Личният секретар на Хитлер и близък негов сътрудник. Най-важният човек след фюрера в края на Третия райх по отношение на политическата власт.

Мартин Борман е роден в Халберщат, Централна Германия, на 17 юни 1900 г. в семейството на сержант от кавалерията, който по-късно става пощенски служител. След смъртта на бащата през 1904 г. майката се омъжва за директора на банков филиал Алберт Фолборн. Мартин учи в гимназия, но я напуска след една година, за да работи в имение в Мекленбург. Призован на служба късно в Първата световна война (1918), той служи като ординарец в 55-и полеви артилерийски полк и не взема участие в бойни действия. 1919 г. е демобилизиран. През 1920 г. завършва курс за специалисти по селско стопанство. По време на обучението си встъпва в "Обединение срещу надмощието на евреите" - младежки съюз на Германската национална народна партия (DNVP). От 1920 г. е селскостопански инспектор на имението Хрецберг (800 хектара) близо до Пархим (Мекленбург) при граф фон Тройенфелс, ръководител на местната дясна организация. Борман активно участва в търговията с продоволствия на черния пазар и придбива голям опит във финансовите операции. През 1921 г. встъпва в редиците на DNVP. От 1922 г. е член на Freikorps в Пархим, в бригадата на лейтенант Росбах (която след забраната на Freikorps носи името "Съюз за селскостопанско обучение"), където се занимава с щабна и финансова дейност. В бригадата заедно с Борман са и Едмунд Хайнес (по-късно близък другар на Ернст Рьом) и Рудолф Франц Хьос (бъдещият комендант на Аушвиц). Борман и Хьос на 31 март 1923 г. организират и вземат участие в убийството на учителя и също член на групата на Росбах - Валтер Кадов, обвинен, че е предал на френските окупационни власти в Рур Алберт Лео Шлагетер (по-късно обявен от нацистите за мъченик). В съда на 15 май 1924 г. убийството на Кадов е признато за "непреднамерено", а подсъдимите получават големи присъди. Борман, като непряк участник в престъплението, получава 11 месеца тъмничен затвор. Хьос е осъден на десет години. Борман излежава присъдата си в лайпцигския затвор и след освобождаването си през февруари 1925 г. се връща на предишната си служба. През същата година напуска DNVP и започва да се интересува от нацизма.

Май 1926 г. напуска Херцберг и се връща при семейството в Тюрингия, където встъпва в местното отделение на "Фронтбан" (едно от имената, под което във времето на забрана действа SA). Работейки в щаба на SA в Тюрингия, Борман активно подкрепя Хитлер срещу Грегор Щрасер. През 1926 г става помощник на заместника на гаулайтера на Тюрингия и редактор на ежеседмичника "Националсоциалист" Х. С. Циглер. Член на NSDAP е от 17 февруари 1927 г. (партиен билет № 60 508) и скоро става прессекретар на гаулайтера Ф. Заукел. От 1 април 1928 г. Борман вече е началник на стопанския отдел на партията за Тюрингия и гаулайтер. От 15 ноември 1928 г. служи в щаба на Висшето командване на SA, където работи в застрахователната служба.

През септември 1929 г. се оженва за Герда Бух - дъщеря на нациста депутат от райхстага В. Бух. Свидетели на бракосъчетанието са Адолф Хитлер и Рудолф Хес. Герда Борман е високо ценена от Адолф Хитлер, и като съпруга си е фанатичен привърженик на националсоциалистическата идеология. Тя ражда десет деца, като първото от тях носи името на своя кръстник - Адолф.

В края на 1929 г. Борман предлага идеята за създаване на моторизирани отряди на SA и по нареждане на Хитлер разработва план за създаването на Националсоциалистически моторизиран корпус (NSKK), появил се на бял свят през април 1930 г., и дори известно време ръководен от самия Борман. През 1929-1930 г. той си сътрудничи с Химлер, подреждайки механизма на финансовите работи на SS. През август 1930 г. Борман учредява и става администратор на Hilfskasse (специален фонд, създаден да подпомага нацисти, осакатени при улични боеве срещу комунистите). Затова е прехвърлен в имперското ръководтсво на NSDAP. За касата Борман спечелва поддръжката на крупни промишленици като Ф. Тисен и Е. Кирдорф. По това време Мартин Борман успява да влезе в най-близкото обкръжение на Хитлер.

Скоро след като Хитлер става канцлер през 1933 г. Борман получава ново назначение (3 юли 1933 г.) - шеф на щаба на фюрера на парламента Рудолф Хес. През октомври Мартин Борман става и райхслайтер в NSDAP, а от ноември и депутат в райхстага. Той е ръководител на проведената чистка в апарата на NSDAP от периода 1934-1936 г., когато заменя със свои хора "старите бойци" и с това предизвиква сред тях голяма ненавист. Активно подкрепя и унищожението на висшето ръководство на SA по време на "Нощта на дългите ножове" 1934 г. Новият шеф на щурмоваците Виктор Лютце е назначен имено по предложение на Борман. От началото на 1935 г. той се занимава и с организирането на сборовете на партията. На 1 декември 1937 г. става член и на SS (билет № 278 267; на 9 ноември 1944 г. получава нов билет, този път с № 555). От 1938 г. е фактически ръководител на кадровата политика на NSDAP. Борман постепенно поема контрола върху финансовите дела на Хитлер и действа като администратор на Adolf Hitler-Spende, голям фонд събиращ "дарения" от индустриалистите, облагодетелствали се от нацисткото управление. По нареждане на фюрера той купува къщата в Браунау на Ин, където се е родил Хитлер, дома на родителите му в Леондинг и целия комплекс от имения в Оберзалцберг. Другите нацистки лидери също се опитват да спечелят средства, създавайки подобни фондове, но Борман успява да запази монопола в ръцете си. Успява да издейства назначение на фронта за личния телохранител на фюрера Йозеф Дитрих, оставката на адютанта на фюрера В. Брюкнер (1940), а също и отстраняването на адютантите Ф. Видеман и Ю. Шауб. С тези си действия увеличава контрола си върху контактите на Хитлер с външния свят.

За главно достойнство на Борман в партията се счита умението му да докладва на Хитлер делата точно, ясно, разбираемо и без коментари. Но Мартин Борман прави подбора на фактите така, че Хитлер да вземе решението, което е изгодно за докладчика. Когато фюрерът взема противоположното на Борман решение, последният никога не си позволява да го оспорва, а винаги точно изпълнява заповедите. Още от 1936 г. Борман става "сянката" на Хитлер и не го изпуска нито за минута, съпровождайки го във всичките му пътувания. Той ръководи на основата на устни разпореждания от Хитлер подготовката на циркуляри, директиви и други подобни документи. Контролът, който Борман си извоюва върху личните разходи на фюрера, е толкова голям, че се простира от строителството на резиденцията му чак до подаръците му към Ева Браун.

Борман официално скъсва с църквата през 1936 г. През 1937 г. въвежда забрана за постъпване в NSDAP на "лица с духовно звание". През 1938 г. негово дело е циркуляр, в който се споменава, че "националсоциалистическия мироглед е истинската вяра".

Борман е и един от вдъхновителите на програмата за евтаназия, за чието осъществяване отговаря Личната канцелария на фюрера, под ръководството на Ф. Баулер.

На Коледа през 1939 г. Хитлер е гост на семейство Борман и на кръщелника си подарява кутия с войничета и модел на зенитно оръдие.

След полета на Хес на 10 май 1941 г. във Великобритания, Борман става изключително необходим за Хитлер, но не наследява всички постове на доскорошния си шеф. От 12 май 1941 г. оглавява партийната канцелария с ранг старши чиновник, а на 13 май става секретар на фюрера. От 29 май е имперски министър без портфейл и член на Съвета по отбраната на райха.

По време на войната със СССР Борман се противопоставя на плана на Алфред Розенберг за предоставяне на автономия на някои народи от СССР - украинци, прибалтийци, а също е против и създаването на "Руско освободително движение" начело с генерал А. Власов.

С декрет от 24 януари 1942 г. властта на Борман се увеличава още повече - той е длъжен да взема участие в подготовката, приемането и обнародването на всички имперски закони и устави, а освен това е длъжен да утвърждава всички закони за имперските провинции и декретите на имперските наместници. Със специална заповед на Хитлер от 12 април 1942 г. Борман е назначен за "личен секретар на фюрера". Самият Борман формулира задълженията си така:
"1. Уреждане на личните дела на фюрера;
2. Участие във всички преговори на фюрера;
3. Доклади пред фюрера за текущите събития;
4. Предаване решенията и мненията на фюрера до имперските министри;
5. Уреждане на споровете и определяне на компетенциите на едни или други министерства и ведомства;
6. Преустройство на град Линц;
7. Наблюдение на резиденциите на Хитлер;
8. Ръководство на групите стенографисти при обсъждането на военното положение."

Борман винаги е за най-твърди и груби мерки по отношение на третирането на евреите, военнопленниците и населението от завладените източни територии. На 9 октомври 1942 г. той подписва указ, нареждащ, че "постоянното елиминиране на евреите от териториите на Велика Германия не може повече да се извършва чрез емиграция, а с прилагането на безмилостна сила в специалните лагери на Изток".

Следващ указ от 1 юли 1943 г., подписан отново от Борман, дава на Адолф Айхман абсолютна власт над евреите, които преминават под специалната юрисдикция на Gestapo.

Бележките на Борман по отношение на славяните показват, че той гледа на тях като на "Съветизирана маса", на суб-човеци, които нямат право на национална независимост. В брутална бележка от 19 август 1942 г. той записва: "Славяните трябва да работят за нас. Доколкото не се нуждаем от тях, те могат да измрат. Славянската плодовитост не е желателна."

През май по инициатива на Борман е проведено обсъждане на германизацията на Русия. На 27 януари 1943 г. той дава нареждане срещу съветските военнопленници "да се използват оръжие и телесни наказания". Борман активно се противпоставя през февруари 1943 г. на опитите на Алберт Шпеер да усили ролята на Имперския министерски съвет и така да намали влиянието на партийния апарат. По време на войната Борман влиза в състава на неофициалния "Комитет на тримата" (заедно с Г. Ламерс и Вилхелм Кайтел), който съсредоточава в ръцете си всички връзки на Хитлер с външния свят. Докладите, постъпващи отвън, преди да стигнат до фюрера, задължително минават през Борман, Ламерс и Кайтел. През 1944 г. Борман успява да издейства оставката на Ламерс и остава единствения приближен на Хитлер. Вече Хитлер не взема нито едно решение без консултация с Борман. Това дава възможност на последния с хитри ходове да урони авторитета на Гьоринг, Гьобелс, Химлер и други висши ръководители на райха пред фюрера. Враговете му го наричат "Макиавели зад бюрото". Написва стотици меморандуми за евреите, славяните, военнопленниците и поведението на гаулайтерите. Борман успява да вербува млади офицери, които да извършват шпионаж за политическата активност в редиците на вермахта. С поверителен меморандум до гаулайтерите съобщава, че силното влияние на християнската църквата трябва да бъде премахнато. Той е движещата сила в Kirchenkampf (борбата срещу църквата), която Хитлер по тактически съображения предпочите да бъде отложена за след войната. Зад непривлекателната му външност се крие класическият манипулатор, анонимният властолюбец, който работи тайно и отстранява всички свои съперници от обкръжението на Хитлер. Наблюдатели го описват като нисък, тумбест мъж в зле поддържана цивилна униформа с чанта под ръка, винаги работейки за постигането на личните си интереси. За делата на Борман в партията Хю Тревър-Ръпър пише следното:

"През годините на войната всяко събитие увеличава властта на Борман. Гаулайтерите са подчинени единствено на него. Той увеличава тяхната зависимост и променя техния характер. Първите гаулайтери бяха стари партийни товарни добичета, които в ранните дни на движението са блъскали шумно своите тъпани, надувайки своите заслуги, и са били наградени с тези доходни и не много уморителни постове. Борман променя това. Един по един старите гаулайтери си отиват и нови хора ги заменят. Това са по-млади, по-енергични, по-фанатични хора, които дължат всичко не само на безличната партия, но и лично на Борман."

На 29 февруари 1944 г. Борман съставя записката "Укрепяване на немския народ за в бъдеще" направляваща към детайлна регламентация увеличаването на раждаемостта в Германия. На 30 май 1944 г. забранява на населението да се разправя без съд с падналите противникови летци. На 10 август 1944 г. Борман събира в Страсбург представителите на крупната германска промишленост, за да обсъди с тях възможността и методите за изнасяне зад граница на капиталите на NSDAP и на частни фирми с цел в бъдеще да бъдат съхранени средства за възраждането на нацисткото движение.

В дните на последната военна зима Борман отбелязва още едно лично постижение. Той осигурява назначението на химлер за главнокомандващ на армейската група Вистула, една нова групировка, водеща отчаяна битка с руснаците на изток от Берлин. По този начин Химлер е отстранен от столицата, където все още може да спечели благоволението на Хитлер или да навреди на влиянието на Борман. Борман остава близо до фюрера и не пропуска да отбележи пред него, че неудържимото напредване на Червената армия се дължи на некомпетентността и може би дори на предателството на Химлер.

На практика конфликтът между Борман и Химлер не е само сблъсък на две личности, а израз на противоречия между партията и SS. Фанатичните есесовци са по-безкористни от партийните функционери, отдали се на корупцията. Това е в основата на различните планове в SS за смяната на Хитлер с Химлер.

През последните дни на Третия райх, когато други дезертират Борман остава верен на фюрера, който го нарича "моя най-лоялен партиен другар". Мартин Борман прави опит да разпореди екзекуцията на Гьоринг:

Тлеграма на Борман по повод предателството на Гьоринг до доверените си служители в Оберзалцберг (от преди 29 май 1945 г.):

"Положението в Берлин е още по-напрегнато. Ако Берлин и ние трябва да паднем, предателите от 23 април трябва да бъдат унищожени. Мъже изпълнете дълга си! Вашият живот и вашата чест зависят от това!"

Телеграмата е предадена на коменданта на крепостта, където е затворен Гьоринг, но комендантът отказва да признае властта на Борман и на Гьоринг е спестена смъртта.

За изолирания и съкрушен Хитлер единствения контакт с външния свят остава Борман. Верният му паладин подписва и политическото му завщание. Мартин Борман е свидетел и на баркосъчетанието на Хитлер с Ева Браун. С едно от последните си действия Хитлер назначава Борман за партиен министър в кабинета. Той наблюдава пламъците погълнали тялото на самоубилия се фюрер и за няколко часа се опитва да води неуспешни преговори с руснаците. Дьониц научава новината за назначението си за ръководител на райха първо от Борман. След това (30 април 1945 г.) изчезва от бункера на фюрера.

След края на войната Мартин Борман не е открит и за съдбата му плъзват най-различни слухове. Едни твърдят, че е успял да се измъкне жив от Германия и живее като милионер в Южна Америка, а други, че не е успял при бягството си от Берлин и е мъртъв. Ето версията, която предлага Хю Тревър-Ръпър за изчезването на Борман в книгата си "Последните дни на Хитлер":

На 2 май в бункера в новото Канцлерство безредна група от партийни функционери, войници и жени се събира за масово бягство, което привидно се командва от Борман. Те трябва да се придвижат в компактни групи една след друга, през тунели и мазета до подземната гара на Вилхелмсплац. Оттам ще следват железопътните релси до гарата на Фридрихщрасе, където отново ще излязат на повърхността. На Фридрихщрасе ще се присъединят към останките на военната група на Монке, която отбранява района на канцлерството, и с нейна помощ ще се опитат да прекосят река Шпрее и руските линии към северозападните предградия на Берлин. И оттам всеки ще се опита според силите си да стигне до германската главна квартира или другомястопо избор.

Първата група потегля в 23:00 часа. В нея не е Борман. Той е в една от най-важните групи с последното копие от частното завещание на Хитлер.

Първата група стига до гарата на Фридрихщрасе. Развалините на Берлин са в пламъци и навсякъде падат снаряди. Групата все пак остава заедно и пълзейки напред през обиколни тунели достига река Шпрее. Прекосява я по железен пешеходен мост, който е успореден на моста Вайдендамер. Никоя друга група не успява да стигне отвъд Шпрее.

Останалите групи се объркват в хаоса на горящата Фридрихщрасе и членовете им самостоятелно си пробиват път към моста Вайдендамер. На северния край на моста има антитанкови заграждадения и отвъд тях никой не може да премине поради силиния руски огън. Бегълците се връщат обратно в южната част на моста до стария Адмиралски дворец. Там очакват пристигането на няклоко немски танка, за да преодолеят с тях танковите заграждения. Чакащите са Борман, Щумпфегер, Аксман, Кемпка, Беец (втория пилот на Хитлер), Науман, Швегерман и Рах. Някои от тях преодоляват загражденията с водещия танк и достигат Цигелщрасе, около 300 метра по-нататък. Но тук противотанков снаряд улучва танка и предизвиква мощен взрив. Беец и Аксман са ранени, Кемпка загубва съзнание и временно губи зрение, а Борман и Щумпфегер са повалени на земята. Може би са изгубили съзнание, но не са ранени. Напредването се забавя и групата се връща още веднъж при моста.

Всеки спасява сам себе си. Борман, Науман, Швегерман, Аксман, Щумпфегер и Рах отначало остават заедно, следвайки железопътните релси до гара Лертер. Там се разделят. Борман и Щумпфегер вървят в източна посока по Инвалиденщрасе към гара Щетинер, другите тръгват в западна посока към Алт Моабит. Аксман попада на руски патрул и се връща назад, поемайки посоката на Борман и Щумпфегер. Не след дълго той ги намира. След моста, където Инвалиденщрасе пресича железопътната линия, той намира и двамата, лежащи по гръб и с осветени от луната лица. Спирайки за момент, той вижда, че и двамата са мъртви, но руският огън му попречва да ги разгледа по-подробно. Те нямат видими рани, нито следи от разкъсващ взрив. Вероятно са били застреляни в гръб. Аксман продължава сам пътя си и първоначално успява да избяга и да се присъедини към останките от Хитлерюгенд, които оцеляват в тайна гънка на Баварските Алпи шест месеца, докато и той не е пленен, за да разкаже историята си.

Свидетелството само на един очевидец никога не може да бъде окончателно, но разузнавачът Хю Тревър-Ръпър приема думите му за верни, защото в останалта си част показанията на Аксман съвпадат с действителността.

През 1946 г. Международния военен трибунал в Нюрнберг осъжда задочно Борман на смърт. По-късно тялото му е открито, но 100% идентификация е невъзможна. На 4 април 1973 г. Франкфуртската прокуратура официално потвърждава, че е загинал през май 1945 г. Но едва през 1998 г. с експертиза (ДНК-тест) окончателно се установява, че намерените в Берлин останки са на Борман.