Валтер Модел
Walter Model
(1891-1945)
 |
Генерал-фелдмаршал, командир на армии и групи армии, награден с Брилянтите към Мечовете и Дъбовите листа на Рицарския кръст. |
|
|
| Съставили: SS-mann и Eisenherz |
Интересно е, че в края на войната, малко преди да се самоубие, Модел нарежда на един от адютантите си да изгори всичките му лични документи и поради това днес за детството и юношеските му години се знае твърде малко. Известно е, че в училище Модел е бил прилежен ученик. Учил е в гимназията в Ерфурт, където любими предмети му станали историята, и изучаването на гръцки и латински езици. През 1906 г. по време на обучението си в църковната гимназия в Наумбург, където бил разквартируван армейски батальон, Модел за първи път се среща с военните. Само две години по-късно, когато е на 17 години Модел се записва доброволец (с помощта на връзките на свой влиятелен дядо) в 6-ти Бранденбургски пехотен полк. В течение на 18 месеца Модел се обучава във военното училище в Найс, и този период коренно променя начина му на мислене. През 1910 г. получава звание лейтенант и започва курсове по езда. През същия период започват и влеченията му към лова. Скоро Модел до такава степен усъвършенствал техниката на яздене, че става един от най-добрите ездачи сред своите колеги от училището. Модел си извоюва репутация на амбициозен и честен офицер. Не се бои да каже това, което мисли, и странното е, че нито в младостта си, нито в по-късна възраст има близки приятели. Когато избухва Първата световна война Модел е зачислен към 1-ви батальон на 52-ри полк, дислоциран на Западния фронт. През май 1915 г . в боевете при Седан Модел е тежко ранен от шрапнел и прекарва в болница един месец. За тежкото раняване получава Железен кръст 1-ва степен. Енергичността и безрасъдната смелост, която често Модел демонстрира в боевете прави силно впечатление на командира на неговата дивизия Оскар фон Прюсен (един от 6-те синове на кайзера). Прюсен вика лично Модел и му предлага служба в щаба на дивизията. Скоро след това Модел решава да се върне отново на фронтовата линия и става командир на рота. В хода на поредната дръзка контраатака отново е тежко ранен. В края на войната го прехвърлят в Генералния щаб в Берлин без преминаване на необходимото за това обучение във военна академия, което е абсолютно необичайно признание за заслугите на младия военен. Въпреки това, че Модел не е аристократ, той е включен в състава на Райхсвера през 1919 г. и е зачислен към 2-ри пехотен полк в Аленщайн, в Източна Прусия.
След войната за разлика от много други генерали избягва да се занимава с политика. За пръв път истински известен става, когато, бидейки все още млад офицер, написва книга за фелдмаршал Август Найтхардт Гнайзенау (1760-1831). По време на потушаване на комунистическото въстание в Рур, Модел се запознава с бъдещата си съпруга Герда Хусен, с която сключва брак година по-късно. Една от отличителните черти на характера на Модел през този период е силната му привързаност към християнската религия и предаността му към Германия. Известно е, че е чел много на военно-историческа тематика и може да се каже, че в този период силно му повлияват трудовете на гения на отбраната генерал- лейтенант Фридрих фон Лосберг. Фон Зект и други високопоставени немски офицери считат Модел за образцов пруски офицер - изпълнителен и предан на войнския дълг. Наред с това обаче Модел е лишен от чувство за такт. Безжалостно санкционира подчинените си за допуснати грешки и открито критикува своите началници, когато не е съгласен с тях. Това, което го отличава най-много обаче от истинския пруски офицер, е липсата му на изтънченост и кавалерство. Модел се държи грубо и нормите на етикета сред висшите среди са му абсолютно чужди. През 30-те години изпълянва различни поръчения на Генералния щаб, а за кратко командва и батальон в Източна Прусия. През 1934 г . получава звание полковник и е назначен за командир на 2-ри пехотен полк. След това Модел заема поста началник на отдела по подготовка на личния състав на министерство на отбраната. През 1935 г. е назначен за началник на 8-ми отдел на Генералния щаб, отговарящ за техническата снаряженост на армията и разработване на доктрината на бъдещия Вермахт. Посещава Съветския съюз с цел изучаване на техническите аспекти на превъоръжаването, където на базата на опита си от времето на Ваймарската република и това, което вижда там, оформя у него силна неприязън към комунизма. Модел е пехотинец и почти нищо не разбира от техника, но е категорично за изграждане на съвременни моторизирани части и авиация. През този период Гудериан се ползва с пълната поддръжка на Модел. На 1 март 1938 г. Модел е повишен в генерал-майор, а през ноември същата година е назначен за началник-щаб на 4-ти Армейски корпус в Дрезден. Готвят се да го назначат за началник на щаба на армията в хода на нахлуването в Чехословакия, но след Мюнхен тази кампания губи смисъл. В хода на Полската кампания Модел изпълнява задълженията на началник-щаб на 4-ти корпус на генерал Виктор фон Швелдер. Корпусът участва в няколко тежки битки и въпреки, че прилагал изцяло неортодоксални методи на воюване Модел не наврежда на кариерата си. Модел се запознава с Хитлер в Берлин малко след кампанията с Полша. Запознава ги Гьобелс, с когото Модел е познат от съвсем скоро и то случайно.Както и много други немски генерали Модел изпитва отвращение към болшевизма и е убеден, че в Германия е задължително да има железен ред, гарантиран от една силна армия и полиция. Сред офицерските среди мненията за Модел са различни. Някои го считат за краен нацист, предвид членството му в SS и голямата му преданост към фюрера. Други смятат Модел за умен и пресметлив опортюнист, който използва Хитлер и режима за по-лесно и бързо издигане в служебната йерархия. При все това едно е несъмнено. В хода на тежките боеве на Изт очния фронт Модел нито веднъж, дори и в най-безнадеждните ситуации не изпадал в песимизъм и често рискува живота си на фронтовата линия. Известно е, че Хитлер не се чувства много комфортно в присъствието на Модел, въпреки че му има пълно доверие. Веднъж фюрерът споделя на Кайтел и Йодл: "Видяхте ли погледа му? Убеден съм, че този човек ще направи всичко, което се изисква от него, но аз не искам в никакъв случай да му бъда подчинен". Във Франция през 1940 г. Модел става началник-щаб на 16-та армия на Ернст Буш. През ноември 1940 г . поема командването на 3-та танкова дивизия, като негов непосредствен началник е Лео Гайр фон Швепенбург. Швепенбург счита Модел за блестящ офицер, но сравнително ограничен във военно мислене. В дивизията му много от подчинените му офицери не му симпатизират, тъй като се отнася с тях студено и говори само по служебни въпроси. Наред с това обикновените войниците му се възхищават, за личното му присъствие на фронтовата линия и умението му да ръководи боя без да се намира постоянно в щаба. На 22 юни 1941 г. Модел повежда в Русия 3-та танкова дивизия, като съставна част от 2-ра танкова група на Гудериан. През октомври 1941 г . Модел получава звание генерал от бронетанковите войски и поема командването на 41-ви корпус. Огромна част от подчинените му офицери подават оплакване заради това, че Модел изисква от тях невъзможното и не приема никакви оправдания, каквото и да стане. През юни 1944 г., когато става командващ на Група армии "Център", Модел заплашва всички командири на части с трибунал, ако отстъпят от позициите си. Желязната му воля намира отражение и в неговото основно житейско правило: "Този, който води след себе си войници, няма право да мисли за себе си." Модел спасява 9-та армия в резултат на контраатака на 22 януари и едновременно отрязва, а след това обкръжава 39-та съветска армия, която по-рано успява да пробие на юг. Руснаците отчаяно се опитват да спасят обкръжените войски. Значително оределите и лошо снабдени сили на Модел са подложени на постоянни атаки от страна на 22-ра, 29-та, 31-ва, 30-та армии и 1-ва ударна армия. Атакувайки позициите на Модел, съветските военачалници не се затормозяват с тактически проучвания, а просто изтощават и себе си, и противника с широкомащабни челни атаки, подразделение след подразделение, вълна след вълна, в страшните студове. В същото време съветската 39-та армия се опитва да извърши пробив с помощта на фанатични контраатаки. По време на това настъпление, също както и в много други случаи, руснаците атакуват яростно. Модел им отвръща със същата фанатична решителност и с невероятна енергия. На критичното място за сражението Модел разполага SS полка “Фюрер” от 2-ра моторизирана SS дивизия “Райх” и нарежда да се държи на всяка цена. И войниците удържат. Към момента на завършване на сражението живи остават само 35 фанатични есесовци. Сражението продължава до 24 февруари 1942 г. От 32 000 души личен състав на 39-та съветска армия се предават общо 5000 души. Останалите загиват в отчаяните схватки под Ржев. Шест съветски дивизии са изтрити от лицето на земята, още четири са близо до това положение, а десетки други са разбити. Усилията на съветските войски да прережат московското шосе се провалят. Зимното настъпление се превръща за Сталин в решително и съсвсем неочаквано поражение под Ржев. Валтер Модел спасява групаармии “Център” – в това не се съмнява никой. За своята поразителна победа Модел получава званието генерал-полковник и своето четвърто повишение в звание за три години. Хитлер лично му окача на гърдите Рицарски кръст с Дъбови листа. Сталин все още е преизпълнен с решителност да унищожи 9-та армия, заемаща позиции на разстояние около 112 мили от Москва. Съветските войски продължават да атакуват позициите на немците през март, април, в края на юли, чак до средата на октомври 1942 г. Модел отразява всички атаки. Но след падението при Сталинград повече няма никакъв смисъл да се удържа Ржев, тъй като става ясно, че този град повече няма да бъде използван като плацдарм за настъпление към Москва. Когато в края на януари 1943 г . Паулус се предава в плен, Модел осъжда постъпката му и добавя: "Един фелдмаршал не може да бъде военнопленик". От 1 до 21 март 1943 г. пред лицето на десет съветски армии Модел изтегля двадесет и една дивизии на четиридесет мили, съкращавайки дължината на фронта с 330 до 125 мили, осовобождавайки цяла армия за следващата крупна операция на Хитлер на Изток. Това е една от най-добре планираните и проведени отстъпателни операции за целия период на войната. Руснаците не могат да кажат това за себе си. Всичките им опити да се справят с 9-та армия, докато тя отстъпва, довеждат само до нови жертви. След отстъплението от Ржев 9-та армия е прехвърлена от северния на южния фланг на група армии “Център” и на нея е възложена отговорността за северното крило на операция “Цитадела”, последното крупно настъпление на Хитлер на Изток. Целта й се заключава в това, да се отреже и унищожи крупната издатина от съветски войски в района на Курск. Първоначално старта на операцията е определен за 3 май. Битката под Куркс в основата си е битка на Модел и той носи голяма част от отговорността за поражението в нея. Той иска началото на операцията да се отложи до тогава, когато бъдат готови абсолютно всички и когато му бъдат доставени обещаните танкове от нов модел – “фердинанд”. Той убеждава Хитлер да отложи началото на сражението за 5 май, след това за 15 май, след това до средата на юни, след това до 3 юли и накрая до 5 юли. Манщайн и Цайтцлер, поддържащи идеята за операция “Цитадела”, когато началото на настъплението е насрочено за началото на май, към юли вече искат на всичко това да бъде сложен кръст, но Хитлер не желае да слуша за нищо подобно. Гудериан е противник на тази операция от самото начало на нейното разработване, а Клуге, както обикновено, се съгласява и с двете страни. Модел всъщност значително увеличава своята танкова мощ в този период, но всичките му попълнения са надминати от приготовленията на руснаците. По времето, когато Модел най-сетне излиза на изходния рубеж, руснаците са успели да създадат три главни линии на отбрана, от две до три мили в дълбочина всяка. Те разполагат с три пълни фронта (групи армии) в района на Курската дъга и при това имат в резерв 11-та, 4-та танкова и 3-та гвардейска танкова армии. Настъплението на участъка от фронта, който се ръководи от Модел, започва лошо, а се развива още по-лошо. Съветските войски са предупредени за часа “нула” от дезертьори, и за двадесет минути до началото на операцията по частите на Модел в местата на най-голямата им концентрация са нанесени масирани удари от съветската артилерия. След това се изяснява, че “фердинандите” не оправдават свързаните с тях надежди. Те не само имат ненадеждни двигатели, но и не притежават картечници и затова не могат да нанесат достатъчно загуби на съветската пехота. В първия ден на настъплението Раус успява да се придвижи само на шест мили, а корпуса му по поддръжка, затънал в съветските минни полета, изминава още по кратко разстояние. Към края на втория ден настъплението на 9-та армия се вдълбава само на девет-десет мили по линия на фронта дълга седем мили. На 7 юли, едва на третия ден от настъплението, 47-ми танков корпус е спрян при Олховатка, на по-малко от дванадесет мили от началната линия. Там спира цялата 9-та армия. Загубите в нея съставляват 20 000 души, а придвижването се оказва твърде незначително. Бидейки спряна, тази армия също позволява на руснаците да концентрират силите си срещу южния фланг на настъпващите. Модел планира да възобнови настъплението на 12 юли, но Жуков, командващ съветските войски, го изпреварва, започвайки масирано настъпление срещу 2-ра танкова армия на северния фланг на Модел ден преди това. Неговата цел се състои в това, да обкръжи 2-ра танкова и 9-та армия. Руснаците пробиват фронта недалеч от Орел. Фон Клуге побързва да предаде командването на двете армии на Модел и дава заповед да се спре пробива, възползвайки се от подвижните съединения, заети в Курската битка. Операция “Цитадела” е загубена. Обаче вярата на Хитлер в Модел на практика не отслабва от поражението при Курск. Фюрерът дори му позволява да осъществи “гъвкава отбрана” в района на Орел. И макар там на Модел да противостоят осемдесет и две съветски пехотни дивизии, четиринадесет танкови корпуси и дванадесет артилерийски дивизии, превъзходната ариергардна тактика на Модел, на който помагат силните прашни бури, способства за това, той да удържи пробива на руснаците. След това той бавно отстъпва към линията “Хаген”, която достига в средата на август. По време на отстъплението Модел използва тактиката на “обгорялата земя”. Той изгаря готовото за събиране зърно в полята и прогонва в западна посока 250 000 граждански лица, които вземат със себе си само толкова, колкото могат да носят. По заповед на Модел са им отнети домашните животни и е унищожено всичко, което немците не могат да отнесат със себе си. Модел е, безспорно, крайно жесток в отношението си към съветското гражданско население, той активно сътрудничи на наказателните отряди на SS и с програмите им за “преселване” на евреите. Във втората половина на 1943 г. Модел още повече се прославя като специалист по отбранителните операции. Хитлер го изпраща в продължителен отпуск през ноевмри, надявайки се на това, че той ще се завърне с нови сили и ще може да поеме командването на група армии “Юг”, тъй като фюрерът планира да замени Манщайн. Но в края на ноември Модел отново се връща в 9-та армия, след като руснаците успяват да осъществят пробив от петдесет мили между 9-та и 2-ра армии. Модел и Вайс (генерал-полковник, 2-ра армия) планират да закрият пробива посредством съвместно контранастъпление, но не успяват да направят това заради скоростта на придвижване на руснаците. Модел ръководи отстъплението на 9-та армия зад Днепър и успешно провежда контранастъпление от 21 до 26 декември. Пробивът, просъществувал в течение на три месеца, е закрит в самия край на годината.
Модел отчаяно се опитва да удържи руснаците на рубежа на река Луга на изток от линията “Пантера”. Той събира войниците в оставка и отново ги изпраща на фронта, отменя всички отпуски, изпраща тези ранени, които могат да се държат на крака, в частите им и хвърля 5% от тиловите подразделения на фронта. Повдига бойния дух на предната линия. Без ни най-малко колебание Модел иска повече дивизии от Хитлер, повече опитни части на SS от Химлер, повече брегова артилерия от адмирал Дьониц и повече части на Луфтвафе от Гьоринг, всичко това, за да се справи с партизаните. На 17 февруари той започва отстъпление към линията “Пантера”, която заема, както е и планирано, на 1 март 1944 г., в същия ден Хитлер го произвежда във фелдмаршал. Руснаците, бързо преследвайки отстъпващите, нанасят удар по линията “Пантера” със силите на Ленинградския, Волховския и 2-ри Прибалтийски фронт. Сраженията продължават десет дни до тогава, когато започва пролетното топене, но всички усилия на руснаците се оказват напразни. Временно сякаш Валтер Модел успява да стабилизира северния участък на Източния фронт. В допълнение към това, че той е енергичен човек, обича нововъведенията и притежава несъмнено лично мъжество, Модел има склонност да вниква във всички дреболии и често да се меси във вътрешните дела на подчинените му подразделения, в дела, които чисто и просто не го касаят. Той се отличава с топлота и дружелюбие към простите войници, и те много го обичат, но за сметка на това често е рязък и жесток с офицерите. Той може да бъде твърде егоистичен и не се гнуси понякога да извърши “похищения” на частите и подразделенията на другите командващи. На 28 март 1944 г., например, Модел съставя отчет за положението на фронта, в който се говори, че група армии “Север” може да предаде две дивизии на група армии “Юг”, която отразява мощно настъпление на противника. Скоро след това генерал Шмундт, наланик на управление кадри, съобщава на Модел, че след няколко дни той ще замени Манщайн на поста главнокомандващ на група армии “Юг”. Модел бързо прекроява своя отчет, написвайки сега в него, че група армии “Север” може да се “раздели” с пет дивизии и корпусен щаб, а също и 12-та танкова дивизия, като от Германия за замяна ще им бъдат дадени две бригади от щурмовата артилерия и танков батальон. На следващия ден той увеличава общото им количество до шест дивизии и нарежда на генерал-лейтенант Еберхард Кинцел да започне предаването незабавно. И само вмешателството на генерал Цайтцлер, началник-щаб на сухопътни войски, предотвратява “насилието” над група армии “Север”. Модел е назначен за главнокомандващ на група армии “Юг” на 30 март, по-малко от седми преди да бъде преименувана в група армии “Северна Украйна”. Там тъкмо приключва поредната криза: 1-ва танкова армия успява да излезе от обкръжението на съветски войски в Галиция. Модел изпраща 9-та танкова дивизия на SS за спасение четирихилядния гарнизон, попаднал в обкръжение при Тернопол, и дори стига до там, че взема танковете на SS подразделенията и за да ги прехвърли на командването на армейски офицер, тъкмо когато придвижването им се забавя. Да се спаси Тернопол обаче е невъзможно, и всичките 53 души успяват в нощта на 15 срещу 16 април да пробият и достигнат линията на разположените немски войски. Лятното настъпление на съветските войски на фронта на група армии “Център” започва на 22 юни. Седмица по-късно 28 от 37 немски дивизии са унищожени или попадат в обкръжение. Хитлер сваля Буш и в същия ден изпраща Модел, за да сведе до минимум мащабите на катастрофата. Модел запазва за себе си командването на група армии “Северна Украйна” (негов заместник е генерал-полковник Йозеф Харпе), по този начин той повече от всеки друг преди него се доближава до реализацията на мечтата на Манщайн да стане главнокомандващ на целия Източен фронт. На 13 юли Модел има 43 дивизии (пет от тях танкови и една танково-гренадирска) в състава на две групи армии. Отчитайки това, че от група армии “Център” са останали само останки, Модел избира много проста стратегия: бързо отстъпление и спасяване на това, което е останало, до тогава, докато у руснаците възникнат проблеми със снабдяването на армията, а той, на свой ред, да може да попълни войската с нови дивизии, по това време формиращи се в Германия. На 14 юли пада Пинск, на 23 юли – Люблин, 27 юли – Белосток и Лвов, на следващия ден – Брест-Литовск. На 31 юли руснаците достигат Праг – предградие на Варшава на десния бряг на Висла. На 1 август съветските войски достигат Калвария на разстояние петнадесетина мили от границата на Източна Прусия. Но руснаците се намират на предела на своите възможности, свършва им горивото, възникват затруднения със снабдяването и с поддръжката по въздух. В същото време Модел получава подкрепление: танкова дивизия “Херман Гьоринг”, 3-та танкова SS дивизия, 5-та танкова SS дивизия и танкова дивизия “Велика Германия”, а също и няколко пехотни съединения. Модел контраатакува, отново овладява Праги, разбива 2-ра съветска танкова армия и изтласква руснаците тридесет мили назад. Разполагайки с общо 45 оредели и изнемощели дивизии, Модел удържа 143 съветски пехотни дивизии, дванадесет кавалерийски и над 2000 танка – една трета от общите сили на Сталин – по дължината на фронтовата линия, дълга 400 мили. На 17.08.1944 г. Хитлер награждава Модел, връчвайки му Брилянтите към Мечовете и Дъбовите листа на Р ицарския кръст с думите: "Ако не бяха Вашите героич н и усилия и Вашето мъдро ръководство на храбрите ни войски, руснаците може би щяха да са в Изт очна Прусия и до Берлин." След сраженията Хитлер нарича Модел “спасителя на Източния фронт”. Но в армията той е известен повече като “пожарникаря на фюрера”. Ситуацията на Изток отново временно се стабилизира, но от 22 юни съветските войски изминават 400 мили и се намират на разстояние 350 мили от Берлин. От 1 юни загубите на немските войски възлизат на 916 860 души.
Модел се появява в щаба на фон Клуге на 17 август, съобщава му обстановката и веднага нарежда евакуация на “Фалезския котел”, заповед, разрешение за която фон Клуге не успява да получи от фюрера. Той успява да изведе половината от 5-та танкова и 7-ма армии от котела, преди съюзниците да го затворят напълно, но веднага след това Модел се сблъсква с други три кризисни ситуации. 3-та армия на САЩ под командването на Патън на юг от Париж се движи с бърз марш и на нея на практика не се оказва никаква съпротива; по средиземноморското крайбрежие на Франция дебаркира 6-та група армии на САЩ (под командването на генерал-лейтенант Джейкъб Л. Деверс) и бързо унищожава 1-ва армия на Курт фон дер Шевалер, заплашвайки да отреже 19-та армия на Зодерщерн на южния атлантически бряг на Франция. Модел все още трябва с неговите оредели и изтощени войски да си проправи път през Сена при много бързо темпо на преследване от победоносните британски и американски войски. Фактът, че има въстание в Париж, не обезпокоява особено Модел, тъй като той разбира, че така или иначе по този повод нищо не може да се предприеме. Когато фюрерът му нарежда да защищава града, Модел отговаря, че двухилядният гарнизон, с който разполага там, не е в състояние да удържи в подчинение град с население 3 500 000 души. Тогава Хитлер в остървение наржда на коменданта на града генерал Дитрих фон Холтиц да унищожи Париж, но той за щастие не изпълнява тази заповед. Париж е освободен от съюзниците на 25 август 1944 г. По това време Модел някак съумява да прехвърли остатъците от група армии “Б” зад Сена. “От гледна точка на количестото изиставена техника, - говори по-късно Зеп Дитрих, - преминаването през Сена е не по-малка катастрофа от “Фалезския котел”. По свидетелство на генерал Блументрит, само 100-120 единици от общото количество 2300 танкове и оръдия, участвали в сраженията за Нормандия, преминават през река Сена. Мощта на танковите дивизии спада под десет танка на дивзия. В хода на сраженията немците губят 15 000 единицидруги видове транспортни средства. Парадоксът в “стратегията” на Хитлер във Франция сега става съвършено ясен. Той използва своите танкови дивизии сред живите плетове в Нормандия (идеално място за пехотата), в това време когато Ромел го умолява да му даде пехота. Сега, когато се оказват в местностите, благоприятни за танкови сражения, за Модел не остава нищо, с което да ги спре, освен пехота, стойността на която в подобни условия е минимална. Уязвим се оказва Рурският басейн и ако падне и тази жизнено важна област, спсобността на Германия да продължи войната ще се окаже под въпрос. Навсякъде съпротивата срещу настъпващите прекратява. Към 26 август англичаните форсират Сена, а на 28 август Патън пресича Марна, по това време в Южна Франция падат Марсилия и Тулон. На 30 август падат Ница и Амиен, линията по река Сома е пробита малко след като Модел успява да я заеме, пленен е щаба на 7-ма армия с генерал Ебербах. На 2 септември е освободен Лион, а съюзниците се придвижват по долината Рона, без труд сподавяйки слабите гнезда на съпротива на войските на противника. Немците изоставят Брюксел на 3 септември, а вече на 4 септември английските танкове излизат на важното пристанище Антверпен. На същия ден Хитлер, достигайки до извода, че Модел не може в подобни безнадеждни обстоятелства да осъществява ефективно командване на група армии “Б” и войските на Запад, назначава фелдмаршал Рундщедт на поста главнокомандващ на Западния фронт. Модел запазва за себе си командването на група армии “Б”, а освен това на него е възложена задачата на защита на представляващия първостепенна важност Рурски басейн от съкрушителните удари на съюзниците. И тук, буквално по чудо, съюзниците спират. Обаче спирането на противника въобще не е резултат от някакво чудо: на Айзенхауер просто му свършва горивото. Никой не предполага, че съпротивата на немците ще бъде сломена така бързо, затова и съюзниците не са взели със себе си от Англия достатъчно количество транспортни средства, и англичаните, и американците изчерпват възможностите на своите тилови подразделения. Разрушаването на френската железопътна мрежа от авиацията на съюзниците има нееднозначни последици. От една страна, това се оказва един от главните фактори за поражението на Ромел в Нормандия през юни и юли, но сега на това разрушаване се обръща другата страна. Монтгомъри има свой план за придвижване в Рур: той предлага въздушен десант на 1-ва въздушно-десантна армия на съюзниците едновременно с продължаване на придвижването на английските наземни сили за обезпечаване на плацдарм зад рейн при Арнем. В случай на успех всичко това може да завърши с пълен разгром на Германия. В детайли това изглежда така: 101-ва, 82-ра дивизии на САЩ и 1-ва британска десантна дивизия се настаняват недалеч от Айндховен, Наймеген и Арнем, в това време когато 30-ти британски корпус с гвардейска бронетанкова дивизия в авангарда пробива фронта в центъра на наскоро изпратената на предни позиции 1-ва немска парашутна армия в центъра на разположените сили на Модел и започва бързо придвижване на север по единствения път, водещ към Арнем, за съединяване с парашутно-десантните дивизии. Ключова цел се явява мостът през Рейн в Арнем. Точно когато 30-ти корпус достигне това място, Монтгомъри планира да използва 52-ра британска пехотна дивизия за подсилване на арнемския предмостен плацдарм и да продължи придвижването. За огромно неудоволствие на Патън, Айзенхауер одобрява този план и предоставя на Монтгомъри приоритет в снабдяването. Наземната фаза на операция “Маркет гардън” започва в 2 часа след пладне на 17 септември с настъпление на 30-ти корпус към дивизия “Валтер” на 1-ва парашутна армия под командването на Курт Щудент. Съюзните войски бързо пробиват бойния ред на немците и се насочват на север, където вече в уречения час е започнал десантът на парашутистите. Въпреки че в полза на Монтгомъри работи изненадата, в неговия смел план има цял ред недостатъци. Първо, данните на разунаването се оказват не много надеждни. Съобщава се, че в района Арнем-Наймеген има няколко малки батальони, но разузнаването абсолютно изпуска от внимание 2-ри танков корпус на SS (9-та и 10-та танкови SS дивизии), разположени на североизток от Арнем след разгрома при Фалез. Второ, настъплението се води по един единствен път. Ако той бъде прерязан – ще бъде спряно цялото настъпление. Трето, британската 1-ва въздушно-десантна дивизия е пусната на разстояние 6-8 мили от своята цел, Арнемския мост. И накрая, холандската Съпротива не успява да предаде информация за това, че тактическият щаб на фелдмаршал Модел сега се намира в Остербек, западно предградие на Арнем, на разстояние по-малко от миля от източната зона на десанта. Модел обядва, когато се осъществява десанта на първата вълна парашутисти. Той бързо заминава за Арнем, за да организира местната отбрана и да поиска подкрепления. Благодарение на незабавното вмешателство на енергичния фелдмаршал, реакцията на немците се оказва много по бърза, отколкото е можело да се очаква. 9-ти танков разузнавателен батальон на SS и танково-гренадирският учебен SS батальон “Крафт” вече се придвижват, за да заемат блокиращи позиции до момента, в който британските парашутисти успеят да напуснат зоната на десанта. Модел поверява защитата на моста на възрастния член на своя оперативен щаб майор Ернст Шлайфенбаум. В бойната група на майора влизат ветерани от Първата световна война от 28 различни тилови команди, но това е войска, която той може да получи веднага без забавяне от Арнем. Майорът ги въоръжава с трофейни пушки и по двадесет комплекта боеприпаси всеки. Известно време ветераните удържат града, но по-късно не успявад да попречат на 2-ри британски парашутен батальон да овладее през следобеда северния портал на моста. Групата на Шлайфенбаум въпреки това удържа южния портал и отразява няколко опита на англичаните да ги изтласкат от там още същата нощ. Във втората половина на деня британските зони на десанта вече се намират под пряк минометен обстрел. Към вечерта 9-та танкова SS дивизия напълно отрязва шестотин парашутисти на моста от останалата част на дивизията и разполага бойна група в самия град, където към тях се присъединява 10-та танкова разузнавателна SS дивизия и батальон от тежка артилерия от 10-та танкова SS дивизия. Английските парашутисти са смели, упорити, великолепно обучени, но явно недостатъчно екипирани. Модел и Щудент прекрасно разбират, че 2-ра танкова SS дивизия (под командването на генералът от SS Вили Битрих) ще ги унищожи, ако не дойде на време 30-ти корпус. За да попречат на съюзниците, те атакуват Арнемското шосе с всичките резерви, които успяват да съберат. Модел изпраща също в сражението на западната страна на британската зона десант на дивизия под командването на фон Тетау, формирование, създадено спонтанно от шест батальона, предимно с невисока боеспособност. Модел и Щудент бързо хвърлят 59-та пехотна дивизия и 107-ма танкова бригада в контраатака срещу 30-ти корпус и две въздушно-десантни дивизии на САЩ. Двете прерязват шосето в различни пунктове, което предизвиква още по-голямо забавяне на 18 и 20 септември, освен това дори Луфтвафе внася своята лепта с редки налети на седемдесет самолети, които повреждат Айндховенския мост и предизвикват задръствания и лутане в придвижването на транспортните средства (англичаните имат малък опит в бойни действия в хода на тактически въздушни налети). Освен това Хитлер предоставя на Модел две дивизии (170-та и 180-та резервна), и той бързо ги хвърля в бой в района на танковия коридор на съюзниците. Към 20 септември 20 000 транспортни единици на 30-ти корпус се разтягат на цели тиридесет мили на едно единствено шосе. Трудностите със снабдяването достигат кошмарни размери. 2-ри парашутен батальон отразява атаките на врага наистина героично, но на 20 септември им свършват противотанковите боеприпаси, и им се налага да предадат ранените си на немците, за да не изгорят живи в огъня, който обхваща тази част на Арнем. 1-ви, 3-ти и 11-ти парашутни батальони и 2-ри батальон от Южен Стафорд се опитват да спасят обкръжените, но на открита местност те са унищожени от моторизираните части на SS. Общия състав на четирите батальона към този момент, когато оцелелите се връщат в зоната на приземяване, се съкращава до четиристотин души. В хода на подобен опит 10-ти и 156-ти парашутни батальони понасят още по-тежи загуби. Скоро след развиделяване на 21 септември останалите живи от 2-ри парашутен батальон се предават в плен. Честолюбивият план на Монтгомъри се проваля. Финалната фаза на сраженията се заключава в опити да се изведат остатъците от 1-ва британска въздушно-десантна дивизия назад през реката. Сражението приключва сутринта на 27 септември, когато фронтът на 1-ва въздушно-десантна дивизия най-накрая е пробит. Горе-долу по същото време 30-ти корпус се справя с 59-та дивизия и достига брега на реката. От 10-хилядната 1-ва британска въздушно-десантна дивизия са евакуирани 2587 души , а още 240 (по-голямата част от тях скрити от холандци) успявад да достигнат при своите през следващите няколко дни. Останалите се числят към загубите. Загубите на 2-ра британска армия възлизат на още 3716 души, а загубите на 82-ра и 101-ва въздушно-десантна дивизии на САЩ – 3542 души. Загубите на 2-ра танкова SS дивизия в тежките боеве възлизат на 1100 убити и 2200 ранени. Загубите на другите немски части, участвали в сраженията, са неизвестни. На 107-ма танкова бригада се налага преформиране. Благодарение на бързите реакции на Модел общо само 600 от 10000 парашутисти, осъществили десант в Арнем, успяват да достигнат моста. 1-ва въздушно-десантна дивизия след това е разформирована. В резултат от Арнемското сражение изчезва последният шанс за победа на съюзниците над Германия през 1944 г. Хитлер сега получава необходимото време за консолидиране на силите за Арденското настъпление. Но Арнем е и последната крупна бойна победа на Модел. Модел от самото начало е противник на плановете на Хитлер да започне контранастъпление в Ардените. Фелдмаршалът иска да използва резервите за унищожаване на американската “издатина” при Аахен, но фюрерът остава непоколебим. Тогава Валтер Модел, като добър армейски служещ и предан нацист, употребява цялата си огромна енергия за това да постигне успех в операцията. Говори се, че той започнал да пие много нощем, но това не му пречи да става всеки ден в 5 часа сутринта за проверка на войските. Модел продължава безжалостно да изстисква всички сокове от своите подчинени и от самия себе си. Немското настъпеление започва в 5.30 сутринта на 16 декември 1944 г. със силите на двадесет дивизии на предните линии и пет в резерв. Общо в него участват 300 000 души, на които са зачислени 1900 оръдия и 970 танка и самоходни дивизии в 7-ма, 5-та и 6-та танкови армии (под командването съответно на генерал Ерих Бранденбург, генерал Хасо фон Мантойфел и генерал-полковник от SS Зеп Дитрих). 106-та пехотна дивизия на САЩ е обкръжена и унищожена, 28-ма пехотна и 7-ма бронетанкови дивизии на САЩ са разгромени, 101-ва въздушно-десантна дивизия попада в обкръжение при Бастон. Настъплението достига кулминация на 23 декември. След това идва ред на американците. Неудобното за летене време, считано за основен фактор, който способства победите на немците, значително се подобрява на 22 декември, и много подразделения на Модел са практически унищожени от бойната авиация. 3-та армия на Патън с невероятна бързина променя направлението на своето движение, пробива южния край на проникването и освобождава Бастон на 26 декември. Ожесточените боеве продължават, но към 8 януари 1945 г., когато основното настъпление на американците е насочено към Уфализ (последния възможен път за отстъпление), Хитлер нарежда на Модел да изостави територията на запад от този град. Последното крупно настъпление на германските войски се проваля. Загубите на американците възлизат на 76 000 души, но сам Модел губи около 103 000 души, 600 танка и щурмови оръдия. Но най-тежкото следствие от поражението в тази битка е спадът на бойния дух на немските войници. На 8 февруари, когато 9-та армия на САЩ (под командването на генерал-лейтенант Уилям Х. Симпсън) преплава Рер, немците й оказват толкова незначителна съпротива, че загубите в четирите дивизии възлизат на неповече от 100 души. И навяро не е случайно, че “пожарникарят на фюрера”, в края на краищата, става жертва на една от заповедите на Хитлер “да се държи на всяка цена”. Той нарежда да се защитава Рурския басейн със силите на петнадесет дивизии. У Модел все още остават 320 000 души личен състав (включвайки 100 000 в зенитната артилерия), но това са предимно лошо подготвени момчета от “Хитлерюгенд” или възрастни хора, които неотдаван са призовани в армията и които изобщо не искат да воюват. Дори и самия Модел е обзет от странна апатия, може би защото той разбира, че войната е изгубена, и знае, че е включен в съветския списък на военни престъпници за твърде последователното осъществяване от него на хитлеристката тактика на “обгорялата земя” на руска територия (спрямо него има повдигнато обвинение за военни престъпления, свързани със смъртта на 577 000 души в латвийските концлагери и депортацията на 175 000 руски пленници в качеството им на работна ръка). Възможно е Модел да се е превърнал във фаталист, разбирайки, че със своите действия той просто удължава агонията с цената на хиляди човешки животи. Той вярва на разказите на Хитлер за неговото “оръжие-чудо”, но сега осъзнава, че да го чака е безполезно. Каквито и да са причините, но сражението в “Рурския котел” той води без присъщата му енергия и дори не много разумно. Например, Модел разполага своя щаб на крайно десния фланг на сражението, откъдето много трудно може да ръководи действията на левия фланг на групата армии, където тече основното настъпление. Той отклонява молбата на генерал фон Цанген да даде подкрепление в Ремаген, и 9-та бронетанкова дивизия на САЩ овладява там моста на 7 март. Модел не успява да отговори със своевременни контраатаки против предмостния плацдарм на съюзниците в Ремаген и Везел, и когато все пак ги започва, те се оказват не толкова мощни, колкото са могли да бъдат. Група армии “Б”, включваща 5-та танкова и 15-та армии, е атакувана от 1-ва, 9-та и 15-та армии на САЩ. Модел прави само един опит да получи отмяна на заповедта “да се държи на всяка цена”, и то не непосредствено от Хитлер, а от Кеселринг, новия главнокомандващ на силите на райха на Запад. Кеселринг, разбира се, няма пълномощия да отмени заповедта, и затова група армии “Б” продължава да се държи. Модел би могъл да се възползва от своето лично влияние върху Хитлер, за да постигне отменяне на заповедта, но дори не се опитва да направи това. Сражението в “Рурския котел” съвсем оперделено става най-лошата от всички операции, някога провеждани от Валтер Модел. “Дори и до ден днешен, - пише по-късно Кеселринг, - операцията на група армии “Б” остава за мен съвършено непонятна”. Модел контраатакува не там, където трябва и в неподходящото време. Той игнорира заповедта на Хитлер “да се държи на всяка цена” по-рано, но не и сега. “Рурския котел” е обкръжен на 1 април в един часа следобед. Боевете продължават три седмици, и в течение на това време Модел не изпълнява заповедта на Хитлер да се унищожат всички предприятия в Рурския басейн, но в същото време се отказва да разглежда предложенията на американците за капитулация. Вместо това той изпраща най-старите си войници и съвсем младите момчета по домовете, а на 17 април, когато свършват запасите му от медикаменти, той разпуска своята група армии. Той и щабът му сега малко се отличават от прости бежанци, скитащи се сред развалините на промишления район. “Фелдмаршал, - казва Модел, - не може да бъде пленен. Подобно нещо е невъзможно”. Няколко години той лежи в тайна, с нищо неотбелязана, могила недалеч от Дуисбург, до момента на създаване на Федерална Република Германия. Неговите офицери се опасяват, че победителите ще разпръснат на вятъра останките на фелдмаршала така, както постъпват с праха на военните престъпници, обесени в Нюрнберг. Много години по-късно сина му, майор Ханс-Георг Модел, издирва останките на баща си, благодарение на полковник Тилинг, и ги погребва наново във войнишкото гробище в гората Хюртген. Сега Модел лежи сред тези войници, които е командвал. |
|
|
| Повишения: |
Лейтенант: 22 август 1910 |
| Награди и декорации: |
Железен кръст І степен: |
|
|
Ото Мориц Валтер Модел е роден на 24 януари 1891 г . в Гентин, близо до Магдебург в лутеранско семейство от средната класа . В семейството му няма военни и никога не е имало някакви военни традиции, както например 
По време на операция "Брабароса" Модел показва, че е добър ученик на Гудериан, след като дивизията му минава като лавина през Украйна и участва в обкръжението на Киев. От гледна точка на въпроса за поддържането на бойния дух в армията, генерал Модел се оказва за немската армия примерно това, което генерал Патън става по-късно за американската армия. Когато Модел поема командването, 9-та армия изглежда е обречена на безнадеждни отбранителни боеве около Ржев. 23-ти корпус е отрязан на югоизток от Воложското водохранилище и на запад от Ржев. Модел е един от малкото немски генерали, които се осмеляват да говорят на Хитлер открито без заобикалки. През януари 1942 г . когато командваната от него 9-та армия попада в обкръжението под Ржев, Модел лично отлита за Берлин за да убеди Хитлер да изпрати подкрепления. Хитлер приема Модел и предлага свой план за излизане от обкръжението. Модел търпеливо изслушва фюрера и накрая казва: "Мой фюрер , кой командва 9-та армия, вие, или аз?" Странно и рядко срещано но Хитлер отстъпва и дава пълна свобода на действие на Модел. Руснаците атакуват точно на това място, където предсказва Модел, и биват разбити.
