Валтер Даре е роден на 14.7.1895 г. в Белграно, близо до Буенос-Айрес, Аржентина. Син е на търговец и шеф на търговска къща Hardt & Co. Рихард Оскар Даре и жена му Емилия Берта Елеоноре (моминско име Лагерген). До 1914 г. семейството се мести често заради работата на бащата. Валтер получава образование в немското училище в Белграно. Освен това учи в Хайделберг (висше реално училище), Годесберг (евангелистко учлище) и в Кингс Колидж (на обменни начала) в Уимбълдън. През 1914 г. посещава и немското колониално училище във Вицхаузен, за да получи образование за презокеански фермер.

Участва като доброволец в Първата световна война. Воюва на Западния фронт и достига чин лейтенант от артилерията. Награден е с Железен кръст II степен. След края на войната продължава образованието си във Вицхаузен и е член на Доброволческия корпус. Дипломира се през 1920 г.

През 1920-1925 г. следва селско стопанство с акцент върху животновъдството и въпросите на генетиката в Гисен и Хале. Интересите му се концентрират най-вече върху проблемите на генетиката, които по-късно обуславят расистката му изследователска дейност върху хората. През 1922 г. се оженва за Албертине Щаад. През 1925 г. вече е дипломиран агроном. След неуспешен опит да заработи в селскостопански университет от 1925 г. се занимава с обработването на държавни поръчки в областта на селектирането на различни култури. През 1927 г. е на пътуване с научна цел из Финландия. През 1928/29 г. е вещо лице по селскостопанските въпроси към немското дипломатическо представителство в Рига. През 1929 г. в труда си "Селячеството като източник на живот за северната раса" Даре концентрира изследванията си върху древногерманската раса, виждайки произхода на германското население в номадски бойци и селяни. Според него в бъдещия национален порядък на селяните трябва отново да бъде отредено водещо място. 1930 г. Даре създава и програмния труд "Нови благородници от кръв и земя". За него причините за икономическия упадък на модерното индустриално и масово общество във връзка със световната икономическа криза лежат в предполагаеми еврейско-капиталистически и еврейско-болшевистки машинации на Ваймарската република. От народническа (völkisch) гледна точка той развива идеята за духовно и расово възстановяване чрез обръщане към селското стопанство и отказ от индустриалната продукция. Схващанията му съвпадат с расовата идеология на Х. Химлер, с който се познават от времето, когато заедно са членували в Лига Артаман, и А. Хитлер. На 6 март същата година с посредничеството на архитекта Паул Шулце-Наумбург Хитлер натоварва Даре с изработването на аграрна програма за NSDAP. Даре става и съветник за NSDAP по всички селскостопански въпроси. На 1 юни 1930 г. става ръководител на аграрполитическия апарат на райхсуправлението на NSDAP. През юли официално встъпва в нацистката партия (билет № 248 256), а през същата година и в SS (билет № 6882). С влиянието си върху различните селски обединения Даре е една от ключовите фигури за набирането на гласове за NSDAP в последвалите избори. Аграрполитическият апарат под неговото ръководство по време на изборната борба управлява нацистката пропаганда, насочена към немското село.

През 1931 г. Даре поема новосъздадената Главна служба по расата и заселването (RuSHA) към SS и се оженва за Шарлоте фон Фитингхоф. 1932 г. създава месечното списание "Немска аграрна политика" (от 1939 г. "Odal"), където пропагандира вижданията си за новото "селско благородническо съсловие". Става депутат в Райхстага.

1933 г. след спечелването на властта от нацистите Даре е обявен за ръководител на Службата за аграрна политика на NSDAP. На 4 април той поема председателството на обединените селскостопански съюзи. На 29 май е обявен за Имперски ръководител на селяните. На 29 юни Даре след оставката на А. Хугенберг става министър на изхранването и селското стопанство. Три месеца по-късно е подготвен закона за наследяването, който регламентира предаването по наследство на поземлените имоти и забранява раздробяването им (всички земи до 125 хектара са обявени за наследствени, неотчуждаеми владения; след смъртта на собственика имота се предава на един от синовете му или родствениците му, който е длъжен да осигурява братята и сестрите си до достигане от тях на пълнолетие). Право на имот имат само германските граждани, доказали чистата си кръв до 1800-та година. Даре изгражда и Reichsnährstand (Продоволствено управление на райха) - организация, която като част от програмата на нацистите за осъществяване на пълен контрол над обществото, включва в себе си всички личности и обединения, свързани с производството на селскостопански продукти, обединява ги и ги ръководи. През октомври 1935 г. Даре активно участва в организирането на честването на Парзника на жътвата (обявен от нацистите за национален празник) в Бюкеберг близо до Хамелн. През 1936 г.в труда си "Кръв и земя, основна мисъл на националсоциализма" представя отново тезата си "Кръв и земя" (Blut und Boden) - лайтмотив за нацистката политика, пропагандирайки "сплотяването на расово определеното народно тяло с неговата земя". От 1936 г. нататък властта на Даре постепенно намалява за сметка на ръководеното от Х. Гьоринг Управление по изпълнението на Четиригодишния план. Заради въоръжаването икономиката на Германия се концентрира върху индустрията, а не както се е надявал Даре върху селското стопанство.

През септември 1938 г. политиката на Даре за насърчаване на селата в райха се конкурира с тази на Химлер за заселването на етнически германци земеделци на изток. Това е причината за отстраняването на Даре от поста ръководител на RuSHA. След избухването на Втората световна война заради цялостната преориентация на икономиката на страната Даре все повече минава на заден план.

Всички усилия на Даре са насочени към постига не стопанска независимост на Германия, но напълна самостоятелност не се достига - държавата обезпечава продоволствията си само до 83%. Въпреки заслугите си към партията Даре изпада в немилост. По всяка вероятност резултат от задкулисни машинации в NSDAP. На 23 май 1942 г. мястото му на министър е заето от Х. Баке. Последните години на войната Даре прекарва уединен в ловен дом в Шорфхайде.

След войната е изправен пред военния трибунал в Нюрнберг. На 14 април 1949 г. е осъден на пет години затвор. През 1950 г. е амнистиран. През 1952 г. работи като експерт по прилагането на изкуствени торове.

Умира на 5 септември 1953 г. в Мюнхен.