Паул Хаусер е роден на 7 октомври 1880 г. в Бранденбург на Хавел.

Следвайки примера на баща си (майор Курт Хаусер), Хаусер постъпва в пруската армия на 19 години, след като е прекарал няколко години в кадетско училище. Неговите тогавашни съученици са Гюнтер фон Клуге и Федор фон Бок, които по-късно достигат до чин фелдмаршал във Вермахта. На 18 март 1899 г. постъпва като лейтенант в 155-ти пехотен полк. През 1909 г. Хаусер завършва Военна академия. През периода 1909-1912 г. е летец-наблюдател в морската авиация, а през 1912 г. е прехвърлен в Генералния щаб.

На 9 ноември 1912 г. Хаусер се оженва за Елизабет Герард, от която има една дъщеря.

По време на Първата световна война служи в: щаба на престолонаследника Рупрехт Баварски, VI армейски корпус; началник е на оперативния отдел на щаба на 109-та пехотна дивизия към I резервен корпус; командва рота от 88-ми Füsilier-полк. Участва в боевете на Запад и в Курландия и в Румъния (155-ти пехотен полк). Хаусер получава множество награди - Железен кръст I и II степен, Рицарски кръст на Дома на Хоенцолерните с мечове, Рицарски кръст на саксонксия орден Алберт 1-ви клас, Рицарски кръст на вюртембергския орден Фридрхих 1-ви клас и т.н.

След демобилизацията подполковник Хаусер остава на служба в Райхсвера. През 1920-1922 г. е началник на оперативния отдел в щаба на 2-ра дивизия, а през 1922-1923 г. е на същия пост във 2-ри военен корпус. От януари 1923 г. до април 1925 г. е командир на 3-ти батальон от 4-ти пехотен полк. През 1925 г. е началник щаб на 2-ра пехотна дивизия. Негов предшественик на този пост е станалият по-късно фелдмаршал и носител на Рицарски кръст Герд фон Рундщедт. Втори щабен офицер (IIa) по това време е станалият по-късно Инспектор на танковите войски и носител на Рицарски кръст с Дъбови листа Хайнц Гудериан. От 1 януари 1927 г. Хаусер е командир на 10-ти пехотен (саксонски) полк. От 1 юли същата година е командир на учебния полигон Минзинген. През декември 1930 г. е командващ на 4-та пехотна дивизия и командир на военния отдел в Магдебург. На 31 януари 1932 г. излиза в оставка в чин генерал-лейтенант.

От февруари 1933 г. до април 1934 г. оглавява местната организация на "Стоманения шлем" в Берлин-Бранденбург. През март 1933 г. постъпва в SA като щандартенфюрер в 125-та резервна бригада.

На 15 ноември 1934 г. постъпва в SS (№ 239 795) и скоро е назначен за комендант на юнкерското училище на SS в Брауншвайг. Разработва учебния план на училището, като набляга на физическата подготовка. Действията му са високо оценени от Хайнрих Химлер и на 1 август 1935 г. Хаусер е назначен за инспектор на юнкерските училища на SS. От 1 юни 1936 г. до 1 октомври 1937 г. е началник на Оперативното управление към Главното управление на SS, а от 1 октомври 1936 г. до 10 август 1939 г. е инспектор на частите за подсилване на SS. Хаусер отговаря за подготовката на всички военизирани формирования на SS, с изключение на частите "Totenkopf".

На 1 май 1937 г. той постъпва в NSDAP (№ 4 138 779).

Хаусер настоява за въвеждането на камуфлажните униформи във Waffen-SS. Той ръководи организирането на първите полкове на SS - "Deutschland", "Germania" и "Der Führer", от които на 18 май 1939 г. е оформена SS дивизия "Das Reich" под негово командване. Ръководството обаче взема решение по време на Полската кампания дивизията да не се използва като единно съединение и полковете й действат в състава на различни армейски формирования.

При избухването на Втората световна война Хаусер е зачислен към щаба на танковата дивизия на генерал Вернер Кемпф. От 9 октомври 1939 г. Хаусер е командир на моторизирана дивизия SS "Das Reich". През 1940 г. участва във военните действия в Нидерландия, Белгия и Франция. През юни-август 1940 г. е началник на Командното управление на Waffen-SS в Главното оперативно управление на SS. През март 1941 г. дивизията е предислоциарана в Румъния и взема участие в Балканската кампания.

През юни 1941 г. SS дивизията "Das Reich" на Хаусер взема участие в нападението над Съветския съюз. Като част от Група армии "Център" дивизията пробива със страшна ударна мощ през руските гранични укрепления, участва в обкръжението северно от Барановичи, превземането на Смоленск и обкръжението на Киев. За големите успехи (унищожава 103 танка и разбива 100-на съветска дивизия) на своята дивизия Паул Хаусер е награден с Рицарски кръст на 8 август 1941 г. След няколко операции край Ярославл, Истра, Гжатск и Гомел, дивизията пристъпва към щурм на столицата Москва. По време на ожесточените и кръвопролитни сражения при Гячем, водени при най-тежки климатични условия, генералът от Waffen-SS (от 1 октомври 1941 г.) губи дясното си око в следствие на осколъчно раняване.

След престой в лазарета, продължил месеци, Хаусер, като офицер от SS с най-висок ранг, на 1 юни 1942 г. поема командването на II SS танков корпус. Той ръководи попълването на корпуса (моторизирани дивизии SS "Leibstandarte Adolf Hitler", "Das Reich" и "Totenkopf") във Франция. След участие в окупирането на Южна Франция през ноември 1942 г. (операция "Лила", потопяването на френския флот в Тулон), корпусът е изтеглен през януари 1943 г. за кратка операция край Оскол при битката за Харков. На 15 февруари Хаусер е почти напълно обкръжен от 3-тa танкова и 69-та армии. Той се опитва да получи разрешение да изтегли войските си. Хитлер, както винаги, заповядва “отбрана до последен патрон”. В тази ситуация Хаусер се проявява като мъдър, смел и самостоятелно действащ офицер, неподчиняващ се сляпо на заповеди. Той отказва да изпълни нареждането на фюрера и се изтегля самостоятелно от Харков. Навременното отстъпление спасява много немски дивизии от обкръжение. След като корпусът му е подсилен, заедно с танковите части на генерал-полковник Херман Хот през февруари 1943 г. се включват в третото сражение за Харков. Хаусер командва левия фланг. На 9 март разгромява 6-та съветска армия на генерал Попов и нахлува в града, а на 14 март напълно го овладява. Този успех спасява Хаусер от уволнението, което го е очаквало след неизпълнението на заповедта на Хитлер. За него Хаусер получава и Дъбови листа, но награждаването е задържано до юли от фюрера, като ”наказание за неподчинението”.

През лятото на 1943 г. II-ри SS танков корпус с боеспособните елитни дивизии "Leibstandarte" (Дитрих), "Totenkopf" (Прийс) и "Das Reich" (Крюгер) участва в операция "Цитадела". В тежки боеве на Курската дъга корпусът (в състава на 4-та танкова армия) претърпява големи загуби. На 12 юли 1943 г., като част от операция "Цитадела", Хаусер командва трите си дивизии в танковата битка при Прохоровка, в която участват общо около 1000 танка - най-голямото подобно сражение във войната.

Докато двата танкови корпуса на Група армии “Кемпф” атакуват съветските позиции югоизточно от Прохоровка, Дитрих, Крюгер и Прийс с техните съединения трябва да настъпят западно от града за да отблъснат удара на 5-та съветска гвардейска танкова армия. Затруднени от силния дъжд, двете страни водят тежки боеве между селата Веселий, Тетеревино и Кочетовка. Пазен на северния фланг от XI танков корпус, "Leibstandarte Adolf Hitler" успява преди обяд да постигне пробив, докато в центъра гренадирите на "Totenkopf" бавно, но сигурно настъпват. Също както ударите на останалите дивизии, тези два пробива остават под руски обстрел. На десния фланг, първоначално напредващата група армии “Кемпф” трябва да отблъсне контраатаката на един механизиран гвардейски корпус. Общо немските дивизии край Прохоровка имат над 300 танка загуби, а Червената армия губи почти 500.

След като в следващите дни не се постига решаващ пробив, 4-та танкова армия (Хот) се оттегля от Белгород в началото на август, а на 23 август и от Харков.

Следват упорити отбранителни боеве и отстъпления, докато II SS танков корпус не е прехвърлен в Северна Италия (предислоцирането започва още в края на юли) за попълнение.

През декември 1943 г. корпусът е прехвърлен във Франция, където в неговия състав освен 1-ва танкова дивизия на SS "Leibstandarte Adolf Hitler" влизат неотдавна сформираните 9-та моторизирана дивизия SS "Hohenstaufen" и 10-та моторизирана дивизия SS "Frundsberg".

От април 1944 г. частите на Хаусер (моторизираните части са превърнати в танкови) пристигат обратно на германо-съветския фронт при Тернопол. Те участват в операцията по освобождаването на котела “Хубе” край Каменец-Подолски.

След като Съюзническите войски дебаркират в Нормандия, II танков корпус е прехвърлен с влак във Франция. Няколко дни по късно елитното съединение успява да осуети офанзивата на VIII британски корпус на левия фланг край Кан. По късно проваля и един канадски опит на десния фланг.

На 27 юни 1944 г., като SS офицерът с най-висок ранг във войната, Хаусер поема командването на 7-ма армия и предава танковия си корпус на бъдещия носител на Мечовете към Рицарския кръст генерала от SS Вилхелм Битрих. На 1 август Хаусер е произведен в SS-Oberstgruppenführer (генерал-полковник от SS) – този чин е достигнат само от още трима офицери (Йозеф “Зеп” Дитрих, Курт Далюге, Франц Шварц). 7-ма армия участва в най-тежките отбранителни боеве срещу десанта.

В мъчителни сражения частите на Хаусер поставят съюзническите войски в трудни ситуации, но не успяват да спрат напредването им. В крайна сметка на 17 август 1944 г. голяма част от 7-ма армия е обкръжена около Фалез.

Докато в началото обкръжението е все още слабо, 50000 души успяват да го пробият – сред тях е и тежкораненият Хаусер. Той лежи дълго време в немски лазарет. Заместникът му на поста командващ 7-ма армия, носителят на Рицарски кръст с Дъбови листа, генерал Ебербах, е пленен в обкръжението.

Като признание за успехите му в отбраната в Нормандия SS-Oberstgruppenführer Хаусер получава на 26 август Мечовете към Дъбовите листа на Рицарския кръст (като 11-ти носител на това отличие от SS). На 23 януари 1945 г. Хаусер сменя Химлер на поста командващ група армии "Горен Рейн", но на 29 януари тя е разформирована, а той се връща на фронта и поема командването на Група армии “Г” в Оберхайм. В подчинение на Хаусер се намират 1-ва, 7-ма и 19-та армии. Срещу него са известните американски командири Патън и Пач. Основната задача на Хаусер е да отбранява Манхайм, Хайделберг и Карлсруе.

На 2 април 1945 г. Хаусер иска от фюрера разрешение за дълбоко отстъпление в Германия. След интензивни дебати с Хитлер той е освободен през април 1945 г. Заменен е от генерал Ф. Шулц. На 8 май Хаусер се предава на напредващите американски части и до 1949 г. остава военнопленник. На Международния военен трибунал в Нюрнберг е главен свидетел на защитата на SS. Осъден е на 2 години трудов лагер.

Хаусер е сред основателите на съюза на ветераните от SS HIAG и се бори безуспешно за признаването на Waffen-SS за четвърта част на въоръжените сили. Като председател на тази организация на ветераните той се застъпва за строго разделение между бойните фронтови SS части и отговорните за жестокостите в концетрационните лагери "Totenkopf" части.

Автор е на книгите "Waffen-SS im Einsatz" и "Soldaten wie andere auch".

Паул Хаусер умира на 92 години на 21 декември 1972 г. в Лудвигсбург, Вюртемберг. Погребан е в мюнхенското гробище Валфридхоф.