Вернер Фрайхер фон Фрич
Werner Freiherr von Fritsch
(1880-1939)
Главнокомандващ сухопътните сили на Вермахта от 1934 до 1938 г. |
Съставили:Eisenherz, Sherlock и Erich von Manstein |
Вернер Фрайхер фон Фрич е роден на 4 август 1880 г. в Бенрат, близо до Дюселдорф. Син е на генерал-лейтенант Георг Фрайхер фон Фрич и съпругата му Аделхайд фон Боделшвинг. На 21 септември 1898 г. постъпва в 25-ти пехотен артилерийски полк като фаненюнкер. На 27 януари 1900 г. става лейтенант. През 1907-1910 г. Фрич учи във Военната академия в Берлин и след това е прехвърлен в щаба на 1-ва гвардейска пехотна дивизия. Следват назначения в щаба на 4-та армия и в генералния щаб на командващия военновъздушните сили. Участва в Първата световна война в чин майор. 1914-1918 г. е шеф на оперативен отдел в щаба на VI резервен корпус. След създаването на райхсвера е назначен за началник щаб на Северния отбранителен отдел. Става близък и доверен човек на главнокомандващия Ханс фон Зект. След това става началник на оперативния отдел на щаба на 1-ви военен окръг (Кьонингсберг). От 1 март 1930 г. Фрич е командир на 1-ва кавалерийска дивизия (Франкфурт на Одер). След две години на 1 октомври е прехвърлен на поста командващ III военен окръг (Берлин) и командир на 3-та пехотна дивизия, където наследява Герд фон Рундщедт. Вернер фон Фрич е горещ привърженик на идеята за запазване на мира между Германия и СССР. Не приветства идването на нацистите на власт, но и не изразява открито недоволство от този факт, а напълно се съсредоточава върху професионалните си задължения. На 1 февруари 1934 г. след отстраняването на генерал Курт фон Хамерщайн-Екворд е назначен за командващ на сухопътни войски. След като поема този пост Фрич вече не скрива неприязънта си към нацистите и особено към SS. На 11 април 1934 г. на съвещание заедно с други висши ръководители на армията е на съвещание с Хитлер на крайцера “Германия” и дава съгласието си да го подкрепи в кандидатурата му за президентския пост в случай, че Паул фон Хинденбург почине. На практика на това съвещание Хитлер сключва сделка с военната върхушка, извличайки за себе си политически дивиденти, а в замяна обещава да ликвидира опасността за немската армия, идваща от SA. Позицията на Фрич в този случай лесно може да се разбере, имайки предвид активната му позиция срещу SA и Ернст Рьом, който планира превръщането на щурмовите отряди в “народна армия”. В навечерието на “Нощта на дългите ножове” на 25 юни 1934 г. Фрич привежда армията в състояние на бойна готовност. На 1 април 1936 г. става генерал-полковник. Фрич участва и в т.нар. “Конференция Хосбах” на 5 ноември 1937 г., на която Хитлер обявява решението си да извърши аншлус на Австрия и окупация на Судетската област. Командващият сухопътни войски рязко възразява срещу плановете на фюрера, заявявайки, че армията не е готова за водене на бойни действия. На 9 ноември същата година Фрич се среща с Константин фон Нойрат и Лудвиг Бек, за да обсъдят какво могат да направят, за да “убедят Хитлер да се откаже от идеите си”. През същия ден се среща и с Хитлер и се опитва да го убеди в опасността на плановете му, но без успех. В началото на 1938 г. се разиграва Аферата Бломберг-Фрич. След оставката на Вернер фон Бломберг на 26 януари 1938 г. Фрич е първият кандидат за поста военен министър и главнокомандващ Вермахта. Но нацисткото ръководство не може да допусне на тази позиция опозиционно настроена личност. Още на 25 януари Херман Гьоринг представя на Хитлер изфабрикувано от Gestapo досие, в което Фрич е обвинен в хомосексуализъм. В него се посочва, че Фрич от 1935 г. плаща пари на бившия престъпник Ханс Шмит, който го изнудва. Въпреки заповедта на Хитлер да се пази тайна, полковник Хосбах още същия ден информира Фрич. На 26 януари той е приет от Хитлер и дава пред него дума, че всички обвинения срещу него са лъжливи. Веднага е организирана очна ставка с Шмит, който припознава във Фрич шантажираният от него хомосексуалист. По думите му, той е видял Фрич по време на извършването на хомосексуален акт с човек по прякор “Бавареца Джо” в пресечка на Потсдамската гара. Хитлер поисква оставката на Фрич. Последният на свой ред отказва, заявявайки желание случаят му да бъде разгледан от съд на честта. Още на същия ден е пуснат в отпуск за неопределен срок и на 4 февруари 1938 г. е заменен на поста командващ сухопътните сили от генерал Валтер фон Браухич. Офицерския съд на честта признава всички обвинения срещу Фрич за лъжливи. Генерал Рундщедт като най-възрастен офицер иска от Хитлер реабилитация на Фрич. Фюрерът обаче се отказва да направи публично заявление за това и обявява снемането на обвиненията на закрита среща с висшия команден състав. На 11 август 1938 г. Фрич е назначен за почетен командир на 12-ти артилерийски полк и с това е възстановен на военна служба. След началото на войната с Полша заминава с полка си на фронта и загива в бой при Варшава на 22 септември 1939 г. Погребан е в Инвалиденфридхоф в Берлин, традиционно предпочитано място за покой на германските офицери от XVIII век насам. |
Повишения: |
Fähnrich (22 май 1899)
Leutnant (27 януари 1900) Oberleutnant (18 октомври 1909) Hauptmann (22 март 1913) Major (16 септември 1917) Oberstleutnant (05 февруари 1923) Oberst (1 март 1927) Generalmajor (1 ноември 1930) Generalleutnant (1 юни 1932) General der Artillerie (1 февруари 1934) Generaloberst (20 април 1936) |
Награди и декорации: |
Ritterkreuz des kgl. Preuss.
Hausordens von Hohenzollern mit Schwertern Железен кръст І степен от 1914 Железен кръст ІІ степен от 1914 Kgl. Preuss. Kronen-Orden IV Klasse Verwundetenabzeichen, 1918 in Schwarz Kgl. Bayer. Militär-Verdienstorden IV Klasse mit Schwertern Kgl. Bayer. Militär-Verdienstorden IV Klasse mit der Krone und Schwertern Ritterkreuz I Klasse des kgl. Württembg. Friedrichs-Orden mit Schwertern Ritterkreuz II Klasse des Hessischer Verdienstorden Philipps des Grossmьtigen Hamburgisches Hanseatenkreuz Kaiserlich und Königlich Цsterr. Militär-Verdienstkreuz III Klasse mit der Kriegsdekoration Турски орден "Железен полумесец" Preuss. Dienstauszeichnungskreuz Ehrenritter des Preuss. Johanniter-Orden Ehrenkreuz für Frontkämpfer Rechtsritter des Preuss. Johanniter-Orden Wehrmacht-Dienstauszeichnung I Klasse Златна партийна значка на NSDAP |