От декември 1920 г. Националсоциалистическата немска работническа партия разполага със свой седмичен вестник "Völkischer Beobachter" (Национален наблюдател). Историята му започва през 1887 г. под името "Münchener Beobachter" (Мюнхенски наблюдател), издаван в предградията. През 1918 г. вестникът преминава в ръцете на обществото Туле. С тираж 11,000 (по това време излиза два пъти седмично) той става най-значимия орган за публикации на националистичните групировки в баварската столица. Под натиска на Дитрих Екарт, издател на седмичното антисемитско списание "Auf gut deutsch", NSDAP закупува променилия името си в 1919 г. на "Völkischer Beobachter" вестник. 60,000-те марки за сделката са осигурени от фон Еп (по настояването на Екарт и Рьом). Парите Еп намира от заможните си приятели и вероятно от тайни военни фондове. Сред дарителите са госпожа Хелене Бехщайн, съпруга на богат производител на пиана, и госпожа Гертруд фон Шайдлиц, жена на богаташа Балт. Екарт поема ръководството на редакцията му и задачата да обявява за събиранията на партията и политическия курс на нацисткото движение. Подстрекателството срещу Ваймарската република и радикалният антисемитизъм стават характерни за статиите на "Völkischer Beobachter". Полемиката му срещу демокрацията и "интернационалното еврейство" като острота остава недостигната от който и да било друг вестник. За да подчертае "националистичните си принципи" големият по формат вестник на нацисткото движение до 1941 г. се печата на шрифт фрактур. Черно-червените едри букви на заглавията целят постигането на силен рекламен ефект и внушение у читателя.

"Völkischer Beobachter" става важен агитационен инструмент в нацистката пропаганда. От 8 февруари 1923 г., благодарение на финансовата помощ чрез ипотека от страна на Ернст Франц Зедгвик "Пуци" Ханфщенгл, той започва да излиза ежедневно. Негов главен редактор малко по-късно става неофициалният философ на партията Алфред Розенберг. Той пълни страниците с популярни расистки становища. Възпроизвежда Protocols of the Elders of Zion и други антисемитски материали като поезията на Йозеф Черни. Най сериозна съпротива Розенберг среща в лицето на Макс Аман, касиер на NSDAP и вестника и първи сержант на Хитлер през Първата световна война. Розенберг иска да политизира читателите и да пропагандира нацизма, а Аман се стреми да придаде на "Völkischer Beobachter" сензационен характер, за да спечели пари за партията. По този повод той казва: "Плюя на партийните членове, бизнесът е по-важен." В мизерния мюнхенски офис Розенберг усилно работи над заглавните статии, а Аман експлоатира репортерите, плащайки им мизерни надници. Острите спорове понякога двамата завършват, замервайки се взаимно с ножици и мастилници. В края на септември 1923 г. вестникът напада генерал Ханс фон Зеект, шеф на щаба на немските въоръжени сили, като враг на националистичното движение и изтъква еврейския произход на жена му (по баща Якобсон). Ваймарската република получава определение на пионка в интерсите на евреи и масони. Разгневен фон Зеект нарежда на генерал Ото фон Лосов, ако е нужно дори със сила, да спре издаването на вестника. Фон Лосов се обръща към Густав Ритер фон Кар, премиер на Бавария, който обаче отказва да изпълни заповедта под предлог, че ще бъде застрашен общественият ред. От начлото на 1921 г. до 1923 тиражът на вестника се покачва от 8,000 на 25,000, като благоприятно за това се отразява интересът около събитията, свързани с окупирането на областта Рур от френски и белгийски войски. След пуча на 8-9 ноември 1923 г. вестникът на първа страница отбелязва "триумфа на Хитлер" и определя цена на броя от 8 милярда марки, иронично напомняйки на читателите за инфлацията. Докато Хитлер е в затвора, а партията е забранена, "Völkischer Beobachter" не излиза. Отново вестникът се появява на 26 февруари 1926 г. Голямата уводна статия е на Хитлер и носи заглавието "Ново начало". През същата година вестникът започва да излиза със снимки на нацисткия официален фотограф Хайнрих Хофман. Пак през 1926 г. Хитлер трябва да разреши вътрешните проблеми на партията, породили се от разделянето й на две крила - националистично баварско и ляво, на братята Щрасер. През август Гьобелс публично прекъсва отношенията си с Ото и Грегор Щрасер и шумно отбелязва това на страниците на партийния орган: "Едва сега разбрах какви сте: революционери на думи, но не и на дела. Ние се прекланяме пред фюрера. Ние съзнаваме, че той е по-голям от всички нас, по-велик от мен или от теб. Той е инструмент на божията воля, която твори история със свежа и творческа страст." Подобен тип словоизлияния стават нещо естествено за "Völkischer Beobachter". По време на пътя си към властта Хитлер използва вестника за популяризиране на интересите си. За армията е изготвено специално издание, в което фюрерът предупреждава за последствията в случай, че властта не бъде спечелена от нацистите, а от комунистите. Гьобелс пък ползва страниците на вестника най-вече за статии, описващи в трето лице личните му удивителни постижения.

До 1931 г. тиражът постоянно се покачва и достига цифрата 120,000 екземпляра. През 1932 г. "Völkischer Beobachter" за пореден път е изправен пред финансови затруднения. Печатарят Адолф Мюлер на няколко пъти заплашва, че ще спре печатането, ако не му бъдат изплатени закъснелите сметки. "Völkischer Beobachter" ме разорява", оплаква се той, "добре поне, че припечелвам от печатането на католически брошури". Притесненият Хитлер е спасен от генерал Курт фон Шлайхер, който му обещава, че райхсверът ще плати големите дългове на NSDAP, както и сметките на вестника й. Съвсем разбираемо след поемането на властта от нацистите вестникът преживява нов бум и завишава тиража си от 336,500 през 1934 г. на 1,7 милиона през 1944 г. (заслуга за това има и професионалният редактор Вилхелм Вайс). Така "Völkischer Beobachter" от централен орган на NSDAP се превръща в масов вестник - официоз на управляващите. Той е първият национален германски вестник, печатан едновременно в Берлин от 1933 г. и във Виена от 1938 г. И въпреки че стилът му е по-скоро популярен отколкото елитарен, много от статиите му се използват като учебно средство в образователната система. През ранните дни на Втората световна война "Völkischer Beobachter" гордо тръби за блестящите победи на немските войски. Когато започват несполуките вестникът бива използван в отчаян опит да се повиши духа на немския народ. В уводната статия на изданието от 24 май 1944 г. Гьобелс пише: "Германия трябва да бъде по-пуста от Сахара." На 7 септември 1944 г. "Völkischer Beobachter" публикува по нареждане на Хитлер следните слова: "Нито стръкче немска пшеница не трябва да нахрани врага, нито една немска уста не трябва да му даде информация, нито една немска ръка не трябва да му помогне. Той трябва да намери всеки мост разрушен, всеки път блокиран - нищо друго освен смърт, унищожение и омраза не бива да го посрещне."

В края на април 1945 г., няколко дни преди капитулацията на Третия райх "Völkischer Beobachter" спира излизането си.