Херман Хот се ражда на 12 април 1885 г. в Нойрупин. Син е на офицер от военната санитарна служба. От 1904 г. е на военна служба в сухопътни войски. Участва в Първата световна война. В началото й е капитан в Генералния щаб. През 1915-1918 г. минава през различни части, като дори е шеф на единица от военновъздушните сили. След сключването на Версайския мирен договор през 1919 г. остава на работа в райхсвера. От 24 декември 1919 г. до 9 март 1920 г. е офицер от Генералния щаб в Командна секция VІ, а през месеците от март до октомври същата година е ротен командир в 32-ри пехотен полк. От октомври до декември е ротен командир на 18-ти пехотен полк в Падерборн.

От 1 октомври 1923 г. до 8 май 1925 г. е началник-операции (Ia) в щаба на пехотен командир II, Щетин. От октомври 1925 г. до януари 1929 г. е съветник в тренировъчно отделение/RWM, T 4. От 1 октомври 1932 г. до 1 август 1933 г. Командир на 17-ти пехотен полк, Брауншвайг. След това бива преместен в 6-ти пехотен полк. От 1 февруари 1934 г. до 1 октомври 1934 г. е комендант на Любек.

От 1935 г. командва 18-та пехотна дивизия в Лигниц. От октомври 1938 г. е начело на 15-ти моторизиран корпус.

По време на Полската кампания корпусът на Хот, в състава на който се намират 5-та и 7-ма танкови дивизии, успешно действа в състава на 10-та армия на генерал Валтер фон Райхенау при щурма на Варшава и превземането на Краков и Радом. Умело маневрирайки, Хот успява да избегне големи загуби и от тогава се ползва с голямо уважение в офицерските и войнишките среди. На 27 октомври 1939 г. е награден с Рицарски кръст. По време на Френската кампания корпусът на Хот действа в състава на 4-та армия на генерал Гюнтер фон Клуге: води жестоки боеве против частите на 10-та френска армия в района на Деп, участва в щурма на Рен и превземането на щаба на 10-та френска армия, при овладяването на Нант и Руан.

През ноември 1940 г. е назначен за командващ на 3-та танкова група, в състава на която влизат 39-ти и 57-ми танков корпус - общо четири танкови и три моторизирани дивизии. Участва в боевете на германо-съветския фронт. Войската на Хот действа много бързо и решително: през юни те превземат Вилнюс и Минск, през юли - Витебск, през октомври - Калинин, а 7-дивизия от гупата на Хот излиза на Вязма, където, съединявайки се с 10-та дивизия и 4-та танкова група, осъществява обкръжаването на огромен брой съветски части. На 17 юли 1941 г. е награден с Дъбовите листа.

От октомври 1941 г. командва 17-та армия, влизаща в състава на група армии "Юг" и отразила през януари 1942 г. масирана контраатака на съветските войски, стремящи се да затвърдят успеха си на московския контраудар. През юни 1942 г. получава ново назначение на поста командващ 4-та танкова група, разположена на Воронежкия фронт. Съвместно с 6-та армия под командването на генерал Фридрих Паулус разгръща стратегическо настъпление към Сталинград, нанасяйки в края на лятото съкрушителен удар на 5-та съветска танкова армия.

Части под командването на Хот заедно с 2-ра и 6-та армия на Вермахта влизат в състава на група армии "Дон", оглавена от генерал Ерих фон Манщайн, и вземат участие в ожесточените сражения под Ростов.

В "Сталинградския чувал" попада и един от корпусите на Хот - 48-ми танков корпус под командването на генерал-лейтенант Фердинанд Хайм. Хот, никога не оставящ на произвола на съдбата подчинените си, предприема отчаян опит да деблокира обкръжените части, но след като Адолф Хитлер забранява на армията на Паулус да се изтегля от Сталинград, операцията е пресечена и завършва с пълен неуспех.

През февруари 1943 г. Манщайн съсредоточава под командването на Хот всички танкови съединения на група армии "Дон". Танковете му са използвани за широкомащабно настъпление: 48-ми и 57-ми танков корпус на Вермахта и 2-ри танков корпус на SS атакуват съветските позиции и въпреки огромните загуби успяват да вземат инициативата в свои ръце, но не получават подкрепа от висшето командване и сами са принудени да преминат към отбрана.

В боевете на Курската дъга под ръководството на Хот са най-добрите дивизии на Германия, в това число и моторизираната дивизия "Велика Германия", 1-ва, 2-ра и 3-та танкови дивизии на SS и др. Частите и подразделенията на Хот получават конкретна заповед: да пробият линията на съветския фронт на южната част на дъгата, да излязат на оперативен простор и да се съединят с частите, движещи се на север. В хода на почти седмичните сражения - при огромни загуби в личен състав и техника - дивизията "Велика Германия" успява да пробие две отбранителни линии на съветските войски, а танковете на 1 SS Panzerdivision "Adolf Hitler" и 2 SS Panzerdivision "Das Reich" - последната линия на отбраната. Съветското командване успява за една нощ да хвърли свежи подкрепления, да проведе контранастъпление и да изтика противника от третата линия. В последвалите пет дни текат непрекъснати боеве, които не донасят успех на частите на Вермахта, и Хот нарежда на изтощените си войски да прекратят настъплението, а след това отвежда войските си на изходното им положение. През август изнурените му части не успяват да удържат новoто стремително настъпление и започват да отстъпват. Предават Харков и Конотоп. Едва в средата на септември 1943 г. Хот успява да се закрепи на изходните си позиции и да организира отбраната си, за което получава Мечовете към Дъбовите листа на Рицарския кръст. До началото на ноември Хот успешно отбива всички атаки на противника, но, изчерпвайки всичките си резерви, нарежда отстъпление и отстъпва Киев и Житомир.

През декември 1943 г. на негово място е назначен генерал Ерхард Раус. Хот остава в резерва на щаб квартирата и едва през април 1945 г. е назначен за командващ на отбранителни райони на Западния фронт (Befehlshaber Erzgebirge - ход без абсолютно никакво значение), където заедно със свои подчинени се предава на американски военнослужещи. С решението на американския военен трибунал през октомври 1948 г. е осъден на петнадесет години затвор. Излежава шест в Ландсберг на Лех. През 1954 г. е освободен. Оттегля се и започва да пише за военната история. През 1956 г. е публикувана "Panzer-Operationen" ("Танкови операции")

Херман Хот умира на 25 януари 1971 г. в Гослар, където е и погребан.