Вилхелм Битрих е една от най-важните фигури във Waffen-SS. Роден на 26 февруари 1894 г. във Вернигероде. По време на Първата световна война лейтенант Битрих се сражава първоначално в състава на стрелкови батальон на Западния и Южния фронтове, като получава двете степени на Железния кръст, преди да постъпи през 1917 г. на авиационно обучение. Към момента на капитулацията тъкмо му предстоят първите бойни действия в състава на една изтребителна ескадрила. След войната Битрих служи продължително време в Доброволческия корпус “фон Хюлзен”, а от 1920 г. в Гренадирския полк “Гросберлин”.

През 1923 г. Битрих е приет на служба в офицерския корпус на Райхсвера, където в началото на 30-те се обучава в секретното Авиационно училище на Райхсвера в Русия. След това обаче отново решава да се посвети на пехотата и през 1934 г. е приет в SS-войските, където бързо израства до SS-Sturmbannführer. През 1938 г. Битрих поема командването на SS-полка “Germania”, който по-късно е развърнат в дивизията “Викинг”. До началото на войната този полк, благодарение на строгия подбор и тежкото обучение на войниците е считан за една от най-добрите части на Сухопътните войски. По време на Полската кампания SS-Standartenführer Битрих служи в щаба на Leibstandarte получава лентата към Железния кръст от 1914 г. Малко преди началото на Западната кампания е назначен за щабен офицер в Главното оперативно управление на SS в Берлин. Когато бъдещият носител на Мечовете към Рицарски кръст - генералът от SS Феликс Щайнер поема дивизията “Викинг”, през зимата на 1940 г. Битрих го наследява като командир на полка “Deutschland” във 2-ра SS танкова дивизия “Das Reich”. След успешните действия по време на Балканската кампания, по време на която дивизията между другото овладява Белград, Битрих е начело на полка и във войната срещу Съветския съюз. През първите военни месеци "Das Reich" се сражава успешно в състава на Танковата група “Гудериан” в района на Бялисток, северно от Минск, по време на Смоленския котел и при Рослав.

Като признание за високите му командирски качества на 19 октомври 1941 г. Битрих е произведен в SS-Brigаdeführer и генерал-майор от Waffen-SS, като му е възложено командването на 8-а SS-кавалерийска дивизия “Флориан Гайер”. Противно на общоприетите представи това голямо конно съединение разполага със собствени артилерийски, моторизирани и бронирани части. Със задна дата в средата на декември SS-Brigadeführer Битрих, за заслугите му като полкови командир, е награден с Рицарски кръст.

С дивизията си той участва в сраженията в участъка Руса-Волоколамск и в тежките отбранителни боеве при Ржев-Боген. През май 1942 г. SS-дивизията “Флориан Гайер” се отбранява успешно при Оленио и Нелидов. През пролетта на 1943 г. Битрих сдава командването и поема SS-танковата дивизия "Hohenstaufen" във Франция. С нея като SS-Gruppenführer (1 май 1943 г.) участва в най-тежките отбранителни сражения на Източния фронт, например при Бучац, района Каменец-Подолск, при Злотники и пред Трембовла. Вследствие големите загуби дивизията е изпратена за освежаване във Франция, където части от нея са използвани срещу групи на Съпротивата.

Изключително високо ценен в качеството му на танков генерал, през юли 1944 г. SS-Gruppenführer Битрих получава командването на ІІ-ри SS танков корпус на Западния фронт. Заедно с различни резервни части корпусът е хвърлен срещу американско-британското предмостие в Нормандия, за да запуши инвазията. През дните на инвазията се провежда многозначителен разговор. На 16 юли 1944 г. се среща с командващия Група армии “Б” генерал-фелдмаршал Ервин Ромел, за да обсъди с него обстановката на фронта. Когато двамата симпатизиращи един на друг офицери достигат до лошото командване от страна на Хитлер, сътрудничещият с военната съпротива Ромел разкрива на генерала от SS, че предстои опит за военен преврат. Известният с отношението си към Хитлер и Химлер Битрих не се колебае нито секунда и заявява: “Г-н фелдмаршал, след като става дума за това, тогава заставам зад Вас и Вашето командване с моя ІІ SS-танков корпус. Моите командири мислят за това по абсолютно същия начин!”. Така Битрих взима спонтанното решение да се присъедини към рискованото мероприятие на военната Съпротива. Тъй като опитът за преврат от 20 юли се проваля само часове по-късно, куражлията SS-генерал не получава възможността да превърне думите си в дела.

През юли и август 1944 дивизиите на Битрих се сражават изключително ожесточено в района на Кайен, преди след кървави ариегардни битки корпусът да попадне в котела при Фалез. След краткотрайни отбранителни боеве няколко войскови и SS съединения успяват да се измъкнат от капана, сред щастливците е и генералът от Waffen-SS (от 1 август 1944) Битрих. Докато подчинените му дивизионни командири Курт Майер ("Hitlerjugend") и Ото Баум ("Götz von Berlichingen") получават Мечове за успехите си при Кайен и Фалез, Вилхелм Битрих е удостоен с 563-тите Дъбови листа към Рицарския кръст.

След тежките загуби при Фалез преумореният ІІ-ри SS танков корпус е изтеглен за освежаване във вътрешността на Холандия. Непосредствено след пристигането и на последните части се налага неочаквано да встъпят в бой. В хода на голямата съюзническа въздушно-десантна операция "Market Garden" 35 000 британски, американски и полски парашутисти се приземяват в района на Айндховен, Ниймвеген и Арнхайм. Цел на операцията е овладяването на важните в стратегическо отношения мостове на Рейн, както и осигуряването им от нахлуващите през Северна Белгия британски войски.

Изненадана от неочакваното присъствие на боеспособни SS войски, 1-ва британска въздушно-десантна дивизия е почти напълно унищожена при Арнхайм. Докато там се водят тежки боеве, се проваля опит на германските пионери да взривят мостовете при Нимвеген, важни за британското настъпление. В множество отношения битката за Арнхайм е забележителна и уникална. В нея се сблъскват проверените в бой елитни части на Германия и западните съюзници. 1-ва британска въздушно-десантна дивизия е сред най-добрите на Общността и вече се е сражавала срещу дивизиите на Битрих в Нормандия. Въпреки тежките и безпощадни боеве противниците си спомнят за нейния рицарски дух. Смесени германско-британски военномедицински екипи се грижат в лазаретите за ранените и от двете страни!

След битката за Холандия ІІ-ри SS-танков корпус се оттегля с бой към германската граница. През декември 1944 г. SS-Obergruppenführer Битрих с "Das Reich" и "Hohenstaufen", командвана от Силвестър Щадлер, участват в Орденската офанзива в Белгия. През пролетта на 1944 след тежки отбранителни сражения корпусът се оттегля през Рейн и през април е хвърлен в отбраната на Виена. Няколко дни преди края на войната изтъкнатият офицер и танков тактик Битрих е удостоен с Мечове към Рицарския кръстза своето безпримерно командване на ІІ SS-танков корпус, последен от общо 24-мата служители на Waffen-SS. На 8 май 1945 г. той се предава на американските войски.

След войната военното минало на Битрих е най-щателно проучено. Тъй като съюзниците не са в състояние да му отправят каквито и да са упреци или обвинения, дори по време на т.н. Кайенски процес срещу неговия подчинен SS-Brigadeführer Майер, той е освободен само след няколко месеца военопленичество. Задържан отново от французите, Битрих е изправен пред военен съд с обвинение за участието на неговата SS-"Hohenstaufen" в антипартизанска акция в района на Ним. По време на състоялите се през февруари 1944 г. боеве SS и войскови части предприемат нападение срещу лагер на Съпротивата, за да възпрепятстват нейните вредителски и саботажни акции. Заради ръководната си роля в качеството на командир на дивизията Битрих е осъден на пет години затвор. Тъй като неговото военнопленничество и разследване са траяли приблизително толкова, през 1953 г. той е освободен.

През 60-те години Битрих е ангажиран в Организацията на ветераните от Waffen-SS (HIAG) и след смъртта на Паул Хаусер става неин председател. На 19 април 1979 г., на 85 години, умира във Волфратсхаузен, Горна Бавария.