През 1948 г. пред трибунала в Нюрнберг застава SS-обергрупенфюрер Готлоб Бергер. Според него Борман е жив и е агент на съветското разузнаване, получил нареждане да избие всички западноевропейски и американски военнопленници та по този начин да предизвика омраза между немците и западните съюзници и да осуети мирните преговори. На въпроса на американските съдии защо са избити най-много пленници от Изток Бергер не може да отговори. Валтер Рап доизгражда своя версия, че Борман не само е в СССР, но е станал и генерален комисар за окупирана Германия. Братът на Борман Алберт също мисли, че Мартин е в СССР. Райнхард Гелен пък упорито настоява, че Борман е бил с група видни нацисти и е успял да се измъкне към съветските линии на запад. По това време излиза статия, която обвинява Гелен, че променя показанията си - по-рано твърди, че Борман е загинал на 2 май в Берлин близо до Лертер Банхоф при "Инвалиденщрасе".

Така за съдбата на Мартин Борман се оформят 4 версии:
- Борман е бил съветски агент и е давал сведения за онова, което е ставало в главната квартира па Хитлер и е останал жив след войната;
- Борман е бил агент на британското разузнаване и на 2 май успял да напусне Берлин и да се добере до Пльон близо до щаба на Дьониц. Тук се разкрил пред резидента на британското разузнаване и с помощта на агенти от Интелиджънс Сървис бил откаран със самолет до Лондон, където станал след това експерт по германските въпроси;
- Борман е успял да стигне до Аржентина с подводница от Любек, а дотам се добрал през нощта на 2 май. В Аржентина събрал около себе си избягалите от Европа хитлеристи за да може в съответния момент да се върне в Германия като фюрер на "Четвъртия Райх";
- Борман е загинал на 2 май на някоя берлинска улица.

Повечето показания посочват последната версия като най-вероятна. Такива показания са направили Артур Аксман (водач на "Хитлерюгенд"), Вернер Науман (щандартенфюрера от SS Тибуртиус), който присъствал при изгарянето на трупа на Хитлер, личният пилот на Хитлер Ханс Баур, шофьорът му - Ерих Кемпка и камериерът на Хитлер Хайнц Линге. След самоубийството на Хитлер всички бягат от бункера и тичат под прикритието на нощта към Лертер Банхоф по моста на инвалидите към "Инвалиденщрасе". Оттам пътят водел на запад към британските войски. Аксман и Кемпка твърдят, че Борман стигнал само до "Инвалиденщрасе". Там се натъкнали на трупа му. Според тях той бил убит при експлоадирането на танка, зад който се криел. Нито един от свидетелите не се съмнява, че Борман е загинал тогава. Не се съмнявал и Гелен преди да издаде спомените си.

Развитие случаят "Борман" получава през 1965-1966 година когато добре познатият ни Лев Безименски публикува своята книга за Борман. Тогава той получава писмо от читател, който му обръща внимание на факта, че в архивите на 5-та армия, която щурмувала Берлин трябва да се намира бележникът на Борман. Той бил намерен при трупа му в джоба на коженото му палто. Безименски потърсил в архивите и бележникът наистина бил намерен. Във второто издание на книгата той дава извадки от него. Те не само показват автентичността на бележника и записките в него, но и с пълна сигурност потвърждават, че Борман е загинал в Берлин на 2 май 1945. Записките от дневника са лаконични и се отнасят до последните месеци на войната. Ето няколко примера - "Ханс Рудел получава Златни дъбови листа, Мечове и брилянти към Рицарския кръст; рожденият ден на Ева Браун - болшевиките все повече настъпват". С дата 8 март е отбелязано, че съветските войски превзели крепостта Алтдам, близо до която е имението Щолпе където са се намирали жената и децата на Борман. "20 април - рожденият ден на фюрера - настроението е тъжно; 21 април следобед артилерийски обстрел на Берлин. 27 април - Химлер и Йодл задържат определените за нас дивизии ще се сражаваме рамо до рамо с нашия фюрер и ще загинем, но ще му останем верни до гроб. Някои смятат, че в името на по-висши цели трябва да се постъпи другояче и принасят в жертва своя фюрер, пфу, каква банда".

През 1972 г. западногерманският вестник "Щерн" пише - "Борман не е жив - намерени и идентифицирани са неговите останки". През декември 1971 г. при изкопна дейност в западноберлинския квартал Моабит е намерен скелетът му на мястото на някогашното изложение. Слагат останките на Борман заедно с костите на още един човек в син пластмасов чувал и ги изпращат в полицейската морга помещаваща се при Дирекцията на Западноберлинската криминална полиция. На картончето с данните прикрепено към чувала комисарят Бекер написва с флумастер "vermutlich Martin Bormann" (предполага се че е Мартин Борман). Така описва случай "Щерн". Двама работници - майсторът Вили Щайн и неговият помощник Йенс Фризе - копаели за водопровод между Лертер Банхоф и "Инвалиденщрасе" и квартала Моабит. В случай че попаднат на човешки кости, трябвало веднага да уведомят инженер Манфред Шатке от строителния надзор. Щайн спрял работата и съобщил за находката на своите началници които от своя страна докладвали в Главното управление на Западноберлинската полиция.

Към 15.15 часа оберкомисар Бланк съобщил по телефона на директора на полицията Клаус Хюбнер какво е намерено край Лертер Банхоф. Не след дълго на мястото пристигнал полицейски екип. Снимали останките, след това започнали внимателно да отстраняват пръстта и тогава видели, че има още един скелет. Заслужава да се припомни, че още преди седем години (през 1965 г.) по нареждане на прокуратурата именно тук на мястото на някогашния панаир край Лертер Банхоф вече е търсен гроба на Борман. Повод за това дават между другото статиите поместени в "Щерн", в които въз основа на слуховете и разговори с много от все още живите свидетели на бягството на Борман от горящия Берлин се прави заключение, че въпреки мълвата Борман не е жив и най-вероятно през 1945 г. е погребан именно на това място. За пръв път сведенията за смъртта на Борман са поставени под съмнение още през юни 1945 г. няколко седмици след края на войната в американските и британските вестници в окупационните зони на Западна Германия. Според писанията в тях Борман е забелязан във влака от Хамбург за Фленсбург, когато се опитвал да се прехвърли в Дания. Следващата година уж го видели в американската окупационна зона, след това в Австралия, в югозападна Африка, после в Испания и накрая в Чили, Аржентина и други латиноамерикански страни. Има и версия, че Борман е видян в Чехословакия недалеч от Хомутов и то през 1953 г. От време на време в ръцете на полицията попада и по някой невинен човек заподозрян, че е Мартин Борман. Така например през 1967 г. в Гватемала е арестуван селскостопанският работник Хуан Фалеро Мартинес, а също и италианския францисканец Мартини през 1971 г., а в Колумбия дърварят Йохан Хартман. Оказва се обаче че въпреки някои прилики никой от тях както и мнозина други не е търсеният Борман. Необоримо доказателство си остават отпечатъците на Мартин Борман, с които разполага прокуратурата във Франкфурт на Майн и при сравняването на които с папиларните линии на задържаните лица подозренията се снемат от тях.

От сведенията, публикувани през 1965 г. в седмичника "Щерн" от известните вече свидетелски показания във франкфуртската прокуратура или събрани по-късно в процеса на разследването по делото Борман, следва, че бягството от Берлин през нощта на 1 срещу 2 май 1945 г. той е загинал и е бил погребан заедно с лекаря на Хитлер - SS-хауптщурмфюрер д-р Лудвиг Щумпфегер. Виждайки, че нямат никакъв шанс да се измъкнат от обкръжението и двамата се отравят с цианкалий. Погребани са един до друг близо до Лертер Банхоф на мястото на някогашното изложение. Щумпфегер е бил висок мъж - 190 см, а Борман - 168 см. При идентификацията на откритите скелети са направени измервания и по бедрените кости е установено, че едните са на висок мъж, а другите - на нисък. Но за пълната идентификация която продължава 14 дни тази констатация е недостатъчна. Затова е направена съпоставка и на разположението на зъбите. Идентификацията на Щумпфегер не представлява никаква трудност за лекарите, ащото прокуратурата във Франкфурт разполагала със зъбния му картон съхраняван в Главното управление на имперската сигурност както впрочем и здравните картони на много от високопоставените нацисти. Сравнението на разположението на зъбите върху намерените челюсти с данните от картона дава възможност да се направи заключение, че единият от намерените скелети без съмнение е на Щумпфегер. Що се отнася до Борман такъв документ за него за съжаление липсва. Прокуратурата разполагала съмо със скица за разположението на зъбите му, направена от зъболекаря на Хитлер и Борман проф. Хуго Йоханес Блашке в американски плен малко след края на войната. Рисунката е направена по памет. Описанието на зъбите на Борман съвпада със зъбния строеж на втория от намерените черепи, но с едно изключение: на долната челюст се вижда следа от мост, а в рисунката си Блашке го е поставил на горната челюст. Тъй като Блашке умира през 1957 г. разследващите случая се обръщат към бившия зъботехник Фриц Ехтман, който е правил моста на Борман с опора от две коронки. Коментарът на зъботехника е следния: "Това със сигурност е правено от мен". Впрочем всичко съвпада с рисунката на проф. Блашке, а фактът, че моста на долната челюст е поставен от последния на горната челюст не е от особено значение. Често пъти когато се възпроизвежда нещо по памет се правят подобни грешки. Разминаването не е достатъчно силен довод, за да се отрече твърдението, че намереният скелет не е на Мартин Борман.

Идентификацията обаче се опира и на други данни. До двата черепа са намерени и остатъци от стъклени капсулки с цианкалий с които Борман и Щумпфегер са се самоубили. На черепа приписван на Борман е открита и явна деформация около дясната очна яма. Това е следа от раната която той получава при тежка автомобилна катастрофа.

И двата скелета са намерени само на 20 метра от мястото, където са търсени останките на Борман през 1965 г. Тогава разследващите ср ръководят предположението, че той е погребан близо до 3 дървета. На това място всъщност има доста дървета, но не всички са се запазили до днес. По случайно стечение на обстоятелствата там, където са извадени двата скелета също има три дървета, но мястото е срещуположно на района, където са правени предишните издирвания. Сред многобройните сведения и свидетелски показания относно бягството на Борман, известни от богатата литература на тази тема и отчасти събрани в книгата на цитирания вече съветски автор Лев Безименски, внимание заслужава разказът на пощенския служител Алберт Крумнов, който по това време работел в пощенски клон № 40 при Лертер Банхоф. Той твърди, че на 8 май 1945 г. съветски войници му наредили да зарови два трупа намерени при железопътния мост на "Инвалиденщрасе". Крумнов и още трима други немци веднага вдигнали труповете на носилки които заели от противовъздушното скривалище. Пренесли ги от моста до терена на бившето изложение и там ги погребали. Тъй като при единия труп намерили военна книжка на лекаря от SS д-р Щумпфегер след няколко месеца началникът на Крумнов пратил на жената на Щумпфегер следното известие: "Мъжът ви беше погребан на 8 май в парка където ставаше изложението." Това може да се смята за първата идентификация на Щумпфегер. Другите останки по онова време не са били идентифицирани. При тях не са били открити никакви документи. Тогава намерили, но вече от трета ръка, кожено палто с бележник в джоба, който с пълна сигурност е принадлежал на Борман и в който последната кратка бележка е направена на 1 май 1945: "Опит да се измъкнем [от обкръжението]". Трябва да добавим, че погребаните от Крумнов трупове са били само с куртки без шинели, панталони и обувки. Откриването на скелета на Борман и категоричната констатация, че той не е жив съвпада при доста странно стечение на обстоятелствата със сензациите появили се в началото на декември в британския ежедневник "Дейли експрес". Авторът Ладислав Фараго, по произход унгарец, свързан с американското разузнаване, представя многобройни документи, които уж са от архивите на аржентинското разузнаване. Той описва как Борман със съкровището на SS успява да избяга от Европа за Латинска Америка. Разкрива още задкулисни връзки на бивши нацисти с видни личности от диктаторското правителство на Перон в Аржентина, а също и с профашистки режими в други южноамерикански страни, твърдейки че Борман е жив, обграден с грижи и внимание като фюрер на нацистката емиграция. Материалите на Фараго са препечатани от най-големите седмичници и илюстровани списания в света. Тиражът на "Дейли екпрес" изведнъж скача с 10 на сто. Фараго получава 700 000 марки аванс срещу бъдещия хонорар. По една случайност точно в деня когато в Западен Берлин изравят двата скелета Фараго отива в редакцията на "Щерн" и предлага своите документи за 80 000 марки. Офертата му е отхвърлена.

Кръгът се затваря! През април 1973 г. прокуратурата във Франкфурт на Майн дава официално заключение за смъртта на Мартин Борман въз основа на идентификацията на скелета му.