В тази работа смятам да разгледам един от символите, с който се свързва споменаването на понятието “националсоциализъм” , a именно свастиката (Das Hakenkreuz). Имайки предвид широката известност на този знак, както и статутът му днес, смятам за полезно да изложа накратко неговата история и смисъл a влаган през вековете. Още по-интересно е да се разбере неговото политическо значение и причината, поради която той става символ на едно движение, довело със своите действия до значителна промяна в историята на XX век. Изборът на свастиката е непосредствено обвързан с арийската идея, за което ще стане въпрос по-долу.

Свастиката е символ с хилядолетия по-стар от Адолф Хитлер и Третия райх. Той се е появил в зората на човешката цивилизация в Централна Азия и Северна Индия и е съпътствал навсякъде индо-европейските народи по пътя на тяхното преселение. Посредством будизма свастиката навлиза и в Китай и Япония. В Шумер също има изображения на този знак. Племето Навахо в Мексико и Маите в Южна Америка също го използват, при това със значенията характерни за Евразия.

Наименованието “свастика” идва от санскрит и означава благоденствие и късмет. В ранните арийски култове в Европа, запазили се до Християнизацията, това е символ на слънцето - слънчев знак. Почти всички европейски народи го използват - има го при древните елини като знак на Зевс (въпреки някои предположения, че той е зает по-късно, от малоазийските народи). Траките, римляните, германите (знак на слънцето и Вотан-Один), славяните също го използват (слънцето и четирите елемента, според някои тълкувания). Съществува и в българската традиция. При българите има три групи варианти - някои остатъци от траките, общославянски изображения и такива на българите, които графично и смислово се покриват с тези на скандинавците (не съм попадал на достатъчно убедително обяснение, за това просто го констатирам).

Има най-различни изображения на свастиката, но основната разлика е в посоката на въртене - по посока и обратно на посоката на часовниковата стрелка. В желанието си да придадат едва ли не някакъв сатанизъм на националсоциализма някои автори и вестникари дават точно обратно на истината тълкуване и данни за въртенето на свастиката. На санскрит има две думи - свастика и сувастика (съответно дясно и ляво въртене) - които показват смислите на този символ. Широко разпространеният вариант е този, носещ късмет и използван при слънчевите култове - дясно въртящият се. Във “Ведите” той е наречен “слънчев кръг” и представя космическата хармония, движение около един център и кръговратът на живота. Сувастиката в Индия е символ на богинята Кали и означава смърт, разруха, промяна на съществуващия ред. На плащеницата на погребания в църквата “Св.Четиридесет мъченици” във Велико Търново благороден българин (може би цар Калоян) има поставена именно сувастика.

След християнизацията на Европа свастиката като че ли е забравена или поне загубва своя езически смисъл и се използва заедно с християнския кръст. Тя обаче естествено не изчезва. В Западна Европа се среща в много църкви и катедрали както и в личните гербове на рицарите. Един по-късен пример е интересен. Във Финландия свастиката е официален държавен символ до 1994 г. Там тя фигурира в знамената на въоръжените сили. Причината обаче не е в отношенията между Германия и Финландия през Втората световна война или прекалени симпатии към нацизма от страна на фините. На един от първите самолети на образуваните през 1918г. финландски ВВС, подарен от шведския граф Ерик фон Розен, е бил поставен син пречупен кръст, личен знак за щастие на графа. Впоследствие той става боен знак на авиацията.

За да стане по-ясен изборът на свастиката от NSDAP, ще се спра накратко върху промените, които настъпват през вековете в разбирането за произхода на европейските народи. През средновековието генеалогията на европейците се извежда от втория син на Ной Яфет. Доколкото е имало някакви спорове, те са се развивали в рамките на библейските сведения и са били в две основни посоки. Това са въпросът за “наследството на евреите” - т.е. кой е избраният народ след разпъването на Божия син и този за първоначалния език, на който е говорил Адам. През късното средновековие в Западна Европа начин на легитимация на претенциите е извеждането на родословието на управляващата династия от някой библейски или античен герой, както и притежаването на римското наследство. Пример за това могат да бъдат англичаните, които извеждат своята генеалогия от Сим т.е. новият избран народ и Троя.

В началото на XIXвек в историческата наука се открива нещо значимо - Индия. Този пробив се дължи на лингвистиката, която открива връзката между езика на ведите -санскрит, зендския език (от Зенд-Авеста) и европейските езици. Макар и бавно, все още борейки се с библейското мислене за сътворението на света, тази теория печели доста привърженици. Идеята за общия корен на европейците поражда и тази за неравенството на расите, разбирани в смисъл различен от библейския и този за делението на човечеството на три големи раси. През XIX век се заражда расизмът като наука. Не трябва обаче да се смята, че това е едно стройно учение. Под “расизъм” трябва да се разглежда приписването на духовни, нравствени и интелектуални качества на базата на расовия произход. Далеч не всички обаче определят германската (или тевтонската) раса като висша или най-ценна. Отношението към евреите далеч не е еднозначно – все пак трябва да се има предвид, че Библията тогава е била доста по-четена книга, отколкото днес. Мнозина са смятали евреите за по-особени семити и дори за отделна раса, която е загубила величието си. Като пример може да послужи французинът граф Гобино - един от първите расисти, занимаващ се с процентното съотношение на различната кръв у човека, като определяща нравствените му качества, и който заедно с Чембърлейн е сочен като един от основните вдъхновители на арийския расизъм, изповядван от националсоциализма. Последният например, изпитващ голяма любов към Германия и германците, чак до там, че се жени за дъщерята на Рихард Вагнер, посочва като арийски раси в Европа англосаксонците, тевтонците и славяните (що се отнася до славяните, националсоциалистите по никакъв начин не могат да ги приемат за равни на германците, най-малко поради вековните битки по цялата източна граница на Райха). Понятието ариец не е било използвано за първи път от германци, а от французи. Чак до началото на XX век господстващото в Германия понятие е индо-германи. Не може да бъде пренебрегнат и европоцентризмът, който владее голяма част от образованите хора тогава. Европа като културно-географско понятие е била толкова силна, че не е било лесно да се приеме, че нейните народи произхождат от Азия. Има още нещо съществено – разликата между лингвистика и антропология. Лингвистите не са приемали понятието “арийска кръв”. Пък е понятно също така, че съвременните индийци, като се изключи все още запазилата се тогава каста на брамините, не приличат никак на европейците.

Дори по времето на Третия райх не съществува държавна доктрина по отношение на произхода и историческото развитие на германската раса. Разбира се основни насоки съществуват, но ясно се различават повече и по-малко крайни възгледи. Хитлер например предпочита понятието арийци, като приема техния азиатски произход, и поставя в състава им широк кръг народи. Той дори понякога прави иронични забележки по отношение на Химлер, като твърди, че когато елините и римляните са имали цивилизация, древните германи все още са се замеряли с каменни брадви. Хайнрих Химлер е доста по-краен в разбиранията си. Той определя северното (нордическо) начало на германската нация и смятайки тази раса, зародила се около полуостров Ютланд (дн.Дания), за творческата сила на човечеството, се заема със задачата чрез SS да осигуривъзпроизводството и бъдещето й. Тава обаче не пречи в ордена на русо-сините да бъдат приемани германци от т.нар.фелийска (хунска) раса. Едно обаче е общо – противопоставянето на семитите и презрението към славяните.

В края на XIX – началото на XX век, в Австрия, във връзка с превръщането и в дуалистична монархия и получаването на все повече права от славянските народи, се формират групи, целящи запазването на немския характер на империята. Част от тях придобиват крайно националистически и расистки характер, като се противопоставят на евреите, определяйки ги за разложители на обществото, и на славяните, като заплашващи да обсебят държавата. Логично тяхната крайност, продиктувана от многонационалния характер на империята, се прехвърля в съседна Бавария, а оттам, в по-малка степен и в останалата част на Германия. Тези групи основно се занимават с издаване на литература и образуване на различни ордени (със сектантски характер), ратуващи за германско християнство и връщане към езическите култове. Те са от ограничен кръг хора, но в своите изследвания откриват свастиката и посредством печатните си издания върху древната германска история популяризират тези идеи и символи особено сред учащата се младеж.

Погромът след Първата световна война, обзелият страната хаос и множеството крайни комунистически групи, често водени от евреи (Карл Либкнехт и Роза Люксембург в Берлин, червената република в Бавария) извеждат на дневен ред расистките теории и идеята за борбата между арийците и евреите. В това размирно време свастиката ( Das Hakenkreuz ) става символ на Доброволческия корпус, който се състои от националистически настроени войници и младежи, борещи се за запазването на рухващия Райх, като защитават източните провинции от полските нахлувания и въвеждат ред в обзетите от марксистки метежи германски градове.

Това е времето, когато свастиката става масов символ и се противопоставя на червената звезда – символ на “юдео-болшевизма”, опитващ се да подчини Германия. Именно в този момент се появява и NSDAP , която издига това противопоставяне в свое знаме, и чиито цели са не възстановяване на старата империя, а създаването на държава, която ще предотврати допуснатите от кайзера грешки (според Хитлер поражението на Германия не е причина за нещастието, а следствие на меката политика на стария Райх спрямо евреите, болшевиките и дезертьорите - понятия, които общо взето се припокриват). Иначе в “Моята борба” Хитлер е крайно лаконичен - "В червеното виждаме социалната идея на движението, в бялото - националистическата идея, в свастиката съзираме мисията на борбата за победата на арийската раса и в същото време, победата на идеята за съзидателната работа, която като такава винаги е била и винаги ще бъде антисемитска".

Особеното въздействие на свастиката не се дължи на това, че всички германци са знаели нейната история и разпространението й в света. Но това не е и предназначението на политическия символ. Той не винаги се съобразява с всички значения и употреби. Неговата сила идва от смисъла, който вложи в него политическият водач или съответната политическа сила. В периода след Първата световна война свастиката е била на точното място в точния момент. Тя е съчетавала в себе си арийската идея, често покриваща се с идеята за германския народ и неговата борба за свобода срещу опитите на една идея, представлявана тогава до известна степен от един чужд етнос, от една чужда раса, да се наложи над него. И по посочените по-горе причини на германските расисти не е било трудно да впишат този сблъсък в своята идея за вечната борба между силите на съзиданието и силите на разрухата – борбата между ариеца и евреина. Свастиката изплува като един арийски символ от забравеното далечно минало и носи основната идея на националсоциализма – на класовата борба се противопоставя расовата като сблъсък, от който зависи човешкото развитие.

Слънчев кръг - символ на 5-та SS танкова дивизия "Викинг" -
тази форма на свастика е използвана
от древните българи (прабългарите)