Малката и непопулярна партия на Антон Дрекслер и Дитрих Екарт, основана в Мюнхен скоро след края на Първата световна война. През септември 1919 г. неин член става Адолф Хитлер. Той бързо успява да се наложи като лидер и променя облика на партията, а и името й през април 1920 г. на NationalSozialistische Deutsche ArbeiterPartei - NSDAP.

Немската работническа партия (DAP) е учредена на 5 януари 1919 г. Нейни основатели са шлосерът от жп-завод Антон Дрекслер и спортният журналист Карл Харер, член на обществото Туле и изпълняващ неговите задачи. В началото партията със своите 20-40 членове е една от многото мюнхенски шовинистични антисемитски групи от крайнодясното пространство, които търсят съмишленици. Борбата срещу определените като "ноемврийски престъпници" демократически партии и агитацията срещу "позорния диктат" на Версайския договор обединява антирепубликанската десница в омразата й срещу "еврейската" Ваймарска република.

С помощта на демагогския талант на Адолф Хитлер, който на 12 септември 1919 г. присъства на едно от събранията на DAP и няколко дни по-късно се включва в редиците й, партията бързо придобива популярност и извън Мюнхен. Прохождащият в политиката, току що напуснал райхсвера, талантлив оратор скоро става незаменим за Немската работническа партия. Хитлер и Дрекслер създават първоначално една в значителна степен антибуржоазна и социалреволюционна програма. На 5 януари 1920 г. партията напуска Карл Харер. На 24 февруари 1920 г. в Хофбройхаус в Мюнхен се състои първата масова сбирка на DAP с около 2000 души. Представени са 25-те точки на програмата. През април става факт и преименуването на партията от DAP на Националсоциалистическа немска работническа партия (Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei - NSDAP).