Ерих Топ е роден на 2 юли 1914 г. в Хановер. Син е на инженер Йоханес Топ. До осмата си годишнина живее в Целе. Член е на Музиканстката гилдия там.

Започва военноморската си кариера след завършване на гимназия и половингодишна служба за организация “Тодт” в Кил на 8 април 1934 г. Познания за пехотинец получава в Денхолм, а образование по мореплаване на кораба Горх Фок. Служи шест месеца на лекия крайцер ”Karlsruhe”. След това получава офицерско образование във Фленсбург-Мюрвик. Именно на “ Karlsruhe” се запознава с Карл Дьониц. На 1 юни 1938 г. завършва курсовете за подводничар в Нойщат, Холщайн.

За Топ войната започва на 26 септември 1938 г. като офицер на U-46 под командването на Херберт Золер. С тази подводница Топ участва в операция “Везерюбунг” (1940). След 4 плавания с нея Топ поема командването на U-57 тип IIc (5 юни 1940 г.) и потопява шест кораба с общ тонаж 36,862 т. по транспортните комуникации в Атлантика. На 3 септември 1940 г. подводницата потъва след инцидентен сблъсък с норвежкия кораб “Rona”. По-голямата част от екипажа успява да се измъкне невредима. Загиват само 6 души. Така и не става ясно дали става въпрос за инцидент или сблъсъкът е умишлен. За кратко време Топ командва U-562, a на 4 декември 1940 г. става командир на VIIC U-552, спечелила си прозвището „Червения дявол”. Именно с нея на 18 октомври 1941 г. атакува конвой НХ-156. В хода й Топ потопява ескадрения миноносец на ВМФ на САЩ “Ройбен Джеймс” (първият американски боен кораб потопен в Битката за Атлантика), на който загиват около 150 души. Топ постига повечето си успехи в Северния Атлантик срещу конвои и край самите северноамерикански брегове. По време на осмото си плаване през март-април 1942 г. потопява осем кораба с общ тонаж 45,731 т. През 1941-1942 г. на подводницата му служи Албрехт Бранди. На 20 юни 1941 г. Топ е награден с Рицарски кръст, на 11 април 1942 г. получава Дъбовите листа, а след 4 месеца – 17 август 1942 г. към тях са добавени и Мечовете. Най-тежкото му плаване е в края на 1941 г. в района на Азорските острови. На 8 септември 1942 г. сдава подводницата си и служи като инструктор, без да участва в бойни действия

От септември 1942 г. командва 27-ма подводна флотилия, където бъдещите екипажи получават тактическото си обучение. Топ изпробва и написва бойните инструкции на новите електро-подводници XXI през 1944 г. Назначен е за командир на една от тях ( U-3010) на 23 март 1945 г., но тя не предприема бойни походи. От 27 април 1945 г. командва подводница от същата серия U-2513. С нея излиза на последно бойно патрулиране на 1 май 1945 г. На 7 май получава заповед да не потопява и да не поврежда подводницата. На 8 май сваля военния флаг, а на следващия ден унищожава торпедата, докоментите и най-новата апаратура. Предава се при Хортен, Норвегия през май 1945 г. Изпратен е в лагер за военнопленници в Крагер. Освободен е на 26 август 1945 г. За Топ войната приключва в чин капитан на фрегата.

След войната работи в риболовния флот. Започва обучение по архитектура и в тази област работи до март 1958 г., когато е взет на служба във ВМС на ФРГ. Прекарва 4 години във Вашингтон САЩ, където е член на Военния комитет на НАТО. Пенсионира се като контраадмирал през декември 1969 г. През 1970-1984 г. работи като консултант на германските корабостроителници. Живее в Ремаген и е жив и до днес. Като технически съветник участва в реализирането на симулацията за подводници за PC “ Silent Hunter II”.

През 1993 г. претърпява тежка автомобилна катастрофа и получава сериозни наранявания, но след две операции е напълно възстановен. Тренира духа си, учейки наизуст стихотворения.

1 юли 1935 - младши офицер
1 април 1937 - лейтенант
1 април 1939 - старши лейтенант
1 септември 1941 - капитан
17 август 1942 - капитан-лейтенант
1 декември 1944 - капитан втори ранг

Почетна подводничарска военна значка - 7 ноември 1939
Железен кръст ІІ степен - януари 1940
Железен кръст І степен - септември 1940
Рицарски кръст - 20 юни 1941 като Oberleutnant zur See и Kommandant U-552
Рицарски кръст с Дъбови листа (87 носител) - 11 април 1942 като Kapitänleutnant и Kommandant U-552
Рицарски кръст с Дъбови листа и Мечове (17 носител) - 17 август 1942 като Kapitänleutnant и Kommandant U-552
Почетна подводничарска военна значка с диаманти
Kriegsverdienstkreuz II степен - 30 януари 1944
Kriegsverdienstkreuz I степен с Мечове - 1944
Велик федерален кръст за заслуги - 19 септември 1969