Офицер от SS, началник на отдел по еврейския въпрос в Gestapo. Айхман ръководи и планира масовите убийства на милиони евреи.

Карл Адолф Айхман е роден на 19 март 1906 г. в Солинген, близо до Кьолн, Германия, в обикновено протестантско семейство. Той е най-малкото от петте деца. Не е рус и очите му не са наситено сини какъвто е арийският идеал. Айхман прекарва младостта си в Линц, където родителите му Адолф Карл Айхман (счетоводител, а по-късно собственик на фирмата "Unterberger Bergbaugesellschaft") и Мария Шиферлиг се премстват, когато сина им е на 8 години. В този австрийски град е живял и Хитлер.

Айхман не е особено усърден ученик, но завършва начално училище и стига до четвърти клас в гимназия. По настояване на баща му е изпратен в техническа гимназия, но не успява да завърши. По това време пише и стихове, които декламира пред съучениците си на училищните балове. Силно в съзнанието му се запечатва учителят му по математика Брант, който разказва на възпитаниците си за Първата световна война. По ирония на съдбата Айхман и Хитлер учат история при един и същ учител в Линц - д-р Леополд Пьоч. За него Хитлер казва: "Неговото влияние изигра решаваща роля в живота ми... Той използваше националния фанатизъм, скрит у всеки от нас, за да ни възпита и научи... В часовете му ни обземаше такъв ентусиазъм, че понякога избухвахме в плач."

Бащата на Айхман, който работи като търговски директор на електроснабдяването в Линц, се държи властно в къщи. Той ходи на църква всяка неделя и под негово влияние Айхман се отказва сравнително късно от религията (чак през 1937 г., когато е в партията вече от 5 години).

Майката на Адолф Айхман умира, когато синът й е на 10 години. Бащата се оженва повторно и отново за протестантка. Тя настоява момчето да си отбелязва онези пасaжи от Библията, които са му направили най-силно впечатление. По това време Айхман спортува много. По настояване на баща си се занимава с фехтовка и джиу-джицу. Най-добрият му приятел е евреин от Тирол на име Хари Селбар. Въпреки че е твърде млад, за да се сражава в Първата световна война, младият Айхман се записва в Съюза на фронтоваците. Често е включван от възрастните бивши офицери в парадите по улиците на Линц.

След като напуска училище братовчед на мащехата му го урежда на работа в нефтената компания "Сокони Вакуум". Дейността му е на пътуващ търговец.

Семейният приятел Болек кани Айхман заедно с баща му на събрание на нацистката партия през 1932 г. Ернст Калтенбрунер успява да убеди Айхман да се запише в партията. Горд и щастлив той прави това още на същия ден (1.04.1932 - партиен билет № 889 895, а за SS № 45 326). Скоро става пълноправен член на партията и на SS. Айхман се интересува от идеите на NSDAP и им се възхищава дотолкова, че разваля годежа си с момиче, което се изказало твърде критично за "маршируващите идиоти от SA". На работа започва да ходи с нацистката емблема. През 1933 г. попада в списъка за съкращения на "Сокони". Айхман моли Калтенбрунер да му издейства назначение в Германия, където Болек подготвя австрийските бригади на SS. Айхман е изпратен при него с нов паспорт. Прослужва една година в армията и минава на подготовка в казармите на SS - Лехвелд и Дахау. Военната му подготовка от казармите преминава в концентрационния лагер Дахау, където служи като ефрейтор. По-късно (септември 1934 г.) се присъединява към елитния корпус на SS - SD. Започва работа като чиновник, каталогизиращ информация за франкмасоните. В началото на 1935 г. е назначен в Еврейския департамент, където среща бъдещите си помощници Гюнтер Вислицени и Данекер. Там той събира информация за по-видните евреи. У него се поражда интерес към този народ. Изучава всички аспекти на еврейската култура, присъства на еврейски събрания и често посещава еврейските райони на различни градове, като непрестанно си води бележки. Запознава се със спорните въпроси на ционизма. Айхман подава молба да изучава иврит и идиш при местен раби с отстъпка от учебаната такса, но молбата му е отхвърлена и той се самообразова. Това дава резултат и той започва да чете вестници на идиш. Със способностите си Айхман скоро привлича вниманието на Райнхард Хайдрих и райхсфюрера на SS Хайнрих Химлер и е назначен от последния за шеф на неотдавна създадения към SD научен музей по еврейските въпроси. През 1937 г. е предложен за повишение в SS от началника си Вислицени. Айхман получава нареждане да присъства на Нюрнбергското шествие на партията, в което участват стотици чуждестранни сътрудници на австрийския вестник на Юлиус Щрайхер Der Stuermer. Там Айхман вербува един американец да шпионира еврейските организации в САЩ. Веднага след това е изпратен в Средния изток със специалната задача да наблюдава ситуацията в Палестина и заедно с Херберт Хаген създава антиционистки доклад, приет в Германия с овации. Там Айхман е пратен, за да обсъди с арабски водачи възможността за емиграцията на голям брой евреи към Средния Изток, но британските власти му нареждат да напусне страната. По време на пътуванията си се среща с Вера Либл - момиче от Бохемия. Двамата се се оженват през 1936 г. Съпругата му слабо се интересува от личните му дела. Двамата живеят известно време в Прага.

От получаването на званието лейтенант през 1937 г. Айхман е издиган в ранг всяка година. През 1941 г. е произведен в оберщурмбанфюрер от SS, какъвто остава и до края на Третия райх.

4 дни след Anschluss Айхман е призован във Виена. SD се заема с прогонването на евреите. С масовото изселване е натоварен именно Айхман, намиращ се под командването на виенския шеф на Gestapo Щалекер. Айхман разсъждава така: "Лидерите на еврейската общност трябва сами да приканят хората си да напуснат Райха". Негова е идеята за създаване на нова служба, наречена Централно емиграционно бюро за евреи. Хайдрих го назначава за неин шеф. Айхман създава процедура, която опростява процеса на експулсиране. Планът му осигурява на Gestapo контрол върху еврейската общност и доброволното съдействие на водачите й. Въвежда пълна централизация, при която всички емиграционни служби и техните служители отговарят пред Централното емиграционно бюро за евреи, което се намира на улица "Принц Ойген" в заграбения замък на Ротшилд. Приблизително 100 000 австрийски евреи успяват да напуснат като прехвърлят всичко, което притежават, на службата, ръководена от Айхман. Тази дейност е толкова успешна, че подобни канцеларии се появяват и в Прага и Берлин. По-късно Айхман поема работата по еврейския въпрос за целия Райх. Централното бюро е подчинено на шефа на Gestapo Мюлер. След завладяването на Чехословакия в създадения протекторат Бохемия и Моравия Айхман открива още едно бюро за еврейска емиграция с пряк ръководител Ханс Гюнтер.

След завладяването на Полша от Германия Айхман започва прочистването на териториите й от еврейско население. Първоначално това става чрез депортиране в гета. Айхман оглавява нов отдел, наречен IV-D-4, който се занимава с депортиране и емиграция и е част от апарата на RSHA. Започва масово преселване на хора на територията на Полша. Айхман концентрира нежеланите в област, отделена от Полша, наречена Генерално управление. По това време един от най-дейните сътрудници на Айхман става Одило Глобочник.

Три дни след примирието в Компиен Хайдрих инструктира Айхман да напише писмо до Рибентроп. В него пише: "След като Германия контролира райони, населени от три и половина милиона евреи, трябва да бъдат взети нови мерки". Айхман чертае план, който замисля в продължение на три години - Мадагаскарския план. От време на време той се занимава и с инспектиране на големите гета.

В Полша, която има най-голямата популация на евреи в Европа (3,35 милиона), Хайдрих и Айхман нареждат евреите да биват подбирани и принудително изпращани в гета и трудови лагери. Гетата като това във Варшава, събират голям брой евреи ограничени върху много малка площ и резултатите са пренаселване и смърт, причинена от болести и глад. Местата за изграждане на гета се избират така, че да са в близост до железопътни възли, в очакване на бъдещето финализиране на еврейския въпрос. Нацистите нареждат и създаването на еврейски административни съвети вътре в гетата за изпълнение на политиката и указите им. "Фюрерът нареди физическото унищожение на евреите," заявява Хайдрих на Айхман, който по-късно предава думите по време на процеса срещу него след войната. SS айнзац групите в окупираните територии на Съветския съюз се съсредоточават изцяло върху масовото изтребване на евреите. Ръководителите им стриктно водят документация за изпълнението на поставените им задачи. Дори сред тях се развива конкуренция, кой ще постигне най-големите цифри. През първата година от окупацията на съветските територии са убити над 300 000 евреи.

На 31 юли 1941 г. Хайдрих получава нареждане от Гьоринг за изготвянето на "общ план за административните материали и финансовите разходи, необходими за желаното Окончателно решение на еврейския въпрос." Фразата "Окончателно решение на еврейския въпрос" е дело на Айхман.

През януари 1942 г. Айхман помага на Хайдрих при организирането на конференцията Ванзее до Берлин, на която двамата заедно с 15 други нацистки бюрократи планират унищожението на цялата еврейска популация в Европа и Съветския съюз, пресметната на 11 милиона души. "Европа ще бъде претърсена за евреи от изток на запад," безцеремонно заявява Хайдрих. Конференцията е проведена при строга секретност, дори лидерите на разузнаването не са информирани. Айхман единствен получва всички пълномощни за Окончателното решение на еврейския въпрос. Той поема главната роля при насочването на депортираните евреи от всеки ъгъл на Европа към изградените гета в Полша и новите газови камери на места като Собибор, Челмно, Треблинка и Аушвиц-Биркенау.

Интересът на Айхман към Аушвиц е голям още от създаването му и той го посещава много пъти. Той помага на коменданта на лагера Хьос да избере мястото за изграждането на газовите камери, одобрява употребата на Циклон-B и присъства на процеса на екстерминация.

На конференцията във Ванзее не успяват да се решат всички проблеми свързани с евреите и се налага свикването на още две срещи, останали в историята като "Втората и Третата конференция за Окончателното решение". Лидерите се събират в службата на Айхман. Сред делегатите отново има представители на Канцлерството, Генералното управление, Министерството на правосъдието, Бюрото за "Четиригодишния план", Външното министерство, Министерството за източните територии, Централното бюро на партията и SS. Айхман със сигурност председателства едната конференция, а по всяка вероятност и другата.

В лагерите на смъртта всичко, принадлежащо на евреите, се отнема и преработва. Брачни халки, очила, обувки, златни пломби, дрехи и дори коси, подстригани от жертвите, служат за обогатяване на SS като постъпват в тайни сметки на Райхсбанк. С безграничен ентусиазъм и фанатична експедитивност Айхман обикаля Райха и организира работата по "решението на еврейския въпрос", осигурявайки постоянни доставки от пленници за лагерите в окупирана Полша.

През март 1944 г. Германия окупира бившия си сателит Унгария, която е последната страна в Европа с по-голяма еврейска популация (725 000). Айхман веднага пристига със специални отряди на Gestapo. В средата на май депортирането на евреи от Унгария към Аушвиц започва. Айхман лично отива в лагера, за да провери как протича работата и да ускори процеса на унищожение.
До края на юни 381 661 души - половината от евреите в Унгария - заминават за Аушвиц-Биркенау.

Към края на 1944 г. Съюзниците притискат Райха на Хитлер от всички страни. Когато Червената армия приближава Будапеща, Химлер нарежда на Айхман да прекрати депортирането. Но Айхман игнорира заповедта и са събрани още 50000 евреи, пуснати на осемдневен марш на смъртта към Австрия. Есесовските командири в Полша получават заповед от Химлер да евакуират лагерите и да преместят обитателите им в Германия. Айхман от своя страна издава "работни инструкции" за изпълнението на тази заповед, в които изрично е посочено, че "ако евреите се съпротивляват или създадат трудности по време на евакуацията, трябва да бъдат сурово наказани". Централата на RSHA е бомбардирана и Калтенбрунер и всички шефове на отдели се местят в сградата на Айхман на "Курфюрстенщрасе" 115/116. Не е трудно да се отгатне, че Айхман ще е включен в списъците на военнопрестъпниците, и околните постепенно се отдръпват от него.

На подчинените си Айхман казва, че възнамерява да сформира партизански отряд в планините и да се бие до последно или да чака неизбежния разрив между Запада и Русия. А след това решава да се самоубие и набавя отрова за себе си и семейството си. Погрижил се е всички централни местни архиви по еврейския въпрос да бъдат изгорени до последния лист. Всички шефове на бюра старателно са унищожили досиетата. Старшите офицери от Gestapo получават фалшиви документи за самоличност. Айхман продължава да твърди, че за него единственият изход е самоубийството. Това заявява и на шефа си Мюлер.

През април 1945 г. Айхман посещава семейството си в Австрия и дава на съпругата си отрова, която тя и децата трябва да погълнат, в случай че попаднат в ръцете на руснаците. След това Айхман се среща с Калтенбрунер в Алтаузее, в Австрийските Алпи. Шефът на RSHA одобрява плана за партизански отряд и казва на Айхман, че трябва да изчезне преди нацистите да са започнали преговори със съюзниците.

Айхман събира хората си в местен хотел. Те са около 150 души, ветерани от тайните служби, някои от емиграционните служби, а други - от контраразузнаването. Бързо напускат Алтаузее, защото областта предстои да бъде предадена по мирен път на американците. По пътя си към планините Айхман взима със себе си румънския революционер Хориа Сима и неговия "кабинет", който наскоро се е провъзгласил за "реставрираното румънско правителство". Румънците носят със себе си пакети с пари. Скоро групата разбира, че се е захванала с нещо, което не е по силите й. Предавателят им се поврежда, а и местното население не е благосклонно настроено. Пратеник на Калтенбрунер донася заповед да бъде спряна всяка съпротива. Войната е свършила. Германия се предава безусловно на 7 май 1945 г.

Бившите "партизани" казват на Айхман, че сред тях той единствен е търсен като военнопрестъпник и че най-добре за всички ще е, ако той ги напусне. Адютантът му Яних го придружава по пътя му към Германия. Айхман се отказва от идеята за самоубийство и решава да се бори за живота си. След дълъг преход пеша те попадат в ръцете на американците недалеч от Улм и са задържани като военнопленници. Името на Айхман обаче остава в тайна. Той носи униформата на Карл Бард, пилот II клас от Луфтвафе. Айхман съзнава, че лесно може да бъде разкрит, ако американците открият есесовската му татуировка. Лагерът не се охранява добре и той избягва с Яних. През август 1945 г. отново попадът в ръцете на американците. Айхман се представя за лейтенант от SS Ото Екман от 22-а кавалерийска дивизия. Животът в лагера Обердахщетен първоначално е лесен. Екман се включва доброволно в трудова група и никой не го безпокои.

Обвинението срещу военнопрестъпниците е придвижено напред. Скоро името на Айхман влиза в списъка на издирваните. Той решава, че е дошло време да изчезне. Разкрива се пред немските офицери в лагера и на тайна среща се решава, че Айхман трябва да бяга. Отправя се към областта Целе. По новите му документи името му е Ото Хенингер. В град Коленбах се присъединява към група германци, избягали от превзетите от руснаците територии. Айхман получава работа в малка птицеферма и печели добре. Бегълците се настаняват в къща, която си спечелва прозвището "Острова". Минават четири години. Международният трибунал в Нюрнберг вече го е провъзгласил за "ръководител на програмата за унищожение на евреи". Оцелелите евреи го търсят навсякъде. Айхман попада в група от четирима нелегални, които с помощта на организации от типа на ODESSA или die Spinne безпроблемно са прехвърлени в Австрия, а оттам - в Италия.

Много избягали нацисти се събират на съвещание в манастира в Генуа. Там един францискански монах снабдява Айхман с новия му паспорт на името на Рикардо Клемент. На 14 юли 1950 г. той получава аржентинска виза, а месец по-късно пристига в Буенос Айрес. През октомври Айхман подава молба за регистрационна карта, твърдейки, че е германски гражданин, роден в Болзано, Италия, механик по професия. През април 1952 г. аржентинските власти издават пълен комплект документи за самоличността на името на Рикардо Клемент, жител на провинцията Тукуман. Айхман е назначен на робота като бригадир в компанията "Капри - строежи, проектиране и водопроводни инсталации", която приютява много бивши нацисти. След време изтегля и семейството си в Аржентина, като се свързва директно със съпругата си. През следващите години Айхман заема различни постове: от управител на фирма за зайци до работник в компания за плодови екстракти. По-късно е назначен в немската автомобилна фирма "Мерцедес-Бенц", където е представен с истинското си име: оберщурмбанфюрер от SS в пенсия Адолф Айхман. През 1956 г. в семейството се ражда четвърти син. Айхман го кръщава Рикардо Франсиско на себе си и на свещеника, който му е осигурил паспорт в Генуа.

Група приятели убеждават Рикардо Клемент да говори пред организацията Kameradenwerk. Тя е създадена, за да подпомага бягството на нацисти. Организацията издава и антисемитския вестник "Der Weg". Изданието се разпространява от главния редактор Еберхард Фрицше - бивш лидер на движението "Хитлерюгенд" в Аржентина и от Вилем Антониус Мария Засен - холандски журналист. Последният има амбицията да напише книга за "Окончателното решение на еврейския въпрос" и за хората, които са го ръководили, за да "се затвори устата на вражеската пропаганда". Айхман се съгласява да му съдейства. Разговоритемежду двамата са записвани на магнетофон и транскрибирани, след което Айхман лично нанася бележки към текста. Събират се 659 страници. Някои от тях са публикувани от американското списание "Life". Редекторите му гарантират автентичността на документа и насочват диренето, провеждано от израелска страна. В едно от семействата, с които Айхман обикновено поддържа връзка, е внедрена "икономка", вербуван е и един от близките му приятели. В началото Айхман не контактува със съпругата си, тъй като осъзнава, че тя няй-вероятно е под наблюдение. Преследвачите Тувия Фридман във Виена и Шимон Визентал в Линц непрекъснато получават заплашителни писма и "оферти" да "продадат" Айхман. Гидеон Руфер (Рафаел) от политическия отдел на Европейската агенция посещава Вислицени в Нюрнберг и изтръгва пълни признания от него. Предположението на Вислицени, че Айхман се крие в пленнически лагер се оказва вярно, но тези лагери са извън юрисдикцията на еврейските организации. От време на време вестниците публикуват сведения, че Айхман е "забелязан" в Кувейт, Египет или Дамаск. Визентал забелязва, че в некролога, съобщаващ за смъртта на бащата на Айхман на 5 февруари 1960 г. между останалите опечалени фигурура и името Вера Айхман. Това доказва, че "вторият й брак" е фалшив, тъй като тя все още носи името на първия си съпруг. По това време тайните служби на Израел вече разследват улика, открита от Министерството на правосъдието, което получило секретна информация от надежден източник в чужбина. Според тази информация Адолф Айхман живее в Буенос Айрес. В края на януари 1960 г. един от най-способните агенти на тайните служби пристига в Аржентина. Той успява да открие къщата, където се е преместило семейство Клемент, в предградията на Буенос Айрес. Агентът прави снимки на Рикардо Клемент и се завръща в Израел, за да бъде идентифициран Айхман на тях. През април 1960 г. четирима израелски доброволци пристигат в Буенос Айрес. Агентите научават на коя автобусна спирка близо до дома му той обикновено слиза след работа. На 11 май вечерта, около 8 часа, Айхман е заловен и отвлечен. След девет дни е прехвърлен в Израел.

Обвинен е във всички престъпления, предвидени от израелския Кодекс от 1950 г. за преследване и наказание на нацистите и техните съучастници:

• Първо обвинение - убийство на милиони евреи;
  
• Второ обвинение - поставяне на хора в условия, целящи да доведат до физическото им унищожение;
  
• Трето обвинение - нанасяне на телесни и умствени увреждания;
  
• Четвърто обвинение - разработване на мерки за стерилизация на евреи;
  
• Пето обвинение - поробване, подлагане на глад и депортиране;
  
• Шесто обвинение - гонение на евреите на национален, расов, религиозен и политически принцип;
  
• Седмо обвинение - заграбване на еврейската собственост, чрез нехуманни средства;
  
• Осмо обвинение - всички по-горе посочени дела представляват военни престъпления;
  
• Девето обвинение - депортиране на половин милион поляци;
  
• Десето обвинение - депортиране на 14 000 словенци;
  
• Единадесето обвинение - изпращане в концентрационни лагери на десетки хиляди цигани;
  
• Дванадесето обвинение - депортиране и убийство на около 100 чешки деца от село Лидице.
  

Последните три пункта обвиняват Айхман в членуване в организации, провъзгласени от Международния трибунал за криминални: SD, Gestapo и SS.

Айхман поверява защитата си на д-р Роберт Серватиус - адвокат от Кьолн, препоръчан му от неговия доведен брат - също юрист в Австрия. Д-р Серватиус има опит в защитата на военнопрестъпници пред различни съдилища. Той представлява Фриц Заукел - пълномощник към Министерството на труда на Райха, както и висшия корпус на нацистката партия пред Международния военен трибунал. Парите за адвоката на Айхман (30000 долара) са осигурени от правителството на Израел. За свой помощник д-р Серватиус поканва младия юрист от Мюнхен Дитер Вехтенбрук.

На 11 април 1961 г. започва процесът срещу Айхман.

На 11 декември 1961 г. съдът казва последната си дума: "Съдът Ви признава за виновен за престъпления срещу еврейския народ, за престъпления срещу човечеството, за военни престъпления и за членуване в престъпни организации." На 15 декември е наложена и максималната присъда - смърт.

Екипът на Айхман обжалва. На 22 март 1962 г. е свикан апелативен трибунал. На 29 май обжалването е отхвърлено.

Айхман се обръща с молба към президента за помилване, която на 31 май 1962 г. е отхвърлена. На същия ден е обесен. Тялото му е кремирано на 1 юни 1962 г. Прахът му е натоварен на полицейски катер и изхвърлен зад борда навътре в морето от Арие Нир, началник на затвора.

замислян от Айхман в продължение на три години. Той набелязва френския остров като подходящ за еврейска колония. За първи път тази идея идва от полското правителство. През 1937 г. то изпраща изследователска група, за да проучи възможностите, но полученият доклад е негативен. Нацистите все пак решават да опитат. Гьоринг споменава Мадагаскар като крайна точка на изселването на евреите на конференция през ноември 1938 г. През 1939 г. за това говори и Розенберг, а през 1940 г. и Ханс Франк. По настояване на Хайдрих и Айхман от външното министерство е изготвена чернова на договор, според който Франция ще отстъпи острова на Германия и на него ще се установи еврейска колония с бази на немския военноморски и военновъздушен флот. На процеса в Израел Айхман заявява, че е взаимствал идеята от ционистки писатели като Херцел и Бьом. Схемата му се състои от две фази:

• изселване на местното население;
  
• заселване с евреи.

Предвидено е на година да се заселват по 1 милион души и за 4 години да се приключи със заселването. Евреите заселници от западните държави ще покрият разходите по депортирането на онези, чиято собственост е отнета в полза на Райха. Евреите сами ще построят пътищата, водопроводите и канализацията.

Но мирен договор с Франция не е подписан и Мадагаскар не е отстъпен на Германия, а на него скоро кацат британски самолети. Интересното е, че проектът предлага решение, което не включва проливането на човешка кръв.