В средата на октомври 1944 г., Хартман е преместен във II./JG 52 за да изпълнява временно длъжността Gruppenkommandeur. В действителност той лети най-вече като Staffkapitän на 7 Staffel. На 23 ноември 1944 г., капитан Хартман извършва почти неволна демонстрация на своята наука за боя. Тъкмо е успял да се разправи с четири руски самолета и се приготвя да каца в Цсор (Унгария), когато аеродрумната контролна служба го предупреждава за приближаването на десет съветски изтребителя. "Индианците" пикират от високо с голяма скорост и след броени мигове вече могат да се разпознаят със сигурност: това са Ла-7! "Буби" Хартман познава добре качествата на тези опасни машини. В течение на дълги минути той е прикован във вихъра на вертикални изкачвания, стръмни пикирания и куп всевъзможни, жестоки по натоварване, маневри, за да измори нападателите си. В един момент внезапно стабилизира своя Messerschmitt 109 в хоризонтална равнина и освобождава цялата мощ на мотора. Тутакси един Ла-7 минава в опашката му. Хартман хвърля своя "Gustav" в кабриране, завивайки по възходящата почти вертикална траектория на полета. Руснакът го следва с пълна газ. На аеродрума край Цсор неволните свидетели на двубоя виждат как дистанцията между двата самолета се увеличава. Първи увисва неподвижен на своя винт "Лавочкин" и бавно пада по гръб... Хартман, чието управление все още реагира на командите му, не чака по-удобен момент. "Месершмитът" прави бърз ранверсман и преминава в пикиране. Атаката му е изненадваща за нещастния съветски пилот, който не успява да реагира нито с лоста нито с крачното управление. 327-та жертва на Ерих Хартман пада, обвита от пламъци, на два километра от Цсор. Вездесъщата 109-ка прелита над нея с пикиране, а останалите руски изтребители напускат полесражението.

Но дори всичките успехи на последните асове от JG 52 не са в състояние да упражнят и най-малко въздействие върху хода на войната на Изток. Натискът, оказван от червената авиация, е прекалено силен, за да са в състояние Луфтвафе да оспорват превъзходството във въздуха.

Междувременно в продължение на един месец и половина Ерих Хартман е натоварен с отговорността за друга група дислоцирана в Унгария - I./JG 53. След това, в края на януари 1945 г., е назначен за Kommandeur на I./JG 52. На 23 същия месец групата е изложена на жестоко изпитание в схватка с отряд Як-3, загубвайки гефрайтер Алоис Лаферл и Волфганг Шуберт без да спечели победа. Върховното командуване на Луфтвафе, без съмнение отчитащо престижа на капитан Хартман, решава да даде нов подтик на тази част. От 11 януари 1945 г., в I./JG 52 започват да пристигат първите Messerschmitt 109 G-10. Печален парадокс: тогава, когато характеристиките на тези самолети вече им позволяват да излизат на глава с Лавочкин-7 и другите Як-3, те са използувани най-вече за бойни мисии срещу наземни обекти!

На 27 януари от огъня на зенитната артилерия на противника при атака на вражеска колона загива лейтенант Леонхард Фербер, командир на 3 Staffel. Три дни по-късно, при подобни обстоятелства изчезва безследно унтерофицер Гарслайтнер заедно със своя Bf 109 G-14/AS "черна 14". Новият Gruppenkommandeur рядко мери сили с вражеските самолети през месец февруари 1945 г. На 27 той се преборва за 346-та си победа, но на другия ден получава нареждане за ново назначение. OKL го командирова в Лехфелд за скоротечна преподготовка на Messerschmitt 262. Не особено въодушевен от идеята да остави своята JG 52 в такъв решителен период, Хартман не пропуска да демонстрира отначало многозначително мълчание, докато самият генерал Адолф Галанд не го помолва да вземе участие в неговия отряд от "експерти" JV 44. Една телеграма с искане за връщането му в I./JG 52, изпратена от неговият Kommodore Херман Граф, достига до Галанд в края на март 1945 г. Но последният не се оставя да бъде убеден толкова лесно. След два дни обаче случаят пожелава, новият генерал дер ягдфлийгер, полковник Гордон Голоб, да направи инспекционна визита в Лехфелд. Същата вечер, "освободен" със заповедта на Голоб, Ерих Хартман поема към Дойч Брод - новата база на I./JG 52 в Чехословакия.

През едномесечното му отсъствие ситуацията в I./JG 52 доста се е влошила. Неколцина утвърдени пилоти са загинали между 16 и 28 март на сектора край Бреслау. Липсата на гориво е редуцирала активността на повечето от ескадрилите. На 10 и 11 април 1945 г. "Буби" маркира своето завръщане със свалянето на един двумоторник и един Як-3.

На 8 май 1945 г. в 8 часа Ерих Хартман излита като водач на двойка, за да осведоми командването на JG 52 за положението на съветските части. Двата Messerschmitt 109 G-10 навлизат в пространството над Брюн на 4000 метра височина. Градът вече гори, изпускайки в небето гигантски стълб от сив пушек. Малко преди 9 час, Хартман открива ескадрила Як-3, която кръжи над Брюн на средна височина. Един от руските изтребители започва лупинг, без съмнение за да ознаменува победата на Червената армия, и в този момент Ерих Хартман открива огън от 30 милиметровото си моторно оръдие и картечниците от капота. № 352, свален на майор Хартман, се подпалва и пада в една нива близо до града. Двамата германци прекъсват още не започналата схватка, точно когато на полесражението изниква незнайно откъде ескадрила P-51 "Mustang". Хартман и воденият му се скриват на пределно ниска височина и наблюдават смайващ спектакъл: въздушен бой между руснаци и американци!

Когато Ерих Хартман се приземява в 9 час в Дойч Брод, научава за капитулацията на Германия. Комодорът, подполковник Граф, изслушва последния рапорт на "Буби" за разположението на русите в Брюн после с лека усмивка му подава една също тъй пасквилна телеграма: "Граф и Хартман незабавно да отлетят в Дортмунд и да се предадат на английското командване. Персоналът на JG 52 да се предаде на съветски упълномощени лица в Дойч Брод. Подпис: Зайдеман, комендант в управлението на авиокорпуса".

Очевидно генерал Зайдеман не си прави никакви илюзии относно участта, която руснаците могат да приготвят на двамата летци унищожили общо повече от 550 техни самолети. Граф и Хартман вземат решение в никакъв случай да не предават персонала на JG 52 и да спасят от Съветите по-голямата част от жените и децата на механиците и пилотите. Формира се конвой, който да се опита да достигне Писек в американския сектор. Ерих Хартман има тъжната привилегия да подпали собственоръчно своя самолет, унищожавайки по този начин и двойния шеврон - знака на Gruppenkommandeur.

Предаването на щаба и I./JG 52 се осъществява в Писек, съгласно предвижданията на Граф. Но на 16 май американците предават своите пленници в съветската зона... Ерих Хартман, обвинен във военни престъпления и в "саботиране на съветската военна мощ" (352 свалени самолета - приблизително толкова самолети има една средно голяма държава), прекарва 10 години и половина в различни лагери за военнопленници. Освободен е на 15 октомври 1955 г. вследствие на една визита на канцлера Конрад Аденауер в Москва.

Ерих Хартман участва в изграждането на Бундесвера и е повишен в полковник на 26 юли 1967 г. Завършва военната си кариера през 1970 г. и умира на 20 септември 1993 г.

За две и половина годишното си пребиваване на Източния фронт Ерих Хартман извършва 1404 бойни полета и участвува в 825 въздушни боя. Неговите 352 победи го правят рекордьор между пилотите-изтребители за всички времена.