Роденият в Австрия политик, който става фюрер и канцлер на Третия райх от 1933 г. до смъртта си през 1945 г. От обикновен човек с незначителен произход се издига до диктатор на Германия и завладява почти цяла Европа. На гребена на фашистката вълна заляла Европа след Първата световна война той изгражда в Германия режим на безподобна тирания. Въоръжава страната стремглаво и започва Втората световна война - най-трагичната в историята на човечеството.

През 1924 г. Адолф пише: "Напуснах Австрия по политически причини. Не исках да се бия за хабсбургската държава". Но австрийската полиция не го е забравила. Служителите й се обръщат с молба за съдействие към мюнхенските си колеги и получават информация, че търсеният от тях австриец е "регистриран от 26 май 1913 г. на "Шлайсхаймерщрасе" 34/III у Поп". На 18 януари Хитлер получава призовка от Мюнхенската криминална полиция да се яви на военна комисия на 20 януари в Линц. На 19 януари в австрийското консулство му е съставен протокол: "Според наблюденията на полицията и впечатленията на тукашното учреждение... той трябва да страда от заболяване, което го прави негоден за военна служба... ". На Адолф е наредено да се яви на 5 февруари в Линц. Получава разрешение по финансови причини да отиде вместо в Линц в Залцбург. Там на 5 февруари 1914 г. е обявен за "негоден за военна и помощна служба", защото е "прекалено слабоват".

В Германия вниманието на Хитлер се прехвърля от антисемитизма и марксизма към германо-австрийската външна политика. Той смята за погрешни съюзите на двете страни от 7 октомври 1879 г., от 18 юни 1881 г. и Тройния съюз между Германия, Австрия и Италия от 20 май 1882 г. Хитлер е убеден, че Германия се е обвързала "с една държава-труп", която ще "повлече двамата (съюзници) към бездната".

За него страната, която е напуснал, не може вече да се смята за германска, защото в нея постепенно са започнали да надделяват чуждите елементи. Това личи от мнението му по едно изключително важно събитие. За убийството на австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и жена му на 28 юни 1914 г. в Сараево от сърби Хитлер казва: "Най-великият приятел на славяните падна под куршумите на славянски фанатици". Той нарича събитието "мъст на непредсказуемата съдба".

Покушението е официалният повод за Първата световна война. Запазена е снимка, на която се вижда радостно възбуденото лице на Хитлер сред тълпата на 1 август 1914 г. на мюнхенския "Одеонсплац", къдетомноголюдието научава за прокламацията за обявяването на война. "Негодният за военна служба" Хитлер бързо подава молба до Лудвиг III Баварски за разрешение да постъпи като австриец в баварската войска. Молбата му е удовлетворена още на следващия ден. Изборът му пада на 16-и резервен пехотен полк, който по-късно получава името на загиналия в края на октомври 1914 г. командир полковник Лист. Хитлер постъпва на 16 август на служба и се заклева на 8 октомври 1914 г. на краля на Бавария и на император Франц Йосиф. След твърде кратка подготовка е изпратен на фронта в средата на октомври. Там Адолф Хитлер е колегиален, съобразителен, особено храбър войник. До 1916 г. служи като ординарец, а след това като вестоносец. За 4 години участва в 47 битки, често пъти в разгара на боевете. Раняван е на два пъти. Получава награда Железен кръст I степен - отличие, което носи с гордост до края на живота си. Орденът дължи на евреин. Връчен му е по предложение на еврейския полкови адютант Хуго Гутман. Заслугата на доброволеца Хитлер е, че при особено тежки условия упява да се добере до позицията на германската артилерия и предотвратява възможността тя да вземе под обстрел собствената си пехота. Адолф спасява живота и на офицер от 9-а рота на 17 юли 1918 г. и след две седмици Железният кръст му е връчен. Три седмици по-късно е в служебен отпуск в Нюрнберг и на 25 август е одостоен със служебно отличие III степен. На 10 септември отпътува в домашен отпуск за Шпитал.

В средата на октомври 1918 г. Хитлер е ранен край Ла Монтан. Ослепен е при обгазяване. Постъпва в баварски полеви лазарет в Оденаарде, а от 21 октомври в пруския резервен лазарет в Пасевалк в Померания. Постепенно възвръща зрението си. Там на 7 ноември 1918 г. научава, че войната е приключила и Бавария е станала република.

До края на войната за Хитлер не е ясно дали ще бъде архитект или политик. В лазарета обаче той взима решението " да стане политик". На 21 ноември 1918 г. е изписан. Остава в казармата в своята част на караулна служба. За допълнителни средства сортира военни дрехи. В началото на февруари 1919 г. се записва за охрана на военнопленниците в Траунщайн. На 20 февруари Националното събрание във Ваймар приема мирния договор. На 7 март се завръща в старата си рота в Мюнхен, защото лагерът Траунщайн е разформирован.

В началото на 1919 г. в Мюнхен Хитлер става свидетел на 69 доста бурни в политическо отношение дни. Той остава встрани от тях и не се обвързва с никого. Продължава да разпалва антисемитизма си като условията за това са по-подходящи от всякога.

За кратко време Бавария е обявена за Съветска република. Властта на комунистите не надхвърля границите на град Мюнхен. Положението на гражданите обаче е много тежко. В началото на май с бойни действия режимът на Съветите е свален. Обаче преди войските на противниците им да влязат в града в някои военни части се гласува какво да е поведението на войската. Дали да се подкрепи Червената армия или доброволците на фон Еп, или да се заеме пасивна позиция. В казарма "Макс II" Хитлер се качва на стол и казва: "Бойни другари, та ние не сме революционна гвардия на притичалите евреи. Фелдфебел Шюслер е прав, когато предлага да останем неутрални".

След тези бурни събития войникът Хитлер е натоварен да издири подофицерите и войниците, подкрепяли комунистическите Съвети. Изпълнява задачата и от 5 до 12 юни 1919 г. е командирован на курс за подлежащите на демобилизация и завръщащите се от плен войници по "основи на държавно-гражданско мислене". Тези антиболшевишки курсове са за подбрани войници от баварския Райхсвер. В тях Хитлер има възможност да се срещне с хора, близки до неговите позиции. Сред тях е доцент инж. Готфрид Федер. Всички са единодушни, че за спасението на Германия е нужна нова партия, демонстрираща принципно различна позиция от тази на известните по това време политически формирования. До учредяването й обаче не се стига.

Една от причините, които насочват Хитлер към политиката, е, че след войната той няма твърде много възможности за препитание, защото няма професионално обарзование. На споменатия курс Хитлер се изказва антисемитски и прави това много убедително. Впечатлен от ораторския му талант, ръководителят на отдела за просвета го взема за политическа работа в Райхсвера. Картината след рагзромa на Съветите в Германия е с доста черни краски. Навсякъде могат да се намерят борци срещу еврейството и болшевизма. В страната има размирици, стачки, комунистически опити за преврат, а икономическата мизерия е всеобща. Бавария е пълна с военизирани доброволчески корпуси и обединения за самозащита. Преобладаващата част от тях са десноекстремистки.

Сред организациите прокламиращи "нова формула" е обществото "Туле" (гнездото, от което ще се излюпи NSDAP). С 220 членове в Бавария то е прикрита организация на учредения през 1912 г. Германски орден със следното становище: "...сега ние искаме да кажем, че евреинът е смъртният враг, от днес нататък ние ще действаме". "Туле" подкрепя всички обединения, готови да се борят срещу евреите. Именно в това дружество възниква Германската работническа партия (DAP).

Хитлер пише: "Един ден аз получих заповед от прякото началство да видя как стои случаят с едно привидно политическо обединение, което под името "Германска работническа партия" възнамеряваше в близките дни да проведе събрание и на което Готфрид Федер също щеше да говори. Аз трябваше да отида там, да огледам съюза и после да напиша отчет.".

Ефрейтор Адолф Хитлер на 12 септември се явява в "Щернекеровата пивоварна", където се събират 45 души. На срещата един професор на име Бауман взема думата и излага виждането си, че Бавария трябва да се откъсне от Германия и да сключи съюз с Австрия. Хитлер не се сдържа и също произнася реч. Ефектното му слово зашеметява публиката. Професорът е поразен с думи и изчезва. Първият председател на DAP, шлосерът Антон Дреклсер, е очарован от словото на Хитлер и му дава екземпляр от брошурата си "Моето политическо пробуждане".

Няколко дни след това Хитлер получава пощенска картичка от ръководството на DAP. Съобщава му се, че на 16 септември ще се проведе заседание в гостилницата "Старата розоварна" на "Хернщрасе" 48. Управителното тяло го уведомява още, че вече е приет в партията, и го кани на сбирката.

По този повод през 1924 г. Хитлер пише: "Подир двудневно мъчително умуване и размишление аз стигнах... до убеждението, че трябва да направя крачката... Връщане назад не можеше и не биваше да има."

На 16 септември Адолф Хитлер се включва в партия ограничена единствено в Мюнхен с общо 55 членове.