. главнокомандващият немските въоръжени сили генерал Ханс фон Зект го прехвърля в министерството на длъжност началник на отдела за боева подготовка. През 1925 г. Бломберг получава чин полковник.

През октомври 1926 г. фон Зект е заменен от Вилхелм Хайе. Бломбер си спечелва неговото признание и през 1927 г. получава поста началник на военното ведомство. На практика това означава, че Бломберг е станал ръководител на Генералния щаб, който по това време носи друго название, защото с Версайския договор на Германия се забранява да има Генерален щаб.

Хайе също като предшествениците си се стреми да избегне забраните на Версайския договор. За тази цел райхсверът сключва тайно договор с комунистическото правителство на Съветския съюз за ползването на учебни центрове. Скоро и Бломберг се включва в секретната програма и в края на 20-те години посещава СССР. Червената армия и тоталитарният режим правят силно впечатлениена Бломберг. В руската страна военните се ползват с голямо влияние и уважение, съвсем не както в демократична Германия. Малко по-късно Бломберг признава: "Не бях далече от това, сам да стана болшевик.".

През 1928 г. получава чин генерал-майор и званието му вече отговаря на длъжността му, а през 1929 г. става генерал-лейтенант.

Скоро Бломберг стига до сблъсък с амбициозния Курт Шлайхер. Последният обвинява Бломберг в незаконна дейност в пограничната зона и с помощта на министъра на отбраната Вилхелм Гренер го отстранява от поста началник на Генералния щаб. На помощ за Бломберг идва генерал Хайе. Изпратен е на командировка в САЩ и след като нещата утихват на 1 октомври 1929 г. е назначен за командващ на Първи военен окръг (Източна Прусия). Главнокомандващ на въоръжените сили на мястото на Хайе на 18 октомври 1930 г. става генерал-лейтенант Курт фон Хамерщайн, човек на Шлайхер.

Бломберг се премества в Кьонингсберг, където вече го очаква не щабна, а командна длъжност. На негово подчинение са няколко щаба, погранични части и само една дивизия - 1-а пехотна. За разлика от останалите военни окръзи, командваният от Бломберг е откъснат от Германия чрез Полския коридор. Този район е заобиколен от всички страни с вражеска територия. На разположение няма авиация, танкове и тежка артилерия. Още от първия ден Бломберг трябва да работи по възможността за нападение от полска страна и по намирането на начини за неговото отблъскване.

В Кьонингсберг Бломберг попада под влиянието на силния характер на Валтер фон Райхенау, началник на щаба му. Райхенау изпитва симпатии към нацистите. Той е на мнение, че срещу поляците могат да бъдат използвани полувоенните нацистки формирования на SA. Той успява да убеди в това и Бломберг, което означава, че последният трябва да е в добри отношения с нацистите.

За пръв път Бломберг се среща с Хитлер през 1930 г., когато последният посещава Кьонингсберг в хода на избирателната кампания. Двамата стигат до съгласие за основните принципи на хитлеристката източна политика и по въпроса за използването на кафявите ризи като спомагателна войска. Бившият ефрейтор Хитлер прави силно впечатление на генерала и Бломберг стига до извода, че Хитлер е в състояние да превърне армията в национална сила, ползваща се с любовта и уважението на народа. Именно по тази причина Бломберг подкрепя нацизма. За разлика от Райхенау, Бломберг е привлечен повече от личността на Хитлер, а не от философията на нацистката партия.

През 1931 г. Бломберг пада от кон и получава тежко сътресение на мозъка. Това обстоятелство в комбинация със смъртта на съпругата му довежда у Бломберг до повишена неврозност. Канцлерът Хенрих Брюнинг в началото на 1932 г. помолва Гренер да освободи Бломберг от длъжността командващ окръг. В същата година Бломберг е назначен за глава на немската военна делегация за международните преговори за разоръжаване в Женева. Новата длъжност му дава възможност за пряк достъп до президента Паул фон Хинденбург. От новата си позиция Бломберг може да влияе на престарелия фелдмаршал.

Докладите на Бломберг до Хинденбург, в които се съдържа отрицателна оценка за политиката на Брюнинг, допринасят за падането на правителството през юни 1932 г. От Брюнинг властта преминава във Франц фон Папен, а след шест месеца в Шлайхер.

Когато в началото на 1933 г. Хинденбург решава да смени Шлайхер, инициативата за назначаване на Бломберг на поста министър на отбраната идва от самия президент. По този въпрос нацистите нямат никакво отношение. За решението на Хинденбург влияние оказват синът му Оскар и Франц фон Папен. Скоро след тези събития на приятеля на Бломберг Оскар фон Хинденбург е дадено повишение в чин генерал-майор.

След като Бломберг встъпва в длъжност той се заема с премахването на хората на Шлайхер и заменянето им със свои такива. Курт фон Бредов си подава оставката и мястото му в министерството на отбраната е заето от фон Райхенау. От поста началник на Генщаба се оттегля генерал Вилхелм Адам. Негов приемник става Лудвиг Бек. Полковник Ойген Ото е изпратен в Япония, за да се освободи мястото на началник на отдела на въоръжените сили за полковник Фриц Фром. Бломберг не може да уволни по политически причини Хамерщайн, но пък успешно го изолира от всички останали и на практика го изключва от процеса на взимане на решения - Хамерщайн през януари 1934 г. си подава оставката.

Бломберг е силно ентусиазиран от плановете на Хитлер за увеличаване на армията и за овладяването на "жизнено пространство". Той възторжено приема програмата на нацистите и започва да работи за тясното сътрудничество на режима с въоръжените сили. Издава и заповед в армията да бъдат организирани седмични курсове за военна подготовка на щурмоваци.

Постепенно започва процес на нацификация за армията, стартиран отвътре по инициатива на Бломберг. На 15 май 1933 г. с негова заповед всички военнослужещи се задължават да отдават чест на членовете на "всички национални съюзи" (SA, SS, NSKK, "Щалхелм" и други организации на ветерани от войната) и на знамената им по време на манифестации и шествия. Според инструкциите военните в тези случаи трябва да вдигат високо ръката си и да крещят "Хайл Хитлер!", а понякога и да пеят националистически песни.

В началото на юли след преговори с ръководството на SA, Бломберг се съгласява да направи връзките между армията и партията още по-тесни. На практика това означава разпространение на нацистката пропаганда сред по-низшите и по-слабо образовани военнослужещи. Бломберг прави отстъпка и по въпроса за разпускането на "Кураториум" - национална млдаежка организация. На нейно място трябва да бъде създадена нацистка младежка организация под ръководството на SA-обергрупенфюрер Крюгер. Бломберг по това време иска младите, бъдещи новобранци, да бъдат под крилото на "Щалхелм", организация на ветерани, неконтролирана от нацистите, за да се създаде противовес на SA.

В замяна на отстъпките от страна на армията шефът на SA Ернст Рьом се съгласява да предостави на разположение на армията в случай на извънредни обстоятелства 250 000 щурмоваци като резерв.

На 19 септември 1933 г. Бломберг издава заповед на военните да отдават чест на членовете на NSDAP, носещи нацистката униформа. Военните на щат се задължават да ползват нацисткият поздрав. Тази заповед е толкова непопулярна, че се налага на 4 октомври Бломберг да издаде по-категорична такава. На 25 февруари 1934 г. с директива на Бломберг като символ на облеклото на военните се въвежда орелът носещ в ноктите си свастика. С това партийните символи стават част от ежедневната униформа на всеки войник.

През декември 1933 г. Бломберг издава първата си антисемитска заповед - всички командири на военни части са задължени да забранят на подчинените си да посещават еврейски магазини. Евреите трябва да подадат оставка, а лицата с "неарийски произход" не се допускат на служба в армията. Известни отстъпки се правят на евреите ветерани от войната. Забраната за посещението на еврийски магазини е потвърдена и със заповед от 15 юли 1935 г.

На 4 април 1934 г. Бломберг издава директива за организирането на занятия за въоръжените сили, на които да се изучава политическата доктрина на националсоциализма. Такива занятия трябва да се провеждат два пъти седмично. На 30 януари е издадена заповед за преподаването на нацистката доктрина във всички офицерски училища, щабни колежи и военни академии. През следващата година това ства факт във всички военни окръзи.

През юли 1935 г. Бломберг издава тайна заповед, задължаваща всички офицери да приемат нацисткия мироглед. За в бъдеще на повишение в чин може да разчита само този, който на всеослушание одобрява политиката на нацистите. На 1 април следващата година Бломберг забранява на военнослужещите да се женят за лица с неарийски произход. Два месеца по-късно се издава заповед в Gestapo да бъдат докладвани всички политически неблагонадеждни офицери. Появяват се и заповеди забраняващи посещението на черкви. Има и такива регламентиращи отношенията на Вермахта с SS. Военнослужещите трябва да се обръщат към есесовците като към приятели по оръжие. Тясното сътрудничество на Бломберг с нацистите повлиява отрицателно на авторитета му сред военните. Ако в началото военните го наричат "Зигфрид с монокъл", все по-често започват да се чуват прозвища като "Надуваемият лъв" или "Момчето от Хитлерюгенд". Въпреки това военната кариера на Бломберг продължава да се развива по блестящ начин. На 30 август 1933 г. Фюрерът го произвежда в чин генерал-полковник. На 31 май 1935 г. той назначава военните министри на трите рода войски. В ръцете на Бломберг се съсредоточава власт, с която до сега не е разполагал нито един генерал в мирно време в цялата история на Германия - главозамайващо издигане за човек, който десет години е прослужил като лейтенант. Накрая на 20 април 1936 г. настъпва върха на неговата кариера - на рождения си ден Хитлер го произвежда в чин фелдмаршал.

До началото на 1937 г. Бломберг няма проблеми в отношенията си с Хитлер. Фюрерът все още се отнася с уважение към генералите си, а на военния министър не се налага да се бори отчаяно с намесата на нацистите в армията. Най-силна е съпротивата на Бломберг по отношение на Ернст Рьом, който се опитва да узурпира традиционната роля на армията като защитник на нацията и да създаде от щурмоваците новите въоръжени сили на Германия.

Търканията между двамата започват почти веднага с идването на влсат на нацистите. Конфликтът става особено остър след 1 декември 1933 г., когато Хитлер прави SA държавна организация и въвежда Рьом в кабинета си като министър без портфейл. Лидерът на SA става и член на Съвета по отбраната на Райха. Веднъж Рьом много рязко заявява, че Бломберг не схваща ролята на SA в новата държава и в този смисъл не се различава много от премахнатия Шлайхер. Ясният подтекст на това изказване принуждава Бломберг да действа.

На 11 април 1934 г. Бломберг запознава с този проблем главата на правителството. Заедно с Хитлер той пътува с крайцера "Дойчланд" от Кил към Кьонингсберг. Двамата ще присъстват на есенните маневри в Източна Прусия. Бломберг е съпроводен от адмирал Ерих Редер, главнокомандващ на военноморския флот, и барон Вернер фон Фрич, преди по-малко от три месеца заменил Хамерщайн на поста главнокомандващ на сухопътните сили. Без много шум се стига до взаимна договореност. Осемдесетгодишният президент фон Хинденбург е на смъртно легло, а Хитлер иска да укрепи властта си като съвмести постовете на канцлер и президент. Срещу подкрепата на генералите за това му решение, Фюрерът дава обещание да се разправи с върхушката на SA. Бломберг и Редер веднага се съгласяват с предложението на Хитлер, а Фрич казва, че първо трябва да се консултира с генералите си. Съвещанието на генералите се състои под председателството на Фрич на 16 май 1934 г. в Бад-Наухайм. Бломберг закъснява за срещата и разбира, че вече се обсъждат възможните наследници на президента Хинденбург. Трите кандидатури са тези на Хитлер, на принц Вилхелм, който настоява за реставрация на монархията, и на генерал Франц Ритер фон Еп, привърженик на възраждането на военната мощ на Германия. Хитлер отстъпва по популярност на другите двама, но в това време се появява Бломберг и разказва на събралите се за пакта "Дойчланд". При тези условия генралите единодушно гласуват за приемане кандидатурата на Хитлер. Обаче Хитлер още дълго време се бави с взимането на мерки срещу SA и затова антинацисткото дясно крило в армията продълждва да действа за известно време.

Тласък на този процес дава Франц фон Папен, бивш офицер на Генералния щаб, който на 17 юни в Марбургския университет произнася рязка и смела по своята антинацистка насоченост реч. Обект на унищожителната критика е министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс. Гьобелс забранява на средствата за масова информация да разпространяват тази реч и на свой ред започва разюздана пропагандистка кампания. Три дни по-късно, на 20 юни, вицеканцлерът Франц фон Папен, министърът на външните работи барон Константин фон Нойрат и финансовията министър граф Лутц Шверин Фон Кросиг подават оставка. Хитлер отказва да удовлетвори молбите им. В Берлин плъзват слухове за преврат.

Започва да се говори, че президентът Хинденбург ще обяви военно положение и ще даде властта в ръцета на военните. Канцлерът решава да посети президента, който се намира в имението си в Нойдек, за да обсъдят сложната ситуация. Там и от Бломберг, и от Хинденбург, Хитлер разбира, че или ще се справи с кризата на момента, или ще загуби властта си. Девет дни по-късно, 30 юни 1934 г., в редиците на SA е проведена кървава чистка, известна като Нощта на дългите ножове. Заедно с Рьом са убити 116 щурмоваци. Тези крайни мерки пораждат буря от протести в редиците на старшите офицери, но Бломберг непоколебимо отстоява договореното в пакта "Дойчланд". Той се погрижва Хинденбург да отправи публично послание към Хитлер, одобряващо действията му. На заседание на кабинета на 3 юли, Бломберг от името на въоръжените сили изразява удовлетворение за публикуването на декрет, узаконяващ кърававата чистка, според който тя е проведена в интерес на държавата и в нейна защита.

На 2 август 1934 г. умира Хинденбург. Хитлер поема за себе си функцията на президент и обещава на Бломберг, че той ще го замества по военните въпроси със същите права, с които Рудолф Хес е негов заместник по партийните дела. Армията получава свобода на действие в своята област, стига да не се меси в политиката. В този период Бломберг пристъпва към засилване на военната мощ на Германия.

Още през октомври 1934 г. Хитлер нарежда на Бломберг да увеличи личния състав на сухопътните сили от 100000 на 300000 войници и офицери. Бломберг и Фрич разработват план, по който броят на дивизиите трябва да нарастне от 10 (7 пехотни и 3 кавалерийски) на 21, използвайки наличните структури на военните окръзи. Нещата се променят на 16 март 1935 г., когато Хитлер въвежда задължителната военна повинност и официално обявява ремилитаризирането на Германия. Страната вече трябва да разполага с 36 дивизии. За изпълнението на новата задача Бломберг създава нови окръзи.

Новият закон на Вермахта, публикуван на 21 май 1935 г., поставя началото на изграждането на нова структура на командването. На самия му връх, разбира се, е Хитлер, който започва да се нарича върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Длъжността на Бломберг, заместника му по военните въпроси, получава ново назавание - не министър на отбраната, а военен министър и главнокомандващ на въоръжените сили. Райхсверът е преименуван на Вермахт. Като отделен род войски се обособяват военновъздушните сили под командването на Херман Гьоринг. И трите рода войски минават под командването на Бломберг. Това буди недоволство у Гьоринг. Военното ведомство е преименувано на Ганерален щаб на армията.

Въпреки сътрудничеството му с нацистите, не може да се отрече, че Бломберг се справя много добре с работата си. През лятото на 1933 г. той информира командирите си, че Женевската конференция по разоръжаването тъпче на едно място и навярно няма да постигне никакви резултати. Следователно Германия трябва да се въоръжава тайно. Бломберг преценява трите основни еламанта, които трябва да съставляват военната мощ на германските въоръжени сили:

1. Военновъздушни сили;
2. Бронетанкова войска;
3. Елитен офицерски корпус, особено за танковите войски.

Когато през 1933 г. се създава министерство на авиацията, Бломберг прехвърля в него свой щаб за въздушни операции. Въпреки, че личният му профил е пехотен, той е прозорлив и съзнава необходимостта от наличието на силна военна авиация. Затова Бломберг прехвърля на служба в този нов род войски част от своите най-добри и перспективни офицери. Само за една година във все още неофициално съществуващите нови войски има вече 550 офицери с опит в летенето. По-късно във военновъздушните сили се вливат още 4000 младши офицери и доброволци от редиците на унтер-офицерите.

Не е малка ролята на Бломберг и за развитието на танковите войски. По негово нареждане трябва да бъдат създадени три танкови дивизии. 15 октомври 1935 г. тази заповед започва да се изпълнява. Във Ваймар е формирана Първа танкова дивизия под командването на генерал-лейтенант барон Максимилиан фон Вайхс. Втората се създава във Вюрцбург с Хайнц Гудериан. Третата дивизия е формирана в Берлин, а за неин командир е назначен генерал-лейтенант Ернст Фесман.

Благодарение на Бломберг в армията се връщат много офицери, напуснали я по-рано, които са пронацистки настроени. Идеите на националсоциализма се възприемат с по-голяма охота от по-младите офицери. Точно за това средната възраст за всички звания значително спада.

Пропагандната дейност на Бломберг и възможността за бързо развитие на военната кариера дава своите резултати и ако в началото малко от офицерите се доверяват на Хитлер, то сега вече много от тях стават горещи привърженици на новия режим. Открита опозиция след 1935 г. нацизмът среща крайно рядко. Офицерите, противници на Хитлер, по напълно понятни причини спотайват своето недоволство.

През 1936 г. Бломберг започва да губи авторитет пред Фюрера. Всичко започва с кризата в Рейнската област. Поведението на Бломберг по време на ремилитаризацията на областта, по мнението на Хитлер, свидетелства за това, че военният министър губи самообладение.

Според Версайския договор Германия няма право да държи свои войски в Рейнската област. На 1 март 1936 г. Хитлер издава заповед там отново да влязат немски войски и макар Бломберг да настоява решението на този въпрос да се постигне по пътя на преговорите, на следващия ден той разпраща предварителна директива до командирите на съответните части. План за действие по този случай има още от май 1935 г. Три дни по-късно е определена и датата за начало на операцията - 7 март.

На утрото на този ден три батальона се насочват към Рейн. Един се отправя към Аахен, втори към Трир и трети към Заарбрюкен. Още от самото начало Бломберг проявява нервно поведение, а когато французите реагират и концентрират 30 френски дивизии по германската граница, той се уплашва. На 9 март Бломберг съвсем се паникьосва и започва да умолява Хитлер да му разреши да изтегли войските. Фюрерът съвсем кратко му отговаря, че военният министър има слаби нерви. Дипломатите на Съюзниците се опитват да окажат натиск на Хитлер, за да махне войските от Рейнската област, но той ги заплашва, че ще изпрати там още шест дивизии. Това е блъф - в този момент на негово разположение са по-малко от 4 бригади. Съюзниците оттеглят исканията си и Хитлер побеждава.

По-късно Хитлер казва за Бломберг, че по време на кризата се е държал като "истерична девица".

Бломберг се проваля пред Хитлер още веднъж през лятото на същата година. Военният министър е против намесата на Германия в гражданската война в Испания. Той е на мнение, че ако Германия се намеси в сложната средиземноморска политика, може да спечели по-малко, от колкото ще загуби. Бломберг е откровен и не скрива какво мисли по въпроса. Може би от стратегическа гледна точка е прав, но Хитлер пак рискува и отново печели.

Въпреки че армията продължава да расте с бързи темпове, положението за Бломберг се влошава. Най-тежко за него то става с конфернцията Хосбах. Фрич и Бломберг дават ясно да се разбере, че армията още не е готова за воденето на голяма европейска война. Те смятат, че Хитлер е недооценил силите на френската армия и чешките отбранителни линии. Освен това и двамата се опасяват от война на два фронта. Бломберг без заобиколки се изказва против война. Хитлер е разтревожен и огорчен от отношението на генералите към неговите предложения.

Конфернецията Хосбах поражда у Бломберг униние и висока нервозност. Очевидно изплашен от собствената си смелост, Бломберг си връща думата назад. В средата на декември той одобрява плана за операция "Грюн" по завладяването на Чехословакия. Единствената уговорка за акцията остава, че тя ще бъде пусната в действие единствено, ако Прага загуби всичките си съюзници с изключение на СССР. Промяната на позицията на Бломберг води до влошаване на отношенията му с Фрич, който продължава да отстоява по-раншното си мнение, въпреки враждебността на Хитлер.

В края на 1937 г. Бломберг се влюбва в стенографистката Луизе Маргарет Грун, работеща в имперската комисия. Бломберг се среща с канцлера и моли за разрешение да се ожени за младото момиче. Немските офицери по това време трябва да поискат такова разрешение от непосредствения си началник. Хитлер дава веднага съгласието си и дори заедно с Гьоринг изразяват одобрението си.

Бракосъчетанието се състои на 12 януари 1938 г. във военното министерство. Основание за това бързо развитие е мнима бременност на госпожица Грун. Младоженците заминават първо в Лайпциг, а после в Италия. Меденият им месец е помрачен от смъртта на майката на Бломберг.

В берлинското полицейско управление редовият сътрудник на криминалната полиция Курт Хелмут Мюлер случайно се натъква на фотография на съпругата на Бломберг в разголен вид. По-нататък в разследването за нея изплуват още факти. Баща й умира, когато Луизе е на пет години. Майка й е държала салон за масаж, зад който се крие публичен дом. Луизе е била трудно дете и когато навършва 18 години бяга от къщи в квартирата на своя любовник, 41-годишен чешки евреин. Точно той се договаря с полски фотограф за правенето и продажбата на порнографски картички. Бизнесът им скоро се проваля, защото натурщицата е арестувана. Освен това Луизе се води на отчет и като проститутка.

Досието на Луизе Грун е в ръцете на президента на берлинската полиция граф Волф-Хенрих фон Хелдорф. Въпреки че е изявен нацист, той не постъпва както от него изисква служебния дълг. Вместо да предаде документа на Хайнрих Химлер, който е ръководител на немската полиция, той отива във военното министерство.

Хелдорф иска да се срещне с Бломберг, но в този момент той отсъства и Хелдорф се обръща към Вилхелм Кайтел. Шефът на полицията предлага да унищожат досието с всичките компроментиращи документи. Вилхелм Кайтел, който е свързан с Бломберг с лични и семейни отношения, не намира достатъчно кураж за това и посъветва Хелдорф да предаде досието на Херман Гьоринг.

На 24 януари в Берхтесгаден Гьоринг предава досието на Хитлер и успява да го убеди, че незабавно трябва да се избавят от Бломберг. В същия ден Гьоринг лично съобщава на Бломберг информацията, касаеща жена му. Той предлага веднага да се разведе, но Гьоринг твърдо му заявява, че това няма да е достатъчно. Пред Бломберг няма друг избор освен да подаде оставката си.

На следващия ден Хитлер извиква при себе си Бломберг и му казва да си подаде оставката. В дневника си Йодл записва, че Хитлер се държи към военния министър със "свръхчовешка доброта". Фюрерът казва на Бломберг, че най-добре ще бъде, ако за около година изчезне от полезрението на военната общественост. За това време слуховете ще утихнат и скандалът ще бъде забравен. Ексминистърът получава 50000 райхсмарки, с които да предприеме околосветско пътешествие. Хитлер го успокоява, че няма да има съд на честта, и дори се консултира с Бломберг по въпроса, кой да бъде наследник на поста му. По ирония на съдбата, Бломберг предлага Гьоринг, но Хитлер веднага отхвърля тази кандидатура. Гьоринг е прекалено ленив. Тогава Бломберг, засегнат дълбоко в душата си от това, колко бързо и единодушно срещу него се е опълчил офицерския корпус, предлага Хитлер сам да поеме длъжността на военен министър.

Седмица по-късно това става факт.

На 27 януари 1938 г., след последната си среща с Хитлер, Бломберг напуска Берлин. Той заминава за Италия, за да продължи прекъснатия си меден месец. В Италия госпожа Бломберг помята, а след като оздравява се отправя на пътешествие със съпруга си. В края на януари 1939 г. двамата се връщат в Германия. Времето за изгнание е към своя край. Семейството се заселва в баварския град Бад-Висзее и живее там в пълна безизвестност и уединение до края на войната. След краха на Третия райх съюзниците арестуват Бломберг.

Когато войната избухва през 1939 г. Бломберг пише писмо до Хитлер с молба да бъде назначен отново на действителна служба. Бломберг намеква, че е готов дори да поеме пост, който не съответства на високия му ранг. За Фюрера е добре известно, че висшия генералитет не храни добри чувства към бившия министър, и по косвен път му казва, че не може да го назначи на служба, ако не се разведе. Бломберг избира Грун пред армията.

Синовете на Бломберг - Алекс и Хенинг - загиват във войната. Военните се държат на дистаниция от него дори на процеса в Нюрнберг. Там Бломберг заявява: "До 1938-1939 г. немските генерали не са в опозиция на Хитлер. За това няма никакви причини, защото той постига резултати, които те сами желаят."

Бломберг умира от рак на 14 март 1946 г. в Нюрнберг, където е под американска стража. Погребан е без церемонии в безименен гроб. По-късно останките му са кремирани и погребани близо до Бад-Висзее. От него остават мемоари, които обаче никое издателство не се наема да публикува, защото са без историческа стойност.