Телеграмата, която Хитлер изпраща на Сталин на 20 август 1939 г., се явява плод на трескавото желание да се използва последната възможност за постигане на изолация на Полша.

От министерството на външните работи в СССР се бавят умишлено в определянето на нова среща на Шуленбург с Молотов, за да може да се види дали няма да настъпи промяна във воденето на военните преговори с Англия и Франция, които са подновени на 21 август в 11:00 часа. Съветската страна се опитва да окаже влияние върху западните държави като в пресата ("Правда" и "Известия") се коментира сключването на търговско-кредитното съглашение между СССР и Германия от 19 август. Посочва се напрегнатата политическа обстановка, в която то е сключено, и се коментира, че то дори може да послужи за основа и на политическо преориентиране. На 20 август се проваля още един опит от френска страна Варшава да бъде убедена да даде съгласието си за преминаването на руски войски през територията на Полша. Полският маршал Ридз-Смигли коментира опасността от две страни за родината си така: "С германците рискуваме да загубим свободата си, с руснаците ще изгубим душите си.". Така преговорите на военните мисии в Москва са подновени в не твърде променена обстановка. На три пъти разискванията биват прекъсвани, за да се направят доклади за протичането на преговорите пред Сталин, който трябва да следи всичко отблизо и да реагира по адекватен начин в отношенията си с германците. Той иска до последно да се използва всяка възможност в преговорите със западните държави и да не се стига до прибързана преориентация по предложение на Германия. На военните преговори от 21 август се потвърждава това, което вероятно вече в детайли е известно на Съветското правителство - английската и френската военни мисии нямат готов отговор на "кардиналния въпрос" (такова е съветското определение на пунктовете, по които се очаква отговор), защото не са успели да убедят Полша да отстъпи. Двете западни държави се опитват до последно да задържат СССР на масата за преговори с надеждата, че накрая ще бъде постигнат някакъв компромис.

Аудиенция за Шуленбург е насрочена за 15:00 часа на 21 август. В уречения час Молотов приема посланика, а военните преговори вече са прекъснати за втори път в доста дълга пауза от 13:00 до 16:00 часа. Ворошилов вече е изразил желанието на съветската страна, в случай че Англия и Франция нямат положителен отговор на "кардналния въпрос", преговорите да бъдат прекъснати за неопределен срок, като причина за това е изтъкнато, че на част от руските военни представители се налага да отсъстват поради започването на есенни маневри.

Шуленбург предава на Молотов лист хартия, на който без всякакво заглавие е напечатан текстът на телеграмата от Хитлер до Сталин паралелно с руски превод. В началото Хитлер засяга подписването на търговското съглашение, недвусмислено го приветства "като първи ход по пътя на изменение на германо-съветските отношения".

Във втория абзац Хитлер признава: "Сключването на пакта за ненападение означава за мен укрепване на германската политика за дълъг срок. По този начин Германия се връща към политическата линия, която в течение на столетия е била полезна и за двете държави. Затова германското правителство в този случай е изпълнено с решимост да изведе всички заключения от такава коренна промяна".

В третия абзац Хитлер изразява съгласие със съветския проект за пакта за ненападение, но едновременно подчертава, че смята за "необходимо да се изяснят свързаните с него въпроси по най-бърз начин".

В четвъртия абзац фюрерът подчертава: "Допълнителен протокол, желан от правителството на СССР, по мое убеждение, може да бъде изяснен по същество в най-кратък срок, ако на отговорния държавен деятел на Германия бъде предоставена възможност да води преговори за това лично в Москва. Иначе германското правителство не може да си представи по какъв начин този допълнителен протокол би могъл да се изясни и състави в кратък срок". За пръв път в телеграмата се споменава за секретен протокол под названието "допълнителен протокол".

В петия абзац от посланието на Хитлер се подчертава, че напрежението между Германия и Полша е "станало нетърпимо" и че "полското поведение по отношение на великите държави е такова, че кризата може да избухне в най-скоро време. Германия, във всеки случай, е изпълнена с решимост отсега с всички средства да защити интересите си срещу тези претенции".

В шестия и последен абзац Хитлер изразява мнението, че "при наличието на намерения от двете държави да се встъпи в нови отношения една към друга се явява целесъобразно да не се губи време". Затова той "повторно" предлага на Сталин да приеме министъра му на външните работи "във вторник, 22 август, но не по-късно от сряда, 23 август. Министърът на външните работи има всеобхватни и неограничени пълномощия, за да състави и подпише както пакт за ненападение, така и протокол". Телеграмата завършва със заявление за това, че по-продължително присъствие на министъра на външните работи в Москва "от един или максимум два дни е невъзможно предвид международното положение". Следват думите: "Ще се радвам да получа от Вас скоро отговор. Адолф Хитлер".

След като прочита текста Молотов обещава да го предаде на Сталин и веднага, щом бъде взето някакво решение, да информира посланика. Срещата завършва с молбата на Шуленбург да получи отговор още този ден. Немският посланик напуска мястото на срещата в 15:30 часа. Молотов веднага се свързва със Сталин, за да му прочете текста. Пред лицето на безпрецедентната предупредителност, пронизваща това лично послание на главата на германската държава, Сталин решава да действа без бавене: той нарежда преговорите със западните държави да бъдет прекъснати за неопределен срок.

В 16:00 часа Ворошилов прочита позицията на съветската страна пред англо-френската мисия. По същото време Сталин вече формулира отговора си на телеграмата на Хитлер. Англичаните и французите след като изслушват съветската позиция искат кратко прекъсване. Точно тогава Сталин разпорежда да повикат отново немския посланик, за да му бъде връчен отговора. Шуленбург е извикан при народния комисар в 17:00 часа. Този път Молотов му връчва писмения отговор на Сталин.

В посланието си до "райхсканцлера на Германия господин А. Хитлер" Сталин се ограничава в кратки съобщения, от които е видно, че той осъзнава обстоятелствата, които обуславят този поврат в курса на Германия. Сталин лаконично благодари на райхсканцлера "за писмото", отбелязвайки, че той се надява, "че германо-съветското съглашение за ненападение ще създаде поврат към сериозно подобряване на политическите отношения между нашите страни". Той констатира, че народите на двете страни се нуждаят от "мирни отношения помежду си", и едновременно подчертава хипотетичния характер на това сближаване: "Съгласието на германското правителство за сключването на пакт за ненападение създава база за ликвидиране на политическото напрежение и установяване на мира и сътрудничеството между нашите страни". Отговора си завършва със съгласието на съветското правителство "за пристигането на г-н Рибентроп в Москва на 23 август".

Устно Молотов добавя пред Шуленбург желанието на съветското правителство да се даде гласност на такъв поврат в двустранните отношения. Съветската страна иска най-късно до утрото на 22 август да бъде публикувано кратко делово комюнике с намек за сключването на пакт за ненападение, а също и за предстоящото пристигане на райхсминистъра на външните работи в Москва. Молотов моли от германска страна да бъде даден отговор на молбата до полунощ.

Съгласие за това е постигнато. Публикуваното от немската преса се различава от това, което пише съветската. Първата не се опитва да обясни, защо се подписва пакта, а съобщава само голите факти, стараейки се да се създаде впечатление, че преговори са се водели дълго време и да предизвика ефект на шок.

Когато Молотов връчва на посланика отговора на Сталин, Ворошилов закрива преговорите. Не остава съмнение, че те са прекъснати по желание на съветската страна, но от Ворошилов не е изключена възможността преговорите да бъдат подновени, стига да се получи задоволителен отговор на "кардиналния въпрос" от страна на Англия и Франция. Следваща дата на военните преговори не е насрочена. За съветското правителство все пак остава още една възможност, в случай че преговорите с Рибентроп не дадат желан резултат.

След оповестяването на предстоящата визита на немския министър в Москва започват най-разгорещени коментари. От съветска страна се появяват изказвания, успокояващи англичани и французи, че подписването на пакт за ненападение с Германия не означава непременно отказ или невъзможност за постигане на съюз между СССР и двете западни страни. Освен това се изказва предположението, че пактът ще бъде така подписан, че при нападение на една от двете страни върху трета, той да губи сила. Съветски сътрудник в Берлин на срещата си с американския пълномощен представител от 22 август назовава следните причини за тръгването към сключване на пакт за ненападение с Германия: "Нежеланието на британските и френските военни власти да дадат пълна информация за своите армии; отказът от англо-френска страна в случай на война да гарантират нещо повече, а не само консултационна основа; британските отстъпки за японците в Далечния Изток и недоверието към политиката и начина на действие на сегашното британско правителство, по отношение на което има опасения, че е готово да се случи "втори Мюнхен" заради Полша". Съветският дипломат потвърждава, че съветското правителство няма намерения да изключва възможността от по-нататъшни англо-френско-съветски преговори, заявявайки, че "дори след сключването на пакта Русия в случай на явна агресия от германска страна против Полша може да се обедини [със западните държави] против Германия".