Готлоб Бергер е роден на 16 юли 1896 г. в Герштетен, окръг Хайденхайм, Вюртемберг, в семейството на дърводелец и собственик на дъскорезница. От бащина страна произхожда от древен занаятчийски род, от майчина – от също толкова древен селски род. Посещавал е евангелистко училище в Нюртинген. През 1914 г. като доброволец постъпва в 127-и пехотен полк. На 6 ноември 1916 г. получава звание “лейтенант”. От 1917 г. до юни 1918 г. служи като адютант в 3-ти батальон на 476-ти пехотен полк. Бил е раняван четири пъти, двата пъти – тежко. Награден е с Железен кръст І и ІІ степен. На 13 юли 1919 г. е прехвърлен като оберлейтенант в 124-ти полк, в който се и уволнява. Взема участие в дейността на Доброволческите корпуси, от април 1921 г. служи в погранична охрана "Изток". След демобилизацията работи като учител по физкултура в народно училище (Лихтенщерн при Хайлборн, Герщетен и Ванкхайм при Тюбинген до 1933 г.). В свободното си време изучава военна тактика. През ноември 1922 г. встъпва в NSDAP, след "Бирения пуч" получава шестгодишна забрана за политическа дейност и напуска партията. За втори път става неин член на 1 януари 1931 г. (с номер 426 875). Тогава става член и на SA. През периода 1924-1929 г. е член на организацията на бившите фронтоваци. на 1 януари 1936 получава чин щурмфюрер от SA. През 1931 г. е командир на 125-ти SA-щандарт. На 15 октомври 1932 става оберфюрер. От ноември 1932 г. до 31 април 1933 г. възглавява унтергрупата на SA "Норд-Вюртемберг", но поради интригите на своите колеги е бил принуден да се откаже от този пост.

От 1 октомври 1935 г. работи в отдела по образованието на вюртембергското министерството на културата с граждански чин “старши правителствен съветник”. На 30 януари 1936 г. постъпва в SS с номер 275 991 и до 1 октомври 1937 г. завежда спортните въпроси при щаба на участък "Югозапад". От 1 юни 1938 е началник на управлението по окомплектоване към Главното управление на SS. По време на Судетската криза Бергер е SS-офицер за свръзка с доброволческите отряди на Конрад Хенлайн. На 26 септември 1939 г. Хайнрих Химлер му нарежда да сформира "самоотбрана" на окупираните полски територии от етнически немци. От 1 април 1940 г. до 8 май 1945 г. е ръководител на Главното управление на SS - водещ орган в управлението на SS (, фактически се явява един от главните ръководители на SS. Явява се един от главните идеолози на създаването на доброволческите подразделения в SS войските и като началник на Главното управление на SS активно се занимава с вербовка на чужденци за служба в редовете на SS, като не се спира дори пред привличането на престъпници (виж Оскар Дирлевангер; 36. Waffen Grenadier Division der SS "Dirlewanger"). Сред познатите си получава прозвището Швабския херцог (Schwabenherzog). През 1941 г. е назначен за офицер за свръзка на райхфюрера на SS с министъра на окупираните източни територии Алфред Розенберг. През 1941 г., занимавайки се с въпросите по окупацията в Имперското министерство на окупираните източни територии, способства излизането на бял свят на учебника "Получовек", където народите от СССР се охарактеризират като низши същества "в духовно отношения по-низки от животно". През 1942 г. става личен представител на Химлер в министерството на окупираните източни територии и ръководи паспортната служба в министерството на пощите, същевременно и началник на управлението по охрана на кореспонденцията в министерството на пощите. Големият му син - SS-Untersturmführer Волф Бергер командва взвод в 1-ва рота на "Лайбщандарт SS Адолф Хитлер" и загива в бой на 11 февруари 1943 г.

На 20 август 1943 г. е назначен за ръководител на Главен отдел I (политика) на министерството на окупираните източни територии. В това си качество се опитва да постигне даването на по-голяма самостоятелност за SS на Изток. От август 1943 г. е депутат в райхстага от Източен Дюселдорф. На 31 август 1944 г. е прехвърлен да потуши въстанието в Словакия. В Братислава Бергер заявява, че след всяко въстание трябва да се налага “гробищно спокойствие”. След три седмици е заменен от Херман Хьофле. На 31 октомври 1944 г. е назначен за командващ на войските в резерв и става ръководител на всички служби, занимаващи се с делата по военнопленниците в Германия. Едновременно с това на 25 септември 1944 г. е назначен за началник-щаб на немското народно опълчение (Фолксщурма). На 15 ноември е награден с Рицарски кръст с Мечове. На 20 януари 1945 г. по собствено желание напуска поста ръководител на Главен отдел I на министерството на окупираните източни територии и напълно се концентрира върху работата на Главното управление на SS. Той прави предложение за създаването на доброволчески трудови команди от американски и английски военнопленници.

На 8 май 1945 г. е арестуван от съюзниците. На 14 април 1949 военен трибунал в Нюрнберг го осъжда на 25 години затвор по обвинение в унищожаването на евреи. На 31 януари 1951 г. срокът е съкратен на 10 години. На 16 декември 1951 г. Бергер е освободен. Активно сътрудничи на неонацисткото списание "Nation Europa". До 1964 г. работи във фабрика за завеси във Вюртемберг

Умира на 5 януари 1975 г. в Щутгарт. Погребан е в Герштетен.