Паул Хаусер пред Международния военен трибунал

Показанията на SS-Oberstgruppenführer Паул Хаусер
пред Международния военен трибунал
в защита на Waffen-SS

SS-Oberstgruppenführer und Generaloberst der Waffen-SS Паул Хаусер е една много противоречива личност – от едни, смятан за баща на Waffen-SS, от други - за командир с качества, а за трети - просто военнопрестъпник. Факт е, че той има изключително важна роля в изграждането на SS. Ето защо показанията, които дава пред Международния военен трибунал в Нюрнберг са много интересни и ценни.

Превод: Erich von Manstein

На 5 и 6 август 1946 г. SS-Oberstgruppenführer und Generaloberst der Waffen-SS Паул Хаусер свидетелства в полза на Waffen-SS пред Международния военен трибунал (IMT) в Нюрнберг. Част от обвиненията са насочени директно срещу SS като престъпна организация и различните подразделения на SS - каквито са и Waffen-SS, Gestapo или SD - са представени от адвокати като част от общата защита на SS срещу обвиненията. Паул "Папа" Хаусер, германски генерал, който преминава в SS е смятан за "бащата" на Waffen-SS.

Показанията на Хаусер са интересни заради информацията, която той дава относно историята на Waffen-SS и за детайлния списък на престъпленията на Waffen-SS, който бива съставен при кръстосания разпит на Хаусер. Пълните показания на Хаусер се намират в том 20 от заседанията на IMT.

ХОРСТ ПЕЛКМАН (адвокат на защитата на SS): Следващият свидетел е добре подготвен и е подходящ да даде показания по въпросите, които бяха зададени на предишния свидетел. Желая да получа записите от кръстосания разпит на свидетеля Пол.

Извиквам свидетеля Паул Хаусер.

[Свидетелят Хаусер става прав]

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Ще кажете ли пълното си име, моля?

ПАУЛ ХАУСЕР: Паул Хаусер.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Ще повтаряте клетвата след мен: Заклевам се пред Всезнаещия и Всемогъщ Бог, че ще говоря истината и няма да добавям нищо друго!

[Свидетелят повтаря клетвата.]

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Може да седнете.

ПЕЛКМАН: Кога сте роден?

ПАУЛ ХАУСЕР: Роден съм на 7 октомври 1880 г.

ПЕЛКМАН: Професионален войник ли сте?

ПАУЛ ХАУСЕР: Да.

ПЕЛКМАН: Кога напуснахте въоръжените сили?

ПАУЛ ХАУСЕР: На 1 февруари 1932 г. напуснах Райхсвера като генерал-лейтенант.

ПЕЛКМАН: Как постъпихте в SS?

ПАУЛ ХАУСЕР: През 1933 г. като непартиен член постъпих в "Stahlhelm" (Стоманен шлем) и с тази организация бяхме прехвърлени към запаса на SA през 1934 г. След събитията от лятото на 1934 г. бях попитан от Хайнрих Химлер дали бих могъл да се заема с устройството и изграждането на кандидатофицерско училище. Аз приех и през ноември 1934 постъпих в Verfügungstruppe.

ПЕЛКМАН: По кое време и в каква позиция получихте знанията, които ви дават право да се появите тук и да свидетелствате за SS?

ПАУЛ ХАУСЕР: От 1935 г. до лятото на 1936 г. бях директор на училището. После бях инспектор в Verfugüngstruppe от 1936 до 1939. По време на войната за 2 години водих SS дивизия и SS танков корпус и през 1944 г. бях отново в армията като командир на армейска група. Аз съм в позицията да давам информация за Verfügungstruppe в мирно време и за Waffen-SS по време на войната доколкото съм запознат с тях лично и доколкото те бяха мои подчинени. Аз не мога да говоря общо върху SS. По време на войната не съм участвал в главното управление

ПЕЛКМАН: Какъв бе вашият ранг във Waffen-SS?

ПАУЛ ХАУСЕР: Аз бях SS-Oberstgruppenführer - генерал-полковник от Waffen-SS.

ПЕЛКМАН: Какъв бе последният ви пост?

ПАУЛ ХАУСЕР: Последният ми пост бе в началото на 1945 г. като главнокомандващ армейска група "D" на южния фланг на Западния фронт.

ПЕЛКМАН: Към това време колко дивизии бяха под командването ви?

ПАУЛ ХАУСЕР: Тази армейска група имаше между 20-30 дивизии и от тях само 2 бяха от Waffen-SS.

ПЕЛКМАН: Как Вие като генерал от Waffen-SS заехте водещ пост в армията?

ПАУЛ ХАУСЕР: Това бе резултат от близко сътрудничество между армията и Waffen-SS. Вероятно заех този пост, защото бях препоръчан от по-висшестоящи в Армията.

ПЕЛКМАН: Нека се върнем в самото начало. Кога бе създаден Verfügungstruppе? Колко силен бе и как се разви?

ПАУЛ ХАУСЕР: Началото на Verfügungstruppe е около 1933 г. През тази година бе създаден и Leibstandarte като един вид лична охрана на Адолф Хитлер. След това някои батальони бяха формирани за представителни цели. Само в самото начало през 1933 и 1934 г. това бяха хора от Allgemeine-SS. По-късно най-младите от възрастова група, обект на военна служба, бяха набирани.

ПЕЛКМАН: Каква бе силата (числеността) през 1936 и 1939?

ПАУЛ ХАУСЕР: През 1936 г. имаше три пехотни полка и 3 технически батальона. През 1939 г. имаше 4 пехотни полка един артилерийски полк и три технически батальона.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Трибуналът смята, че сега е подходящ момент за прекъсване.

[Прекъсване на заседанието]

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Трибуналът ще продължи в 4.30 този следобед.

ПЕЛКМАН: Свидетелю, каква беше задачата и целта на тези Verfügungstruppe? Да служи като нова въоръжена сила паралелно с армията?

ПАУЛ ХАУСЕР: Целите и задачите бяха в секретната заповед на Адолф Хитлер от август 1938 г. Съгласно тази заповед Verfügungstruppe не принадлежеше нито на армията, нито на полицията. Това бяха войски на разположение на Хитлер поддържани от държавната хазна. Обучението бе следено от Върховното командване, а попълненията - набирани от най-младата възрастова група.

ПЕЛКМАН: Беше ли Verfügungstruppe по тази причина с политически наченки (ядро и т.н.)? Обвинението го определи като специален интсрумент за натиск и елиминиране на политически опоненти и помагащ за осъщестявването на нацистката идеология със сила.

ПАУЛ ХАУСЕР: Това не е вярно. Verfügungstruppe никога не е имал нито политически нито полицейски задачи. То се развиваше само като експериментална войска, която включваше всички качества на нашето социалистическо време. Обръщаше се специално внимание на връзките между офицерите и войниците, насърчително развитие без специални изпити, и не беше нищо изключително.

ПЕЛКМАН: Очакваше ли се от членовете на Verfügungstruppe сляпо подчинение?

ПАУЛ ХАУСЕР: Не. Ние се заклехме във вярност и подчинение към Адолф Хитлер и командващите ни. Безусловно подчинение би довело до престъпления, затова не бе предвиждано и ние не сме се заклевали в това.

ПЕЛКМАН: Обвинението специално обвинява Verfügungstruppe в подклаждане на расова омраза и преследване на евреи като основни задачи. Бяха ли войските обучени за тези задачи?

ПАУЛ ХАУСЕР: Политическо и идеологическо обучение може да има при обучението. Аз лично, като директор на училището и като инспектор, съм наблюдавал отблизо обучението. Мога да потвърдя, че расова нетърпимост и изтребление на евреи или на източните народи никога не е изисквано или "преподавано".

ПЕЛКМАН: Опирайки се на Обвинението - тези войски са служели за подготовка на агресивна война. Бяха ли за Германия основни задачи терорът и завладяването на цяла Европа.

ПАУЛ ХАУСЕР: Тези млади войски се нуждаеха от време и мир, за да изпълнят своите задачи. Командирите им бяха ветерани от Първата световна война. Те знаеха какво представлява войната и какви поражение вече ни е нанесла. Мисълта за терор на германци или господство над Европа никога не е била в ума на тези млади малки войски.

ПЕЛКМАН: Може ли да бъде заключено от организацията на Verfügungstruppe, че дори преди възстановяването на военната повинност през 1936 г. тази формация е нарушение на наложения от Версайския договор ред?

ПАУЛ ХАУСЕР: Преди повторното установяване на военната повинност тези войски бяха съставени от най-много 4 000 до 5 000 души и не можеха да бъдат използвани нито за офанзивна, нито за дефанзивна война. А по-късно също не бе подготвено за война, тъй като нямаше дивизионен щаб, генерален щаб, резерви от офицери и войници. То бе далеч от готовност за агресивна война.

ПЕЛКМАН: Какви задачи имахте Вие лично като инспектор във Verfügungstruppe?

ПАУЛ ХАУСЕР: Аз не бях командир, разпполагащ с власт да издавам заповеди, а само инспектор, отговорен за обучението и възпитанието на войските. Освен това издавах заповеди, които получавах от Хайнрих Химлер по организационни въпроси.

ПЕЛКМАН: Попълненията от доброволци ли се състояха? И откъде идваха? Какви бяха мотивите за постъпването им?

ПАУЛ ХАУСЕР: До започването на войната попълненията идваха само от доброволци. В първите години - към 1933 и 1934 те идваха от Allgemeine-SS.

Доброволците бяха набирани от цялата страна. Техните молби, които пристигаха в големи количества, не бяха мотивирани от идеологически подбуди. Те бяха хора, които просто искаха да изпълнят военната си служба в известна и високо моторизирана част.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Какви отношения съществуваха между Verfügungstruppe и останалите клонове на организацията, които бяха под общото командване на Хайнрих Химлер?

ПАУЛ ХАУСЕР: Вече споменах, че само в началото на създаването на войските имахме лични контакти с местното Oberabschnitte на Allgemeine-SS. Тези контакти намаляха, особено когато инспекторатът бе основан като централна служба, и спярха да съществуват заедно дори преди войната. нямаше нито официални, нито лични връзки с "Totenkopf" частите, чиято задача бе охраняването на концентрационните лагери - задача, принадлежаща повече към полицейската сфера. Нито дори в общия гарнизон при Дахау имаше някакви отношения по между им. Не сме имали нито лични, нито официални контакти с SD. Задачите на SD не бяха известни. Може би трябва да спомена, че в мирно време говорих много твърдо с SS-Obergruppenführer Хайдрих, началникът на SD, когато го срещнах веднъж в чакалнята на кабинета на Хайнрих Химлер.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Какво можете да ни кажете за задачите на Totenkopf частите?

ПАУЛ ХАУСЕР: Задачите на Totenkopf частите бяха определени в основен декрет от август 1938 г. По това време те бяха стражи на концентрационните лагери, въпреки че нямаха позволение да навлизат в лагерите. Попълненията им се набираха от германската младеж или от мъже, които вече са служили. Тяхното обучение не бе надзиравано от въоръжените сили, но бе на бойната линия.

ПЕЛКМАН: Беше ли службата в "Totenkopf" равнозначна на службата във въоръжените сили?

ПАУЛ ХАУСЕР: Не, тя не беше смятана за служба във Въоръжените сили.

ПЕЛКМАН: А тези млади доброволци, които бяха набирани, те знаеха ли, че ще бъдат използвани като пазачи в концентрационни лагери?

ПАУЛ ХАУСЕР: Не бих могъл да кажа, защото нямах нищо общо с приемането в Totenkopf, но не вярвам, че им е казана целта.

ПЕЛКМАН: Какво знаете за участието на Verfügungstruppe в инцидентите от 30 юни 1934 г. и 9 ноември 1938 г.?

ПАУЛ ХАУСЕР: Не мога да говоря за участието на 30 юни 1934 г., защото по това време не бях във Verfügungstruppe, но знам, че хората от Verfügungstruppe бяха убедени, че екзекуциите, които извършват са причинени от Държавната изпълнителна власт. Verfügungstruppe не бе свързан с ексцесиите от 9 ноември 1938 г. Мнозинството, както и Leibstandarte, и полкът в Мюнхен, и попълненията, се бяха събрали в Мюнхен за годишната програма за официалното встъпване в длъжност.

ПЕЛКМАН: Добре, а какво разбирате под Waffen-SS?

ПАУЛ ХАУСЕР: След започването на кампанията през есента на 1939 г. първо бяха формирани три дивизии от хора, набрани от Verfügungstruppe, частите на Totenkopf и от хора, които са били обучени за работа в полицията. Всички те бяха групирани заедно с различни, други, по-малки части и получиха името Waffen-SS. Тези три дивизии показаха най-доброто, на което са способни и че са достойни да съществуват, и с увеличаване на нуждата от повече войски броят им стигна до повече от 35 дивизии. Основната причина за този непланиран растеж се дължеше на факта, че всички расови германци от север, юг и югоизток, които се записаха доброволци, служеха във Waffen-SS. За общата численост загубите могат да бъдат изчислени на 900 000 души. Само 1/3, максимум ?, бяха германци от Райха.

ПЕЛКМАН: В края на войната?

ПАУЛ ХАУСЕР: Да, в края на войната.

ПЕЛКМАН: Обвинението настоява, че Waffen-SS участва в агресивната война. Правилно ли е това настояване?

ПАУЛ ХАУСЕР: Членовете на Waffen-SS нямаха впечатлението, че участват в агресивна война и че са използвани за тази цел. Те не се замисляха дали войната е агресивна или дефанзивна. Техните клетви ги задължаваха да изпълняват задълженията им. Не беше възможно да откажат да участват във войната

ПЕЛКМАН: Имаше ли общо или обединено Върховно командване на SS по време на войната? На кого бяха подчинени дивизиите по време на войната?

ПАУЛ ХАУСЕР: Обединено Върховно командване на SS по време на войната не съществуваше. Централното управление в Берлин беше водещото административно бюро. Всички Waffen-SS дивизии бяха обединени с армията и се биеха под командването й и в крайна сметка под отговорността на Армията. Аз лично за 5 години и 6 месеца от войната получавах заповеди само от командването на Въоръжените сили.

ПЕЛКМАН: Имаше ли Хайнрих Химлер някакво влияние върху Waffen-SS дивизиите и ако е така, какво бе то?

ПАУЛ ХАУСЕР: Дивизиите, които бяха включени в армията бяха подчинени на Хайнрих Химлер само когато ставаше въпроса за личния състав и попълненията, по юридически въпроси и основни организационни проблеми

ПЕЛКМАН: Обвинението заявява че Waffen-SS са проявявали особена жестокост в бой и че са се използвали за терор и масови екзекуции.

ПАУЛ ХАУСЕР: Категорично трябва да отхвърля това. Войската бе млада, тя нямаше традиция, нямаше име. Трябваше тепърва да доказва най-доброто от себе си. Командирите имаха само една амбиция - да спечелят престиж и слава за своите войски със смели, но честни методи за битка. Откакто някои от дивизиите се биха заедно с армията, армейските генерали не толерираха никакви методи, отклоняващи се от истинските правила на водене на битка и действайки в тактически план са си навлекли това обвинение в терористични методи на водене на бой, което са оправдали. Те биха го отбелязали както и ние, в критични моменти командирите са на пътя или на полето дни наред и те могат да установят лично как техните войници се бият и могат да преценят какви методи използват.

ПЕЛКМАН: Бяха ли офицерите и войниците инструктирани за спазването на международното право?

ПАУЛ ХАУСЕР: Дори в мирно време като част от обучението им офицерите и войниците биваха инструктирани за правилата на Женевската конвенция и Хагските правила за война по земя. Инструктирането и надзорът продължиха разбира се и по време на войната.

ПЕЛКМАН: Вярно ли е, че Химлер казва веднъж, че успехите на Waffen-SS се дължат на терористичните мерки?

ПАУЛ ХАУСЕР: Хайнрих Химлер използва този израз веднъж в една реч. Аз му докладвах, че това е напълно погрешно, че ние не сме постигнали успехите си чрез терор, а само чрез смелостта на офицерите и войниците, които бяха готови да се жертват до последния човек, ако ситуацията го налага.

ПЕЛКМАН: Какви основни принципи са приложени от войските при отношението към военнопленници?

ПАУЛ ХАУСЕР: Военнопленниците бяха третирани според правилата, които се прилагаха в армията т.е. назначението, разквартируването, храната и медицинският надзор бяха както в армията. Аз лично, докато лежах ранен в различни полеви болници, забелязах, че приятел и враг бяха третирани еднакво т.е. бе прилагано старото отношение към военнопленници.

ПЕЛКМАН: Промениха ли се тези принципи с назначаването на Химлер за главнокомандващ резервната армия и едновременно с това шеф на организацията на военнопленниците.

ПАУЛ ХАУСЕР: Не и с оглед на Waffen-SS. Но в качеството си на главнокомандващ резервната армия Хайнрих Химлер получи власт над Организацията на Военнопленниците и той постанови, че командването на SS и полицията ще бъдат натоварени с надзираването на мерките по сигурността в военнопленнически лагери. Аз, разбира се, не знам детайли. Аз знам само, че след това SS и полицейските командири бяха направени генерали от Waffen-SS.

ПЕЛКМАН: Обвинението настоява, че Waffen-SS, поради желанието си да унищожава, е извършила престъпления срещу човечеството и престъпления срещу правилата за водене на война в окупираните страни и произволно и своеволно унищожават градове и села. Участвали ли са според вас Waffen-SS в такива действия?

ПАУЛ ХАУСЕР: Аз съм имал възможност да наблюдавам тези войски на много театри на военните действия. Аз живях на изток и на запад. Отношенията винаги бяха добри. Те се основаваха на взаимна помощ и съдействие. Където имахме нужда от помощта на населението за построяването на път, то получаваше храна за услугите си.

Произволното унищожение на села само би затруднило приспособяването ни. Не помня дори единствен път фронтоваци от дивизията ми да са взимали заложници от унищожени села като наказание.

ПЕЛКМАН: Преди Източната кампания знаехте ли заповедта на Хитлер, в която се твърди, че жестокостите на войските над цивилното население няма да бъдат наказвани?

ПАУЛ ХАУСЕР: Това не бяха думите на заповедта. По-скоро тя оставяше решението що се отнася до войниците, в техните жестокости към цивилното население, да бъде взето от самия съд докато от друга страна преди, в миналото, съдът бе задължен да заведе дело. Аз лично наредих в моя район, с оглед на спазването на дисциплината, подобни ексцесии да бъдат преследвани от закона и присъдите, докладвани на райхсфюрера, показват че подсъдимите са наказвани много строго.

ПЕЛКМАН: Запознат ли сте с "Комисарската заповед"?

ПАУЛ ХАУСЕР: Комисарската заповед бе адресирана само към корпуса. През 1941 нямахме корпус, това е адресирано към генералното командване. Съответно тази заповед бе и остава неизвестна за мен, ето защо ние не сме били ръководени от нея. Спомням си само да съм виждал по-късна заповед за изолацията на комисарите. Войските в действителност не бяха засегнати много от тази комисарска заповед, защото те в по-голямата си част не бяха разпознавани от биещите се.

ПЕЛКМАН: Беше ли борбата с партизаните специална задача на Waffen-SS и можеше ли да бъде считана като битка с цел изтребление?

ПАУЛ ХАУСЕР: Борбата срещу партизаните е чисто военна, политическа, полицейска...

[Заседанията са прекъснати поради технически трудности в преводаческата система]

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Трибуналът се оттегля за днес.

[Трибуналът е закрит до 6 август 1946, 10:00]

196-ти ден
Вторник; 6 август1946

Сутрешна сесия

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Трибуналът ще заседава на затворени врати в четвъртък следобяд. Тоест няма да бъде отворено след 1 часа. Открито заседание ще има в събота сутрин до 1 часа.

ПЕЛКМАН: Свидетелю, беше ли Waffen-SS специална бойна част за борба срещу партизаните и беше ли борбата срещу партизаните война за унищожение?

ПАУЛ ХАУСЕР: Борбата срещу партизаните е основна военна и политическа полицейска мярка, която може да бъде дадена на всякакъв тип войски; фронтовите войници на армията и Waffen-SS бяха използвани само в изключителни случаи, например когато те се намират в тила. Обикновено нямаше партизански битки в районите за операции. Те се развиваха само в тила. Тези битки бяха основна задача на службите за сигурност на армията, специалните защитни батальони и други полицейски части. Части на Waffen-SS не са специално тренирани за този тип сражения и не са получавали такива задачи като например танковите дивизии от армията. На Изток части от моите дивизии никога не са били използвани срещу партизани по никое време. Поради тази причина това не бе специална задача на SS частите и те не бяха специално тренирани и инструктирани за тази цел.

ПЕЛКМАН: Каква връзка съществуваше между Waffen-SS от една страна, секретната и обикновената полиция и така наречените Einsatzgruppen и Einsatzkommandos от SD, oт друга страна?

ПАУЛ ХАУСЕР: Тези различни клонове от организацията на Хайнрих Химлер за съжаление носеха едни и същи униформи, въреки че имаха различни инсигнии. Единственото, което ги обединяваше, бе техният началник Хайнрих Химлер. Различните клонове бяха напълно разделени един от друг дори преди войната. Това разделение се увеличаваше все повече и повече по време на войната. Частите на Waffen-SS бяха под властта на Армията. Другите клонове - SD, полицията и т.н. бяха подчинени на Химлер.

ПЕЛКМАН: Чул ли сте нещо за SD Einsatzgruppen?

ПАУЛ ХАУСЕР: В началото на кампанията аз бях чул устно за SD Einsatzgruppen същото каквото знаеха командирите на армейските групи, а именно, че те (SD Einsatzgruppen - бел. прев.) се използват в тила заедно с тайната полева полиция, със задачата да проверяват населението и да бранят материалната част от административните центрове на врага. Аз никога не съм имал контакт с никое от тези разклонения затова не мога да дам повече информация относно дейностите им.

ПЕЛКМАН: Следователно вярно ли е, че само по време на ареста си тук вие сте чули нещо за участието на малки части от Waffen-SS, общо около три или четири роти, в допълнение на полицията и жандармерията?

ПАУЛ ХАУСЕР: Само по време на ареста си тук чух за подобни неща.

ПЕЛКМАН: Принадлежаха ли висшите командири от SS и полицията към офицерския корпус на Waffen-SS?

ПАУЛ ХАУСЕР: Висшите командири от SS и полицията не принадлежаха към Waffen-SS. Те нямаха власт и право да командват и нямаха нищо общо с нас.

ПЕЛКМАН: Изпълнявали ли са Waffen-SS функции на стражи и т.нар. команден персонал в концентрационните лагери?

ПАУЛ ХАУСЕР: Стражите на концентрационните лагери и командният персонал не принадлежат към Waffen-SS. Само с развитието на войната тези части бяха обозначавани като Waffen-SS, за да ги освободят от военна служба, за да изпълняват полицейските си задължения. Членовете на Waffen-SS смятаха тази мярка, за която научиха след войната, като премислена лъжа от страна на Химлер. Ние нямахме нищо общо с хората от концлагерите и персонала.

ПЕЛКМАН: Не стана много ясно, свидетелю, какво имате предвид под "да ги освободят от военна служба". Бихте ли го обяснили по-подробно?

ПАУЛ ХАУСЕР: Всички, които служат в полицията, трябва да бъдат освободени от военна служба в армията и това може да направи Военното окръжие или окръжния началник, за да може освободеният да поеме полицейските си задачи. Но не и в случай, че стражите се зачислят към Waffen-SS, които са част от Армията. В централите в Берлин тези части, за да бъдат различавани - формално са вписвани като Waffen-SS. Но това научих по-късно - тук.

ПЕЛКМАН: Обвинението настоява, че Waffen-SS е само част от цялата SS организация и като такава е длъжна да поеме отговорността по обвинението в участие в извършване на престъпления. Моля коментирайте това.

ПАУЛ ХАУСЕР: Мисля, че може да бъде заключено от всичките ми свидетелства, че Waffen-SS бе напълно независима част и връзката й с останалите организации бе единствено личността на Хайнрих Химлер. Това разделение на клонове несъмнено се увеличаваше по време на войната. Ето защо ние не може да съставяме престъпни планове с останалитне или да участваме в извършването им.

ПЕЛКМАН: Сигурно Вие сте се чувствал като част от армията?

ПАУЛ ХАУСЕР: Ние бяхме напълно обединени с армията и определението "четвърта част от армията" не бе официално, но бе много близко до реалността.

ПЕЛКМАН: Извън обвинението, засягащо концентрационните лагери, обвинението настоява, че Waffen-SS на основа на обучението си са особено жесток военен инструмент; и това се вижда най-добре в участието на Waffen-SS в унищожението на Варшавското гето и както казва обвинението - в престъпването на международните закони като например убиването на военнопленници. Вярно ли е това?

ПАУЛ ХАУСЕР: Аз вече свидетелствах вчера, че нашето обучение не бе организирано с такава цел, че нашият начин на воюване бе надзираван и командван от армията, и че ние не придобивахме престиж чрез жестоки методи. Командирите, които се гордееха с чистия бой и го контролираха, доколкото можеха, се грижеха за това. Аз научих едва тук за участието на малки части от Waffen-SS в потушаването на въстанието във Варшавското гето или за екзекуциите в Бохемия и Моравия. Тук става въпрос за малки резервни части, които временно са били подчинени за кратък период от време.

Съжалявам, че казах това; по време на ареста ми чух за два процеса срещу членове на Waffen-SS. Един от тези процеси още не е завършил и не мога да си позволя да го коментирам.

ПЕЛКМАН: Имате предвид екзекутирането на затворници?

ПАУЛ ХАУСЕР: Да. Тези инциденти не са в резултат на обучението, а по-скоро провалът на индивидуалностите, може би по-скоро избухване на нервите в трудна ситуация на вражеска територия. Но тези обвинения не биха могли да бъдат обобщени. Дори ако там имаше десет вместо само два случая, съотношението както прилагано към пълният брой членове на Waffen-SS от 1 милион души щеше да означава, че там щеше да има един случай на всеки 100 000 мъже. Такива инциденти са резултат от напрежението на сражението и продължителната война, инциденти, които се случваха и от двете страни и ще продължат винаги да се случват. Вие не можете да държите Waffen-SS отговорни.

ПЕЛКМАН: Какво влияние всъщност имаше Хайнрих Химлер върху моралната позиция на членовете на Waffen-SS?

ПАУЛ ХАУСЕР: Хайнрих Химлер разбира се опита в мирно време да приложи влиянието си върху малките Verfügungstruppe. По време на войната това бе практически невъзможно. Той не се обръщаше към Waffen-SS. Понякога разговаряше с някои офицери и командири на дивизии на фронта. Беше общоизвестено, че Хайнрих Химлер, който има само една година военна служба, няма концепция за армията и подценява военните задачи и работата й. Той обичаше да играе ролята на силния мъж, използвайки преувеличения и суперлативи. Ако някой идва на фронта с големи приказки, войникът не му обръща много внимание.

край на І-ва част