Хелмут Макс Ернст Вендорф е роден на 20 октомври 1920 г . в Граувинкел (в района на Швайдниц). През 1931 г . се премества с родителите и сестрите си в Дамме, където баща му взима ферма под наем. През пролетта на 1939 г., Вендорф завършва национал-политическо училище в Наумбург. Kогато войната избухва, се записва доброволец и на 4 септември постъпва в Leibstandarte SS. На 6 ноември 1939 г. Вендорф е преместен в пехотен полк, дислоциран в Прага, където известно време служи след Полската кампания. Първоначално е зачислен към 11-та рота, но през февруари 1940 г. е прехвърлен в батарея от щурмовата артилерия. В Балканската кампания и в нахлуването в СССР Вендорф участва като командир на Sturmgeschutz.

На 14 септември 1941 г. Вендорф е награден с Железен кръст ІІ степен и бойна танкова значка; също така е повишен от SS-Sturmmann в SS-Oberscharführer. На 1 ноември 1941 г. Вендорф е изпратен в Junkerschule в Бад Тьолц и се връща в батальона си през април 1942 г. като SS-Untersturmführer.

На Коледа 1942 г. Вендорф е преместен в увеличаващата се рота, въоръжена с Тигри във Фалингбостел. Той е тих човек и получава прякора "Bubi" от своите приятели и колеги. Обича в свободното си време да пее с приятели и да играе футбол. Вендорф е популярен и способен млад офицер, който е добре приеман от всеки. Образованието, обноските и бойните му способности са без съмнение превъзходни и той обучава войниците си на същото. Популярен и общителен, винаги е душата на компанията. Вендорф е между ключовите фигури от Тигрите на Leibstandarte. Михаел Витман нарича Вендорф "Axel", а двамата заедно са душата и сърцето на Leibstandarte Tiger.

На 28 декември 1943 г., когато три от последните останали на неговите позиции Тигри са изведени от строй, Вендорф сам на своя Тигър атакува голяма група вражески танкове, заемащи Антопол-Боярк, и проваля атаката им, унищожавайки 11 от тях.

Постиженията на Вендорф на Източния фронт са невероятни и за тях (58 победи) – на 12 февруари 1944 г. е награден с Рицарски кръст по предложение на Йохен Пайпер.

През периода февруари-април 1944 г. Вендорф командва ротата Leibstandarte Tiger ("Рота Вендорф") в няколко отчаяни сражения. Останалите роти са изпратени във Франция за преформироване в 101-ви тежки танков батальон на SS. По-късно, в Нормандия, е изпратен във 2-ри батальон на 1-ви танков полк на SS. На 15 юли 1944 г., след като Витмен временно е назначен за командир на батальона, Вендорф поема командването на неговата 2-ра рота. След получаването на печалното известие за гибелта на Витман, Вендорф поема командването над останалите Тигри в няколкото последвали боеве.

На 14 август 1944 г., на три километра източно от Мазиер ненайдено пред водения от Вендорф Тигър изскачат два “Шърмана”. Тигърът стреля и унищожава единия Шърман, но не е достатъчно бърз, за да довърши втория, и бива унищожен. Моментално загиват Вендорф и зареждачът SS-Sturmmann Петер Майер. Радистът SS-Sturmmann Фриц Цимерман е заклещен и ранен и за да не изгори жив, се застрелва. Стрелецът SS-Rottenführer Валтер Лау е ранен и попада в английски плен. Единственият от екипажа, който се измъква невредим от горящия танк и успява да се укрие е шофьорът SS-Unterscharführer Франц Елмер.