Херман Граф става комодор на JG 52 след Дитрих Храбак. Той е измежду деветте офицери на Луфтвафе, носители на Брилянтите към Мечовете и Дъбовите листа на Рицарския кръст.

Граф се ражда на 24 октомври 1912 г. в Енген, провинция Баден и е най-малкият син в семейството на ковач. Поради суровите условия и бедна семейна среда той няма възможност да получи средно образование, което е от важно значение за кариерата на професионален военнослужащ. Въпреки това му се отдава да премине всички стъпала на служебната йерархия до комодор на най-прочутата ескадра и да се превърне в един от най-известните пилоти-изтребители през войната. След изучаване на коваческия занаят, практика като работник във фабрика и служител в бюро, през 1933 г. Граф се посвещава на безмоторното летене. През 1936 г. вече лети на моторни самолети. Сред обществеността отначало Херман получава известност като... футболист. Отначало е мобилизиран в резервите на Луфтвафе, а през юли 1939 г. постъпва в 2/JG 51. Изпълнява 21 бойни полета на западната граница, а през януари 1940 г. е назначен като инструктор в изтребителната школа в Мерсебург. През юли 1940 г. с чин фелдфебел получава назначение в 9/JG 52 и служи като инструктор в германската военна мисия в Румъния. След участието си в операцията по завладяването на Крит е прехвърлен на Източния фронт, където започва изумителната му кариера. След като постига първата си победа на 4 август, Граф бързо се научава да бие руските пилоти със собственото им оръжие. Той усвоява до съвършенство въздушния бой на изключително малки, почти нищожни височини, който се владее от много малко летци-изтребители. Победите му рязко започват да се увеличават и към края на годината той е произведен в чин лейтенант. В течение на 8 месеца Граф е отличен с четири най-висши ордена! На 24 януари 1942 г. л-т Граф получава Рицарския кръст по случай 42-та си победа; на 17 май - Дъбовите листа за 104-та победа; два дни по-късно - Мечовете, а на 9 септември 1942 г., като пети въобще от Вермахта е удостоен с Брилянтите към Рицарския кръст за 172-та си победа!

На 23 март след 50-та си победа е произведен в капитан и назначен за щафелкапитен на вездесъщата 9/JG 52, прочула се под името “Karaya-Schtaffel”.

По време на кометоподобното си възкачване към славата на 2 и 14 май той докладва за 7 свалени противника, а в продължение на 17 дни (до 14 май) постига 47 въздушни победи. По време на тежките сражения край Сталинград и в Крим Граф изпълнява дневно до пет бойни полета като е на границите на пълното физическо и душевно изтощение. Наричат го “кралят на Heckenspringer”(специфичен термин, който буквално означава човек, който прескача плетове - вероятно има връзка с умението на Граф да води въздушен бой на свръхниски височини. - бел. Т.Д.) и “Героят от Сталинград”. Непрекъснатите боеве слагат “отпечатъци” и върху машината му. На 15 септември оръдеен снаряд засяга кабината, ден по-късно привечер наброяват 30 попадения в самолета, а на 19 септември се връща с отнесен прицел.

Оберлейтенант Граф продължава да жъне необикновени успехи и през септември 1942 г., когато за три седмици сваля 52-а противници. Пет дни по-късно, на 26 септември, той става първия летец-изтребител достигнал 200 победи. В началото на 1943 г. Граф е ранен в ръката. След изписването му от лазарета е изпратен на доклад в Германия. С пропагандни цели често е представян като футболист. В ролята на национален герой портретът му често се появява на първа страница на вестниците. Министърът на пропагандата Гьобелс, нарича Херман Граф “типичен пример за националистическа мъжественост”. Чистосърдечният и незлоблив Граф се превръща в мощен лост в машината на Гьобелсовата пропаганда.

Когато през пролетта е напълно оздравял, Граф е произведен в чин майор и е натоварен с подготовката на изтребители за Източния фронт и командуването на специална изтребителна група JGr 50 за борба срещу съюзническите бомбардировачи. Въпреки че през този период извършва съвсем малко бойни полети, на 6 септември се изхитрява да свали два В-17. Два месеца по-късно става комодор на JG 11 действуваща в Отбраната на Райха. На 3 март 1944 г. сваля отново 2 B-17, след което таранира един P-51 Mustang! След една година на спорадично участие, при което успява да свали 10 американски бомбардировача, през октомври 1944 г. Граф се връща като приемник на Храбак в JG 52 на Източния фронт. При капитулацията всички летища на JG 52 са завладени от руски части. Граф обаче иска да предаде ескадрата само на американците. Полковникът заповядва да бъдат взривени и изгорени всички самолети и наземно оборудване. Цялата ескадра – наземен персонал плюс летния състав, извършва пеши марш през Бохемия към Бавария. “Щурмовата група Граф”, както я наричат, почти невъоръжена, се прехранва от селата по пътя си, понякога влиза в схватки с партизаните от чехословашката съпротива, но в крайна сметка с цената на много усилия успява да стигне до американските линии. В продължение на 10 дни американците се отнасят много добре с предалата се в плен група, а на 11-я ден я предават на... руснаците! След като Граф е идентифициран от руснаците като прочутия германски летец-герой, с него започват да се отнасят зле и за дълго е хвърлен в единична килия. За да не губи самообладание и разсъдък той чете текстовете на своите последни заповеди, които крие в тока на ботуша си. Психическите и физически страдания оставят у него дълбоки следи.

През 1950 г. Херман Граф е освободен и се връща в Германия, но там среща само отчуждение и ненавист от много бивши съратници. Но има и такива, които проявяват разбиране.

В 830 бойни полета Граф постига 212 победи, от които 10 на Запад. Освен това има свалени 6 четиримотрони бомбардировача.

Лети на Bf 109E, F, G-6 и Fw 190A-5.

Херман Граф умира на 4 ноември 1988 г. в Енген.