Райнхард Зурен е роден на 16 април 1916 г. в Лангеншвалбах в Таунус. Баща му, завършил в Хале агрономия, работи дълго време в германската колония Самоа, където през 1914 г. се появява на бял свят по-големият брат на Райнхард – Герд. Майка му произхожда от видна лекарска фамилия, като прадядо му е придворен лекар на великата херцогиня на Хесен-Насау (дъщеря на кралица Виктория). Бъдещият подводен ас израства в заможно семейство, което обаче постепенно обеднява през 20те години. Самият той при все това смята, че детството и юношеските му години са били щастливи. След като завършва средното си образование в Бауцен, следвайки примера на брат си, решава да превърне младежкото си увлечение по платноходките в нещо по-сериозно.

Кариерата на Зурен във флота в началото на 1935 г. започва до известна степен комично, което е в пряка връзка с неговата физика. Офицерският кандидат, постъпил на 5 април в Kriegsmarine , не надвишава съществено 165 см. и при маршируването по време на предварителното обучение в Денхолм-Щралсунд един от другарите му с бурен смях забелязва, че докато забива ботуш на плаца, Райнхард напомня много на мечето Теди. Оттук насетне Зурен става известен повече с прякора си отколкото с истинското си лично име. След първото си морско кръщение на учебния кораб Горх Фок кадетът Теди се озовава на обичайното деветмесечно околосветско пътешествие на крайцера Емден. В началото на лятото 1936 г. по улиците на Манхатън едва не се стига до сблъсък с вбесен от германските униформи чернокож минувач. Като се изключи този почти куриозен инцидент до завръщането в Германия не са отбелязват особени произшествия. Зурен завършва успешно военноморската академия във Фленсбург-Мюрвик, макар че дипломата му не е с най-високите резултати (причина за което е наказание след нощен гуляй в града). Есента на 1937 г. е заета от бордово обучение на разрушителя Макс Шулц, където на 1 януари 1938 г. достига до чин оберфенрих цур зее. Малко по-късно през април вече като лейтенант е привлечен в изграждащото се U - Boot - Waffe . Едва ли към този момент някой предполага, че нескопосано изглеждащият младеж само след няколко години ще се превърне в един от най-известните германски подводничари и една от емблемите на „Команда 35”.

До 11 юни Зурен посещава торпедната школа в Мюрвик, след което е зачислен към флотилията „Ведиген” и става Втори вахтен офицер на U -29, участваща в учения в Атлантика. Съдбоносна за по-сетнешния боен път на аса обаче е U -48, на чийто борд през април 1939 г. той изпълнява длъжността на ПВО (Първи вахтен офицер). Командир на тази подводница от серия VIIB е Херберт Шулце – подоводничар, изразяващ по изключителен начин духа на „сивите вълци”. Първо сред членовете на екипажа си, след това сред приятелите си и накрая в целия подводен флот започва да бъде наричан Vati Schultze (татко Шулце), което само по себе си говори много. Знанията, които придобива Зурен през следващите пет месеца заедно с таланта му при стрелбата с бордовото оръдие (демонстрирано още докато той е фенрих), отнасящ се и до точността при торпедните атаки, го правят многообещаващ млад офицер. През първия месец на войната U -48 се включва особено успешно в действията против английските морски комуникации. На 1 октомври 1939 г. Теди, както вече го наричат всички около него, е произведен в чин оберлейтенант, след като участва в потопяването на френските търговски кораби Емил Миге и Лузиан и британските Херънспул, Снийтън и Клан Чисхолм с общ тонаж 37 000 т.

През следващата година U -48 се оказва най-успешната германска подводница. Под командването на капитан-лейтенант Шулце (до 20 май 1940), корветен капитан Рьозинг (до 3 септември с. г.) и капитан-лейтенант Блайхродт (до 16 декември с. г.) на дъното са изпратени близо 300 000 противникови т. Съществен принос за това имат Зурен и ВВО лейтенант Ото Итес. Още преди Нарвик Райнхард се прочува с „майсторския си изстрел” край Шетландските острови, когато с една „змиорка” успява да порази от 5 км. противников параход. Командирът и ВВО не вярват, че може да се стигне до успех от такава дистанция. Точно пет минути след пускането на торпедото мощната детонация ги накарва да изгледат втрещени уверения Зурен. Това е своеобразен подвиг, който бива запомнен в подводния флот.

След завръщането си от поредното бойно плаване на 3 ноември 1940 г. Райнхард Зурен е награден с Рицарския кръст, като в обосновката за това се споменава, че „е принесъл решително за потопяването на 200 000 т. вражи тонаж.” Няколко дни преди това брат му Герд става първият главен инженер, получил това отличие, заради изключителната си служба на борда на U -37 под командването на капитан-лейтенант Виктор Орн. Пред дребния на ръст Теди се откриват великолепни перспективи. Първоначално е пратен като преподавател в торпедната школа в Мемел, тъй като е под 25 години, а според постановленията на Дьониц това е минималната възраст, при навършването на която един млад офицер може да стане командир. Вторият адмирал на подводния флот и пряко отговарящ по въпросите на човешкия ресурс Ханс-Георг фон Фридебург обаче го уверява, че през следващата година това ще стане. Наистина на 1 март 1941 г. Зурен е назначен за командир на току що появилата се от корабостроителницата Blohm & Voss в Хамбург U -564 ( VIIC ). През април, докато подготвя подводницата и екипажа й за първо плаване, новият командир e представен на борда на Тирпиц на Адолф Хитлер, който не без малка ирония във флота е наричан и „ Gr o faz ” – der gr o ste Feldherr aller Zeiten (най-великият пълководец на всички времена).

Подводницата е причислена към 1-ва флотилия на подводния флот в Брест. Оттук Зурен се отправя шест пъти с екипажа си към атлантическите простори. В края на май на U -564 e наредено да патрулира край югоизточния бряг на Гренландия и да праща на щаба данни за времето. След три седмици е получена заповед да приеме курс към Гибралтар. Там заедно с Адалберт Шнее ( U -201), Валтер Кел ( U -204) и Ханс Хайдтман ( U -559) Райнхард Зурен сформира глутница, която атакува от перископна дълбочина конвой от средна големина. Една от жертвите на Теди е танкер, чийто дим не му позволява да продължи да вижда ясно корабите, плаващи в редици, отделени една от друга на 400 м. Принуден да се потопи на 50 м. командирът съумява да се измъкне от охраняващите конвоя кораби. Следващият по-голям успех е унищожаването на британската корвета Циния през август с. г.

След като на 31 януари 1941 г. Теди получава Дъбовите листа към Рицарския кръст, още на първия ден от новата 1942 г. е произведен в капитан-лейтенант. През следващите месеци оперативната му зона се измества към американските брегове. След страхотния успех на операция „Paukenschlag” през февруари следва втората вълна германски подводници, към която се включва и U -564. Близо до нос Хатерас на 12 февруари нейните торпеда поразяват канадския танкер Виктолайт (11 500 т.), а няколко дни по-късно на изстрелялия вече всичките си „змиорки” Зурен се удава да разстреля с бордовото оръдие от не повече от 500 метра британския шестхилядник Опелия. При следващото си плаване в рамките на две седмици германският подводничар прекършва на т. нар. „магистрала на Флорида” още шест кораба с общ тонаж от 40 000 т. През лятото на 1942 г. подводницата на Зурен едва се измъква от едни от най-мощните съюзнически групи от разрушители. При последното шесто плаване U -564 действа в Карибите, където не са достигнати обаче същите успехи както през пролетта и началото на лятото. Американските танкери вече не са същата лесна плячка…

На 1 септември капитан-лейтенант Райнхард Зурен става третият носител на Мечовете към Рицарския кръст в редиците на U - Boot - Waffe . Малко по-късно Теди ги получава лично от фюрера. На същия 1 септември 1942 г. достига до звание корветен капитан. Подобно на случаите на други талантливи командири, Дьониц решава да го изтегли от фронта след 278 дни служба на U -564. Раздялата на асът с екипажа е болезнена, тъй като по думите му вече се чувствал едно цяло с тях. С времето Зурен се превръща в експерт в битките срещу конвои и в измъкването от почти безнадеждни ситуации. На няколко пъти U -564 е принудена да се потопи под 150 м. при продължителни атаки на разрушители с подводни бомби в Средния и Северния Атлантик. Дясна ръка на германския ас, както и при много други командири, е главният му инженер Габлер. Хладнокръвието на Райнхард Зурен, при все че е нещо разбиращо се от само себе си, изненадва мнозина, запознати с извънредно веселия му характер. Командващият U -564 потапя 18 кораба с общ тонаж 125 000 т. (според някои източници 97 000) и по този показател не се вмества сред първите 20 подводни аса на Третия райх. По известността си и по симпатии, които изпитват към него екипажа и обкръжението му, Зурен обаче може да се мери и с най-великите.

Интересна особеност у 26-годишният подводничар е неговото недобро отношение към националсоциализма, което засвидетелства ясно, връщайки се от петия си поход. Почти достигнал до базата в Брест Зурен се провиква, дали националсоциалистите са още на власт и на шега заплашва, че ако това е така, ще остави моторите на заден ход. Това „произшествие” идва да покаже, че в подводния флот и в Kriegsmarine въобще политическият светоглед не се е намирал под същия контрол, както в другите части на Вермахта. Разбира се, от този конкретен случай не могат да се вадят генерални заключения за възгледите на командирите. Велики асове като Йоахим Шепке и Волфганг Лют са изцяло предани на идеите на националсоциализма. От своя страна като човек, чиято кауза е единствено победата на Германия, Райнхард Теди Зурен се отнася негативно към властващата идеология само частично. Това явно е добре разбирано от началниците му и не му създава врагове сред водещите фигури на Третия райх. През лятото на 1944 г. той и Ерих Топ дори се озовават временно в компанията на Мартин Борман в Оберзалцберг.

През зимата на 1942/1943 г. на корветен-капитан Райнхард Зурен е поверено обучението на бъдещи офицери на подводния флот в Готенхафен. През март 1943 г. е назначен за шеф на щаба на 27-а учебна флотилия, базирана в същия град. Въпреки, че е изключително млад за задачите, които са му възложени, асът се справя толкова добре с тях, че в края на пролетта на 1944 г. още преди да навърши 28 години, вече като фрегатен-капитан става F . d . U (Fuhre r der U - Boote ) Norwegen . Под негово командване са поставени акциите в Северно море и борбата срещу арктическите конвои чрез 11-а флотилия в Берген, 13-а в Тронтхейм и 14-а в Нарвик. Междувременно положението е станало отчайващо. Срещу съюзниците се изпращат все по-млади командири, които нямат достатъчно време да придобият опита на големите подводничари от първите години на войната. Загубите са жестоки и не подлежат на възстановяване. Все пак Зурен се опитва да направи всичко, каквото е по силите му и не пада духом до самия край. Характерен е един случай от самия край на 1944 г., когато млад командир не успява да намери достатъчно сили в себе си, за да нападне сам част от противников конвой. След завръщането си Зурен го извиква на разговор на четири очи и съумява да му вдъхне такава борбеност, че две седмици по-късно същият 22-годишен командир изпраща на дъното три противникови кораба, което към момента е истински подвиг. На 17 февруари 1945 г. по германското радио е пуснато следното съобщение на Вермахта:

„От дни нашите подводници преследват споменатия от съобщението от 11 февруари силно защитен конвой по маршрута към Мурманск. След като самолетите торпедоносци по-рано потопиха 4 търговски кораба и 5 разрушителя, на подводниците под командването на фрегатен-капитан Райнхард Зурен се удаде да унищожат 7 товарни кораба с общо тонаж от 47 500 т. и 2 разрушителя, както и да торпилират още 2 парахода с тонаж 14 000 т. и 1 ескортиращ кораб толкова тежко, че те няма да могат да достигнат местопредназначението си. Така чрез общата операция на Kriegsmarine и Luftwaffe противниковият конвой загуби със сигурност 11 кораба с общ тонаж 71 500 т. и 7 разрушителя…” След края на войната Райнхард Зурен се намира в английски плен до април 1946 г. Започва да се занимава успешно с предприемачество в бранша на минералните масла. През май 1953 г. е сред основателите на германския Marinebund . Почива на 25 август 1984 г. в Халстенбек до Хамбург. Прахът му по негово желание е разпръснат над океана северозападно от нос Ортегал (Испания), където на 14 юни 1943 г. потъва U -564 с по-голямата част от екипажа.

25 септември 1935 Seekadett
1 юли 1936 Fähnrich zur See
1 януари 1938 Oberfähnrich zur See
1 април 1938 Leutnant zur See
1 октомври 1939 Oberleutnant zur See
1 януари 1942 Kapitänleutnant
1 септември 1942 Korvettenkapitän
1 юни 1944 Fregattenkapitän