Mихаел Витман, човекът, който се е превърнал в символ за танкист на Втората световна война, ако не и на всички времена, е роден на 22 април 1914 г. в малкото градче Фогелтал, ландкрайс Байлнгрийс в окръг Оберпфалц в Бавария. Синът на местния фермер Йохан Витман и жена му Урсула, младият Михаел, като по-голямата част от местното население е кръстен католик. Детството му е съвсем обикновено и преминава в компанията на брат му Йохан-младши и трите му сестри Франциска, Ани и Тереза. Витман завършва гимназиално образование преди да навлезе в семейните дела. По това време Йохан Витман купува и продава няколко ферми и се премества от Фогелтал в началото на 20-те години. Когато Михаел завършва училище през 1930 г. на 16 г. той отива да работи във ферма.

Ранна кариера

Ранни години във фермата

Именно във фермата младият Михаел развива умения, които му помагат изключително в живота – извършването на тежка работа и усилието, което трябва да бъде положено, за да бъдат изпълнени всички налични задачи, значението на работата в екип и особено от своя баща: сносни познания по различните типове инструменти и машини, използвани във фермата. В добавка, инстинктът на ловец, който притежава Михаел, който му служи добре в бъдещата кариера се развива до съвършенство с въвеждането в лова - задача, която първоначално представлява нещо като бариера за младия Михаел, защото той много обича животните и природата въобще. Въпреки това тези умения са основни, за да гарантират храната на семейството на масата, особено по време на тежките времена, преживени от много германци през 20-те и 30-те години.

Живот в Reichsarbeitsdienst

Година и един ден след взимането на властта от Адолф Хитлер сравнително обикновеният живот на Михаел Витман се променя значително. В началото на 1933 г. той напуска работата си в семейната ферма и отива да работи в магазин за млечни произведения, но се задържа в него само три месеца и се премества. На 1 февруари 1934 г., на 19 годишна възраст, Витман решава да изпълни дълга си към родината както правят много други по това време - да се присъедини в секция Benediktbeuren на Доброволческата трудова служба (Freiwillige Arbeitsdienst, FAD), която по-късно става RAD (Reichs Arbeitsdienst). RAD както повечето подобни организации, които се появяват в Германия по това време, наблягат най-вече на сътрудничеството, на задружната отборна работа; и не е изненадващо, че младият Витман се радва изключително много на преживяното там.

По това време Михаел решава окончателно, че не желае кариера в селското стопанство, а като много други, с които се среща по време на 6-месечната си служба в RAD, той решава да постъпи във възродената германска армия, която съвсем скоро се е освободила от оковите на Версайския договор. На 30 октомври 1934 г. Mихаел Витман се записва за 2 години в армията като редник и е изпратен в 10-та рота на 19-ти пехотен полк, разположен край казармите в Арнулф в баварския град Фрайзинг до Мюнхен.

Ляво: Младият Михаел Витман в униформата на Reichs Arbeitsdienst (RAD) където той служи от февруари 1934 преди да постъпи в истинската армия през октомври същата година.
Дясно: Витман в армейска униформа. На нашивката се вижда номера на полка му - 19-ти.

Ново начало във Фрайзинг

Въпреки че военният живот е нещо ново за него, Михаел Витман се адаптира бързо към неговата суровост като част от тази общност: още веднъж идеята за работата в екип и задружност е най-важното нещо, което стои в ума на младия Витман, както и препятствията. Заедно с това идват и неспирните тренировки и ранни утринни проверки, които помагат на Витман и колегите му от "хлапета с жълто около устата" да се превърнат във високо мотивирани, физически и психически подготвени индивидуалности, и когато всички са събрани на едно място, заедно те представляват ефективна и организирана бойна сила. Много задачи са поставяни и извършвани отново и отново по време на обучението с цел да бъдат постигнати желаните стандарти. По време на това обучение Витман за пръв път се качва на танк и това е скоро създадения Panzer I. Както повечето от приятелите си Витман е впечатлен от металното чудовище, което като машина и механика е сходно с фермерската техника, с която е работил заедно с баща си и брат си. Там той научава много за силните и слабите места на танковете. Витман остава в 10-та рота до септември 1936 г. и достига до чин Gefreiter. По това време той се установява в град Инголщад и през октомври 1936 г. си намира работа като железопътен работник в съседния град Райхтерсхофен. През същото време започва да го интересува кариера в Allgemeine-SS - организация, която предлага много облаги, най-малката от които е носенето на привлекателна черна униформа! На 1 октомври Витман постъпва във все по-бързо растящия списък на записали се в своята местна SS част.

Начало на нова кариера: Постъпване в Leibstandarte

Витман напуска службата на 30 септември 1936 г. като унтерофицер. Малко по-късно - на 5 април 1937 г. той постъпва в 92-ри полк от LSSAH като SS-Mann. В отлична форма от двугодишната си служба във Фрайзинг, 22-годишният Витман не среща никакви трудности в преминаването на необходимите физически изисквания за постъпване в Allgemeine-SS; месец след като е представил документите си за кандидат той е определен за Sturm 1/92 от Allgemeine-SS, разположен в Инголщад и получава SS № 311623. Началното обучение е тежко, всички нови кандидати трябва да преминат серия от медицински изследвания и физически тестове: стандартите са крайно-високи и голям брой от иначе подготвените кандидати могат да отпаднат. На 1 април 1937 г., по-малко от шест месеца след първоначалната молба, Михаел Витман се оказва един оттези, които са избрани да станат част от SS-Verfügungstruppe (SS-VT), въоръжената част на SS (по-късно става известна като Waffen-SS). Той е приет като новобранец от 17-та рота на елитния Leibstandarte-SS "Adolf Hitler" и на 5 април постъпва в ротата на обучение в известните казарми "Лихтерфелде" в Берлин. Leibstandarte-SS Adolf Hitler (често използвана абревиатура е LSSAH или LAH) е първата SS-VT дивизия, историческото й начало е като лична стража на Адолф Хитлер 'Stosstrupp Adolf Hitler', която е създадена от Йозеф "Зеп" Дитрих в началото на 20-те години. Съответно, в стандартите за приемане се набляга много на физическите качества и предоставянето на наследствена информация, изискванията са много по-строги от които и да било други SS-VT/Waffen-SS части. Много хора, включително самият "Зеп" Дитрих се оплакват от тези правила, зъщото голяма част от тях граничат с абсурдното. Например, ако Михаел Витман бе опитал да постъпи по-късно, той би бил отхвърлен заради ръста си. При постъпването си в LSSAH Витман има чин SS-Mann, което е еквивалент на Gefreiter във Вермахта. Началното му обучение е за член на екипаж на бронирана кола и в процеса на това обучение той се запознава с много видове малки разузнавателни коли на четири колела - четириколесната Sd. Kfz. 222 и шестколесната Sd. Kfz. 232. На 9 ноември във Фелдхернхале в Мюнхен се състои клетвата на Витман и по същото време той е повишен в SS-Sturmmann. През март следващата година неговата бронирана рота заедно с останалата част от LSSAH в марша към Австрия след присъединяването й към територията на Райха и след по-малко от осем месеца дивизията LSSAH води германските войски в Судетската област. На 20 април 1939, петдесетият рожден ден на Хитлер, Витман е повишен в SS-Unterscharführer.

Mихаел Витман в униформа на SS-Verfügungstruppe (SS-VT). Най-ранната известна снимка на Витман в черна униформа, тя е направена на 9 ноември 1937. Петлиците му показват ранг на Staffel-Sturmmann.

С избухването на войната през септември 1939 г. Витман, вече на 25 години, служи в бронирания взвод на LSSAH (Panzerspäh-Zug), след като е завършил обучение с Sd. Kfz. 222 Spähwagen, първо като шофьор и после като командир. Първият досег с реална битка на Витман е кратък и след завръщането му от Полша той е подофицер с 5-та рота от резервния батальон на LSSAH. Началниците му ясно виждат очертаващия се талант, и младият подофицер се проявява като способен и ловък инструктор. На 25 април 1940 г. Витман е преместен от бронирана разузнавателна рота в нова StuG батарея. След завършване на обучението с новите машини и мощното 75mm оръдие (забележителна смяна от 20mm оръдия, монтирани на разузнавателните коли) и е изпратен в 1-ви взвод като постъпва в частта на 16 юли в Париж-Клермон преди да отиде в елзаския град Мец, където тя е разквартирувана. След успешната кампания на запад LSSAH получава някои нови машини, включително 6 броя от впечатляващия Sturmgeschütz III Ausf. A (StuG III) самоходна артилерийска установка, иновационна система, състояща се в 75 mm KwK (Kampfwagenkanone) основно оръдие, базирано на шасито на много успешния Pzkfw III.. Докато е в Мец след Френската кампания Unterscharführer Витман се запознава с механиката на тази машина и след като я овладява съвършено получава командването й. Усилията му накрая са възнаградени и след консултиране с ротния капитан му е дадена възможност да се тренира на новата система. Естествено Витман се възползва от шанса и веднага започва да търси останалите, които биха оформили неговия екипаж. Процесът на избиране е необикновено труден, тъй като StuG III е нова система и в LSSAH няма някой, който може да заяви, че я познава добре. В крайна сметка, след много обсъждания Витман се спира на три доказани индивидуалности: като свой мерач - Rottenführer Клинк, експерт в използването на Panzer I и II; като водач, Rottenführer Колденхоф и като зареждач, Rottenführer Петерсен. Обучението на StuG III е натоварено и много сериозно, всички аспекти, включително задълбочена работа, за да се усвои полевата поддръжка както и тактическите тренировки, са покрити. Витман и екипажът му трябва да се запознаят с всяка частичка от машината, за да могат да я свалят, когато и където е необходимо. Този тип обучение е особено важно, когато е необходимо и се налага да извършват бързо и сигурно в полеви условия такива мерки. Тактическото обучение е включено, доколкото екипажите на танковете усещат пехотата, която ги обкръжава; реализмът на упражненията е от особено значение, за да се координира придвижването на бронираните бойни машини и поддържащата пехота и най-вече да се избегне кошмарния сценарий с раняване или смърт на някой пехотинец.

В края на 1937 г. той преминава курс за шофьор на Sd.Kfz.222 (лека бронирана кола на четири колела) и Sd.Kfz.232 (тежка бронирана кола на 6 колела) и доказва качествата си на отличен шофьор. Витман постъпва в 17-та рота, която е танковата разузнавателна рота на LSSAH. През лятото на 1938 г. неговата част е намалена до танков разузнавателен взвод. През септември 1939 г. SS-Unterscharführer Mихаел Витман управлява Sd.Kfz.232 и е част от разузнавателните елементи на LSSAH и взима участие в Полската кампания.

През октомври 1939 г. Михаел Витман постъпва в пета танкова рота (щабната рота на LSSAH) в Берлин. През февруари 1940 г. е преместен в току-що формираната SS-Sturm-Batterie на LSSAH, въоръжена със Sturmgeschütz Ausf А. Причината за това преместване е, че Витман е офицер с по-нисък ранг, но с три годишна служба на бронирана кола. В същото време Витман се сприятелява с Ханес Филипсен, Хелмут Вендорф, Алфред Гюнтер и други от тази част. В края на 1940 г. той започва истинската си кариера на танкист на Балканите (Югославия и Гърция). Докато е в Гърция Витман командва взвод от Sturmgeschütz III Ausf As (част от LSSAH SS-Sturm-Batterie) и се бие така до средата на 1941 г.

Oперация "Марита": LSSAH в Гърция, април 1941

В края на 1940 г. обучението за StuG III е приключено и Витман и неговия екипаж горят от желание да участват в сражение. Най-сетне повиквателната идва през април 1941 г. след лошо започнатата от Италия Балканска кампания, която довежда до молбата на Мусолини към Хитлер за подкрепа. Балканската кампания - операция 'Maрита' започва на 6 април, а LSSAH е в острието на атаката заедно с 9-та танкова дивизия за началната атака на град Скопие. За по-малко от седмица Югославия е прегазена, а LSSAH е готова да продължи право на юг към крайната си цел. Нападението над Гърция показва огромното значение на Leibstandarte като истинска бойна сила, командвана от изключителни личности като SS-Obersturmbannführer Курт 'Panzer' Mайер, легендарният герой от сражението в прохода Клисура. Въпреки трудния терен и още по-лошата видимост, Михаел Витман и неговия StuG III екипаж също играят роля в атаката и резултатът е отблъсване на врага и пленяването на 12 000 войници от 13-та гръцка дивизия.

Ляво: Снимка на 27-годишния Михаел Витман в униформа на SS-Unterscharfuhrer направена в Гърция през пролетта на 1941 г. По време на кампанията на Leibstandartе в Гърция и Балканите въобще той служи като командир на отлична САУ с фиксиран купол Sturmgeschutz (StuG) III. Като много други AFV членове на екипажи, Витман открива, че планинският терен на Гърция е много по-лош от подготвените изкуствено терени по време на обучението.
Дясно: SS-Unterscharfuhrer Витман (вторият отляво) и колегите му през юни 1941 малко преди инвазията в СССР.

Гръцката столица Атина е превзета в края на април и кампанията продължава толкова дълго колкото издържа твърдостта на добре обучената и горда гръцка армия в тежките условия. В преминаването на трудния планински терен, за какъвто не е трениран по време на обучението в Мец - SS-Unterscharführer Mихаел Витман няма какво да добави в списъка си с успехи.

След успешното завършване на уморителната триседмична кампания LSSAH е определена да заеме позиции в западна Чехословакия за възстановяване и това дава възможност на Витман да получи повече от заслужена почивка.

"Идилията" не продължава много дълго - по-малко от два месеца след това започва най-жестоката и мащабна кампания, която историята на модерното военно дело познава, кампания, в която ще стане известен най-успешният танков командир в историята - и ще започне пътя на легендата.