След края на Втората световна война споровете относно автентичността на победите на германските летци се умножават. Обявените цифри, често надвишаващи 150 въздушни победи, са твърде зле приемани от победителите. Последните обаче не правят разследване върху реалността на немските критерии и това дава основание за разпространяването на фантастични интерпретации, което от своя страна дава основание за отправянето на присмехулни подигравки по адрес на "асовете" на Луфтвафе. Обяснението става най-ясно тогава, когато се знае, че всеки самолет свален от пилот на една Staffel носи в неговата лична сметка кредит от първостепенна важност за получаването на званието Staffelkapitän! В действителност, освен всичко друго, са разкрити и многобройни документи, чието съществуване доказва сериозността на германската система за отчитане, много по-стриктна и съвършена в сравнение с френската и американската системи. Не са редки примерите, когато немските асове са били лишавани от дадена победа поради липсата на достатъчно количество достоверни свидетели.

Убедени в строгостта на германската система, ние все пак с право си задаваме въпроса: коя е причината за толкова големите разлики между победите на най-добрите изтребители от двете страни? Съветският ас Иван Кожедуб държи палмата на съюзническото първенство с 62 въздушни победи, докато най-малко 105 немски пилота надвишават сумата от 100 победи... В това кратко отклонение е разумно да направим някои разяснения. По-определящо тук е, разбира се, отсъствието на "tour d'opеration" в Луфтвафе. Всъщност, противно на Съюзниците, които командироват техните пилоти като инструктори в школите след изпълнението на фиксиран брой мисии, Luftwaffe ги използува интензивно в бойните действия. Голям брой от тях прекарват по пет години непрекъсната практика в бойните операции по всички фронтове, натрупвайки понякога по 1500 бойни полета и провеждайки повече от 500 въздушни боя. (изключително голям боен опит). Не е чудно, че през 1945 г. неколцината оцелели от тях буквално вцепеняват Съюзниците с нечуваните си лични сметки!

Историята на Ерих Хартман е следствие от тези факти и в основата лежат документи и свидетелства. Многозначителен за отбелязване е фактът, че единствената страна, която не протестира срещу Хартмановите 352 победи е СССР: главният му противник през войната и държавата, в която немският летец прекара над 10 години като военнопленник заради успехите си.

Ерих Хартман се ражда на 19 април 1922 г. във Вайсах, провинция Вюртенберг. Животът на своеволното по характер русо момче скоро приема авантюристичен обрат. През 1925 г. неговият баща, д-р Алфред Хартман, подложен на изпитания и срещайки някои трудности в упражняването на своята професия в Германия, решава да отпътува за Китай. Той отвежда със себе си и семейство си. Пребиваването в Китай обаче не е дълготрайно. Няколко години след настаняването на семейство Хартман в Янг Дзе Кианг първите вълнения, известяващи надигащата се китайска революция, принуждават Хартман да напусне страната, опасявайки се да не стане жертва на някоя вълна от бързо процедурни екзекуции.

Младият Ерих, тогава петгодишен и говорещ китайски по-добре и от матерния си език, се завръща в Германия заедно със своите родители, които се установяват във Вайл им Шьонбух, близо до Щутгарт. Малкото момче бързо проявява интереса си към самолетите. На осем години, след заравняване на терена в градината, той се хвърля от покрива на къщата, закачен за една бамбукова конструкция, която може да се нарече всичко друго само не и планер. Получените синини моментално му избиват от главата идеята за безмоторен полет.

Наскоро след този безплоден опит се случва събитие, което може би изиграва решителна роля в неговия живот - майка му, Елизабет, се записва в аероклуба в Щутгарт-Бьоблинген, където за кратко време получава бревет за частен пилот. За нейния син това е истинско прераждане. През 1931 г. той изгаря от желание да се учи да пилотира един Klemm 27, придобит като съпритежание от неговите родители. Ограниченията предизвикани от икономическата криза в 1932 г. обаче налагат продажбата на самолета, което се превръща в жестоко разочарование за малкия Ерих.

На следващата година властта бързо е завзета от партията на национал-социалистите. Новият режим насърчава основаването на народни секции по летене, събирайки парични помощи за улеснение приема на млади хора. Без да чака повторна покана, Ерих Хартман с всички сили се хвърля да утолява страстта си. На четиринадесет години той вече притежава два бревета за сляпо летене и е обект на силно възхищение от страна на своите инструктори, които го нареждат между изключително надарените ученици. Малко по-късно юношата вече е инструктор по слепи полети на група младежи от Хитлерюгенд.

В момента на обявяването на войната, Ерих Хартман завършва втората си степен на обучение в Hochschule (Висша школа) в Корнтал. Дипломата си за завършване получава през април 1940 г. По това време той с основание си задава въпроса, дали войната ще му позволи да осъществи мечтата си да стане пилот на самолет. Вече е на 18 години и въпреки че изпитва отвращение към военната дисциплина, решава да подаде кандидатурата си в първото изпречило му се рекрутско бюро на Луфтвафе. Най-сетне, през октомври 1940 година, Ерих Хартман постъпва в 10-ти тренировъчен полк в Нойкурен, Източна Прусия.