Когато германските сили нападат Балканите в ранната пролет на 1941 г., те срещат не само въоръжена съпротива, но и труден терен, както и ужасно време. Италианският военен провал през зимната кампания в Гърция, следван от пристигането на британските сили в помощ на Гърция, което заплашва южния фланг на Германия, принуждава Адолф Хитлер да се намеси. Италианският диктатор Бенито Мусолини изпраща 500 000 войници на Балканите и губи 63 000 в първите 6 месеца от военните действия. Възвишения и планински проходи, покрити със сняг до април и дори май възпрепятстват германските конвои с провизии и доставки и пречат на механизираните части. Подкрепленията не могат да се разположат така както би трябвало. Реки и потоци трябва да бъдат пресичани, ранени войници и военнопленници трябва да бъдат евакуирани, летища трябва да бъдат превземани или строени, комуникационни линии трябва да бъдат установявани. Понякога победата зависи не толкова от превъзхождащата военна сила колкото от подсигурената, действаща линия на доставки.

Напрегнатата битка на Балканите въобще не се оказва това, което очаква Вермахтът. Това е първата му среща с партизаните, зимната война и планинския терен. Всички основни задачи трябва да бъдат превзети бързо, а градовете са цели от първа важност. Германия очаква, че Гърция ще капитулира, оставяйки столицата Атина и пристанищата в германски ръце. Гръцките бази за Луфтвафе и Кригсмарине биха затвърдили германския контрол над североизточното средиземноморие и биха помогнали за снабдяването на германския Африкански корпус. Гърция би служила като така необходимия за Германия район, от който британските кораби ще бъдат прогонени, и освен това ще приближи германските сили още до Суецкия канал.

На пътя на Германия обаче застава Югославия, която е изключително про-британски настроена – особено сръбският компонент в държавата. Опасението, че югославският принц Павел може да отстъпи пред фашисткия лагер, кара югославския посланик във Вашингтон да изпрати пламенно съобщение към Белград, с което моли принца да не се дава на Хитлер. Британският крал Джордж VІ, заедно с министър председателя Уинстън Чърчил изпращат съобщения до принц Павел и югославският министър Драгиша Цветович. Чърчил предрича, че ако Югославия “съучаства в убийството на Гърция, нейната гибел е сигурна и безвъзвратна."

На 20 март принц Павел тържествено обявява, че страната му се присъединява към Тристранния пакт. Срещайки се с американския посланик Алтър Блис Лейн, Павел казва, че ако не влезе в Оста, няма да може да разчита на хърватска подкрепа в инвазията, която се задава.

На 24 март 1941 г. министър председателят Цветович и министърът на външните работи Цинцар-Маркович заминават за Виена, за да подпишат пакта, като пътуването им е държано в тайна поради страх от публични вълнения. Те подписват на 25 и се връщат обратно. В Белград разбират за преврата, който започва вечерта на 26. Офицери и антифашистки части превземат военновъздушни бази, летища и административни сгради, и в крайна сметка югославското правителство е свалено. Революционните сили завземат радиостанции и телефонни централи, министерството на войната, полицейски управления и главната пощенска служба. Цветович е арестуван. Принц Павел е заловен в Загреб, където пътува с влак и е принуден да абдикира, оставяйки младия крал Петър да управлява като марионетен монарх.

Новото правителство съобщава, че би останало вярно на Тристранния пакт след като разбира, че Британия и САЩ, въпреки подкрепата им, не могат да помогнат на страната срещу германска атака. Но Хитлер не се примирява. Той заповядва на върховното командване (ОKW) да планира широкомащабна инвазия на страната. На 6 април 1941 г. германският външен министър Йоахим фон Рибентроп дава заповед за атака на Югославия.

България вече е сключила договор с Оста още на 1 март 1941 г. и дивизиите на Вермахта преминават през нея, за да нападнат страните на юг и югозапад. За да бъде подсигурен левият фланг и снабдителните пътища за бъдещи офанзиви, Югославия трябва да бъде покорена незабавно. 1-ва SS Leibstandarte Adolf Hitler и 2-ра SS "Das Reich" дивизии, заедно с планински части и допълнителни бронетанкови и пехотни формации трябва да прегазят Сърбия. Белград, югославската столица, е най-важната цел и за да отслаби града, германското върховно командване взема решение за двуседмични бомбардировки, следвани от тежък артилерийски обстрел и танкови атаки. Германците възнамеряват да използват пет пехотни дивизии, които да разположат в града след превземането му. Събитията обаче показват, че дори най-добре обмислените бойни планове понякога се провалят - и то при най-необичайни обстоятелства.

Белград преживява няколко дни на артилерийски атаки и три дни въздушни бомбардировки, които смекчават съпротивата на югославската столица. Но градът е превзет на 12 април 1941 г. - много по-рано отколкото върховното командване очаква - от шепа войници с малко муниции, но високо мотивирани, водени от мъж, който не се страхува да използва изпречилата му се възможност.

Изключително нетрадиционното нападение е резултат от правилната преценка на ситуацията, дръзката смелост и абсолютния късмет на SS-Hauptsturmführer Фриц Клингенберг. 26-годишен възпитаник на офицерската академия в Бад Тьолц, Клингенберг получава репутацията на твърдоглав офицер, притежаващ в известна степен доста странен характер.

По време на френската кампания предишната година, бившият му ротен командир казва за него: "Kлингенберг е интелигентен, но и своеволен, верен, но и готов да противоречи на началниците си, изключителен, под натиск, но и арогантен до степен на неподчинение.” Оценки като тази определят Клингенберг повече като отцепник и човек, който зачита своите собствени закони, когато те се разминават с армията, отколкото като компетентен офицер.

Клингенберг не е човек, който обича да пие и да говори много, както и да се хвали с успехите си. Когато е запитан от учениците си в Бад Тьолц как е превзел столицата на Югославия, той просто отвръща: “Просто не бях толкова зает тогава и намерих какво да правя.”

Клингенберг служи през цялата си кариера в елитната 2-ра Waffen-SS Panzerdivision “Das Reich”, а кампанията във Франция е неговото бойно кръщение. Той е награден с Железен кръст ІІ степен по време на сраженията от инвазията. Взводът му е притиснат от точен картечен огън, когато един лек танк Panzerkampfwagen Mark II, който ги поддържа се натъква на мина. Екипажът е приклещен в горящия танк и подложен на картечен огън. Докато неговите мъже спасяват танкистите, Клингенберг сам изтичва 100 метра на открит терен убивайки френските картечари с граната. Той не получава и драскотина.

Начинът, по който Клингенберг ръководи артилерията по време на битка, е уникален и впечатляващ. Веднъж, по време на кампанията във Франция, той дори насочва тежкия огън на 88мм оръдия върху собствената си позиция за да съкруши вражеската атака. Това действие позволява на цялата германска колона да вземе превъзходство над объркания враг. По време на друго сражение, той насочва пикиращи бомбардировачи Junkers Ju-87 Stuka от позицията му за да спре врага от отстъпление, което завършва с пленяването на 55 души. За това действие батальонният командир, подполковник Ханес Екхолд, награждава капитана с Железен кръст І степен. Оценките за Клингенберг продължават да отразяват упорство, примесено със смелост и изобретателност. Понеже той винаги се появява "невредим" от многобройните си флиртове със смъртта и военния съд, неговите хора започват да го наричат "Магьосника". Клингенберг си спечелва репутация на първокласен крадец на дребно. От каквото се нуждаят войниците му – муниции, храна, вода и т.н. – той успява да го достави. Клингенберг дори учи войниците как да крадат жизненонеобходими неща за оцеляването си. Скоро след пристингането им в Югославия, той е повишен в SS-Hauptsturmführer и получава командването на моторизирана разузнавателна част, отговорна за бързото събиране на информация и поддържането на комуникацията с тила. Войниците на Клингенберг държат рекорда по оплаквания за кражба. Всъщност, те са наричани “Престъпниците на Клингенберг”. Но Магьосникът ги е научил добре – срещу тях нищо не е доказано.

Веднъж частта на Kлингенберг трябва да бъде инспектирана от дивизията за годност на превозните средства и за да премине теста, той трябва да представи допълнително дузина мотоциклети в изправност. Намира шест по-малко, така че изпраща хората си на мисия за претършуване. С всички възможни честни и нечестни (предимно последните) средства те успяват да съберат необходимото оборудване. Единственият проблем е, че приключват с шест машини в повече, прясно боядисани, за да прикрият предишната им собственост. Командирът на Клингенберг си затваря очите за несъответствието. Той информира подчинения си, че няма желание да търпи подобни постъпки от него, и моли капитанът за вбъдеще да бъде по-внимателен.

Следващата мисия на Клингенберг в Югославия е да разучи ситуацията пред основните танкови сили, разузнавайки за вражески действия и да отбележи пътя и препятствията на карта. Информация от подобен характер е ключова за успеха на германските войски в района.

Въпреки че Белград е основна цел, “Das Reich” участва в ариергардни сражения и опитва да премине през тесните планински проходи на Югославия. Междувременно, останалата част от германската армия е изостанала, защото тя дори не използва същите карти. Хитлер заповядва на Луфтвафе да бомбардира Белград преди финалното щурмуване на столицата. От 6 до 10 април са извършени над 500 бомбардировъчни полети срещу Белград, които взимат над от 17 500 жертви. Повечето от държавниците избягват и югославската армия се намира в колапс.

На 11 април инструкциите на Клингенберг са да разузнае и установи контролни пунктове, да подсигури всички срещнати мостове и пътища, тогава да спре и да изчака докато не пристигнат подкрепленията. Тежките дъждове и топящият се сняг създават препятствия, разрушени са мостове от отстъпващите югославски сили. Главните пътища към Белград вече не са използваеми и танковете биха били много затруднени да продължат без солидна поддръжка от инженери, които да разчистят тези райони. След няколко часа наблюдение на ударения град през река Дунав, Клингенберг е убеден, че Белград ще бъде превзет от него поради объркването, причинено от бомбардировките - при положение, че неговата част пристигне навреме. Той има само 24 часа за да предаде рапорта на командира си, и решението трябва да бъде взето бързо.

Клингенберг получава възможност да изследва по-подробно околностите на града, когато един от хората му намира изоставена моторница, вързана за едно дърво на брега на преливащия Дунав. Взимайки само един сержант и петима редници, той преодолява коварната река. Пътуването е извънредно опасно заради потоците, вилнеещи от отичащите се води на снеготопенето в планините и от поройните дъждове. А и лодката е претоварена. Достигайки другия бряг на Дунав, Клингенберг връща двама от хората си. При връщането си, лодката се натъква на подводно препятствие и потъва. Така “Военноморския флот" на Клингенберг прекратява съществуването си, оставяйки капитанът и шестте му подчинени на вражеския бряг. Те са напълно изолирани, с ограничени запаси и муниции.

Отрядът се придвижва напред по пътя и среща няколко британски бойни машини, югославска собственост. Пленяват два камиона и автобус, с около 20 неприятелски войници. Един от хората в автобуса е пиян германски турист, който е задържан в Белград откакто инвазията започва. Туристът, който говори хърватски език, е заловен като шпионин от югославските войници, за да бъде екзекутиран. Той е все още пиян и няма представа за предстоящата си съдба. Когато изтрезнява, мисли, че все още е сред компанията си, докато не е информиран за ситуацията. Клингенберг го използува като преводач, в чиято функция благодарният германец е най-полезен. Мъжете от SS продължават напред, използвайки военнопленниците и няколко пленени униформи за да преминат през няколко контролни пункта. Те напредват добре през първия ден, без никой от неприятелските пазачи на контролен пункт да заподозре нещо. Германците прибавят югославските пазачи към увеличаващия се брой планници, които “събират” по време на напредването. Населението на Белград, след няколко дни бомбардировки, очаква дълга обсада вместо атака и отпуснатата сигурност, която Клингенберг среща е негово основно преимущество.

При влизане в предградията на града германците биват въвлечени в двучасова напрегната престрелка. Накрая те вкарват пленените превозни средства в града с много ранени военнопленници, включително злополучния турист. Интересното е, че никой от SS не е ранен. Те спират в центъра, съвсем сами и обградени от оцъклено, объркано и озадачено население. Единственият пострадал от SS в Белград до този момент е редник, който пада и навяхва китката си. Германците с удивление откриват, че никой не ги атакува в града. Гражданите вършат работата си сякаш нищо не се е случило. Клингенберг заповядва на сержант Ханс Хосфелдер да издигне германският флаг, заменяйки югославския малко след 5 следобед на 12 април. Под предводителството на Клингенберг, войниците му започват да се перчат из града, давайки на жителите непогрешимото впечатление, че те владеят положението.

Кметът на Белград пристига при германците, с целият си антураж от официални лица и в чисто церемониално облекло. След като пита какво се случва, той се интересува за условията на капитулацията. Клингенберг съобщава на кмета, че неговият отряд е авангардът на няколко танкови дивизии от SS, и ако той не се свърже по радиото и не предаде информацията, Луфтвафе ще продължи бомбардировките. Също така той съобщава, че въздушните атаки ще бъдат следвани от артилерийски обстрел, пехотни и танкови атаки, които не ще пощадят никого.

Останалите германци наблюдават командира сякаш е полудял. Радиото им е повредено и не може да предава, а само да приема, частта им е на значително разстояние, и те са без муниции и храна. Сержант Хосфелдер по-късно казва на своя капитан, че той се е намесил, където не му е работата, прибавяйки, че министерство на пропагандата сигурно ще го използва.

Кметът се връзва на измамата и след дълъг разговор с Клингенберг започва необходимите приготовления за предаването на града. Тогава, точно като по конец, група германски самолети преминават над града на разузнавателна мисия и Клингенберг се възползва от момента. Той поглежда нагоре, сочейки към небето, и напомня на кмета, че часовникът тиктака неумолимо. Клингенберг дава думата си, че ако всички инструкции биват спазени, никаква бъдеща беда няма да надвисне над града и обитателите му. Градските чиновници с облекчение чуват това.

Войниците и градската полиция се съгласяват да сложат оръжие, ако германците спрат своите атаки. Югославската армия трупа оръжията си на градския площад, а Клингенберг и войниците му се регистрират при кмета. След това Клингенберг нарежда затворниците да бъдат разпределени в четири от най-големите хотели с пазач пред всеки.

Шепа германци пленяват повече от 1300 войници и град с над 200 000 население без да изстрелят и един куршум. Градът понася значителни щети, но не достатъчно за да спре нормалния ритъм на живот. Югославски войници, извън града, нямащи представа какво се случва в столицата им пътуват към Белград, само за да им бъде заповядано по-късно от началниците им да сложат оръжие, да напуснат превозните средства и да отидат в хотелите. И всички го правят без колебание.

Клингенберг и войниците му се настаняват в най-удобния хотел, имитирайки радио съобщения за да накарат кмета да повярва още повече. Те складират бутилки с вино и оръжия, а двама от мъжете изчезват с двойка местни жени. Междувременно Клингенберг затвърждава позицията си, усещайки, че нещата просто не може да се объркат. Ако основните сили не пристигнат скоро, обаче всичко отива по дяволите. Той и мъжете му събират местни хора, които да им осигурят карти на града, полицейски и данъчни записи в града.

Началникът на полицията получава заповед да направи списък на всички престъпници в града, изброявайки престъпленията им, възрастта и друга необходима информация. Жени с умения на медицински сестри трябва веднага да се явят на служба незабавно, също както и всички доктори. Всеки литър бензин е отчетен, както и петрола и медицинските припаси и други неща от първа необходимост са предоставени на разположение. Болницата e на неутрална земя и всички грижи за болните са като жест на добра воля. Клингенберг дори нарежда училищата да останат отворени и не поставя никакви ограничения върху всекидневието на хората. Въвежда единствено полицейски час след 8 - тогава само граждани с подпечатан от него паспорт могат да напускат домовете си.

На следващия ден, 13 април, повечето от хората на Клингенберг, които са останали на другия бряг на реката, се присъединяват към командира си в града. Виждайки германски флаг, те си помислят, че главните сили вече са пристигнали. Те се вцепеняват от учудване когато виждат “изгубените” мъже от първата задача с местни хора в невраждебни отношения, а напротив – опитвайки се да се пригодят към обстановката. Хосфелдер разказва на новопопристигналите какво се е случило и ги предупреждава да разиграват театъра заедно с тях. Те увеличават силата си с всяка бойна машина, която откриват.

И най-накрая, в нощта на 13 април, авангардът на “Das Reich” влиза в града, очаквайки тежки сражения. Те не взимат предвид радио съобщенията, в които се казва, че градът е превзет, защото смятат, че това е вражеска хитрост, която цели да вкара германските сили в засада. Пуска се слух, че Клингенберг и войниците му са пленени, измъчвани и принудени да признаят кодовете за чиста радио връзка. Командирът на XLV корпус е толкова бесен от гняв, че не е получил сведения, че заплашва Клингенберг със съд, ако го открие като пленник. Първото място, където той търси Клингенберг, е публичния дом (явно е познавал характера на подчинения си), предполагайки, че може да открие капитанът-изменник там. Гневът на корпусния командир скоро утихва, когато той разбира, защо подчиненият му офицер е пренебрегнал заповедите.

Остатъкът от “Das Reich” и Panzergrenadier частите влизат в Белград на следващия ден и вместо с куршуми са посрещнати с вино и сирене. Югославските пленници са записани като подкрепления, които да усилят германската защита в случай на партизански атаки. За съжаление, когато кметът разбира как е бил измамен – се застрелва.

На 17 април Йосип Броз, по-известен като Тито, лидерът на “нелегалната” комунистическа партия, осъзнава поражението на Югославия, но се предава само на думи. Той избягва в планините заедно с партизаните, откъдето, подкрепян от британците, води 4-годишна война срещу нападателите на страната му. По-късно става президент на комунистическа Югославия, който въпреки всичко отхвърля връзката с Варшавския договор, доминиран от СССР. Клингенберг убеждава гарнизонния командир да свали картите си и разкрие местоположението на минните си полета и картечни гнезда, както и близките зенитни установки и близки спомагателни летища. Поставени са маркировки, които да могат да бъдат ясно забелязани от въздуха, за да могат германските транспортиращи самолети да се приземяват, носейки храна, муниции и най-важното - кореспонденти. Някои от пленниците на Kлингенберг дори поправят повредените писти и конфискуват няколко остарели самолети.

Германското разузнаване представя, че преди падането на Белград, ранените от югославската армия са между 10000 и 15000 и 2000 убити от тежките бомбардировки на Луфтвафе и артилерийският обстрел както и от първите опити за нахлуване в града. Предполага се, че жертвите сред мирното население са около 10 пъти по-високи от тези цифри. Kлингенберг е загрижен за бъдещето на своите хора, както е разтревожен и за съдбата от цивилните. Той не вижда нуждата от по-нататъшни кръвопролития в града и неговите хора са всъщност приети добре от цивилните, които си дават сметка, че могат да има много по-лоша съдба. Като начало обаче, германското върховно командване въобще не повярва, че градът е превзет. Някои дори заявяват, че Клингенберг трябва да бъде разстрелян за фалшификация на такъв подвиг. Два дни радиосъобщения са нужни за да убедят Берлин, че всичко това всъщност е истина. генерал-лейтенат от Waffen-SS Паул Хаусер е изпратен да инспектира лично.

Когато Клингенберг докладва на началниците си и трябва да обясни, защо не е следвал заповедите, той е пиян, небръснат и мирише на женски парфюм. След няколко минути, Клингенберг казва: "А какво трябваше да направя? Да отстъпя града ли?" Неблагоразумията му са пропуснати, а на бойния план – вече остарял се удря печат “завършен”. Следващата поставена цел е Гърция. Цената на цялата югославска кампания за Германия е 558 ранени и 151 убити с по-малко от дузина загубени самолети. Повече от 340 000 югославски войници са пленени. Точният брой на убитите е неизвестен.

Германците оставят 10 от пехотните си дивизии, две SS части и една SS спомагателна част – 13-та Waffen SS “Handschar” дивизия, съставена главно от босненски мюсюлмани, като гарнизонна сили в окпацията на Югославия, водещи борба с партизаните. Окупацията на Югославия поглъща човешки ресурси, които са жизнено необходими за бъдещия Източен фронт. Повече германци умират докато изпълняват гарнизонните си задължения, отколкото са ранени докато я завладяват.

Всеки войник, прехвърлен към Клингенберг по време на операцията за Белград получава декорации и повишения. Хосфелдер е повишен в младши-лейтенант и завършва офицерското училище на SS в Бад Тьолц, където по-късно става инструктор. Днес той живее в Мюнхен като пенсиониран учител (статията е със стара дата - бел. прев.).

За това, което извършва, Клингенберг е награден с Рицарски кръст и става любимец на вътрешния кръг хора от SS. "Старецът" както става известен, е изпращан периодично в Бад Тьолц като тактически инструктор и пример за бойна инициатива. На 15 март 1944 г. той става единствения завършил Бад Тьолц, който поема командването на училището.

Когато операция "Барбароса", инвазията в СССР, започва, "Das Reich" е хвърлена в битката. По-късно Клингенберг се отличава при Харков, Минск и Kурск, получавайки много почетни споменавания в комюникетата на генерал Хайнц Гудериан (По-късно награден с Дъбови листа през 1943). Клингенберг става личен любимец на командира на ІІ-ри SS танков корпус Паул Хаусер до Курск-Орловската операция.

Клингенберг е повишен в SS-Standartenführer на 21 декември 1944 г. На 12 януари му е поверено командването на 17-та SS Panzergrenadier Division "Götz von Berlichingen”, което той поема девет дни по-късно. Ситуацията за Германия на всички фронтове се влошава все по-бързо. Прикачена към XIII SS корпус на SS-Gruppenführer Макс Зимон, 17-та SS дивизия защитава Западния вал, югоизточно от Заарбрюкен срещу XV-ти корпус на генерал-майор Уейд Хейслип от 7-ма американска армия.

XIII SS корпус се отдръпва към Рейн, упорито защитавайки областта между Нойщад и Ландау. Когато съпротивата се проваля на 22 март, Kлингенберг е сред жертвите - той загива, водейки дивизията си в последен опит да спре американският наплив.

Тялото му не е намерено.