Съветското правителство изпитва чувство на неопределеност и неувереност, но то е още по-силно за германците. Хитлер е толкова напрегнат от факта, че всичко това се случва в последния момент преди атаката срещу Полша, че нарежда вечерта на 21 август да събудят Гьоринг и му отправя силни упреци за това, че го е посъветвал да се включи в тази игра с руснаците. С раздразнение Хитлер заявява, че ще бъде крайно неприятно, ако сега Сталин отхвърли предложението му! Фюрерът все още очаква отговора на телеграмата си.

В Бергхоф той е получен 22:30 часа същата вечер. Хитлер вече тържествува и отново буди Гьоринг, за да му съобщи, че е получил положителен отговор. Същия ден Хитлер и Рибентроп в присъствието на Фридрих Хаус обсъждат по-нататъшните действия. Всичко е обсъдено до най-малката подробност, но от разговора не е останал нито протокол, нито каквато и да била друга записка. За инструкциите, дадени на Рибентроп може да се съди в една или друга степен от показанията на Хаус и Рибентроп на Нюрнбергския процес. По съдържанието на самия пакт едва ли е имало какво да се добави към предложеното от съветска страна, но дълго се мисли за това как да изглежда протокола, който Хитлер нарича "допълнителен". Тази вечер в германо-съветското договаряне се въвежда и понятието "разграничение на сферата на интереси". То е предложено преди няколко седмици от английска страна в англо-германските преговори, а сега се подхваща от Хитлер и Рибентроп като скалпел за разчленяването на Източна Европа и Прибалтика.

Въз основа на това понятие Германия е длъжна да заяви (временна) политическа незаинтересованост в значителна част от областта на Иточна Европа и да се съгласи с преминаването на голяма част територии, загубени от Русия в Първата световна война, в сферата на интереси на СССР. Тези територии са източните райони на Полша чак до разположеното в центъра на страната Варшавско воеводство, независимите демократични държави Финландия и Естония, части от Латвия, източните части на Западна Двина, включително столицата Рига, и източните (бесарабски) провинции на Румъния. Вътре в Прибалтика разграничението трябва да стане по възможност по линията на Западна Двина. Така източната част на Прибалтика (Естония и разположената на изток от Западна Двина част на Латвия, т.е. историческата област Лифлaндия) трябва да премине към СССР, а западната част на Латвия, т.е. историческата област Курлaндия, и Литва - към Германия. Такова разграничение - както впоследствие потвърждава Рибентроп не съответства на строго исторически критерии, на основата на които държавите, оказали се победени в Първата световна война, ще си върнат загубените тогава територии: Руската империя владее тогава наред с Финландия и Бесарабия цяла Прибалтика, а също Полша чак до линията на Висла.

За да спечели Сталин освен, че му предлага вече изброените територии, Хитлер прави още един ход. Рибентроп получава пълномощия да отстъпи цяла "Юго-Източна Европа, а именно: при необходимост чак до Константинопол и Проливите". По такъв начин, в случай че Сталин не се поддаде на изкушението от първото предложение, последната и най-голяма примамка, с помощта на която Хитлер се надява да си спечели съгласието му, се явяват Балканите, Проливите и Константинопол, към които до Първата световна война са насочени експанзионистичните устреми на Руската импреия.

Втората инструкция, която получава Рибентроп е протоколът към пакта да е със секретен характер, защото разделянето на Полша на практика представлява създаването на съюз за война.

Третата инструкция е Рибентроп да използва такива изрази, че да се създаде впечатлението, че няма никакво "решение на фюрера тогава да нападне Полша" (според показанията на Рибентроп в Нюрнберг). В хода на преговорите в Москва немският външен министър се придържа към това указание, но и съзнателно по завоалиран път изразява истинските намерения на Германия.

В първата половина на следващия ден, 22 август, дава на Рибентроп "генерални пълномощия да води от името на Германския райх... преговори за пакт за ненападение, а също.. за всички свързани с това въпроси и да подпише както пакт за ненападение, така и други достигнати в хода на преговорите договорености - при необходимост с уговорката, че този договор и тези договорености встъпват в сила веднага след подписването им". След съвместното подписване на документите за пълномощията Рибентроп потегля за Москва.

В 12:00 часа в голямата зала на Бергхоф Хитлер изнася почти двучасова реч пред германските главнокомандващи. В словото си фюрерът подчертава, че създаването на Велика Германия "по военен план... е съмнително" и може да бъде достигнато единствено "благодарение блъфовете на политическото ръководство" - с тези думи той точно охарактеризира своя начин на действие в този момент. Хитлер унизаява противниците си, наричайки ги "дребни червии" и добавя: "Видях ги в Мюнхен".

Фюрерът признава, че винаги е бил убеденм, че "Сталин никога няма да приеме английските предложения". Пред военните си Хитлер говори така сякаш в джоба му вече е съгласието на руснаците за разгрома на Полша. Русия, подчератава той, "никога няма да бъде толкова безрасъдна, че да воюва на страната на Франция и Англия". Тя "не е заинтересована в съхранението на Полша и затова Сталин знае, че Полша със своя режим е обречена независимо от това, дали войниците й ще излязат от войната победители или победени. Решаващо бе отстраняването на Литвинов (министъра на външните работи на СССР преди Молотов). Аз проведох преориентацията в отношенията с Русия постепенно. Във връзка с подписаното търговско съглашение ние влязохме в политически диалог. Беше предложено да сключим пакт за ненападение. След това постъпи универсално предложение от Русия. Преди четири дни аз предприех необичаен ход, довел до това, че Русия вчера отговори, че е готова да сключи пакта. Установен е личен контакт със Сталин. Фон Рибентроп вдругиден ще подпише договора. Сега Полша се намира в положението, в което исках да я видя".

На обяда след тази реч обаче проличава, че военните не приемат нито политическата изолация на Полша, нито възможността за локализирането на война против нея като даденост. На хитлер се налага да води втора реч. На нея той казва най-жестоките думи от речите му преди войната: "Желязна решимост в нашите редове. Пред нищо да не отстъпваме. Всеки трябва да се придържа към възгледа, че ние от самото начало сме готови да се борим и против западните държави. Да се борим не на живот, а на смърт... Преодоляването на предишните времена по пътя на привикването с най-тежките изпитания... На преден план е унищожението на Полша. Цел - отстраняването на живата сила, а не достигането на определен предел... Ще осигуря пропагандистки повод за избухването на война, без значение в каква степен достоверен... Състраданието няма място в нашите сърца. Действайте безпощадно. 80 милиона души трябва да потърсят своето право... Правото принадлежи на по-силния. Пределна твърдост... Заповед за началото ще последва, вероятно в утрото на събота".

Преди да замине за Москва Рибентроп изпраща писмо-циркуляр до всички немски посланици (без този в Токио) с обяснение какво предстои да се случи. Министърът се среща и с италианския и японския представител в столицата на Райха. Японският посланик е силно изненадан от новината за предстоящата визита на Рибентроп в Москва. Райхсминистърът му обяснява, че Германия от дълго време предлага на Япония сключване на тристранен пакт, но тя бави отговора си, с което е наложила на Германия да търси други решение.

Рибентроп иска да впечатли в Москва с големия състав на делегацията си - 37 души (сред тях в качеството на "технически персонал" позират и гестаповци). Делегацията тръгва от Берлин към Кьонингсберг късно вечерта на 22 август с два самолета "Конкорд". Сунтринта на 23 август в 7:00 часа двата самолета излитат от Кьонингсберг, за да се приземят в столицата на СССР в 13:00 часа московско време.

В делегацията чувствата са смесени и липсва пълна увереност в крайния успех. Сам Рибентроп признава, че "никой от нас" не бе "достоверно информиран за Съветския съюз и ръководните му деятели".

Немският проект за пакта и вариантите за протокола са изготвени в Кьонингсберг. Секретният допълнителен протокол идва от немска страна.

Делегацията не е приета впечатляващо. Райхсминистърът е посрещнат от заместник наркома на външните работи Потемкин без представители на обществеността. В имперското министерство на външните работи е предадено, че Рибентроп е приет "в сдържана официална атмосфера".

На първата среща в Кремъл отиват Рибентроп, Шуленбург и преводач. Експертът по въпросите на международното право посланик Хаус е повикан за втората среща. Това може да ни подскаже, че Рибентроп в началото иска да получи представа за настроението на Съветското правителство и степента на готовността му за преговори, а на второ място специално да обсъди въпросите, свързани с допълнителния протокол, за да може после да свали всички карти и да не се натъкне на отказ. Преговорите се водят в рамките на две срещи, от които втората продължав до утрото на 24 август.