Развитието на He-162 Volksjäger започва от 1943 г. Това е време, когато Британските кралски военновъздушни сили и USAAF печелят контрола на небето над Германия. Немските икономически, индустриални и военни центрове биват бомбардирани почти ежедневно, а Луфтвафе предлага все по-малко ефективен отпор.

За всички е ясно, че Reichsluftministerium (RLM - въздушното министерство на Райха) вече не е в състояние да командва и контролира конструирането и доставянето на нови самолети за военните действия. Като резултат министърът на въоръжението Алберт Шпеер получава пълната власт да се разпорежда с военната промишленост. Шпеер прави множество радикални промени за германската икономика. Като част от тези промени в края на 1943 г. министърът въвежда "Jäger-програмата". Тя цели съсредоточаване на усилията за създаване на следващото поколение немски изтребители и бомбардировачи, включително и самолета "Volksjäger", направен от нестратегически материали.

Макар всеки следващ ден все повече да доближава Германия до пълното поражение, Хитлер все още таи надежда за успех - той вярва, че неговите козове са технически усъвършенстваните му "Wunderwaffen" (оръжия чудо). Именно за едно от тези оръжия чудо е смятан Heinkel He 162 "Volksjäger".

На 8 септември 1944 г. техническият отдел на RLM поръчва на немските авиодизайнерски бюра създаването на бърз реактивен изтребител. Компанията Arado Airplane отговаря с изтребителя Arado Ar E.580, Blohm und Voss представят разработките си за Blohm und Voss BV P.210, a компанията Junkers излага плановете си за Ju EF 123/124. Надпреварата печели Heinkel с He 162. От RLM полковник Кнемайер одобрява окончателно Heinkel на 29 септември 1944 г.

Интерсното е, че He 162 е базиран на разработките на по-стар Heinkel - P.1073. За да бъдат повишени мерките за секретност He 162 след октомври 1944 г. получава кодово название "Salamander" (дъждовник). Така самолетът получава и своя прякор.

Официално за Луфтвафе He 162 е "Народният изтребител" (Volksjäger), който, когато бъде завършен, ще се управлява от Hitlerjugend. Този самолет има уникална история в аналите на Втората световна война. От първоначалното му зараждане като идея до завършеното му разработване и конструирането му в множество скрити заводи, и до действителното му развръщане срещу RAF и USAAF има период по-кратък от 90 дни. Сериозно замесен в проекта е Алберт Шпеер, който всячески се мъчи да намери евтин начин за производство на изтребители. He 162 има още един рекорд на своята сметка - това е първият бърз изтребител в света с един реактивен двигател.

На 25 септември 1944 г. Адолф Хитлер изисква създаването на Volkssturm (народно опълчение). Райхсмаршал Херман Гьоринг, който отново иска да се изяви в положителна светлина, иска създаването на еквивалент на Volkssturm за водените от него Луфтвафе. Наскоро задействаната програма He 162 е отговорът за неговия проблем. Артур Аксман, лидерът на HJ, уверява Гьоринг, че има достатъчно момчета и момичета от HJ, които да бъдат обучени за пилоти, стига да има изтребители на разположение. Гьоринг от своя страна пък успокоява Аксман, че министърът Шпеер ще може да достави необходимите самолети, защото вече работи по такава програма. Фриц Заукел на свой ред гарантира пред Шпеер, че ще осигури нужната работна ръка за създаването на "Volksjäger". Това удовлетворява Гьоринг и проектът е стартиран. С пряка заповед на Артур Аксман целият набор от авиокандидати на HJ ускорява подготовката си, за да започне колкото може по-бързо тренировки с изтребителите. Гьоринг е на мнение, че вски, който има познания по безмоторно летене, лесно може да стане пилот на боен самолет - всеки член на HJ ще е в сестояние да се справи с тази задача. Тренировъчен център за бъдещите летци на "Volksjäger" е създаден в Требин. Там те се упражняват на безмоторен He 162 S модел.

Поради интензивните и тежки съюзнически бомбардировки Германия повече не е в състояние да използва скъпи метали и да развива високотехнологични машини за производството на He 162. Точно за това се взима решение He 162 да се прави от евтин материал (дърво). Основни производители за компонентите стават мебелните заводи около Щутгарт. Ползва се стандартният реактивен двигател BMW 003A. Въведена е само малка модификация в машината. Понеже BMW 003A е разработен за употреба от обикновените немски изтребители и бомбардировачи, скобите за монтирането му трябва да бъдат преместени от горната част на двигателя в долната , за да може да бъде ползван от He 162 (BMW 003E). Полуквалифицирани, неквалифицирани работници и военнопленници и хора, използвани за робски труд, извършват по-голямата част от изработването на He 162. По този начин Заукел удържа обещанието си да набави работна ръка.

Техническите чертежи са завършени на 29 октомври 1944 г. във Виена/Швехат. Първият тест на He 162, Werke Nr. 200001 (кодиран VI+IA) се състои на 6 декември. Моделът е конструиран в завода Heinkel до Виена/Швехат. Изминали са 69 дни откакто Heinkel спечелва надпреварата за проектите - несъмнено постижението е рекордно за каквито и да е стандарти.

Първите няколко He 162, пуснати от поточните линии, са въоръжени с 30 мм оръдие MK 108. Но след като съветската армия завладява останалата единствена немска фабрика, произвеждаща това оръдие, започва да се използва 20 милиметровото MG 151. Производството се извършва в заводите Heinkel (Рощок/Маринее, Берлин/Ораниенбург с части на Junkers Werke от Ашерслебен-Бернбург-Халберщат-Леополдсхал-Шьонебек) във фабрика близо до мина за сол във Залцбург/Егер и в подземния завод до Виена/Хинтербрул. Замислено е да се използват само двигателите BMW 003E, но недостигът им в този етап на войната кара дизайнерите да търсят други решения. Сигурно е, че поне един He 162 (М42) към края на месец март 1945 г. лети с двигатели Argus As 014, същите използвани за ракетите V-1.

Към края на януари 1945 г. Луфтвафе упълномощава наскоро създадения екип Erprobungskommando 162 да започне изпробването на He 162 в полет и бой. Fliegertechnische Schule 6 (школа за летци) в Нойенмаркт и Вайденберг (близо до Байройт) е натоварена със задачата за подготвянето на нужните наземни екипи и сервизен персонал. Със същото се занимава и Segelfliegerschule на HJ в Требин. Като резултат от тестовете са направени няколко подобрения и модификации по самолета.

Макар и веднага за бой да са пуснати 120 самолета от He 162, новите изтребители не са никак лесни за управляване. Дори опитните пилоти водят истинска борба с машината във въздуха. Понеже двигателят се намира отгоре, самолетът е предразположен към въртене по дължина. Резките движения не са за препоръчване, защото машината е много темпераментна и в известна степен неаеродинамична. Но все пак някои от пилотите на Луфтвафе смятат, че самолетът е с добри летателни характеристики.

Предвидено е пускането на много варианти на He 162, но само А-1 и А-2 са произведени в по-големи количества:

He 162 A-1 (с BMW 003E-1 реактивен двигател)
He 162 A-2 (като A-1, но с малки разлики)
He 162 B-1 (с два Argus As 014 двигателя)
He 162 B-2 (с един Argus As 044 двигател)
He 162 C (с един HeS 011 реактивен двигател, изтеглени напред криле и "V"-образна опашка)
He 162 D (с един HeS 011 реактивен двигател и "V"-образна опашка)
He 162 S (като версия A-1, без мотор; тренировъчен HJ планер)

През февруари 1945 г. първият ескадрон на Jagdgeschwader 1 (I. "Volkssturm"/JG 1) започва да лети с He 162. По-късно втори ескадрон на JG 1 (II/JG 1) също получава новия самолет. По това време II/JG е конфигуриран както следва:

Щаб (командващ Oberst (полковник) Херберт Илфелд)
I Gruppe (майор Вернер Зобер)
- 1. Staffel - Hauptmann (капитан) Хайнц Кюнеке
- 2. Staffel - Hauptmann (капитан) Волфганг Лудевиг
- 3. Stafflel - Oberleutnant (оберлейтенант) Емил Демут
II Gruppe (Hauptmann (капитан) Рае)
- 4. Staffel - Hauptmann (капитан) Фалович
- 5. Staffel - Hauptmann (капитан) Бергхолц
- 6. Stafflel - Oberleutnant (оберлейтенант) Зипрехт

Макар данните да не са 100% сигурни, се оказва, че трима от пилотите на Луфтвафе успяват да спечелят въздушни победи с He 162 А-1 срещу RAF и USAAF. Първата победа на I Gruppe/JG 1 е за Зил, подчинен на полковник Херберт Илфелд, близо до Кирхенхайм-Трек в началото на февруари 1945 г. На 21 април няколко He 162 от I Gruppe/JG 1 предприемат акция срещу наземни съюзнически сили в Северна Германия. По това време I Gruppe/JG 1 оперира от Лек, близо до германо-датската граница. На 26 април подофицер Рехенбах, също от I Gruppe/JG 1 е забелязан да сваля съюзнически самолет. На 4 май 1945 г. лейтенант Рудолф Шмит от I Gruppe/JG 1 сваля Тайфун на RAF близо до Рощок. Трябва да се отбележи, че официалните докумнти на RAF не отбелязват последния случай. Но докато пилотите на Луфтвафе летят на He 162 и дори удържат победи, нито един член на HJ не успява да пилотира Не 162 в битка.