Ервин Йохан Ойген Ромел е роден на 15 ноември 1891 г. в швабския град Хайденхайм във Вюртемберг. Син е на учителя Ервин Ромел и жена му Хелене Луц (дъщеря на бивш президент от управлението на Вюртемберг). Още като дете проявява типчните за характера си упорство, сериозност, изобретателност и самонадеяност. В рода му няма военни и въпреки че баща му възразява срещу желанието му да стане военен, младият Ервин избира за свой път на развитие именно военната кариера.

На 19 юли 1910 г. 18-годишният Ромел след като е завършил гимназия в Гмюнд постъпва в 124-ти (6-ти Вюртембергски) пехотен полк. След три месеца е произведен в ефрейтор, а в началото на 1911 г. - в унтерофицер. През март 1911 г. Ромел постъпва във военната академия в Данциг и през януари 1912 г. получава звание младши лейтенант.

През 1914 г. започва Първата световна война. По това време Ромел е в 19-ти полк на полевата артилерия. До този момент в кариерата му няма нищо впечатляващо. Бързо е върнат в 124-ти пехотен полк, с който се сражава в Белгия и Франция, при Вердюн и Аргон. В края на 1914 г. е ранен в крака след като атакува с байонет трима французи, защото му липсват муниции. Още в началото на 1915 г. се връща в окопите като командир на 4-та рота. На 22 март 1915 г. Ервин Ромел получава второто си отличие за храброст - Железен кръст I степен (с Железен кръст ІІ степен е награден на 30 септември 1914 г.). През септември 1915 г. става лейтенант и офицер на 2-ра рота от елитния Вюртембергски планински батальон, който тогава се намира в стадий на формиране. През 1917 г. Ромел командва своя рота в Румъния и Италия. Започва да проявява поразителен инстинкт за водене на бой и рядка изобретателност. През октомври 1917 г. в боевете за Монте-Матаджур в Италианските Алпи Ромел пленява 9000 италианци и 81 оръдия, извършвайки за две денонощия три вилазки. За дръзката си проява получава званието капитан и медал "Pour le Merite", а остатъка от войната прекарва в щаба в Германия.

Зимата на 1916/17 г. Ромел взима отпуск, за да се ожени за Луси Молен, с която се познава от Данциг 1912 г. и за която е сгоден от 1915 г. Двамата живеят щастливо 28 години и имат един син - Манфред (роден на Бъдни вечер 1928 г.).

Кариерата на Ромел в периода на Ваймарската република не представлява нищо особено. Командва 32-ра рота на войските за вътрешна сигурност в Мюнстерланд и Вестфалия по време на безредиците 1919-1920 г., а след това 2-ра рота на 13-ти пехотен полк в Щутгарт. Там остава до 1929 г., когато е прехвърлен в качеството на преподавател в школата за пехотинци в Дрезден. Званието майор Ромел получава през 1930 г.

През 1933 г. е зачислен към офицерите на 3-ти батальон от 17-ти (планински) пехотен полк в Гослар. Тук още веднъж изпъкват командирските му качества и е повишен в подполковник и през 1935 г. е изпратен като преподавател във Военната академия в Потсдам. Там го използват за военен съветник на "Хитлерюгенд", но скоро между Ромел и лидера на тази организация Балдур фон Ширах започват конфликти за това, че последният се стреми да милитаризира немската младеж. Подполковникът директно заявява на Ширах, че ако иска да възпитава войници, първо трябва сам да се опита да бъде войник. Лидерът на младежите, който разполага с големи връзки, бързо урежда нещата така, че да върнат Ромел на предишаната му работа във Военната академия.

И бащата, и дядото на Ромел са учители и от него излиза превъзходен преподавател. Пребивавайки в Дрезден, той съставя труда си "Пехотата атакува" ("Infanterie greift an"), в основата на която залягат лекциите му, посветени на опита придобите от боевете в Първата световна война. Книгата става бестселър в Германия (до края на нацисткия режим от нея са продадени 400000 копия), а в швейцарската армия я превръщат в пособие за боева подготовка. Канцлерът Адолф Хитлер също се запознава с труда на Ромел, който му прави силно впечатление. През 1936 г. той дори въвежда Ромел в числото на съпровождащите го лица по време на пратийния събор в Нюрнберг и двамата бързо намират общ език. Ромел, който винаги се отличава с политическа наивност, остава привърженик на фюрера до 1943 г., когато най сетне се запознава със зверствата, извършени от нацистите, и личната причастност на Хитлер към тях.

През 1938 г. Ромел е назначен за началник на пехотната школа във виенското предградие Нойщадт, в окупирана Австрия. Сам определя този период като най-щастливия от живота си. През негo има достатъчно време, за да се занимва и с хобито си - фотографията. Престоят му във Виена е нарушаван от временни поръчения. Например, Ромел в качеството на командир на "батальона съпровождащ фюрера", т.е. личната охрана на Хитлер, е с него по време на Судетската криза. На 23 август 1939 г. Хитлер повишава Ромел в чин генерал-майор.

Ромел е командир на охранителния батальон на фюрера и в Полша, където има възможност да наблюдава развитието на блицкрига. Тогава му става ясно, че бъдещето е във военната бойна техника. И въпреки че кариерата му в продължение на 29 години е свързана с пехотата, Ромел решава да се пробва в бронетанковите части и моли за това Хитлер. Иска от фюрера командването на танкова дивизия.

През февруари 1940 г. Хитлер поверява на Ромел комадването на 7-ма танкова дивизия, заменяйки на този пост генерал-лейтенант Георг Щуме.

7-ма танкова дивизия е една от най-лошо екипираните дивизии на Вермахта. В нея има общо три танкови батальона вместо четири, както е по норматива за 1940 г., и в основата си разполага с пленените от чехите танкове Т-38, тежащи едва 9 т. за разлика от 23-тонните немски танкове Т-II. Т-38 на практика са безполезни срещу много по-тежките английски и френски машини. Поверените на Ромел войници малко се отличават от бронетехниката му. Повечето от тях са родом от Тюрингия, откъдето рядко се появяват добри войници. Ромел си поставя амбициозната цел да поправи нещата. Организира сериозна бойна подготовка и заздравява дисциплината. Когато на 10 май 1940 г. 7-танкова дивизия пресича границата на Белгия, тя вече е готова за това, което я очаква напред.

През Френската кампания дивизията на Ромел (зачислена към 15-ти танков корпус, под командването на генерал Херман Хот) понася много по-големи загуби, от която и да е друга немска дивизия. Тя извършва пробива при река Маас, смачква 1-ва бронетанкова и 4-та североафриканска френска дивизии, дава отпор на английското контранастъпление при Арас, сломява 31-ва френска моторизирана дивизия при Фекан, овладява морските пристанища Сен-Валери и Шербур и по-голямата част от 51-ва британска пехотна дивизия и командването й. За шест седмици Ромел губи 2594 души (убити, ранени и пленени). За същия период неговите войници пленяват 97468 противникови войници, свалят 52 самолети, унищожават на земята 15 и пленяват над десет. Ромел успява да плени командващия на френския атлантически флот, четири адмирали, 17 генерали, 277 оръдия, 64 противотанкови оръдия, 458 танкове и бронирани машини, около 5000 камиони, 2000 автомобили, тонове провизии и боеприпаси.

Една от хитростите, които Ромел прилага във Френската кампания, е използването за пръв път във военната история на 88мм Flak (противовъздушно) оръдие за полева артилерия. Именно с такива оръдия, превърнали се в истински "танкови убийци", е отблъсната британска танкова атака в околностите на Арас. По време на битката за Франция 7-ма танкова си спечелва прозвището "Призрачната дивизия", защото никой не знае къде е, дори и Германското върховно командване и щабът на Ромел. Успехът на дивизията е базиран на скоростта й на придвижване и изминатото от нея разстояние. Като командир на дивизията Ервин Ромел демонстрира качества на неконвенционален лидер с уникални методи на командване. Ромел ръководи войските си от предната линия, тъй като смята, че е важно за един командир винаги да е до войниците си. Постоянно е с отрядите за разузнаване и понякога прекъсва връзката с Върховното командване, за да не бъде обезпокояван. Ромел осъзнава, че OKW (Върховното командване на Вермахта) не е запознато с начина на воюване с танкове и просто прекъсва комуникациите и по-късно обяснява решенията си. От личния му щаб го критикуват за поведението му понеже доста често не знаят местонахождението му.

През 1940 г. в Северна Африка са изпратени английски военни сили (31000 души) под командването на генерал-лейтенант Ричард О'Конър, които да атакуват италианските сили под командването на генерал Марио Берти в западен Египет. Към 3 февруари 1941 г. от бившата Италианска империя в Северна Африка е останал напълно деморализираният гарнизон в Триполи. Адолф Хитлер съзнава, че загубите там не са толкова важни, но овладяването на тези територии от противника, освобождава силите на три британски дивизии, които могат да дестабилизират обстановката в Средиземноморието. За да предотврати това, фюрерът изпраща в Африка една танкова и една лека дивизии. Те двете влизат в състава на новоформирания "Германски Африкански корпус" (DAK). В началото на февруари Хитлер вика при себе си генерал-лейтенант Ервин Ромел и го назначава за командващ на Африканския корпус.

След като Ромел разбира, че англичаните далеч не са толкова силни, както изглежда на пръв поглед, още повече, че заетите от тях позиции са неудачно избрани, минава в настъпление още преди пристигането на втората си дивизия. Без да се притеснява, че е в нарушение на заповедите спуснати му от самия фелдмаршал Браухич. Успява да овладее Бенгази и да разбие 2-ра британска бронетанкова дивизия, а също и да изолира в Тобрук 9-та австралийска пехотна дивизия. Сред взетите в плен от него се оказват генерал-лейтенант сър Филип Ним, наскоро назначен за началник на "Командване Киренайка", и сър Ричард О'Конър, съветник на Ним. В средата на април Ромел прави опит да завземе Тобрук, но без успех. След две седмици подема втора, добре организирана атака, но пак без резултат. Останалите сражения през 1941 г. в основата си представляват опити на Съюзниците да удържат тази крепост.

И в Северна Африка Ромел продължава с пълна сила да прилага типичната за него хитрост във воденето на боевете, която е причината и сред собствените си войници, и сред враговете си да бъде наричан "Пустинната лисица". Сред арсенала от трикове изключително популярна е т. нар. "Засада 88". Ервин Ромел разполага и окопава своите 88 мм Flak оръдия във U-образна формация. Оръдията са скрити така дълбоко, че дулата им се показват само на 30 до 60 сантиметра над земята. Причината за заравянето им е, че оръдията нямат колела и стоят на високи поставки което им придава висок профил и лесно могат да бъдат забелязани от противника. След окопаването им допълнително се маскират с издигане на ниска палатка над позицията на всяко едно. След това дори с полеви очила е невъзможно да се различат от обикновени пясъчни дюни. Въпреки че британците забелязват голямо количество дюни, те не са особено разтревожени, защото не е известно германско оръжие с толкова нисък профил. Тогава Ромел праща своите леки танкове на фалшива атака срещу британските позиции. Британските тежки танкове "Крузейдър" се втурват в преследване на доста по-леките Panzer-и, които отстъпват в U-образната засада. При достигане на разстояние на право мерене (понякога затова се изискват и стоманени нерви от екипажите на 88мм оръдия), капанът се затваря и оръдията откриват огън. Друг лисичи номер е подреждането на италианските танкове и на камионите по такъв начин, че придвижването им да предизвика огромен облак прах, който да заблуди британците, че се извършва пълнокръвна атака по целия фронт. Следва оттегляне на британските части и поемане на грешна посока на закъснелите от тях и тогава Ромел светкавично атакува от друга посока с германската танкова дивизия. Резултати за противника му са пагубни.

Африканският корпус се състои от 15-та танкова и 5-та лека (впоследствие 21-ва танкова) дивизии. Лятото на 1941 г. той изпълнява двиойна мисия - блокиране в крепостта на получилата подкрепление 9-та австралийска дивизия и отразяване на идващите от запад опити да бъде свалена обсадата на Тобрук. Първият такъв опит - операция "Боен топор"Ш - оглавява генерал-майор сър Ноел Бересфорд-Пирс, имащ под свое командване 44-та индийска дивизия. И въпреки че силите на противника превъзхождат неговите над два пъти, Ромел, успешно използвайки почти до съвършенство овладените от него принципи на масираните маневри, на 15-17 юли 1941 г. нанася на англичаните съкрушителено поражение. Немците губят едва 25 танка срещу над 100 на англичаните. Изключително доволният Хитлер прави Ромел генерал на танковите восйки (General der Panzertruppen) и през юли му поверява командването на бронетанкова група "Африка". За нещастие на Германия обаче фюрерът не дава никакви подкрепления на Ромел, въпреки молбите на последния, с изключение на 164-та, по-късно преименувана на "Африканска", дивизия, която е изпратена там през лятото на 1942 г. Вниманието на Хитлер е ангажирано с Русия и когато отново се връща към "войната в пустинята", вече е твърде късно.

Танкова група "Африка" се състои от Африканския корпус и намиращата се тогава в етап на формиране 90-та лека дивизия, която до началото на 1942 г. все още е непълно моторизирана. Тези и още няколко разнородни щабни подразделения са всички сили, с които разполага Ромел. Към танковата група влиза и италианската бронетанкова дивизия "Ариете", две италински моторизирани дивизии и четири пехотни. Но на последните в най-добрия случай се отрежда второстепенна роля, понеже бойният дух на италианците след пораженията от 1940/41 г. все още е на много ниско ниво. Всички се нуждаят от провизии и боеприпаси, а англичаните с морските си военновъздушни бази в Малта извършват набези срещу транспортните конвои, снабдяващи Ромел. "Пустинната лисица" така и не успява да получи достатъчно запаси за нова обасада на Тобрук и съвсем обозрим става моментът, когато поверената му танкова група ще бъде заплашена от истински глад. Когато англичаните започват зимното си настъпление - операция "Кръстоносец", - Ромел им противостои със само 15% от необходимите му боеприпаси и гориво.

Операцията продължава от 18 ноември до 7 декември 1941 г. и се оказва едно от сраженията, предизвикващо най-спорните оценки. Британската 8-а армия атакува Ромел със силата на пет моторизирани пехотни дивизии и една бронетанкова, а също и три бронетанкови и две моторизирани бригади. Англичаните разполагат с 748 танкове срещу 249 противникови и още 146 практически боеспособни италиански танкове. Въпреки това Ромел успява бързо да отбие първоначалната атака, но в края на краищата губи сражението. Увлича се в локални успехи и оглавява напълно ненужно нахлуване в Египет, което позволява на англичаните да се съвземат. До този момент загубите на англичаните са много по-значителни, но на 5 декември след 242 дни, най сетне, е свалена обсадата на Тобрук. След три дни на Ромел се налага да отстъпи в Киренайка, загубвайки само 26 от своите танкове.

След операция "Кръстоносец" англичаните решават, че с Ромел е свършено, и започват подготовка за решаващо настъпление към Триполи. Но "Пустинната лисица" им спретва изненада. В началото на януари 1942 г. покрай Малта преминава морски транспорт, доставяйки 55 танка тонове други товари - главно благодарение на въздушната подкрепа, оказана от 2-ри въздупен флот на Кеселринг. На 21 януари Ромел нанася на англичаните удар, преди те да успеят да завършат приготовленията си. Разбива 201-ва британска гвардейска бригада и частично 1-ва бронетанкова дивизия. Отново овладява Бенгази, изтласквайки англичаните към линия Газала, където е принуден да спре настъплението си поради недостиг на гориво и боеприпаси. За този впечатляващ успех през януари 1942 г. Ромел става генерал-полковник, а няколко дни по-рано му е поверено командването на танкова армия "Африка".

След отстъплението към Газала на Северноафриканския тетър на военни действия настъпва затишие, понеже и двете страни се подготвят за нови сражения. Както обикновено Ромел нанася удар пръв. Численото преимущество отново е на страната на англичаните: 900 танка срещу 333, изключвайки 228 безполезни танка на италианците. Освен това англичаните има десет пъти повече бронирани машини, един и половина пъти повече оръдия и почти петкратно превъзходство във въздуха. Сражението продължава от 26 май до 12 юни. В един от моментите Африканският корпус едва не е обкръжен, защото се откъсва твърде напред и се оказва почти отрязан от своите части. Въпреки неблагоприятното съотношение на силите, Ромел успява да премине през минираната линия Газала, надхитрявайки и почти унищожавайки 8-ма армия. Не давайки на измъчените си бойци дори възможност да си поемат въздух, "Пустинната лисица" преследва победения противник чак до Тобрук. Това преследване завършва на 21 юни с овладяването на града и пленяването на 32000 души. На следващия ден блaгодарният фюрер повишава Ромел в генерал-фелдмаршал.

Петдесeтгодишният Ромел става най-младият маршал в хитлеристката армия и достига върха на своята военна кариера. Събитието е отпразнувано от него с консумация на консервиран ананас и пиене на силно разредено трофейно уиски. "Хитлер ме направи фелдмаршал, - пише същата вечер на жена си. - Но вместо това бих предпочел още една дивизия".

От 1941 г. Ромел става много популярен в Арабския свят и е приеман като "освободител" от британското владичество. В Германия министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс използва популярността на Ромел сред войниците и народа, за да създаде образа на непобедимия Фолксмаршал - маршала на народа. За значимостта на личността на Ромел за военните действия в Северна Африка е показателен и факта, че екип британски командоси е изпратен да проникне в щаб квартирата му и да го убие. Операцията обаче завършва с неуспех, защото той въобще не е там.

След Тобрук Ромел разполага с едва 44 изправни танка. И въпреки това той нахлува в Египет. Ромел разбира, че колкото по-скоро овладее Александрия и Кайро, толкова по-бързо ще удържи в пустинята решаваща победа, преди очуканата в боеве 8-ма армия на англичаните отново да събере сили. И той почти постига целта си, но закъсва в Ел Аламейн, на 60 мили от Александрия.

При Ел Аламейн се състоят две сражения. По време на първото Ромел се опитва на пълен ход да се придвижи към Нил, но не успява. След това наново назначеният командващ на 8-ма армия генерал сър Клод Окинлек променя тактиката на англичаните. Вместо, както по-рано, да концентрира основните си сили срещу немците, той нанася удар по италианските съединения. Новоизпечените "римски легиони" на Мусолини всеки път се обръщат в бяг и на Ромел се налага да използва Африканския корпус в ролята на преграден отряд - той се носи от единия край на другия, опитвайки се да възстанови линията на фронта. И всеки път отбраната става все по-слаба. Безценните припаси са на привършване. Ромел е твърде далече от основната си снабдителна база и доставките на практика спират.

По това време Африканският корпус разчита единствено на това, което е успял да спечели от битките при линията Газала и при Тобрук. 85% от транспортните средства, намиращи се на разпореждане на Ромел, са произведени в Англия или в детройтските заводи. За периода 5-27 юли "Пустинната лисица" отразява 10 атаки. Англичаните търпят тежки загуби, но резервите на Ромел също са практически изчерпани. На 26 юли тежката му артилерия изстрелва последния си снаряд, а средната продължава да стреля само защото ползва трофейни английски пушки и боеприпаси. Ромел взима решение да отстъпи, ако англичаните подновят атаката, но те също са обезкървени. На африканския фронт отново се установява гнетящо затишие.

Във втората половина на август 1942 г. Съюзниците стоварват в Африка 500000 тона провизии и боеприпаси. За сравнение: страните от Оста успяват да доставят само 13000 тона. Отново има дисбаланс - 38:1. Кралският военновъздушен флот изтласква от небето самолетите на Луфтвафе. Ромел има гориво за едва 80 мили. Англичаните разполагат със 700 танка срещу 259 очукани в боевете противникови машини, т.е. съотношението в силите е почти 3:1 в тяхна полза.

Ромел решава да направи изненадващо настъпление, за да попречи на англичаните да се подготвят за нов удар.

Новият противник на Ромел генерал Бърнард Лоу Монтгомъри - петият командващ на 8-ма армия за по-малко от година - обаче очаква точно това. В битката при горния хребет на Алам Халфа (30 август - 2 септември) той унищожава 49 немски танка, сам губи 67 танка и проваля последния опит на "Пустинната лисица" да пробие линията Ел Аламейн.

По това време Ромел е вече болен. Изтощителният престой от година и половина в знойните пясъци на Сахара му докарва многочислени страдания: възпаление на жлъчката и червата, лошо кръвообращение, симптоми на силна преумора, възпаление на черния дроб. Измъчен на 27 септември пристига за отдих в Земеринг, курорт недалече от Виена. На поста командващ е заменен от генерал Георг Щуме.

Хитлер смята да му даде възможност да се излекува, след което да го изпрати да воюва в Русия. Но когато Монтгомъри започва настъпление на 2 октомври, се получава съобщение, че Щуме е изчезнал безследно. На следващия ден Хитлер призовава Ромел и го моли да се върне в Африка. По същото време е намерен трупът на Щуме, умрял от сърдечен пристъп.

В началото на настъплението при Ел Аламейн Монтгомъри има смазващо превъзходство - 4:1 в жива сила и 5:1 в танкове и артилерия, 3:1 в противотанкови оръдия и 4:1 в самолети. Ромел блестящо се справя с всички задачи, удържайки повече от седмица противника с непрекъсвани боеве. Но Африканският корпус се свива до 35 танка. От някога могъщата 15-танкова дивизия практически не остава нищо - лишена е от всичките си танкове, а от оръдията й оцеляват едва седем. В нощата на 2 срещу 3 ноември Ромел признава поражението и дава заповед за отстъпление. За негово голямо учудване, Хитлер му изпраща депеша, нареждайки му да "стои твърдо, да не отстъпва нито педя земя и да включи в сраженията всичко до последния войник и пушка".

Ромел е потресен. Досега Хитлер никога не се е месил в тактическите му операции. Като войник, Ромел се чувства задължен да се подчини на заповедта на фюрера - това му струва над половината от оцелелите му танкове и целия 10-ти италиански пехотен корпус. Вечерта на следващия ден Ромел на свой риск и отговорност дава заповед за отстъпление.

До този момент може да се каже, че Ромел и Хитлер са били в приятелски отношения. Но Ел Аламейн става повратна точка за тях. В щаб квартирата на фюрера Ромел е подложен на обвинения в проява на пораженческо настроение. Хитлер поставя под съмнение мъжеството на целия Африкански корпус. Първия път Ромел напуска стаята, без да каже дума. По-нататък става по-откровен и след като Хитлер отново се нахвърля отгоре му с въпроса, защо войниците не остават да се бият до смърт в тази безизходна ситуация, Ромел предлага фюрерът или някой от обкръжението му лично да отиде на фронта и сам да покаже как се прави това.

В нарушение на заповедта на Хитлер Ромел на 4 ноември започва отстъпление. Той успява да изведе армията си от Египет само защото Монтгомъри го преследва твърде бавно. След като в Мароко и Алжир се настаняват обединените англо-американски сили, Ромел иска да напусне Северна Африка, за да използва танковата си армия за отбраната на Сицилия и Италия. Вместо това Хитлер изпраща цялата армия (5-та танкова под командването на генерал-полковник Ханс Юрген фон Арним) в Тунис, въпреки че не може да й осигури нормално снабдяване. Оказва се, че Хитлер не е в състояние нито да поддържа успешна оперция, нито да се откаже от загубената.

"Пустинната лисица" блестящо провежда отстъплението си и в началото на 1943 г. събира в Тунис остатъците от Африканския корпус. Там за известно време командва група армии "Африка" (5-та танкова армия и 1-ва германо-италианска танкова армия). Ромел се придвижва към Съюзниците и в края на февруари 1943 г. нанася на американците неочаквано поражение, внезапно атакувайки ги на превала Касерин. Успехът изневерява на Ромел, когато на 6 март атакува отбранителните позоиции на 8-ма армия при Меденин - загубва 50 танка, без да унищожи нито един британски. Това е най-крупното му поражение в Северна Африка. След него Хитлер го праща в отпуск по болест и на 9 март Ервин Ромел завинаги напуска африканския бряг. Хитлер го награждава с Рицарски кръст с Дъбови листа, Мечове и Брилянти, гледайки на него като на изпаднал в немилост след опозоряване.

Ромел стабилизира здравето си, а в началото на май както сам предрича група армии "Африка" окончателно е разгромена. Когато агонията на Африканския корпус приближава края си, Хитлер призовава Ромел в щаба си и му казва: "Трябваше да се вслушам в мнението Ви".

Ромел отново става фаворит на фюрера. Хитлер го връща в армията след неофициалната оставка и дори го назначава за главнокомандващ на груапа армии "Б" в Мюнхен. Сега Ромел отговаря за немските сили, разположени в Северна Италия и за известно време заедно с Кеселринг представлява в тази страна немските власти. Кеселринг и неговата група армии "Ц" по това време се намира в Южна Италия и Сицилия. Но двамата не се сработват. Идеята за отбрана на Кеселринг напълно съвпада с тази на Хитлер и щабът на Ромел е изтеглен от Италия. Ромел е изпратен да инспектира "Атлантическия вал" (линиите за крайбрежна отбрана в Дания, Холандия и Франция), преди фюрерът да реши за какво да го използва.

Ромел не е удовлетворен от състоянието на отбраната. По това време той смята, че единствената възможност войната да бъде спечелена е да бъде нанесено поражение на Съюзниците, планиращи през 1944 г. да нахлуят на Континента, и Ромел иска те да бъдат посрещнати от цялата мощ на немското оръжие. Рундщедт пък изпитва притеснения, че са пратили Ромел на Запад, за да го смени на поста главнокомандващ на силите там. Накрая двамата се срещат и постигат съгласие. На 30 декември Рундщедт излиза с предложение, щабът на група армии "Б" да бъде даден в разпореждане на главнокомандващия на силите на Запад, което означава, че под негово командване ще бъдат 7-ма и 15-та армии и немските въоръжени сили в Холандия.

Хитлер не е очарован от идеята, защото това означава, че няма да може да използва както е искал Ромел на Изток, но е принуден да се съгласи. Ромел получава своето най-крупно последно назначение. Първоначално група армии "Б" се съсътои от 24 пехотни и 5 дивизии на Луфтвафе под командването на осем корпусни щабове на териториите от Холандия до южен Бретан. Но в тази група няма нито една танкова дивизия, което предизвиква сериозни стратегически дебати, къде да бъдат разположени десетте танкови и танково-гренадирски дивизии, намиращи се в резерва на главнокомандващия на германските сили на Запад. Ромел се опитва да докаже, че трябва да бъдат разположени по крайбрежието, където ще са в състояние начаса да минат в контранастъпление в случай на десант на Съюзниците. Рундщедт, с подкрепата на своя главен съветник по въпросите около бронетехниката генерал барон Лео фон Гайр фон Швепенбург, иска да запази танковете в резерв, за да могат да бъдат използвани в решаващо сражение някъде в сърцевината на Франция.

Ромел разбира, че дните на великите танкови победи са вече само част от историята. От целия висш генарилитет във Франция и Германия той единствен от личен опит знае за бойните качества на англо-американската авиация. Ромел отлично разбира, че ако Съюзниците успеят да се стабилизират на Континента, немската армия няма да може повече да се избави от тях. Единственият шанс за Германия е да нанесе удар на Съюзниците направо по крайбрежието, докато още не са укрепили позициите си на Континента. Но Ромел не успява да убеди в това Рундщедт, Гайр фон Швепенбург и дори много от своите подчинени. Изборът между тези две противоречиви позициии (на Ромел и на Рундщедт) трябва да бъде направен от Хитлер. За нещастие на нацистка Германия фюрерът поема по пътя на компромиса и подкрепя и двете решения. Той изпраща 2-ра, 21-ва и 16-та танкови дивизии в група армии "Б"; 9-та, 11-та и 2-ра танкови дивизии на SS в наскоро задействаната в Южна Франция група армии "Г", а 1-ва, 12-та и 17-та танкови дивизии на SS и танковата учебна дивизия остава в резерва на танкова група "Запад". От решението му остават недоволни всички. Ромел има недостиг от бронетехника, за да осъществи отбраната на крайбрежието, а Рундщедт се лишава от шест от своите резервни дивизии.

Първият германец, който прозорливо вижда в Нормандия място за десант от страна на Съюзниците, е самият Адолф Хитлер. Ромел достига до същия извод на научна основа. Той щателно анализира предхождащите десанта бомбардировки и забелязва, че Съюзниците се опитват някак да изолират Нормандия. През май 1944 г. той подсилва в този сектор 7-ма армия, като прибавя към нея 91-ва въздушно-десантна дивизия, 6-ти парашутен полк, 101-ви зенитен полк, 206-ти бронетанков, 100-ен бронетанков резервен, 17-ти картечен и 7-ми армейски щурмови батальони. Освен това Ромел се обръща към ОКВ с мплба да предислоцират танковата учебна дивизия и 3-ти корпус в сектора между реките Орн и Вир, 12-та танкова дивизия на SS към Вир, а зенитна бригада да бъде разположена западно от Орн. Но всичките му молби срещат съпротивата на Рундщедт.

Ромел се подготвя за нахлуването на Съюзниците. Опитва се да укрепи колкото може повече крайбрежната отбрана. До 20 май неговите войници за по-малко от пет месеца успяват да поставят над 4193167 мини - два пъти повече от количеството, доставено на Съюзниците за предходните три години. Освен това той подготвя 517000 брегови заграждения, хиляди антипланерни заграждения, хиляди противотанкови ровове, фалшиви укрепления, дот-и и дзот-и.

Напрегнатият труд, постоянните спорове, инспекционните пътувания не могат да не се отразят на здравето на Ромел и към 4 юли става ясно, че той спешно се нуждае от почивка.

Ромел се запознава с метеорологичната прогноза и се убеждава, че в близките няколко дни времето над Ла Манш ще бъде лошо и нападение е малко вероятно. Той напуска щаба си и заминава за Германия, където има намерение да прекара няколко дни в семеен кръг, а след това да се срещне с Хитлер, за да го помоли лично за подкрепления. Ромел прави фатална грешка.

На 6 юни 1944 г. Съюзниците стъпват на шест участъка в крайбрежието на Нормандия. Нанасят удар с три въздушно-десантни и шест подсилени пехотни дивизии, на които от немска страна противостоят две обезкървени пехотни дивизии (352-ра и 709-та). В отсъствието на Ромел командването се оказва парализирано. В този ден успява да контраатакува само една танкова дивизия (21-ва), но ръководена много слабо. У дома, в Германия Ромел узнава за нахлуването на Съюзниците едва в 10:15 сутринта, т.е. три часа и 45 мин. след началото на противниковата операция. "Направих глупост, направих глупост!" - постоянно повтаря той. Ромел пропуска най-важното сражение за цялата си военна кариера.

Същата вечер се връща във Франция и прз следващите три дни с всички сили се опитва да възстанови фронта. На 9 юни минава в контранастъпление с 21-ва танкова, 12-та танкова SS дивизия и танковата учебна дивизия, влизащи в състава на танкова група "Запад". Немците успяват на няколко места да се приближат към краибрежието на три мили от него, но пътят им е препречен от 4 английски дивизии, с мощна поддръжка по море и въздух. Щабът на танкова група "Запад" е унищожен от вражески бомби. Генерал Гайр фон Швепенбург е тежко ранен, а началника на неговия щаб генерал-майор Сигизмунд Хелмут фон Даванс загива, както и много други офицери. Щабът е принуден бързо да напусне сражението, а Ромел минава в отбрана по целия фронт. До 7 август немците не предприемат нито един голям опит да преминат в настъпление.

В продължение на шест кървави седмици Ромел удържа Съюзниците в Нормандия. И както признава в средата на юли американския генерал Реймонд Бартън, благодарение само на мъжеството на войниците си. Съюзниците превъзхождат немската пехота в отношение 9:1, а във въздуха за сравнения и дума не може да става.

Хитлер очаква десант в Нормания до самия ден "Д". Но още щом Съюзниците стъпват на брега, фюрерът решава, че това е само отвличаща маневра и че истинското нападение ще се осъществи в сектора Па дьо Кале, в зоната на 15-та армия. Ромел така и не успява да да го убеди да прехвърли пехотните подразделения на 15-та армия в района на битката за Нормандия. 7-ма армия и танкова група "Запад" постепенно се обезкървяват. На 15 юли Ромел отправя молба (истински ултиматум) към Хитлер, призовавайки го да направи правилините изводи и да сложи край на войната. По този повод Ромел казва: "Дадох му последен шанс. Ако не се възползва, ще действаме".

По това време Ромел вече участва в антихитлеристкия заговор. Той е против физическото ликвидиране на фюрера и иска последният да бъде арестуван и изправен пред съд, за да отговаря за престъпленията си. Като фелдмаршал Ромел може да помогне много за свалянето на нацисткия режим. Той успява да привлече на своя страна генерала от SS Йозеф "Зеп" Дитрих с неговия 2-ри SS танков корпус. Дитрих дава съгласието си в случай на преврат да изпълнява заповедите само на Ромел.

Съдбата обаче решава друго. Група армии "Б" се измъква от ръцете на Ромел. На 17 юли той е ранен в главата от шрапнел след бомбардировка. Връща се у дома в Херлинген, селце в родната му Швабия, недалеч от Улм.

По това време Gestapo получава информация, че Ромел е замесен в заговора, завършил с неудачния опит за покушение над фюрера от 20 юли. На 14 октомври в дома на Ромел, който предварително е обкръжен от есесовци, се появяват началника на управление кадри генерал-лейтенант Вилхелм Бургдорф и заместникът му генерал-майор Ернст Майзел. Те предлагат на "Пустинната лисица" избор: самоубийство или съд. Не пропускат да му припомнят за възможните последствия за семейството му от взетото решение. Съгласно доктрината за колективаната отговорност, жена му и синът му също ще бъдат изпрвени пред трибунал. Ако Ромел предпочете самоубийството, му се полага пищно погребение, организирано от държавата, с всички почести плюс безопасност и пенсия за семейството му. Двамата щабни офицери носят със себе си ампула с отрова. Заради семейството си Ромел избира смъртта. Бързо се прощава с Луси и Манфред и излиза от дома заедно с генералите. След като е откаран в болницата, разположена в зданието "Вагнершуле" в Улм, откриват, че сърцето му е спряло. Официалната причина за смъртта му е мозъчен кръвоизлив.

Хитлер удържа обещанието си и семейството на Ромел не е подложено на никакви преследвания от страна на нацистите. Фелдмаршалът е удостоен с пищно погребение. Тялото му е кремирано, за да бъдат премахната всички следи от убийството, а прахът му е положен в гробището на селската църква в Херлинген.