Фелдмаршал от сухопътните сили на Вермахта, загубил в хода на операцията в района на Витебск и Минск 300 000 души.

Ернст Буш се ражда на 6 юли 1885 г. в Есен Щееле в промишлената област Рур в Западна Германия. Буш получава обичайното за бъдещ офицер образование, през 1904 г. завършва военна академия в Грос-Лихтерфелде и, получавайки първо офицерско звание, постъпва в имперската армия във Вестфалския 13-ти пехотен полк в Мюнстер. През 1908 г. му е присвоено званието младши лейтенант в 57-ми пехотен полк, а 1913 г., повишен в звание старши лейтенант, е изпратен във военната академия в Касел за продължение на образованието си.

Почти цялата Първа световна война Буш прекарва като пехотен командир на Западния фронт. В началото на военните действия е назначен за ротен командир, а през 1919 г. е повишен в чин капитан. Малко след това Буш получава командването на батальон в 56-ти пехотен полк. Той взема участие в сраженията при Реймс и Намюр, в сектора Артуа, във Фландрия, при Лa Бас, Аррас, Вердюн и в района на Шампания през 1918 г. За изключителна храброст го награждават с “Pour le Merite”. През периода от 1919 до 1932 г. Буш заема различни щабни и командни постове, намирайки се в състава на стохилядната армия, разрешена на Германия след края на Първата световна война. През 1925 г. е назначен за инспектор на транспортни войски на Райхсвера, а през 1930 г., като командир на батальон в 9-ти пехотен полк, той получава звание подполковник. След две години Буш получава командването на 9-ти пехотен полк в Потсдам.

Ернст Буш е нацист до мозъка на костите си, сляпо вярващ на Хитлер. Той е жесток и често признава, че му е приятно да заседава в “народния трибунал”, често произнасящ смъртни присъди. Неговата биография не се отличава с никакви необичайни събития до идването на Хитлер на власт през 1933 г., след което започва бързо да се придвижва по служебната стълбица. Буш е подполковник и се числи под номер 176 в списъка на старшите офицери в немската армия през 1932 г. При все това, скоро след идването на власт на Хитлер той получава звание полковник, а през 1935 г. генерал-майор и длъжността командващ 23-та пехотна дивизия в Потсдам. През 1937 г. става генерал-лейтенант и активно поддържа Хитлер в хода на кризата Бломберг-Фрич. Скоро след това на възраст петдесет и три години (твърде ранна възраст за подобно назначение) Буш заменя Евалд фон Клайст на поста командващ осми окръг в хода на чистката, провеждана от фон Браухич. Тогава той подкрепя сляпо плановете на Хитлер за нахлуване в Чехословакия, въпреки риска и възраженията от страна на по-високопоставените и опитни офицери.

По време на нахлуването в Полша 8-ми корпус на Буш (8-ма, 28-ма и 239-та пехотна дивизии, 5-та танкова дивизия и SS полк “Германия”) се намира на левия фланг на 14-та армия на Лист в състава на група армии “Юг”. Той овладява Краков, по-нататък се придвижва по дължината на Висла и завършва военната кампания недалеч от Лвов.

Буш заменя Георг фон Кюхлер на поста командващ на 16-та (по-рано 3-та) армия в хода на инвазията във Франция. Той не разбира от танкова тактика и не вярва, че танковия пробив, предлаган от Гудериан, ще позволи на немските войски да се придвижат до Маас, да не говорим за Ла Манша, но главната задача на Буш в хода на започналото настъпление в рамките на тази кампания се състои в това да прикрива левия фланг на Гудериан. Във втория етап от операцията (прочистване на овладяната територия от войските на противника) Буш ръководи тринадесет дивизии (всичките пехотни) и следва танковите войски на юг, дълбоко във френска територия. След капитулацията на Франция на 19 юли 1940 г. Буш е произведен в генерал-полковник.

16-та армия на Буш остава във Франция до пролетта на 1941 г., когато е предислоцирана в Полша. В хода на инвазията в Русия 16-та армия се намира на южния фланг на група армии “Север”. На 27 юни 1941 г. в нея влизат седем дивизии и всичките са пехотни. По-късно през същата година тя получава значително подкрепление. Армията на Буш преминава съветската граница и се придвижва към Старая Рус, която на втората седмица на август заемат три дивизии на 10-ти корпус на 16-та армия след кръвопролитни улични боеве. След това в средата на август 10-ти корпус е контраатакуван от съветската 34-та армия (осем пехотни дивизии, кавалерийски корпус и бронетанков корпус). На 56-ти танков корпус на Манщайн се налага да бъде снет от настъпление на Ленинград за оказване на помощ в създалата се ситуация. На 16 август, правейки доклад в щаба на 16-та армия, Манщайн охарактеризира положението като “проиграно”. Обаче блестящиат Манщайн успява да измени ситуацията, да обкръжи 34-та съветска армия и да я разгроми на 23 август.

Буш посреща зимното настъпление на руснаците през 1941-1942 г. с 38-ми, 39-ти танкови корпуси, 10-ти и 2-ри корпуси: девет пехотни дивизии, една моторизирана дивизия и една SS моторизирана дивизия, намиращи се на предните линии, и с 18-та моторизирана дивизия в резерв. На 9 януари в жесток мраз четири съветски армии (52-ра, 11-та, 34-та, 3-та удърна) преминават в контранастъпление. Буш съобщава на своето командване, че не разполага с никакви резерви и ще бъде принуден да остане на предишните позиции. 2-ри корпус под командването на генерал граф фон Брокдорф-Алефелдт попада в обкръжение около Демянск на 8 февруари заедно с 30-та, 32-ра и 123-та пехотни дивизии, остатъците от 290-та пехотна дивизия и моторизираната SS дивизия “Мъртвешка глава”, а също и части на 12-та пехотна дивизия. На 28 януари генерал-лейтенант Шерер е обкръжен на юг, в района на Холм, заедно с щаба на 281-ва разузнавателна дивизия и около 5500 души личен състав от различни подразделения. Упорито съпротивляващата се в обкръжение 290-та пехотна дивизия на генерал-лейтенант Теодор фон Вреде в течение на няколко седмици удържа голяма част от 34-та съветска армия на юг от Илменското езеро, но накрая и тя е почти напълно унищожена. Буш успява да задържи жизнено важния населен пункт и източник на продоволствия – град Старая Рус – за сметка на своите последни резерви (18-та моторизирана дивизия под командването на полковник Вернер фон Ердмансдорф), но дори след това в града още дълго текат улични боеве, понякога преминаващи дори в ръкопашни пред вратите на главния скалд за продоволствия и боеприпаси на 16-та армия. В хода на тези сражения е практически загубена всякаква връзка с левия фланг на група армии “Център”. Кюхлер, малко преди това назначен за главнокомандващ на група армии “Север”, е до такава степен недоволен от действията на Буш, че дори моли ръководството за пълномощно да го отстрани от командване. Впрочем така и нему дават такова. За щастие на немците, основните ударни сили на руснаците завиват на юг, прицелвайки се в тила на група армии “Център”, встрани от Витебск и Смоленск, но са спрени недалеч от целта на своето настъпление от генерал Модел.

Имайки пред вид, че съветските войски изтощават силите си, опитвайки се да настъпват по целия фронт и да разгромят трите групи немски армии вместо да се задоволят с по-малко амбициозни цели, Хитлер и Кюхлер успяват да подсилят отслабналата 16-та армия. През това лято Буш успява да спаси групата на Шерер при Холм и да възстанови наземните връзки с 2-ри корпус при Демянск. При все това 2-ри корпус така и не успява достигне предишанат свобода на действие до март 1943 г., когато немските войски изоставят “Демянската издатина”.

От пролетта на 1942 г. до 1944 г. съветските армии водят операции предимно срещу 18-та армия, обсаждаща Ленинград. На Буш се налага да отразява само второстепенни настъпления на руснаците и освен загубите при Невел в началото на октомври, на неговата сметка повече няма сериозни поражения. Но и крупни победи също липсват. Но на 1 февруари 1943 г. той става фелдмаршал, въпреки своите твърде посредствени успехи. Буш дължи своето повишение най-вече на репутацията си на човек, верен на нацизма, и благосклонността на Хитлер, а в никакъв случай на някакви впечатляващи постижения в областта на военното изкуство.

На 28 октомври 1943 г. фелдмаршал Гюнтер фон Клуге получава сериозна травма в автомобилна катастрофа. На следващия ден Хитлер назначава Ернст Буш на поста главнокомандващ на група армии “Център”. Военният талант на Буш явно не съответства на подобно назначение. И катастрофалните последствия за този необмислен ход не закъсняват да се проявят. Хитлер високо цени Буш като предан националсоциалист и човек, готов без колебания да изпълни всяка заповед. Буш, от своя страна, разбира, че до сега той изобщо не е доказал своята способност да оправдае това високо доверие на фюрера, и затова е склонен да се опира във всичко на мнението на Хитлер, дори по тактическите въпроси. Заповедта на фюрера за Буш означава подчинение без излишни въпроси, без най-малко съмнение и без мисъл за това, дали да се отклони от изпълнението й. Естествено, в резлутат от това Буш се проявява като съвършено некомпетентен командващ на група армии – факт, в справедливостта на който не остава и най-малко съмнение още до края на 1944 г.

В посока от север на юг група армии “Център” се състои от 3-та танкова армия на генерал-полковник Георг-Ханс Райнхардт (пет пехотни дивизии и четири дивизии на Луфтвафе); 4-та армия на генерал-полковник Готард Хайнрици (18 пехотни дивизии и 4 дивизии на Луфтвафе плюс 18-та танкова и 25-та танково-гренадирска дивизии) и 2-ра армия на генерал-полковник Валтер Вайс (11 пехотни и 4 танкови дивизии, плюс дивизия на силите за безопасност). Освен това Буш има на свое разположение шест унгарски пехотни дивизии, две учебни дивизии, три немски и една словашка дивизии, общо – 76 дивизии. Тези цифри обаче са измамни. Унгарските дивизии и подразделенията на Луфтвафе са практически безполезни, а дивизиите от силите за безопасност и учебните дивизии не са достатъчно добре екипирани за водене на бойни действия. Дивизиите на SD, например, се състоят обикновено от два полка, неголеми разузнавателни, инженерни и сигнални подразделения, и нямат никаква артилерия. От останалите 55 дивизии нито една не притежава пълна численост, а 22 могат да бъдат считани само за остатъци от дивизии, намалели от многобройните загуби до “бойни групи”, при все това отличаващи се с определени боеви достойнства. Към следващото лято Буш провежда сливане на няколко подобни подразделения и на 15 юни 1944 г. разполага с 38 пехотни дивизии. Средната численост на пехотните дивизии на предните линии по това време възлиза общо на 2000 души (шест батальона).

Зимата на 1943-44 г. съветските войски няколко пъти атакуват група армии “Център”, и Буш успява да спечели ред отбранителни сражения. В зоната на 4-та армия руснаците предприемат четири опита да овладеят Орша (от октомври до края на декември 1943 г.), но всеки път след тежки и упорити боеве търпят поражения, а 3-та танкова армия успява да удържи Витебск и да противостои на три съветски армии. Обаче ролята на Буш във всички тези победи е в основата си пасивна. Когато Райнхардт иска разрешение да изтегли най-северната си дивизия, Буш изпраща молбата му до Хитлер, който я отклонява. В резултат от това дивизията попада в обкръжение и се спасява само благодарение на заповедта на Райнхардт да си пробие път назад, въпреки явното нарушаване на волята на фюрера. Дивизията понася напълно безсмислени загуби, губи цялата си артилерия, тежкото си въоръжение и средствата си за придвижване.

Хитлер дава заповед 2-ра армия на южния фланг на Буш на всяка цена да удържа своите позиции, въпреки това, че група армии “Северна Украйна” под командването на Модел отстъпва към Днепър, оголвайки денсия фланг на група армии “Център”. Ни най-малко съмняващ се в правилността на решенията на фюрера, Буш удържа разтегнатата линия на фронта и изпраща основната част от танковите си дивизии на юг. В резултат от тази заповед “да се държат на всяка цена” между 2-ра армия и северния фланг на Модел се образува разрив от шестдесет мили.

Зимата на 1943-1944 г. се водят тежки боеве, но група армии “Център” успява да удържи Витебск и Орша, доминиращи над сухопътния “мост” дълъг петдесет мили между Двина и Днепър – историческият “ключ” към сърцето на Русия. И това има голямо пропагандистко значение за немците, но в другите райони положението им е значително по-лошо. В средата на януари руснаците разкъсват блокадата на Ленинград; група армии “Север” е изтласкана назад и губи връзка със свеверното крило на група армии “Център”; а пролетта на 1944 г. немците напускат Украйна. Когато заради пролетното топене на Източния фронт настъпва известно затишие във военните действия, стратегическата ситуация за немците е твърде плачевна.

През май 1944 г. Германия държи на Източния фронт 2 242 649 души личен състав – най-малкия брой от началото на войната с Русия. Противостоят им съветски войски от 6 077 000 души – най-големият брой до момента. Третият райх напълно губи инициативата по всички участъци на фронта. Съветските военновъздушни сили разполагат с приемущество във въздуха, особено над група армии “Център”, където 6-ти военновъздушен флот има общо 40 действащи изтребители срещу 3000 самолети на руснаците. Група армии “Център”се намира в особено тежко положение. При това тя е най-силанта от групите армии с 792196 личен състав  при 540965 за група армии “Север” и 400542 за група армии “Северна Украйна”, и заема издатина, на която и двата фланга са оголени, и тя прегражда пътя на руснаците към Берлин. Група армии “Център” в най-вдадената си част в съветските територии се намира на не повече от 290 мили от Москва. Най-близкото разстояние, до което руснаците достигат до момента към Берлин е значително по-голямо и възлиза на 550 мили.

На 10 май, когато Цайтцлер предлага да се използва споменатата резервна армия за внезапно настъпление, Модел, главнокомандващ на група армии “Северна Украйна”, се хваща за възможността да отнеме 56-ти танков корпус от своя значително по-малко ловък колега Буш. На 15 май той моли фюрера да му даде този танков корпус, обещавайки да премине в настъпление. Тази идея, разбира се, много се харесва на диктатора, бленуващ настъпление. През следващите няколко седмици Модел буквално бомбардира Хитлер със съобщения на разузнаването (от негови собствени източници), сочещи за това, че настъпление на север от Карпатите ще се състои именно в района на разполагане на група армии “Северна Украйна” и никак няма да закачи група армии “Център”. Това напълно убеждава Хитлер и на 29 май той предава 56-ти танков корпус на Модел. Група армии “Център” отстъпва само 6% от своя фронт, но при това губи 15% от своите дивизии, 88% от танковете, 23% от щурмовите оръдия, половината от противотанковите оръдия и 33% от тежката артилерия. Генерал Вайс предупреждава Буш за това, че Модел се опитва да му отнеме 56-ти танков корпус, но Буш не обръща никакво внимание на това предупреждение. Той предава корпуса без никакво възражение.

В това време 1-ви Прибалтийски, 1-ви, 2-ри и 3-ти Белоруски фронтове трупат сили срещу група армии “Център”. Сталин увеличава мощта на своите войски с 60%, количеството на танковете и самоходните оръдия нараства с 300%, артилерията – с 85%, а и без това вече значителните военновъздушни сили – с 62%. Към 21 юни против 700 000 войници на група армии “Център” се съсредоточават 2 500 000 руснаци при поддръжката на 4000 танка, 24 400 оръдия и миномети и 5300 самолета.

През април Хитлер обозначава Витебск, Орша, Могилев и Бобруйск като “крепости”, които трябва да се защитават до последния човек. Към всеки от споменатите градове е зачислена фронтова дивизия, с изключение на Витебск, който трябва да бъде защитаван от корпус от поне три дивизии. И Буш отново приема заповедта на фюрера без въпроси и съмнения.

Сталин не започва настъпление до нахлуването на съюзниците в Нормандия. И на 22 юни след опустошителен артилерийски обстрел и бомбардировки от въздуха съветските войски започва настъпление по цялата линия на фронта, дълга 300 мили. На северния фланг 10-ти корпус на 3-та танкова армия поема удъра на 29 съветски пехотни и танкови дивизии. 6-ти корпус на юг от Витебск е атакуван от осемнадесет пехотни и девет танкови дивизии. Тяхната цел е ясна: руснаците смятат да обкръжат 53-ти корпус на генерал Фридрих Холвитцер при Витебск, вече в пръстена на 43-та и 39-та съветска армия. Едновмренно мощно настъпление на руснаците се извършва, за да задържи 4-та армия, намираща се в центъра на групата армии. 27-ми корпус на генерал Паул Фьолкерс противостои на 25 пехотни и 11 танкови дивизии на противника, а 39-ти танков корпус – на 16 пехотни и 2 бронетанкови дивизии. На следващия ден настъплението обхваща района, в който е разположена 9-та армия, където 41-ви танков корпус просто е разкъсан от 23 пехотни и 7 танкови дивизии, а 35-ти корпус се опитва да удържи натиска на 27 пехотни и 6 танкови дивизии на Червената армия. Към този момент Сталин има там почти 200 дивизии с 6000 танка и щурмови оръдия, които са поддържани по въздуха от 7000 самолети. На руснаците са противопоставени общо тридесет и четири дивизии с няколко изтощени танкови полкове и четирдесет самолета. Съветските войски сега превъзхождат по въоръжение войските на група армии “Център” 5,5 пъти.

Генерал-полковник Готард Хайнрици, отличен в боевете ветеран, командващ 4-та армия, се намира в отпуск по болест и затова заместникът му генерал Курт фон Типелскирх предлага да му разрешат армията да отстъпи зад Днепър, но Буш отказва дори да разгледа тази молба. “Всяко намерение за отстъпление от съществуващата в момента линия на фронта на някакъв участък е напълно изключено”, - заявява той.

На Типелскирх нищо не му остава, освен да се опита да удържи руснаците. Той изважда своя главен резерв – не отдавна пристигналата 60-та танкова гренадирска дивизия “Фелдхернхале” под командването на генерал-лейтенант Фридрих-Карл фон Щайнкелер – на участъка, заеман от 39-ти танков корпус. Дава заповед да се закрие проломът, образуван на изтик от Могилев. Генерал Роберт Мартинек, командира на танков корпус, не разполагащ с нито едно танково подразделение, пита Щайнкелер, кой от проломите трябва да закрива, след като много скоро няма да имат изобщо защита.

Но Буш продължава да настоява за запазване на съществуващата линия на фронта. 60-та танкова гренадирска дивизия става още една безсмислена жертва в хода на масираното настъпление на съветските войски. Три дни по-късно Щайнкелер успява да се спаси, преминавайки Днепър заедно с остатъците от дивизията си, но по-късно все пак попада в плен при Березине. Генерал Мартинек загива в бой. Заеменен е от генерал-лейтенант Ото Шюнеман, опитващ се да пробие на запад, но вече е твърде късно. Шюнеман също загива, 39-ти танков корпус се разпада, и неговата дивизия прекратява съществуването си.

На 24 юни Буш се среща с Цайтцлер в щаба на група армии в Минск. И сега фелдмаршалът не се решава да се обърне с молба за общо отстъпление, но предишната му непробиваема решимост вече е отслабнала, и той моли за разрешение да остави Витебск и да оттегли 3-та танкова армия на югозапад. На същия ден следобед Цайтцлер представя тази молба на Хитлер, но тя е отклонена. Единственото, което прави фюрера, е да предаде на група армии “Център” 212-та пехотна и 5-та танкова дивизии. Но за достигането им до местоназначението са нужни няколко дни. Буш лично се свърза с Хитлер по телефона същата вечер, обаче нищо не може да убеди фюрера. “52-ри корпус трябва да остане във Витебск”, - нарежда Хитлер.

Буш срамно мънка пред своя началник-щаб, генерал-лейтенант Ханс Кребс, че нищо не може да направи. На него нито за миг не му минава през главата мисълта да вземе всичко в свои ръце. Но във всеки случай вече е твърде късно: “крепостта” Витебск е вече обкръжена и руските войски продължават бързо да изтласкват остатъците на 3-та танкова армия – 9-ти и 6-ти корпус – от Витебск.

През тази нощ Хитлер все пак взема решение да позволи на генерал Холвитцер да пробие обсадата на Витебск със своите три от четири дивизии, оставяйки там само 206-та пехотна дивизия под командването на генерал-лейтенант Алфонс Хитер. На 25 юни Холвитцер успява да излезе от града, но, изминавайки едва десет мили, на следващия ден попада отново в обкръжение. Загива генерал-лейтенантите Писториус и Рудолф Пешел, командващи 4-та и 6-та полеви дивизии на Луфтвафе. Холвитцер се предава, същото прави и Хитер. Загубите възлизат на 35 000 убити, болшинството от които загиват в хода на пробива.

На южния край на този “чувал” основното настъпление на 1-ви Белоруски фронт започва на 24 юни. Генерал Йордан се колебае цяло денонощие, преди да се реши да изпрати в бой резерва си – 20-та танкова дивизия. В резултат на това съветската войска пробива отбраната на 41-ви танков корпус на генерал Едмунд Хофмайстер със своите мощни бронетанкови сили и се устремява към Бобруйск. Буш отстранява Йордан от командване за нерешителност и го заменя с генерал Николаус фон Форман. И пак се оказва твърде късно: руснаците овладяват Бобруйск на 29 юни и се разгръщат ветрилообразно към месторазположението на 9-та армия. От 100 000 души, влизащи в състава й, успяват да се спасят само 30 000. Хофмайстер и генерал-лейтенант барон Курт-Юрген фон Лютцов, командващ 35-ти корпус, попадат в плен. Генерал-лейтенантите Ернст Филип и Карл Цутаферн, командващи съответно 134-та пехотна и 18-та танково-гренадирска дивизии, предпочитат самоубийството пред руския плен.

На 25 юни 4-та армия се оказва в напълно безизходна ситуация. Нейният център (39-ти танков корпус) е пробит от врага и смазан, а армиите на север и юг – 3-та танкова и 9-та – се разпадат пред очите. Генерал фон Типелскирх поема ръководството в свои ръце и нарежда отстъпление към Днепър, поемайки отговорността за това решение. Буш веднага отменя тази заповед и нарежда 4-та армия да се върне на своите позиции, но Типелскирх не му обръща никакво внимание и продължава отстъплението. Едва на 28 юни Буш нарежда на Типелскирх да отстъпи към Березине. Но по това време той вече се намира там, загубвайки при това 130 000 души от своите 165 000. В обкръжение на изток от Минск остават 27-ми корпус на Фекерс и 12-ти корпус на генерал Мюлер. Те опитват да разкъсат обкръжението, но безуспешно, и им се налага да се разделят на малки бойни групи. Но на почти никоя от тях не се удава да се добере до немските позиции. Фекерс и Мюлер са пленени. Ако Типелскирх също се бе подчинил на заповедтта на Буш, както Буш се подчинява на Хитлер, 4-та армия щеше да бъде напълно унищожена. И без това от 4-та и 9-та армии остават само остатъци, а 3-та танкова армия се съкращава до три напълно изнемощели дивизии, имащи общо не повече от 70 оръдия.

На 28 юни Хитлер отстранява Буш от командването и го заменя с фелдмаршал Модел. Буш е дълбоко оскърбен от тази оставка, тъй като той я заслужава не за друго, а като послушен изпълнител на заповедите на фюрера. Изпълнявайки заповедите, той губи 300 000 души и 28 дивизии, 215 танка и над 1500 оръдия. Това е най голямата катастрофа от всички, които понася Германия на Източния фронт. Към това време, когато Модел успява да спре придвижването на съветските войски, те вече са се придвижили на запад с 435 мили и се намират при Мемел и Висла – на самите граници на райха.

След сраженията при Минск и Витебск Буш минава в сянка и се оказва, че кариерата му приключва с това. През юли 1944 г. го охарактеризират като човек “сломен и подтиснат”. На 10 септември обаче Райнхардт, сменил Модел на поста главнокомандващ на група армии “Център”, пише на Гудериан: “Има много слухове за съдбата на Буш. Говори се дори, че се е самоубил или дори че е преминал на страната на руснаците”. Райнхардт моли Гудериан да уговори Хитлер да покаже на Буш, че той не е загубил уважението на своя фюрер. В началото на следващия месец генерал Рудолф Шмундт, началник на отдел личен състав на армията и главен адютант на Хитлер, загива от раните си, получени на 20 юли по време на опита за покушение на Хитлер. Хитлер разрешава на Буш да се изкаже на погребението на Шмундт. Постепенно благосклонността на фюрера към Буш започва да се завръща и на 20 март 1945 г. той е назначен за глванокомандващ на група армии “Северозапад”.

И макар това звание да звучи впечатляващо, под командването на Буш се намира едно единствено бойно подразделение, няколко батальони от “Трудовата армия”, зачислени към армията, инженерна команда, няколко подразделения на “Хитлерюгенд”, “Фолксщурма” и други разнородни подразделения. Района на операциите включва крайбрежието на Северно море, Шлезвиг-Холщайн и тънка ивициа в източна Холандия, все още удържана от немците. Западният фронт вече се разпада. И макар Буш да се опитва да удържи в ръцете си поверения му участък, устройвайки военнополеви съдилища и издавайки директиви, които е невъзможно да бъдат изпълнени, той вече не може да промени нищо. Хората му са напълно демобилизирани и дори немного войници и младши офицери, които продължават да се сражават с безумна упоритост, не изпитват към своя командващ и към неговите методи на командване никакво уважение. Последният ход за неговата военна кариера става подписването на акта за капитулация на Германия в присъствието на британския фелдмаршал Монтгомъри на 4 май 1945 г.

Pour le merite: на 04.10.1918 като капитан и командир на II. Bataillon/ Infanterie-Regiment “Vogel von Falckenstein“ Nr. 56
Ritterkreuz (45): на 26.05.1940 като General der Infanterie und Oberbefehlshaber der 16. Armee
Eichenlaub (274): на 21.08.1943 като Generaloberst und Oberbefehlshaber der 16. Armee
RK des Kgl. Preuss. Hausordens von Hohenzollern mit Schwertern: 14.06.1917
1914 EK I: 06.03.1915
1914 EK II : 20.09.1914
Verwundetenabzeichen, 1918 in Silber
Ehrenkreuz fur Frontkampfer: 01.01.1935
Wehrmacht-Dienstauszeichnung IV. bis I. Klasse: 02.10.1936
Medaille zur Erinnerung an den 01.10.1938 mit Spange “Prager Burg”
Spange zum EK I : 25.09.1939
Spange zum EK II : 18.09.1939
Wehrmachtbericht: 06.08.1941; 16.09.1941; 21.10.1941; 28.01.1943
Medaille “Winterschlacht im Osten 1941/1942“ 30.07.1942
Demjanskschild
Finn. Freiheitskreuz I. Klasse mit Stern und Schwertern: 29.03.1943