Ханс-Йоахим Марсей носи много прозвища: "Звездата на Африка", "Младият орел", "Жълтата 14-ка", "Орелът от Африка" или "Пустинната звезда". Само за една година той се превръща в най-способния изтребител с най-големи успехи срещу RAF. Покрива името си със слава и почести в небето на Североафриканската пустиня. 18-годишен Марсей постъпва на служба в Луфтвафе, а четири години по-късно среща гибелта.

Марсей е роден на 13 декември 1919 г. в Берлин-Шарлотенбург. Неговият баща, Зигфрид Марсей, участвува като летец по време на Първата световна война, става генерал-майор от Луфтвафе и през 1943 г. заминава на Източния фронт.

Йохен, както го наричат приятелите му, се въодушевява от авиацията от най-ранна възраст. Веднага след завършване на училище, той постъпва в Луфтвафе. Летателната си подготовка започва на 7 ноември 1938 г. Въпреки показания отличен успех в летателното обучение, той не може да привикне към военната дисциплина. Отнася се с пренебрежение към формалната служба, но държи много на индивидуалните качества. Нерядко е наказван за непозволен бръснещ полет или фигурен пилотаж.

През август 1940 г. той е назначен в 4./JG 52 под командуването на щафелкапитан Йоханес Щайнхоф, чиято ескадрила вече участва във въздушната битка за Англия. При третия си боен полет, Йохен сваля един "Спитфайър" - първата му победа. По време на службата си в JG 52 Марсей сваля 7 "Спитфайъра", но и сам е свалян 4 пъти! И всеки път успява да приземи машината си върху плажа на френския бряг при Гриз-Нец. С чин оберфенрих Марсей лети по това време като воден.

В началото на 1941 г. Ханс-Йоахим Марсей пристига в Дьобериц в I / JG 27, която на 22 април е прехвърлена в Северна Африка за да подкрепи сражаващата се там срещу Британските сили Реджия Аеронаутика /итал. ВВС/. Марсей постъпва в 3./JG 27, в която цари сурова дисциплина, наложена от оберлейтенант Герхард Хомут. Още на следващия ден след пристигането си в Африка З-та ескадрила прави три бойни изпитания в пустинята. При първия полет, сваляйки един "Хърикейн", Марсей постига първата си победа за ескадрилата, но сам е улучен тежко от французина лейтенант Жаме Денис и е принуден да кацне по корем. Въпреки че наземният персонал преброява повече от 30 пробойни в неговия Ме 109, от главата му не е паднал и косъм.

Пет дни по-късно, летейки с ескадрилата си в небето над Тобрук, забелязва няколко нископилотиращи Бристол "Бленхайм"'. Преди някой от неговите другари да успее да забележи врага, той вече пикира, стреляйки по моторите на противника. Естествено, самоволникът е наказан след това, че не е докладвал за противника и е изоставил ескадрилния строй без позволение.

Проблемите на Марсей се дължат на неговия отявлен индивидуализъм, който затруднява съгласуваните действия на ескадрилата. Той си остава необуздан и се хвърля сляпо срещу неприятеля, затова неговия Ме 109 често се завръща от полети надупчен от вражески куршуми. Командирът на Марсей е достатъчно опитен обаче, за да забележи дарованието му на изтребител. Едуард Нойман се заема да възпита "младия лъв"', без обаче да го обезсърчава. Той залага на неговата схватливост и в същото време добре знае, че Марсей трудно ще свикне с понятието "взаимодействие в боя".

През май 1941 г. Марсей е произведен в чин лейтенант. По това време има вече 13 въздушни победи. Като офицер вече му се полага чирак от местното население. Нарича се Матиас и е негър от Трансваал. Те се разбират много добре, отношенията им са по-скоро приятелски, отколкото служебни.

Първият бой, в който Марсей постига няколко победи, се състои на 22 ноември 1941 г., когато 3-та ескадрила се среща с 16 Хаукер "Хърикейн"'. Въпреки че англичаните имат количествено превъзходство, те летят ниско и изчакват Ме 109 първи да атакуват. За по-сигурно Хърикейните образуват отбранителен кръг, така че да си осигурят взаимна огнева защита. Но сметките им не се оправдават. Немците не нападат, а продължават пътя си покрай "игралното колело". Изведнаж от тяхната група светкавично се отделя Марсей, толкова бързо, че воденият му не успява да го последва! С издърпан до край лост към себе си и присвити очи той се устремява право към слънцето.След това бързо обръща машината си така, че слънчевият диск остава зад гърба му и се хвърля върху английския отбранителен кръг. От далечна дистанция разстрелва най-близкия "Хърикейн", който се сгромолясва горящ в пустинята. После настъпва педалите на крачното кормило и в дълбок вираж стреля и обръща в пламъци втори "Хърикейн". Последва ново изкачване към слънцето.

Противниковото колело продължава да се държи неразкъсано, а 3-та ескадрила все още се бави с атаката си, когато Марсел за втори път се спуска откъм слънцето. Неприятелският кръг се разтваря и 14-те "Хърикейна" въоръжени с по 8 картечници се устремяват срещо безумно смелия нападател. Постигайки трети успех, Марсей подтиква най-сетне своята ескадрила, коята се хвърля в атака. В последвалия безпорядъчен въздушен бой, той сваля още два английски изтребителя. Другарите му свалят други три машини без да понесат загуби.

Към 2 декември "Йохен" Марсей има вече 33 победи, за което получава лично от генерал-фелдмаршал Алберт Кеселринг Златния германски кръст.

След като Марсей намира своя боен стил, окуражен от това, започва бързо да увеличава бойната си сметка. Две седмици по-късно той вече има 48 победи. После се разболява от треска, която го държи извън бойните действия 4 седмици. След оздравяването си Марсей започва да лети по 5 до 6 пъти дневно. От сутрин до вечер се намира в небето. Но след полетите умората се отразява. Във въздуха Марсей действа като човек-компютър: отлично зрение, пространствена ориентировка и точно око. Всичко това го прави изключително опасен противник. Изразходваните от него муниции винаги са нищожни. Средно за една свалена неприятелска машина се нуждае от 15 изстрела. Има случай, при който изразходва за свалянето на 6 "Хърикейна" 10 снаряда и 180 куршума от картечниците. Нерядко Марсей постига втората си победа преди първата машина да се е разбила в земята. Доста тежко е било положението на неговия воден Райнерт Рьотген при следването му, защото Марсей буквално скача от жертва на жертва. И понеже Рьотген трябва да описва и брои победите на водещия си, в ескадрилата го наричат "сметачната машина".

По повод на 50-тата си победа на 22 февруари 1942 г. Марсей получава Рицарския кръст, а през април е повишен в чин оберлейтенант. "Еду" Нойман приема командуването на JG 27, Хомут става командир на I Gruppe, а Марсей - на З-та ескадрила /щафелкапитан/.

По това време загива сестрата на Марсей - Инге. Това трагично събитие потриса пилота. Той се затваря в себе си, става зъл и мрачен. Живее само с полетите и сраженията. Явно обичта му към нея е била твърде голяма и в скръбта си, извън полетите, загубва интерес към всичко.

На 3 юни в продължение на 11 минути сваля 6 Къртис "Китихаук" от 5-та южноафриканска изтребителна ескадрила. Три дена по-късно Марсей получава Дъбовите листа към Рицарския кръст за 75-ата си въздушна победа. На 17 юни постига 100-та си въздушна победа, като сваля 10 противникови самолета, 6 от които в продължение на седем минути! За това е произведен в чин капитан и отличен с Мечовете към Рицарския кръст. Междувременно Ханс-Йоахим Марсей става национален герой в Германия, благодарение на подвизите си във въздуха, като се прочува особено сред дамските кръгове.

По време на отпуската си в Германия през лятото на 1942 г. Марсей се запознава с Ханелизе Бахар, обиква я и се сгодява с нея. Сватбата е насрочена за Коледните празници. В Рим Марсей е отличен с италианския Златен Медал за храброст. По време на Втората световна война това високо отличие получават само още двама души: Йоахим Мюнхеберг и херцогът на Аоста. Дори Ервин Ромел получава само сребърната степен на това отличие.

При завръщането на Марсей в Северна Африка Луфтвафе вече са превъзхождани от противника шест пъти. При все това още в първия си боен полет героят успява да постигне 10 победи. Това става на 31 август 1942 г. На следващия ден предиобед 3-та ескадрила излита за съпровождане на група Щуки южно от Имаид. От височина 3000 м ги атакуват 10 "Китихаука"' точно в момента, когато Щуките се готвят за пикиране. Без да губи време Марсей контраатакува. В 08.28 часа сваля първия самолет, улучен от 30 метра дистанция с къс ред от картечниците. Две минути след тава го последва втори, избухнал още във въздуха. Тогава шест английски изтребителя се нахвърлят върху "жълтата 14-ка", опитвайки се да се разправят с кошмарния си противник. Марсей ги оставя да се приближат и приема боя. След серия неотразими атаки, в 08.39 часа разстрелва последната машина от атакувалата го група. След по-малко от два часа, в 10.20 часа, Марсей повежда звено в прикритие на Щуки, летящи към Алам ел Халфа. Отдалеч забелязва бомбардировъчна група на съюзниците, ескортирана от "Китихауки". Три от тях го нападат и всичките са свалени в скоротечен бой до 10.55 часа! В 11.02 часа заедно със звеното си влиза във въздушен бой и сваля още два самолета. След това се насочва към друга вражеска група и сваля още две машини! Към 17.00 часа 3-та ескадрила отново е вдигната във въздуха за съпровождане на Ю-87 от LG 1. Групата e прехваната от 15 "Китихаук". Между 17.47 часа и 17.53 часа Марсей сваля 5 "Китихаук", с което постига за този единствен ден, 1 септември 1942 г., 17 победи. На следващия ден му връчват Брилянтите към Рицарския кръст.

Една от най-тежките му победи става и негова последна. На 28 септември 1942 г. високо над пустинята Марсей среща 5 "Спитфайъра". Той сваля два от тях, но други два го атакуват от голяма височина с пикиране. Тъй като няма достатъчно гориво, Марсей се опитва да ги примами над своя територия. Само единия от англичаните го последва и открива огън по Ме 109. Марсей опитва всички трикове за да се откъсне, но противника му го следва неотлъчно. С опасно намалелия остатък гориво и с притворени очи летецът се устремява към слънцето. За да го следва в новия му курс, пилотът на "Спитфайъра" трябва да държи очите си отворени. Марсей завърта самолета си и пикирайки отвесно с едновременен завой се отзовава зад противника си. Къс добре прицелен ред слага края на английския нападател. С последни капки гориво и с големи усилия Йохен успява да се приземи на своето летище.

Но започват да се проявяват последиците от преумората и продължителното претоварване в боевете.

На 30 септември 1942 г. Ханс-Йоахим Марсей се качва в своя Ме 109 (нов G-2, с които току-що е превъоръжена ескадрилата) и излита с ескадрилата си към Кайро на прехват на британска авиогрупа. След като не открива противник Марсей повежда ескадрилата си обратно. Над Ел Аламейн, около 11.20 часа другарите му забелязват, че от двигателя на неговия Ме 109 излиза гъст синьочерен дим. По радиото той съобщава, че има пушек в кабината, липсва му въздух и не може да вижда, тъй като и вентилацията не помага. Райнер Рьотген, неговия воден, го направлява по радиото. Над немските линии Марсей решава да напусне машината си. Съгласно предписаната методика обръща самолета по гръб и се оставя да изпадне от седалката. Неуправляваната машина обаче рязко загубва височина, преди Марсей да избегне опашния стабилизатор. Той се удря в него и е отхвърлен настрани, а парашута му не се отваря. Марсей загива на няколко километра южно от Сиди ел Аман на 30 септември 1942 г. в 11.26 часа.

Победителят на 158 противника е погребан във военното гробище край Дерна. Германци и италианци не се разколебават от дългия път, за да му отдадат последна почит. Матиас поставя върху ковчега на приятеля си, като последно сбогом, една огърлица от 158 раковини. Италианците издигат край гроба метална пирамида, върху която на бронзова плоча е гравирано: "Тук почива непобеденият капитан Марсей".

За малко повече от 1 година Марсей извършва 388 бойни полета. Генерал Адолф Галанд го нарича "Недостижимия виртуоз на изтребителите".