Службата за трудова повинност е едно от средствата, с които Адолф Хитлер се опитва да се справи с огромната безработица в Германия в началото на нацисткия режим. В Третия райх трудовата повинност става задължителна за младежта със закон, а организацията, занимаваща се с отбиването й, дава възможност да бъдат заобиколени военните ограничения, залегнали във Версайския договор.

Историята на Reichsarbeitsdienst (RAD) започва през 1931 г., когато канцлерът Хайнрих Брюнинг на 5 юни обявява създаването на обединение от трудови лагери (финансирани от държават) Freiwillige Arbeitsdienst (FAD - доброволна трудова повинност) в стремеж да се постигне частичен успех в борбата с високата безработица. Те не са планувани да работят с политическа цел, но тъй като се управляват индивидуално в различни райони на страната, някои от тях се използват за военна подготовка на милитаристичната групировка Фрайкорпс (Freikorps) в открито нарушение на Версайския договор, който ограничава немската армия на 100000 души.

След създаването на RAD подобни начинания подхващат и отделни организации с политически характер.

Когато през 1933 г. Хитлер става канцлер, той съвсем скоро назначава на поста държавен секретар на трудовите служби Константин Хирл, като по това време контрола над FAD от държавата се прехвърля в ръцете на правителството. Възниква сериозна бъркотия около името на трудовата организация, която веднъж се споменава като FAD, друг път като Nationalsozialistische Arbeitsdienst (NSAD - Националсоциалистическа трудова повинност) и трети път като Arbeitsdienst.

Бързо доброволната служба става задължителна за всички, които искат да учат в университет или се стремят към кариера в NSDAP и различните й организации. Министърът на труда Франц Зелдте постига споразумение с ръководителя на SA Ернст Рьом през юни 1934 г. FAD да се слее с SA, но това не става факт, защото след Нощта на дългите ножове организацията на Рьом значително намалява влиянието си. На 11 юли 1934 г. Хирл е произведен в райхскомисар на FAD и получава независимост от министерството на труда.

Формално RAD е основана на 26 юни 1935 г., когато е издаден закон, задължаващ трудовата повинност (траеща 6 месеца). На него трябва да се подчинят всички мъже между 18 и 25-годишна възраст. Подобна организация съществува и през Първата световна война под името Vaterländischen Hilfsdienst (буквално - труд в помощ на отечеството).

Reichsarbeitsdienst der wieblichen Jugend (RADwJ - Трудова повинност на младежта от женски пол към Райха (мъжкото крило технически е познато като RAD/M, но винаги за него се говори само като RAD)) се появява през април 1936 г., когато Freiwilliger Frauenarbeitsdienst (Доброволна трудова повинност за жени, също известна и като Deutscher Frauenarbeitsdienst и Weibliche Freiwilliger Arbeitsdienst) става част от RAD.

На трудовата организация се поставят различни задачи, главно обработката на земя, подпомагане събирането на реколтата и строеж на пътища.

Когато през 1939 г. войната избухва RAD губи над половината от мъжката си работна ръка и се очаква организацията да бъде разпусната до приключването й. Но Хирл иска RAD да работи в помощ на Вермахта и започва сътрудничество с инженерите от армията и в малка степен с тези на Луфтвафе.

След успешната кампания в Полша RAD се отделя от контрола на Вермахта и продължава дейността си от предвоенния период, но с инвазията в Дания отново преминава под военно ръководство.

През последните години на войната организацията предоставя свои членове за противовъздушната отбрана на страната и дори от RAD се формират пехотни дивизии.

Трябва да се отбележи, че RAD никога не е била част от NSDAP, въпреки че е вярна на нацистката идеология.

Хирл преживява войната и след нея е съден. Обявен е за виновен в обвинение за "главни правонарушения" и прекарва пет години в трудов лагер. Умира през 1955 г.