Макс Зимон е роден на 6 януари 1899 г. в Бреслау/Силезия. През 1917 г. постъпва в кралската пруска армия - в Лейбкирасирския полк "Großer Kurfürst" в Бреслау. Като обикновен войник взима участие в сраженията в Македония и на Западния фронт и е награден с Железен кръст II степен. След края на войната през 1919 г. постъпва в Доброволчески корпус в Силезия, води отбрана срещу поляците и постъпва в 16-и кавалерийски полк на Райхсвера, който напуска през 1929 г. като унтерфелдфебел, за да постъпи на държавна служба в Тюрингия. От 1 май 1933 г. е кандидат член на SS в 47-и SS-щандарт в Гера. Участва в изграждането на Тотенкопф-съединението “Саксония” и на 9 ноември 1934 г. е произведен в SS-Untersturmführer.

През 1935 г. получава поръчение по формирането на 1-ви SS Totenkopfstandarte “Горна Бавария”. През 1938 г. e произведен в SS-Standartenführer. На 13 март двата щурмбана на 1-ви SS-Totenkopfstandarte са придадени към Сухопътните войски, които тогава осигуряват аутобана Мюнхен-Залцбург, и така взимат участие в навлизането в Австрия. При навлизането в Судетите 1-ви и 2-ри щурмбан действат заедно със Судетско-германската трудова служба. По време на навлизането се стига до кратка престрелка с чешки войници. Използваните противотанкови и полеви оръдия са взети назаем от полицията или от SS-щандарта "Deutschland". По-късно щурмбаните дефилират пред Адолф Хитлер. След това навлизане е добавен трети щурмбан, с което е създаден 4-ти SS-Totenkopfstandarte “Остмарк”.

През 1938 г. за в случай на мобилизация щандартът е преоблечен в полево сиво и така взима участие с два щурмбана в заемането на Бохемия и Моравия. Трябва да се добави, че според бюджета на Вътрешното министерство съществуват само два щандарта, и се налага инспекторът на Тотенкопф-съедненията Теодор Айке да осигурява финансови средства сред индустриалците. С началото на войната Стотните са преименувани в роти, а щандартите – в батальони.

С формирането на SS-Тотенкопф дивизията през октомври 1939 1-ви SS-тотенкопф щандарт “Горна Бавария” е включен в нея като 1-ви SS-тотенкопф пехотен полк, а през 1943 г. е преименован в 5-и SS танков гренадирски полк.

В Западната кампания командваният от Макс Зимон полк залавя 1200 военнопленници при Льо Катильон. По-късно се сражава на канала Ла Бас и настъпва до Лион, откъдето полкът през Орлеан, Тур и Бордо е прехвърлен на испанската граница.

В началото на войната срещу Русия полкът щурмува Краслава на 2 юли 1941 г. и изгражда предмостие, пробива линията “Сталин” при Себеж и настъпва към Опочка, където Макс Зимон е ранен при последвалите боеве. При боеве на Мшага отново поема командването на полка си. През следващите седмици полкът се сражава южно от Илменс и залавя огромно количество бойна техника и многобройни военнопленници. Следва осигуряване на настъпателното направление Демянск-Лужно и свързаните с него тежки отбранителни боеве. Полкът на Зимон, произведен на 1 септември 1941 г. в SS-Oberführer, има решаващо участие в настъплението на дивизията, за което на 20 октомври 1941 г. командирът му е удостоен с Рицарски кръст. В битката при Демянския котел полкът удържа източния фронт на котела. Произведен на 1 декември 1942 в SS-Brigadeführer, през 1943 г. той поема формирането на 16-та SS-танкова гренадирска дивизия "Reichsführer-SS". Щурмовата бригада "Reichsführer-SS" и много войници от стария му полк изграждат ядрото на тази нова дивизия. Формирането се извършва първоначално в района на Любляна, а след това в Унгария. През юли 1944 г. дивизията е разположена в Централна Италия, южно от Арно. По време на последвалите битки срещу британските войски на лигурийското крайбрежие, командваната от Макс Зимон дивизия се отличава с голямата си издръжливост и се превръща в определящ елемент в Етруските Апенини. Освен това дивизията се сражава успешно с върлуващи в тила партизански групи.

Като 639-ти по ред боец от Вермахта на 28 октомври 1944 г. Макс Зимон получава Дъбовите листа към Рицарския кръст, като малко преди това – на 25 октомври – е получил и Златен германски кръст.

На 16 ноември SS-Gruppenführer и генерал-лейтенант от Waffen-SS Макс Зимон, направо на бойното поле във Фалкенберг, поема командването на ХІІІ SS-армейски корпус от SS-Gruppenführer Херман Прийс. Същият трябва да поеме командването на І SS-танков корпус, след като SS-Gruppenführer Георг Кеплер на свой ред трябва да замести командира на ІІІ SS-танков корпус SS-Obergruppenführer Феликс Щайнер.

До края на войната ХІІІ SS-армейски корпус е подчинен на 1-ва армия и се сражава в Лотарингия срещу силни американски съединения. От средата на декември 1944 г. защитава Западния вал. След като противникът форсира Мозел и излиза в тила на ХІІІ армейски корпус, той се оттегля към Заар и Райн-Пфалц, оказвайки яростна съпротива. Вследствие на опасността от обкръжаване се изтегля зад Рейн при Гермерсхайм, след което подготвя рейнските мостове за взривяване. От 1 април 1945 г. корпусът се сражава между Майн и Ягст срещу американската 4-та танкова дивизия. В средата на месеца се водят тежки боеве за линията Таубер-Айш, както и за Вюрбург и Нюрнберг. Крайлсхайм е удържан продължително време, а отстъпения Ниймаркт е овладян отново. Въпреки това следва оттегляне на юг и нови боеве по Дунава и около Мюнхен. По заповед на Макс Зимон мостовете на Изар не са взривени. На 1 май корпусът се намира на Ин и от 4 май отбранява алпийските проходи. Там ХІІІ SS-армейски корпус под командването на SS-Gruppenführer и генерал-лейтенант от Waffen-SS Макс Зимон, изтощен но все още боеспособен, капитулира пред американските войски.

След войната Макс Зимон е осъден на смърт от британски военен съд в Падуа, тъй като по време на антипартизански действия в Централна Италия е причинил смъртта на множество цивилни (клането при Марзабото – 1800 убити). По-късно смъртната присъда на Макс Зимон е заменена с доживотен затвор, като през 1954 г. той е освободен от затвора Верл. Малко след освобождаването му германското правосъдие започва да го разследва по обвинение в убийство. Като командир на ХІІІ SS-армейски корпус и шеф на Военнополевия съд той утвърждава три произнесени от съда смъртни присъди чрез обесване срещу трима жители на селището Бретхайм, счетени от тогавашното право за пораженци. Същите са обезоръжени от Бронеизтребителна част на HitlerJugend в момент, когато се готвели да избягат при американците. Макс Зимон е разпитван на три заседания на Провинциалния съд в Ансбах, където е установено, че произнесените от него присъди са съответствали на тогавашното правосъдие. Въпреки това следствието срещу него е прехвърлено във Федералния съд. Макс Зимон умира на 1 февруари 1961 г. в Люнен, малко преди четвъртото му изслушване по делото, и е погребан в местното евангелистко гробище.

Рицарски кръст: 20 октомври 1941 г. SS-Oberführer и командир на 1-ви SS-Totenkopf-Infanterie-Regiment, SS-дивизия "Totenkopf", Източния фронт;
Дъбови листа (639-ти награден): 28 октомври 1944 г. като SS-Gruppenführer и командир на 16-та SS-Pz.Gren.Div. "Reichsführer-SS", Италианския фронт;
Златен германски кръст: 9 октомври 1944 г., като SS-Gruppenführer и командир на 16-та SS-Pz.Gren.Div. "Reichsführer-SS";
Споменах в Wehrmachtsbericht: 21 юли 1944;
1939 Железен кръст I степен: 2 октомври 1939
1939 Лента към 1914 Железен кръст II степен: 13 септември 1939
1914 Железен кръст II степен
Verwundetenabzeichen, 1918 в черно
Бронзова пехотна значка
Ehrenkreuz für Frontkämpfer
Landesorden
Totenkopfring пръстен на SS