Теодор Айке е роден на 17 октомври 1892 г. в Худинген (провинция Елзас) и е единадесето дете в семейството на железничаря Хайнрих Айке. За детството му се знае много малко с изключение на това, че израства в бедно семейство и е лош ученик. През 1909 г. Теодор е изключен от училище и постъпва в Райхсвера. Айке става войник в 23-ти Рейнланд-Пфалски пехотен полк, дислоциран по това време в Ландау. През 1913 г. полкът е преименуван на 3-ти Баварски, а през 1914 г. в 22-ри Баварски пехотен полк. По време на Първата световна война Теодор Айке участва в сраженията при Ипр през 1914-1915 г. и в позиционната война във Фландрия. Служи в качеството на писар, помощник-ковчежник и като прост пехотинец. В 1916 г. е изпратен във 2-ри Баварски артилерийски полк от 2-ра Баварска дивизия, наполовина „смляна” във „вердюнската месомелачка”.

От 1916 г. до края на войната Айке служи в резервна картечна рота (Ersatzmaschinengewehr Kompanie) от 2-ри армейски корпус на Западния фронт. Краят на войната заварва Айке награден с двете степени на Железния кръст.

На 26 декември 1914 г. се жени за Берта Швебел и им се раждат две деца - Ирма (родена на 5 април 1916) и Херман (роден на 4 май 1920, който загива в битка на 2 декември 1941). Прекарал 4 години на фронта, Айке се завръща у дома своенравен и гневен. Кайзерът, на когото до тогава е служил, вече го няма, а страната тъне в революция. Всичко това изпълва душата му с ненавист и отвращение. У него няма и ни най-малко желание да служи в армията на Ваймарската република. Подобно на много други, също така разочаровани - в това число и Адолф Хитлер, Теодор Айке обвинява за всичко демократите, комунистите, евреите и другите „ноемврийски престъпници”, които по негово мнение са „забили нож в гърба на Германия” и по този начин са помогнали за поражението във войната.

На 1 март 1919 г. Теодор Айке се демобилизира след 10 годишна служба. Жизнени переспективи обаче няма никакви.

От недостиг на средства Айке е принуден да се запише в техническото училище в Илменау (Тюрингия). Особено разчита на финансовата подкрепа от своя тъст, която така и не получава. Безработицата в революционна Германия достига катастрофални мащаби, а в края на краищата Айке се оказва в такова затруднено положение, че започва да работи като полицейски доносник срещу заплащане. През юли 1920 г. обаче я напуска, за да започне агитация против Ваймарската република и „ноемврийските престъпници”.
В течение на следващите 3 години Айке сменя четери местожителства (Котбус, Ваймар, Зорау-Нидераузиц и Лудвигсхафен). На два пъти започва работа като полицай, но и на два пъти е уволняван поради антидържавна дейност. Най-накрая през януари 1923 г., Теодор Айке става офицер от службата по безопасност на корпорацията И. Г. Фарбен в рейнското градче Лудвигсхафен). Изглежда, че там национализмът и ненавистта му към републиката не са му пречили, защото работи за „Фарбен” до приемането му на постоянна служба в SS през 1932 г.

През 1928 г. Айке постъпва в NSDAP и SA, а 1930 г. става член на SS. През ноември същата година Хайнрих Химлер му дава звание SS-Untersturmführer, а също и командването на 147-ми SS взвод в Лудвигсхафен.

Теодор Айке приема присърце новата си работа, като й отдава огромна енергия. За първите три месеца служба в новата част, успехите му явно са били очевидни, защото Химлер го повишава в SS--Sturmbannführer и му заръчва сформирането на втори батальон от 10-ти SS щандарт (полк), впоследствие преименуван в Рейланд-Пфалцки. Кариерата на Теодор Айке продължава да се развива стремглаво, защото на 15 ноември 1931 г. отново със заповед на райхсфюрера на SS е повишен в SS-Standartenführer и е назначен за командир на 10-ти щандарт.

Въпреки че Айке постъпва в NSDAP доста късно, служебните му успехи са забележителни. По същото време обече той се разделя окончателно с „Фарбен”. Айке е уволнен, защото политическата му дейност го кара да пренебрегва и загърбва работните си задължения. Самият той тръгва по пътя на политическото насилие и дори е арестуван заради незаконно притежание на експлозиви и участие в заговор за политичско убийство.

За негов късмет обаче е освободен през 1932 г. със съдействието на симпатизиращия на нацистите министър-председател на Бавария под предлог влошено здравословно състояние. Айке веднага възобновява политическата си дейност, но скоро след като полицията отново тръгва по петите му е принуден да избяга в Италия с фалшив паспорт.

За да не остави бездеен своя способен подчинен, Химлер му присвоява звание SS-Oberführer и го назначава за комендат на бежанския лагер за членове на SA и SS в Бозен-Гри, Италия. Теодор Айке се връща в родината си през 1933 г. т.е. едва след като Хитлер е станал вече канцлер. Но, завръщайки се в Германия, Айке среща нов враг - Йозеф Бюркел, гаулайтер на Рейнланд-Пфалц, който се опитва да го измести от поста командир на 10-ти щандарт. Типично за своя характер Айке реагира решително. На 21 март 1933 г. начело на група въоръжени есесовци нахлува в Лудвигсхафенската щаб-квартира на NSDAP и заключва в Бюркел в стенен гардероб в продължение на 3 часа, докато не се намеси местната полиция с импровизиран арест на Айке. Последният успява да се потули, но засегнатият Бюркел търси отмъщение на всяка цена. По негова заповед Теодор Айке бил арестуван, обявен за душевно болен и изпратен в психиатричната клиника във Вюрцбург като „луд, представляващ обществена опасност”. Страхувайки се, че този инцидент силно ще орони репутацията на SS, Химлер стоварва целия си гняв върху Айке и на 3 април 1933 г. го зачерква от списъка на SS, а като допълнителна мярка го оставя за неопределен срок в психиатрична клиника.

Усмиреният най-накрая Айке успява да сдържи своя гняв впродължение на няколко седмици и дори да играе ролята на нормален човек - грандиозен актьорски подвиг! На няколко пъти се обръща писмено към Химлер и със съдействието на Вюрцбургския психиатър успява да убеди бившия птицефермер да го освободи и да му върне старото звание. Хайнрих Химлер, разбира се, предпочита да не връща Айке отново в Рейланд-Пфалц. Така на 26 юни 1934 г. току що излезлият от психиатричната клиника SS-Oberführer Теодор Айке е изпратен да оглави Дахау – първият нацистки концлагер за политически затворници. Когато Айке заема новия си пост в лагера, намиращ се на 12 мили северозападно от Мюнхен, там царял пълен безпорядък. Против предния комендат било повдигнато обвинение в убийство на няколко „братя по оръжие”, охраната крайно недисплинирана и отдала се на запой и гуляй. Айке разбира, че Йозеф "Зеп" Дитрих е наводнил служещите в лагера със свои приятели – бандити. Последвалите мерки били решителни - половината персонал е сменен и съвсем скоро Дахау става образец на поведение за всички концлагери в Германия.

Безсмислената жестокост отстъпва място на систематизирания и добре организиран терор. Айке съди провинените в карцер и прилага различни телесни наказания. Най-често се практикувало бичуването - 25 удара с камшик в присъствието на всички другари по нещастие и персоналът на SS. По този начин се цели есесовците да се ожесточат до крайна степен така, че да не изпитват никакво състрадание към концлагеристите, когато ги изтезават. Хайнц Хене пише, че „Под опитното ръководство на Айке, този който е успял да съхрани поне малко човещина в себе си, съвсем скоро се превръща в скот.”

Особена жестокост се проявявала към затворниците евреи. Манвел и Франкел наричат Теодор Айке „един от най-фанатизираните привърженици на расистките възгледите на Химлер”. Той често изнасял пред подчинените си антисемитски лекции и заповядвал да се поставя в на видно място в бараките вестник "Der Stürmer" ("Щурмовакът"), съдържащ расистки материали. Целта била на основата на антисемитизма да се постигнат стълкновения между концлагеристите.

Действията на Айке в Дахау правят силно впечатление на Химлер и за това на 30 януари 1934 г. му присвоява звание SS-Brigadeführer и започва да се отнася към него като ценен и предан подчинен. А Теодор Айке наистина е крайно предан на Химлер и фюрера. При подготовката на чистката в SA, известна като „Нощта на дългите ножове” играе главна роля в организацията на операцията и подбора на подлежащите на унищожение щурмоваци. Неговите хора се вливат в „ескадрона на смъртта”, а самият той е избран лично от Химлер за убийството на Ернст Рьом - командира на кафявите ризи.

Вечерта на 1 юли 1934 г. Айке не само безусловно, но и с удоволствие изпълнява заповедта на своя шеф. Рьом е разстрелян и доубит с ножове.

Заради заслугите си в чистката Айке е назначен за главен инспектор на концлагерите и командир на охранителните части на SS (Inspeektor der Konzentrazionslager und Führender SS Wachverbände). Шест дена по-късно му е присвоено звание SS-Gruppenführer, съответстващо на генерал-лейтенант от Вермахта.

Теодор Айке установява своята щаб-квартира на улица "Фридрихщрасе" в Берлин, намира сътрудници и се и заема да подобри организацията в концлагерите. Скоро обаче премества служебните кабинети в концлагера Заксенхаузен от Ораниенбург, северно от Берлин, където инспекционният апарат се намира до гибелта на Райха през 1945 г.

През 1937 г. Айке закрива няколко по-малки концлагера и открива четири големи: Дахау, Заксенхаузен, Бухенвалд и Лихтенбург. След Аншлусът на Австрия през 1938 г. SS-Gruppenführer Айке организира на австрийска територия пети лагер - в Маутхаузен, недалеч от Линц, където са били затворени австрийски политически затворници, евреи и други арестувани от Гестапо.

Всички промени, направени от Айке са използвани като образец за създаването на други концлагери. Ето какво разказва Снайдер: „През 1937 г. Теодор Айке имал ужасната репутация на необуздан и порочен човек сред колегите си от SS. Подозрителен, заядлив, лишен от чувство за хумор, страдащ от болни амбиции Айке бил истински фанатик - нацист, даващ всичко от себе си за политическите и расовите дела."

След като новата система от концлагери заработва, Айке насочва силите си към реорганизацията на охранителните подразделения на SS „Тотенкопф” (SS-Totenkopfverbände или SS-TV) във военнизирани формирования на нацистката партия.

Проправяйки си път през джунглата от политически интриги, Теодор Айке съумява да създаде шест моторизирани „Тотенкопф” батальона, които в края на 1938 г. се увеличават до размера на полкове, всеки от които носи името на мястото на дислокацията си и се грижи за охраната на определен концлагер. (1-ви SS полк „Тотенкопф” охранява Дахау, 2-ри SS полк „Бранденбург” – Заксенхаузен, 3-ти SS полк „Тюрингски”- Бухенвалд, 4-ти SS полк „Остмарк” – Маутхаузен). До началото на войната някои щандарти съществуват само на хартия или са в процес на формиране.

Войниците от частите на „Тотенкопф” изпълняват зъдалженията си в концлагерите по една седмица в месеца, а през останалите три седмици участват в занятия, заключаващи се в изнурителна строева и физическа подготовка, боравене с оръжие и политическо обучение. По този начин есесовците се превръщат в безчувствени и покорни изпълнители на волята на Хитлер.

Айке изключително силно въздействал на подчинените си, повечето от които били младежи между 17 и 22 години, фанатично предани на идеите на националсоциализма. Тези от тях, които не успяват да издържат на натоварването или не проявават нужното покорство се изключват от SS или се изпращат в общите части на SS (Allgemeine SS).

Теодор Айке внася в средите на войниците си особен дух на „кръвно братство”. Неговите хора са по-сплотени и от колегите им във Вермахта. Айке ненавижда не само юдаизма, но и религиите като цяло. Под негово влияние през 1937 г. голяма част от войниците му официално се отричат от вярата си, което често предизвиква разрив между младите есесовци и семействата им. Тези които няма при кого да отидат през отпуските биват приютявани лично от своя командир, с когото споделят уюта на домашното огнище. Теодор Айке всячески поощрява офицерите и подофицерите да проявяват особено отношение и толерантност към войниците, които според него имали проблеми с родителите си.

Когато започва Втората световна война, Айке мобилиза три от полковете си (Горнобаварски, Брандербургски и Тюрингски - общо 7 хиляди души), които участват в Полската кампания. Всъщност войниците му не взимат участие в сражения с полската армия (с изключение на малки сблъсъци), а вместо това със сътрудничеството на ръководителя на службата за безопасност SD Райнхард Хайдрих сформират печално известните Айнзац групи (Einzatzgruppen — групи за специално предназначение), които се занимават с изтреблението и изземването на имуществата на полските граждани, политическите деятели, свещениците, представителите на интелигенцията и евреите. В един град командир на SS щандарт нарежда да се запалят всички синагоги, а след това започва да избива ръководителите на местната еврейска община докато не подпшат признания, че те самите са запалили синагогите. За това и са глобени с хиляда марки за умишлен палеж. Въпреки всичко обаче, жертвите от посочения епизод са извадили по-вече „късмет” от колкото евреите, попаднали в ръцете на Айнзатц групите. А те обикновено биват хладнокръвно убивани заради „опит за бягство”. Напълно опустошени са също няколко психиатрични клиники, а безпомощните им обитатели разстреляни. Освен това имало още десетки случаи на зверства от страна на есесовците.

Крайностите, в които изпадат „Тотенкопф” и SD шокират много от генералите от Вермахта. Трима от тях изразяват формален протест, но жалбите им достигат само до главнокомандващия на Вермахта - фелдмаршал Валтер фон Браухич, който няма смелостта да докладва на Хитлер.

Вместо да наказва Айке и хората му, Хитлер решава да създаде по съвета на Химлер моторизирана дивизия „Тотенкопф”. За неин командир, разбира се, е назначен Теодор Айке, който в средата на октомври се завръща в Дахау и се заема със създаването на новата част с численост от 15 хиляди души.

SS дивизията „Тотенкопф” се състои от 3 моторизирани полка, артилерийски полк, сапьорен, противотанков и разузнавателен батальон, както и от административни и спомагателни подразделения. Моторизираните полкове възникват от старите охранителни полкове - Горнобаварски, Бранденбургски и Тюрингски. Артилерията е набрана от Данцингския SS гарнизон, а останалите части са съставени от новобранци от запасните части на SS (Verfügungstruppen), общите части на SS, гражданската полиция .Спомагателните части, чието формиране още продължава през 1939 г. съставят повече от половината численост на дивизията са лошо подготвени, ненадеждно екипирани и не притежават нужната дисциплина по стандартите на Айке.

Айке проявява неочакван талант по отношение на материалното снабдяване на своята дивизия и в SS става известен като "големият просяк". Дисциплина въдворява по обичайния за него маниер. И най-малко проявилите се войници били изпращани обратно като охранители в концлагери. Веднъж един бивш охранител, недоволен от суровите условия в дивизията подава молба за обратното му връщане в лагера. Айке веднага одобрява молбата, но връща войника в Германия в качеството на... затворник. Нещастникът е осъден на доживотен затвор. Повече молби за премествания няма. Новобранците имат един, единствен избор - да се приспособят към обстановката и твърдия ред.

На 10 май 1940 г., денят в който Хитлер започва Западната кампания - атаката над Холандия, Белгия и Франция, войниците от SS дивизията „Тотенкопф” са готови за бой. Нивото на офицерите в обаче е ниско. Малко имат някакъв боен опит, а квалификацията на някои дори не отговаря на заеманите от тях постове. В цялата дивизия няма НИТО ЕДИН професионален щабен офицер, ако не се счита SS-Standartenführer Касиус фон Монтини, който обаче не успява да понесе огромното напрежение и получава сърдечен удър.

Благодарение на глупавите заповеди на командването и задръстванията в тила, още на третия ден на настъплението, дивизията остава без припаси и е принудена да се снабдява с продукти от 7-ма танкова дивизия на Ервин Ромел, действаща на съседния участък или да извършва конфискации сред французите.

А действията на Айке в това време се заключават в наказания на подчинените му. Неспосбен да прецени правилно обстановката, избухва често в гняв и за най-малката дреболия. В кризисни ситуации Теодор Айке издава една заповед, отменя я след 15 минути като дава напълно противоположни указания, а скоро излиза и с трета заповед, нямаща нищо общо с предните две.

Въпреки всичко обаче недостатъците на Айке като командир се компенсират донякъде от фанатичната храброст и превъзходната боева и физическа подготовка на войниците му, които унищожават всеки изпречил се на пътя на фюрера. Независимо от големите загуби „Тотенкопф” спечелва не едно сражение, а Айке постепенно се учи от грешките си и в края на френската компанията успява да натрупа команден опит.

В дните, когато острието на германския танков клин е насочено към Ла-Манша, „Тотенкопф” е използвана за предотвратяване на опитите на войските от Дюнкеркския котел да се съединят с френските части, намиращи се южно от река Сома. На 21 май SS дивизията „Тотенкопф” и 7-ма танкова дивизия на Ромел успяват да отразят недалече от река Арас контраудар на съюзниците. По време на сраженията противотанковият батальон на SS дивизията успява да унищожи с точна стрелба 22 английски танка.

На следващия ден Айке допуснка груба тактическа грешка, издавайки заповед да се атакакуват съюзниците на позиция зад канала Ла-Бас. Без предварително разузнаване и артилерийска подготовка, един батальон започва форсиране на канала без каквото и да е прикритие, което е недопустимо и довежда до големи загуби и срив в атаката.

На 24 май Айке отново опитва да пробие отбраната на съюзниците, но пак безуспешно. Заради грешките си, Теодор Айке е наречен от генерала от бронетанковите войски Ерих Генер в присъствието на офицери от щаба на дивизията „касапин” и е сериозно упрекнат в небрежното си отношение към живота на войниците си. Дори самият Химлер счита, че Айке е допуснал прекалено големи загуби.

След Дюнкеркската евакуация „Тотенкопф” без затруднение изтласква демобилизираните французи на юг до самия Орлеан. Когато в Компиенската гора е подписан акта за капитулацията на Франция, дивизията е разквартирована в село Остен, югозападно от Бордо, където изпълнява окупационни функции. По-късно SS дивизията била изпратена в Авало, след това в Бордо, откъдето в началото на юни 1941 г. е препратена с влакове в Източна Прусия.

На 24 юни, същата година, два дена след началото на „Барбароса”, 3-та SS моторизирана дивизия „Тотенкопф”, в състава на група армии „Север” на Вилхелм фон Лееб, форсира Двина в района на Двинска (Даугавпилс), и успява да сломи ожесточената руска съпротива в Централна Литва. По-късно за пробива на линията „Сталин” личния състав на дивизията е похвален от командира на LVI танков корпус - генерал Ерих фон Манщайн.

На 6 юли, когато боевете на линията „Сталин” все още са в самия разгар, автомобилът с който Айке се връща в своя команден пункт, се натъква на мина. С раздробено дясно стъпало и осакатен десен крак, Теодор Айке е изпратен след спешна операция в Берлин, където се лекува 3 месеца. До средата на 1942 г. той силно куца и се придвижва, подпирайки се на бастун.

Едва ли е съществувал толкова луд и фанатизиран човек, който да иска да се завърне повторно на Източния фронт. Айке не само се запътва на там, но и го прави не напълно възстановен от раните си! Така на 21 септември 1941 г. той се захваща отново с изпълнение на командирските си задължения.

От 24 до 29 септември корпусът на Манщайн, който включва и „Тотенкопф” успява да отрази яростните атаки на Светската армия по Лужно, южно от езерото Илмен. В тези дни есесовците на Айке унищожават 3 съветски дивизии, а самият той е предложен за награждаване с Рицарски кръст.

От началото на руската кампания „Тотенкопф” губи 6 хиляди човека, получавайки на тяхно място едва 2500 войника в подкрепление. В края на ноември загубите нарастват до 9 хиляди човека, което съставлява почти 60% от числения състав на дивизията. Войниците се нуждаят от отдих, а техниката от ремонт. Въпреки всичко обаче SS дивизията продължавала да изпълнва задълженията си. В същото полжение се намират и останалите германски войски в Русия.

На 5 декември 1941 г. Червената армия започва мащабно настъпление по целия Източен фронт. Независимо от яростната отбрана на есесовците, съветските войски пробиват линията на фронта на няколко места и се насочват към град Демянск. Фелдмаршал фон Лееб помолва да оттегли временно армията на няколко километра, но получава отказа на Хитлер. На 8 февруари руските войски успяват да обклръжат Демянск. В котела се оказват шест немски дивизии, в това число и „Тотенкопф” – общо 103 000 души. Обкръжените се намират под общото командване на командира на втори корпус, генерал от пехотата граф Валтер фон Брокдорф-Алефелд.

3-та SS дивизия „Тотенкопф” е пренасочена на западния периметър, където с нея „запушват” пробива на 34-та съветска армия.

В снегове и блата в смъртна схватка се вкопчват два непремирими противника. Боевете са толкова ожесточени, че на Айке се налага да въоръжи даже ранените. SS дивизията „Тотенкопф” отбива всички атаки на противника и унищожава елитната 7-а гвардейска дивизия. Но загубите са колосални. Към 6 април в строя са останали по-малко от 10 000 бойци, една трета от които се намират в състояние на крайно физическо и нервно изтощение.

Но именно тази наполовина обезкръвена дивизия пробива през май 1942 г. фронта и се съединява с идващата на помощ немска армия, образувайки тесен коридор недалеч от Демянск. От този момент без „Тотенкопф” е немислимо. През коридора, който тя прикрива се осъществява снабдяването на германците в чувала. Дивизията трябва да отбива яростните атаки на Червената армия, докато в редовете й останат по-малко от 3000 войника.

Дажe и най-големите критици нямат повод да се усъмнят в мъжестеността на Теодор Айке. По време на боевете под Демянск той търпеливо споделял тежестта на войната със своите войници. Командирът спи на снега, в течение на много дни не съблича мокрите си дрехи, неведнъж се оказва под вражески обстрел, а храната му представлява най-обикновена войнишка дажба.

Заради изключителните си заслуги на 26 декември 1941 г. Теодор Айке е награден с Рицарски кръст, повишен в звание SS-Obergruppenführer und General der Waffen-SS, а на 20 април - на рождения ден на Хитлер е награден и с Дъбовите листа към Рицарския кръст. Тези жестове на доверие обаче не успокояват ни най-малко бившия началник на концлагер.

Той е силно разстроен от загубата на толкова много хора, които сам е обучил. Обергрупенфюрерът негодува, че в него останалите виждали безразличие към съдбата на дивизията му. Айке и по-рано казва, че Брокдорф-Алефелд жертва „Тотенкопф” по време на тежките боеве за сметка на останалите дивизии от Вермахта.

Изминават седмици, а ситуацията става все по-напрегната. Критиката на Теодор Айке не намалява и той става все по-откровен.

Изглежда, че той наистина е бил прав. Граф Брокдхоф-Алефелд от самото начало на войната се оказва в кръг от антихтлеристки заговорници и не изпитва особено топли чувства към SS. Айке се обръща дори към Химлер с молба остатъците от дивизията му да бъдат прехвърлени от Източния фронт. На 26 юни 1942 г. командирът е на посещение при Хитлер във „Вълчата бърлога” и без да спестява подробности описва създаващата се обстановка. Хитлер обещава през август, ако южно от езерото Илмен е спокойно да изтегли дивизията. Той добавя също, че ще изпрати есесовците във Франция, където ще получат попълнения.

Фюрерът не спазва обещанието си и до 26 август няма заповед за изтеглянето на „Тотенкопф”. По това време, тя понася още и още загуби, а обстановката под Демянск прави бързата предислокация невъзможна.
Теодор Айке отново започва остра критика, но този път към берлинското ръководство на SS, за това, че не получава подкрепления. Химлер неохотно започва да събира сили за нова (реорганизирана) SS дивизия „Тотенкопф”, резервите в жива сила не са неограничени. Молбите на Айке стават толкова откровени и настойчиви, че райхсфюрерът го изпраща в безсрочен отпуск за възтановяване на здравето си. А Айке наистина е изнемощял от убийствената умора и напрежението на боевете. По време на последните боеве под Демянск „Тотенкопф” е поета от старшия полкови командир SS-Oberführer Макс Зимон. През октомври, след окончателния пробив на обкръжението от остатъците на дивизията, той отбива още няколко мощни атаки на съветските войски. Всички нестроеви части са разформировани, а личният им състав е предаден в пехотата. В наличност има обаче по-малко от 300 човека.

През зимата на 1942-1943 SS дивизията „Тотенкопф” е преобразувана в панцергренадирска (броне-гренадирска). През ноември 1942 г. тя участва в окупацията на Виши, а по-късно е прехвърлена в южна Франция, в района на Ангулем, където Айке с вроденото си упорство безмилостно се заема с обучението на новите кадри.

В това време Хитлер решава да увеличи числеността на танковия батальон на Айке до полк и „Тотенкопф” се превръща по този начин в танкова дивизия, въпреки че формално още носи наименованието панцерградирска.

След Сталинградската битка дивизията била временно изпратена на Източния фронт и през февруари 1943 г., след второто сражение за Харков, се съединява с танковия корпус на SS-Оbergruppenführer Паул Хаусер. След това 3-та SS дивизия „Тотенкопф” взема участие в блестящото контранастъпление на Ерих фон Манщайн, с което украинския град е превзет. И в тази мълниеносна операция дивизията се отличава неведнъж. Теодор Айке обаче не успява да стане свидетел на нейния триумф. На 26 февруари 1943 г., обезпокоен от загубата на радиовръзката с танковия си полк, Айке излита на "Fieseler" Fi.156 „Щорх” (лек едномоторен разузнавателен самолет), за да събере сведения от въздуха за полка. Командирът на дивизията установява местоположението на есесовските танкове недалеч от село Михайловка, но разбира и че съседното село Артелное е все още в руски ръце. „Щорхът” се снижава до 100 метра височина и започва бавно да кръжи над добре замаскираните позиции на Червената армия. Руснаците откриват по него ураганен картечен огън и свалят самолета, който изгаря между дърветата. На следващия ден есесовците измъкват обгорелите останки на своя командир и го погребват в съседното село Отдохино с военни почести. Тялото на Айке е засипано с пръстта от земята, която така силно ненавижда. В негова памет Адолф Хитлер нарежда 6-ти панцергренадирски полк да бъде наречен „Теодор Айке”. Загиналият обаче не е много оплакван извън средите на SS.

Химлер нарежда останките на Айке да бъдат бързо пренесени в Хегевалдското гробище в Житомир, за да не попаднат в ръцете на руснаците. Есеосовците не успяват да спасят трупа през1944 г., когато Съветската армия освобждава Украйна.

В Червената армия има практика гробовете на германските войници да бъдат заравнявани с булдозери и осквернявани. Съдбата на гроба на Айке е явно същата. Неговите останки просто изчезват.