На 20 януари 1943 г. Хартман се завръща в ескадрилата си с нескривана радост. Той изпълнява две мисии като воден на фелдфебел Ханс Дамерс, ограничавайки се само да прикрива новия си водещ. Не е привърженик на теориите на комодора Храбак, но и не изглежда да "лети само с мускулите си". На 27 януари, когато по време на едно меле загубва от погледа си своя водещ, Ерих Хартман се опитва да се задържи няколко секунди в остър вираж на опашката на един МиГ-3. Смазан от жестокото претоварване, той все пак успява да забележи как руснакът нараства в прицела му. С последно усилие изнася кръстачката на колиматора пред носа на "мига". Още след първия откос, вражеската машина се изгубва в серия от експлозии и като че ли се заковава неподвижна в небето. Ерих Хартман сигнализира по радиото за падането на неговия противник близо до Армавир, но не вижда никакъв парашут.

На 9 февруари 1943 г., при излитане по тревога на разсъмване, той успява да изненада една ескадрила ЛаГГ-3 и да свали една от тези машини над Славянская. По това време младият лейтенант Хартман лети като воден на знаменития носител на Рицарски кръст оберлейтенант Валтер Крупински, чиято удивителна импулсивност ярко контрастира с хитростта и спокойствието на фелдфебел Росман. Различни хора - различни методи: Крупински е привърженик на стрелбата от упор, която той практикува след пристигането си на Руския фронт с добър успех. Във въздуха той коментира по радиото маневрите на своя воден, завършвайки неизменно с гръмогласен вик: "Буби, приближавай се още повече, ти стреляш от твърде голяма дистанция!". Този прякор остава за Хартман до края на войната.

След петия си полет с Хартман Крупински заявява, че неговият млад воден стреля по-добре от него самия. Воденият бързо възприема тактиката на своя шеф. На 10 февруари сваля над Славянская един Douglas "Boston" само с шест снаряда от моторното оръдие, като се доближава до жертвата си на 80 метра. По време на 120-та си мисия, на 30 април 1943 г., Ерих Хартман печели 10-та и 11-та победи: два ЛаГГ-3 свалени над Таман, на 2000 метра височина, по време на 20 минутен въздушен бой. В този случай той отново използва бордното си оръжие от по-малко от сто метра разстояние.

Тези последни успехи му донасят длъжността водещ на двойка и следователно възможността да води въздушния бой както намери за добре.

На 7 май той изпълнява два полета на "свободен лов" над Таман, като във всеки от тях печели по една победа над Лавочкин. На 18 същия месец Ерих Хартман отпразнува 17-та си победа и си спечелва поздравленията на новия Gruppenkomandeur, капитан Гюнтер Рал. По-късно последният ще си спомня: "Когато видях Хартман в 7 Staffel за първи път, той имаше твърде нежно изражение на лицето и говореше бавно. Неволно възкликнах в себе си: "Какво дете...!". На 25 май 1943 г. кариерата на младия ас едва не приключва по трагичен начин. Докато се изкачва отвесно към слънцето, за да избегне атаката на руски изтребител, той се сблъсква с един ЛаГГ-3. Борейки се да съхрани управлението над своя Bf 109 G, от чието крило липсва близо една четвърт, Ерих Хартман успява да се изплъзне от преследвачите си и да кацне на територия контролирана от Вермахта.

Въздушният сблъсък здраво разтърсва нервната система на лейтенант Хартман. Докторът на частта, който го преглежда въпреки съпротивата му, констатира психическо изтощение. Предписва му най-доброто лекарство: четириседмичен отпуск в Германия. Хартман отпътува още на следващия ден.

Когато се завръща в своята 7 Staffel в Угрим на 3 юли 1943 г., той се намира в отлично състояние и се чувства превъзходно. На другия ден пилотите на капитан Рал празнуват 27-та победа на унтерофицер Мелтцер с особен блясък: това е 2500-та въздушна победа за III./JG 52. На 5 юли Хартман накарва да заговорят за него поновому, побеждавайки четири Ла-5 в четири полета. Другарите му не остават назад. В този паметен ден фелдфебел Тол има претенции за 7 свалени вражески машини; унтерофицер Хохенберг, лейтенант Кортс, фелдфебел Лоберг и унтерофицер Мелтцер по четири, а оберфелдфебел "Паул" Росман и фелдфебел Хаузвирч по 3. Тази великолепна равносметка обаче е донякъде помрачена от катастрофа. Завързвайки бой на вертикали, оберлейтенант Крупински е засегнат и изпада в критично положение. Поради загуба на масло, моторът му спира по време на изпълнение на заход за кацане. В този момент Крупински съглежда двойка "месери", които излитат перпендикулярно на неговото направление за кацане. Той прави напразно усилие да се отклони, засяга с лопатите на въздушния си винт, "сто и деветката" на фелдфебел Волф изскача от пистата и капотира. От останките на "бялата 9" измъкват тежко раненият командир на 7./JG 52, покрит с кръв и бензин. За щастие машината не избухва в пламъци.

На 20 юли III./JG 52 се пребазирва в Ивановка. На 1 август Ерих Хартман сваля 5 самолета, довеждайки сметката си до 46 победи. Гюнтер Рал му поверява временно командуването на 7 Staffel, до завръщането на "Граф Пунски".

На 20 август 1943 г. Ерих Хартман преживява твърде удивително приключение. Призори той излита начело на осем Messerschmitt 109 G-6 със задача да ескортира "щуки". 6 часа e, когато лейтенант Йоханес Бунзек, водач на второто звено, съобщава за открита от него близо до земята формация от 40 "щурмовика" охранявани от силен наряд изтребители над Кутейниково. Съветските самолети току-що са атакували струпване от германски наземни части и сега стълбове от черен дим се издигат в небето. Повтаря се обичайния сценарий: преминавайки на висока скорост през руския ескорт, "месерите" се залавят изцяло с щурмовите машини. Първият Ил-2 не успява да избегне серията, която Хартман концентрира върху коремния му радиатор, и рухва надолу, обзет от пламъци. Този път асът съкращава дистанцията между себе си и целта на 70 метра. Следват няколко бързо редуващи се полувиража за обезпечаване на собствената безопасност и Хартман излиза на позиция за стрелба зад втори Ил-2. Руснакът пламва от прозрачния кръг на витлото до стабилизатора. В този момент силен удар разтърсва "месершмита". Хартман инстинктивно го хвърля в тесен възходящ вираж. Последва второ разтърсване и докато от капота на мотора се отскубва някаква ламарина, в кабината започва да нахлува синкав дим. Хартман забелязва как температурата на маслото рязко се покачва. Не виждайки никакъв руснак в небето около себе си, той взима курс право на запад. След няколко секунди полет двигателят Daimler-Benz започва тревожно да "чука" и Хартман решава да изключи контакта и да прекъсне притока на бензин. После се приземява в едно поле с висока трева, което го освобождава от страха от атаки от страна на руските изтребители. Преди да напусне кабината на своя самолет, той предприема демонтаж на бордовия часовник - инструмент винаги липсващ в складовете за резервни части на JG 52 и чието връщане след всяко кацане в полето е препоръчително. Работата му обаче, е прекъсната от пристигането на един странен камион. Ужасен, той гледа как от него скачат руски войници и тичат към самолета му. Тогава залага всичко на една карта, просва се в кабината и започва да стене. Тази симулация на "тежки вътрешни наранявания" постига целта си противно на всички очаквания. През целият преди обед, който следва, руснаците го транспортират с камион до здравен пункт, по-късно в един полеви лазарет, където стенанията му, прераснали във вой, довеждат до отчаяние един лекар, който тъкмо започва да разрязва летателния му комбинезон. Обърканият лекар сметва, че този случай е прекалено сложен за него, написва идентичността и номера на ранения върху табелката му и заповядва да го откарат обратно. Натоварват Хартман най-грижливо и внимателно в същия камион. Един войник сяда зад кормилото, а втори руснак се качва отзад, за да се грижи за ранения. Така те пропътуват бавно около 3 километра, докато внезапно едно характерно бучене изважда Хартман от неговото вцепенение: ескадрила Ju 87 приближава на бръснещ полет. Камионът забавя своя ход. Пазачите изпадат в напрегната готовност за мигновено напускане на автомобила. Този, който пази Хартман, насочва оръжието си към небето. Отпускайки се изведнъж, Хартман се изправя и отхвърля руснака в срещуположната стена на каросерията. Пазачът рухва и остава на мястото си безжизнен. Затворникът скача на пътя и побягва през една слънчогледова нива. Скърцане на спирачки отзад му дава да разбере, че бягството му е разкрито... чува се свирене на куршуми. Хартман не спира да тича в продължение на петнайсет минути докато загубва дъха си. Най-сетне, убеден, че вече има доста голям аванс пред преследвачите си, Ерих Хартман спира, за да дойде на себе си. По положението на слънцето, определя час към 8. След това тръгва на запад и върви в продължение на половин час докато съглежда едно село, близо до което се окопават руски войници. Явно фронтовата линия вече не е толкова далече. Успокоен Хартман се връща при един ручей и решава да се прикрие колкото може по-добре и да подремне. Когато пада нощта, той отново поема пътя си. С удвоена предпазливост стига до един хълм, от който действа руска артилерия. Като последно средство следва от дистанция един руски разузнавателен патрул, който пред очите му е унищожен от картечен ред. Много внимателно Хартман напредва на запад в продължение на още два часа, докато едно "Halt", придружено от изстрел го кара да замръзне на мястото си. Куршумът просвирва между краката му! Минута по-късно лейтенант Хартман е изправен пред един офицер от пехотата, на когото разказва подробности от своите приключения. На сутринта на другия ден кола на Вермахта го откарва на неговия аеродрум, където завръщането му се превръща в невиждан празник. Тук обаче го очаква и една смайваща новина. Неговият първи механик унтерофицер "Бимел" Мертенс, взимайки със себе си провизии и оръжие, е тръгнал да го търси зад руските линии. "Бимел" се връща отчаян три дни по-късно... и първия пилот, когото вижда на командния пункт на III./JG 52, е "Буби" Хартман!