Както подсказва и самото име, това е илюстровано списание, издавано като допълнение от нацистите към "Völkischer Beobachter". Публикувано от издателство Eher, списанието се появява като месечно за пръв път през ноември 1926 г. С комбинация от снимки и текст то е насочено към публиката, харесваща подобен тип картинни списания. Заглавната страница на първия брой е със снимка на маршируващи членове на Бамбергската националистическа партия пред синагога на празника "Ден на Германия" (10 октомври 1926 г.), а във вътрешните страници има монтаж на снимка на Якоб Росни Розенщайн, предложен за Нобелова награда за литература, представяща го с външност на маймуна. Приложената статия към фотографията го определя като "позор за немската култура". За да бъде илюстрирана статия, носеща заглавие "Талмудът", една снимка показва еврин, наблюдаващ гола жена, а друга - разпнатия Христос и евреин, палещ краката му.

Силно полемичният тон на "Illustrierter Beobachter" се затвърждава след поемането на властта от Хитлер. Поради популярността си списаниет става двуседмично. Броят от 30 декември 1943 г. възхвалява героизма на немските войни на Източния фронт и критикува "гангстерското" поведение на американските войници. Препечатани са няколко страници от "еврейското" списание "Life", показващи как американците биват обучавани да убиват в гръб "като долни престъпници" с нож, струна от пиано или с прът. Отделен текст пояснява, че индианците по същия начин убивали враговете си.

За последен път "Illustrierter Beobachter" излиза на 13 април 1944 г. Въпреки че Третият райх по това време е на крачка от разгрома, редакторите на списанието работят задраво във връзка със задълженито си да повишават духа на читателите си въпреки трагичното положение. Една снимка показва вдовица с две щастливи деца, които ще бъдат изпратени да следват медицина със средства на правителството, когато пораснат. Показани са и сцени от италианския фронт, които трябва да демонстрират как Съюзниците разрушават културни паметници и произведения на древното изкуство. Публикувани са и фотографии на щастлива театрална публика, най-вече от жени и деца, въпреки тежките съюзнически бомбардировки.

Мюнхенско издателство, собственост първоначално на Франц Еер II, а по-късно през 1922 г. на Макс Аман. То пуска първото и второто издание на Mein Kampf и става официално издателство за водещите националсоциалисти.