В 3:00 сутринта на D-Day (6 юни 1944) SS-Brigadeführer Фриц Вит научава за дебаркирането на британските войски в устието на Oрн. Неговата дивизия е готова. Плановете са внимателно съставени и се очакват сражения близо до Кан. Въпреки това се появява голямо объркване в горните нива на командване, от което следват противоречиви нареждания, и принуждава дивизията да прекара целия ден в безполезно и уморително маршируване. 21-ва танкова дивизия от I-ви SS танков корпус се сражава северно от Кан през D-Day, а другата - 1-ва SS танкова дивизия "Leibstandarte Adolf Hitler" е още в Белгия, където се възстановява от кървавите битки на Изток. 12-та SS танкова дивизия може да влезе в действие чак на 7 юни. Само част от нейния 25-ти полк, командван от Курт Майер, достига района на Кан предишната нощ. Докато съюзническите бомбардировачи забавят марша на дивизията към Кан, разузнавателните групи на Mайер откриват около 1:00 сутринта на 7 юни, че селата на север и северозапад от Кан и летището при Карпике са все още незавзети от врага. Той бързо основава щаб в абатството, което се намира на северозапад от Кан и организира пристигащите батальони. 3-та британска дивизия междувременно се придвижва към Кан, но е задържана от 21-ва танкова дивизия на осем километра североизточно от града. SS-Brigadeführer Фриц Вит нарежда на Курт Майер да се подготви за координирана атака в синхрон с 21-ва танкова дивизия в 12:00 ч. на обяд за да "изхвърли врага обратно в морето."

В 3:00 сутринта Майер започва да позиционира батальоните си на пет мили на север и северозапад от Кан и така до утрото на 7 юни, когато 25-ти полк получава драматичното си бойно кръщение.

Двете кули на Арденското абатство, заобиколени от големи овощни градини и високи стени, предоставят изгоден изглед на цялата крайбрежна област. Артилерийският командир Карл Бартлинг използва едната кула като наблюдателен пост, а Майер другата за да проучи предвиденото поле за битка. Докато картечари и зенитната артилерия стрелят по бомбардировачите, цялата област е подложена на адски морски бомбардировки от пристанището, наблюдавано от Майер.

Цялата крайбрежна област е развълнувана като кошер. Британските танкови части се организират западно от Дувр, докато Mайер и войниците му чакат разтревожено пристигането на своите танкове. Най-накрая, в 10:00 ч., е докладвано за група от петдесет танка Panzer ІV. Останалата част е все още на пътя и й е заповядано да не се мести докато е под прикритието на тъмнината, която ги пази от въздушни нападения и морски обстрел. Това, което последва е типично за агресивния вид война, воден от Waffen-SS и типът дисциплина, който всява страх от SS у съюзническите войници. Курт Майер ясно си спомня момента:

“Сега пък какво бе това? Правилно ли виждам? Вражески танк си пробиваше път през овощната градина на Контест! Сега спря. Командирът вдигна люка на купола и започна да проучва околността. Да не би приятелчето да е ослепяло? Не забелязва ли, че стои само на 200 метра пред гренадирите от 2-ри батальон и че оръдията са насочени към него? Очевидно не. Той спокойно извади цигара. Моите войници не изстреляха нито снаряд. Батальонът спазваше пълна дисциплина.

Аха! Сега всичко ми стана ясно! Танкът се придвижи за да осигури десния фланг. От Бюрон вражеските танкове се движеха към Оти. Господи, каква възможност ни се предлагаше! Вражеските танкове караха точно срещу нашия 2-ри батальон! Неприятелските части откриваха своя незащитен фланг. Заповядах на всички батальони, артилерия и налични танкове: “Не стреляйте докато не ви дам нареждане!” Командирът на нашия танков полк седна в своята бронирана командна кола в градината на абатството. Телефонните линии бяха спуснати от наблюдателницата към неговия танк и по този начин движението на врага бе прехвърлено като информация към всеки танк. Една рота стоеше в района на абатството, а друга дебнеше в засада южно от Франквил. Колебливо, но непрекъснато танковете се придвиждваха към Оти. Те преминаваха през селото към Франквил.

Вражеският командир изглежда не виждаше нищо друго освен летището при Карпике - мястото бе право пред него. То вече бе в обсега на оръдията му. Но той не виждаше, че смъртта му се спотаява в засада. Веднага след като танкове му преминеха пътя Кан - Баю, те щяха да попаднат право на чакащата ги танкова рота от 2-ри батальон. Само броени метри разделяха железните чудовища.

Ние бяхме сило заинтригувани от развиващото се действие: Макс Вюнше, командир на танковия полк, препредаваше движението на неприятелските танкове тихо. Никой не смееше да говори високо.

Мислех за дивизионното нареждане за атака и за максимата на Хайнц Гудериан: "Удряйте силно, не се лигавете" и в тази ситуация трябваше да действам точно така - незабавно. 26-ти полк бе все още на изток от Орн и I-ви танков батальон от 12-ти танков полк бе на 30 километра източно от Oрн без гориво.

Горивото не можешe да бъде предоставено заради въздушнитe атаки. Тогава реших веднага, след като неприятелските танкове преминеха през Франквил, 11-ти батальон и танковата рота в засада трябва да нападнат. Когато батальонът достигнеше Оти, другите батальони също трябваше да нападат. Цел: крайбрежието!

Ужасното напрежение ни потискаше. Сега всичко каквото имаше да се случи щеше да се случи. Неприятелската част преминаваше през Франквил и щеше да пресече пътя. Аз дадох сигнал за атака на Вюнше и успях да чуя заповедта му: "Внимание, танкове! Напред!" Напрежението изведнъж изчезна. Изскочи светкавица и над Франквил се чу гръм. Първият неприятелски танк се обви в пушек и видях как мъжете изскачат от него. Другите танкове минаха встрани. Един Panzer IV изведнъж спря и над купола му се появиха пламъци. Канадската пехота се опитваше да достигне Оти и да изнесе битката по-далеч оттук, но без успех. Гренадирите от 2-ри батальон бяха окрилени от гордост. Те бяха решени да спрат танковете, които се стремяха да нахлуят в Оти. Гренадирите едва достигнаха Оти когато 1-ви и 2-ри батальони атакуваха. Врагът бе ударен дълбоко във фланг. Чрез агресивна атака Франквил и Оти бяха превзети. Сега трябваше да паднат Контест и Бюрон. Неприятелските сили изглеждаха напълно изненадани. Досега никоя страна не бе изстреляла нито един артилерийски снаряд.

Атаката бързо продължава напред. Пленниците се събират и се връщаха назад с вдигнати ръце. Изненадващата атака на 25-ти полк на Mайер напредва добре в следващите няколко часа и отблъсква предните части на 3-та канадска дивизия. Но тя не може да бъде поддържана. 21-ва танкова дивизия е задържана близо до Епрон. От лявата й страна I-ви батальон се придвижва към предградията на Камб, където е спрян от канадските танкове и тежък картечен огън. Силната артилерийска поддръжка и атаки на бомбардировачите и поддръжка от изтребители свършват останалото. Комуникациите са прекъснати. Няма достатъчно Panzer IV, които да спрат Шърманите. И трите батальона скоро са принудени да отстъпят. Предишната оценка на Mайер за канадците като "дребна риба" е в известна степен неточна, защото подценява ситуацията. От 1-ви батальон има 15 убити, 87 ранени и 10 изчезнали. Загубите на 2-ри батальон са дори още по-тежки като включват повечето ротни командири и дори самият главен командир. Танковият батальон губи 6 Panzer IV, но от 27-ми канадски танков полк са унищожени 28 Шърмана, а 9-та канадска бригада дава 245 жертви.

През нощта останалите единици от 12-та SS танкова дивизия пристигат и нейният 26-ти полк, воден от SS-Obersturmbannführer Вилхелм Монке, атакува през жп-линията Кан-Баю. Закъснялото пристигане на 26-ти полк е причината, поради която Mайер трябва да премине към отбрана, защото неговият ляв фланг е застрашен от 6-ти канадски бронетанков полк. Последният превзема Bretteville l`Orgueilleuse в ранните утринни часове на 8 юни и тръгва наляво по пътя Кан - Баю към летището на Карпике. Канадците имат възможността да превземат летището, но атаката на 26-ти полк ги отблъсва. В Пюто ен Бесан атаката на 26-ти полк довежда до обкръжаването и унищожаването на три роти от кралските стрелци от Уинипег и Canadian Scottish. Последвалата контраатака на канадците завършва с превземането на Пюто и тежки жертви от германска страна. В следобеда на 8 юни SS-Brigadeführer Вит заповядва на ротата, въоръжена с Пантери от 12-ти полк и разузнавателната рота от 25-ти полк да контраатакуват Bretteville l'Ogrueilleuse. Контраатаката е насрочена за нощта заради силната артилерия и въздушна подкрепа на съюзниците. Градът е превзет и полевият щаб на Regina riffles е обкръжен, въпреки че германците трябва да предадат Bretteville отново скоро след това с тежки загуби, понесени и от двете страни. Бойните линии започват да се очертават все по-ясно. Съюзниците не успяват да превземат Кан, но и германците не ги “изблъскват” в морето.

12-та SS Panzerdivision “HitlerJugend” се бие добре по време на своите първи два дни на фронта. Майер казва по-късно, че бойният дух на неговите гренадири го оставили безмълвен. "Ние, старите войници бяхме дълбоко повлияни от събитията през този ден, но не и младите гренадири. За тях кръщението на огъня бе точно това, което си бяха представяли. Но те знаеха, че трудните дни и седмици тепърва предстоят. Бойният им дух бе наистина удивителен." Млади SS командири изграждат близки връзки със своите войници, подсилени от практиката им да водят битките редом с обикновените войници вместо да командват действията далеч от него. Дори Mайер води атаката на Бретвил, возейки се във водещия танк (забележка: или мотоциклет както твърди Кийгън).

Относително патовото положение води до две важни съвещания на 9 юни. Главният командир на танковите войски на запад – генерал Гейр фон Швепенбург (антинацист до започването на войната), идва в щаба на Mайер в Арденското абатство. Той прекъсва ентусиазираният доклад на Mайер за положението и подчертава решаващата важност на непосредственото военно действие върху човешката маса чрез обявяване, че "войната може да бъде спечелена сега само чрез политически средства." Фон Швепенбург информира Курт Майер, че е планирана последна отчаяна, едва ли не, самоубийствена атака, която трябва да въвлече дивизията Panzer Lehr в удар към Баю, 21-ва танкова да се премести северно от Кан, а 12-та SS да премине пътя Кан-Баю. Междувременно съюзническите командири Бърнард Монтгомъри, Дъмпси и Омар Брадли се съвещават в пристанището на Бесан, където е решено да бъдат проведени съгласувани действия, които имат за цел превземането на Кан, като по този начин се прави отклонение от главната американска задача, която е превземането на Шербур. Никой план не успява веднага и това довежда до продължителни сражения, което значително намалява числеността на дивизията HitlerJugend, която е принудена да води кървави отбранителни битки, продължили цял месец.

На 11 юни битката отново се концентрира върху 26-ти полк на Монке, давайки му кратък момент на временна победа. 3-та канадска дивизия решава да изчисти долината Мю като се придвижи към по-високия терен на Haut du Basq, където е разположен щабът на SS-Standartenführer Вилхелм Mонке. 6-ти канадски бронетанков полк оглавява нападението, поддържано от пехотата на личните стрелци на кралицата. Те преминават покрай Нори ен Бесан под тежък обстрел и достигат откритите зърнени полета на север от Меснил. Водещите танкове достигат селото под тежък обстрел на картечници и минохвъргачки, когато изведнъж са нападнати от полка на Монке, батальон, командван от SS-Hauptsturmführer Ханс Скапини, идващ от Кристо в тяхно дясно и 1-ви батальон, командван от SS-Sturmbannführer Бернхард Краузе от St. Mauvieu в тяхно ляво. Канадците са принудени да отстъпят, оставяйки зад себе си 37 изгорени танка, 95 убити офицери и войници и голям брой ранени и изчезнали. 6-ти канадски полк дава една трета от всички свои жертви в европейската кампания точно в тази “среща” с HitlerJugend при Меснил. 26-ти полк изгубва 13 “Пантери” и дава по-малко жертви от канадците. Канадският пехотен полк de lа Chaudiere и танкове на форт Гери Хорс е изпратен да замести 6-ти брониран полк. Тази невлизала още в сражение част скоро изпитва яростта на HitlerJugend. Малко от патрулите към Ротс се завръщат. Гренадирите на HitlerJugend им "позволяват да се поразходят преди да ги унищожат". Вечерта на 11 юни високо ценената 46-та кралска морска команда щурмува Ротс. Местният историк на Lа Chaudiere, който посещава Ротс на следващия ден описва какво се е случило:

"Войниците и от двете страни се сражаваха като лъвове и много убити лежаха нахвърляни един върху друг. Ние претърсвахме всяка къща и двор за да избегнем засада. През последната нощ тук се бе водила свирепа битка. Командоси лежаха мъртви в редове до мъртви есесовци. Гранати бяха разпръснати навсякъде - по пътя и в преддверията на къщите. Ето тук виждаме как командос и SS войник, буквално са се вкопчили един на друг и така са застинали докато се бият с нечовешко настървение. Там пък един германски и канадски танк са се унищожили взаимно и още тлеят, а от една дупка в почернелия купол на единия танк е провесен овъгления труп на картечар. Ето тук виждаме група войници, които са се опитали да притичат към стена и да я използват за убежище, но са били разстреляни преди да успеят. След това близо до църквата, когато авангардът на Рота С и брен кариерите се обръщат, виждат трима германци. Само трима. Но един от тях мигновено извади пистолета си и застреля един от нашите мъже. Един картечар уби двама от тримата SS войници, но оцелелият избяга. Едва сега започнахме да разбираме с какви фанатици трябва да се борим."

Канадски сержант описва същото усещане на ужас и гняв:

“Бойният дух на войниците несъмнено бе много нисък. Самата битка бе толкова разярена и бясна и всеки човек знаеше, че 12-та SS танкова дивизия бе решила да ни унищожи до крак – нас и танковете ни. Всеки от нас обаче бе решен да им отмъсти.” Но всичко това имаше и обратна страна. В Mesnil Patry в края на битката 12-та SS отказа да стреля по канадски санитари, които събират своите ранени. Лейтенант от Вермахта от 21-ва танкова, който определено има причина да защитава SS, каза на един съюзнически историк на битката за Кан, че Hitlerjugend "се биха ожесточено за всеки метър: помощта между другарите бе толкова спонтанна и безкористна, че е неподходящо за сравнение или описание, и въпреки, че вие вече сте чул ужасяващи факти за тях, аз мога на базата на собствения си опит да говоря за най-хуманно поведение."

За следващите седмици относително спокойствие двете страни се изтощават с артилерийски дуели, морски бомбардировки и неспирни въздушни атаки. Записите на I/25 батальон посочват средна дневна загуба на един или двама убити и дузина ранени или изчезнали. От 23 юни бойната му сила спада на 539 войници и офицери от 700 на 1 юни. Откакто батальонът заема най-спокойната секция на фронта между 9 юни и 7 юли загубите на останалата част от дивизията съответно се увеличават. Повечето загинали са жертви на артилерийския обстрел както самият дивизионен командир. На 14 юни Фриц Вит загива заедно с много от хората си. Докато извършва наблюдения, артилерийски снаряд избухва в края на окопа. Само един човек от личния му състав успява да се вмъкне в бункера и да се спаси. Никой не е изненадан когато Курт Майер незабавон е назначен за наследник на поста на Вит. На 33 години, Майер е може би най-младият дивизионен командир във войната и ветеран във всяка кампания на LSSAH. Като командир от разузнавателния батальон на LSSAH той получава Рицарски кръст в Балканската офанзива като с типична за него смелост мята една след друга ръчни гранати за да окуражи войниците си да действат по-агресивно в разгара на битката. Той е естественият избор за дивизията “HitlerJugend”. Майер незабавно преорганизира командването, изтегля дивизията и отчаяно опитва да защити това, което не може да бъде удържано дълго. Дивизионната шабквартира е преместена по-близо до Версон, защото Mайер предпочита да бъде близо до войниците си и разгара на сраженията. До времето когато той поема командването й, дивизията вече е загубила опасно количество офицери и кандидат-офицери. Между жертвите са и повечето ротни и взводни командири. Батальоните се свиват до численост на две роти. Не пристигат подкрепления и никой не ги и очаква. “Унищожението на дивизията бе сигурно” – по думите на самия Майер. Тази оредяла дивизия съставена от юноши трябва да се сражава с три съюзнически дивизии и няколко танкови бригади.

На 25 юни британците започват сериозна офанзива срещу лявото крило на 12-та SS и срещу дясното крило на Panzer Lehr, с цел превземане на мостовете по реките Одон и Орн, което в крайна сметка довежда до започване на обкръжаването на Кан. За тази офанзива “Епсъм” Монгомъри използва 600 танка и 6 000 мъже. Panzer Lehr и 12-та SS се противопоставят заедно, но по това време те общо нямат повече от 250 танка и около 70 88мм оръдия. Те имат слаба въздушна подкрепа, беззащитни са срещу морската артилерия на три крайцера и един монитор. 12-та SS понася тежестта на атаката. Въпреки че тя има преимуществото на добре познатия терен, идеален за защита, численото превъзходство на съюзническите сили прави положението безнадеждно за Хитлеровата младеж. Но Хитлер, както и при Сталинград дава заповед: “Дръжте позициите си до последния патрон!” 49-та британска дивизия започва операцията призори с цел достигане на Rauray, Vendes и Juvigny. Тя среща неочаквано силна съпротива, специално при Фонтене льо Песнел. До края на деня те напредват с по-малко от миля. Секторът Фонтене е защитаван от ІІІ батальон/26 полк, командван от SS-Hauptsturmführer Ханс Скапини. Неговата 10-та рота е унищожена седмица по-рано. На 21 юни когато Майер посещава фронтовата линия, 15-та рота се бие без своя командир, излизайки без страх срещу смъртоносния огън, за да върне тялото му. Отслабеният II-ри батальон, командван от 27-годишният SS-Hauptsturmführer Герхард Бремер се сражава тежко на 25 юни без артилерийска и танкова подкрепа. С панцершрекове в ръка, гренадирите атакуват множеството настъпващи вражески машини. Майер не може да проумее откъде “тези хлапета черпят сила за да оцелеят под трясъка на стомана и унищожение". В ранната утрин на 26 юни 15-та шотландска дивизия тръгва от Bretteville l'Orgueilleuse, за да превземe мостовете на Oдон, отваряйки път за 11-та бронетанкова дивизия да премине през Орн и възвишенията южно от Кан. Дъжд и мъгла пречат на съюзническите въздушни части за първи път от D-day. Блатистият терен и яростното съпротивление забавят настъплението. Близкото, объркано и самоубийствено сражение се състои при la Gaule, St. Mauvieu, Cheux и le Haut du Basq. В тези села се навлиза само с близък, едва ли не бой с голи ръце: отнема много време да бъдат победени всички, които се бият докрай в разрушените сгради, селски дворове и градини. "Селата бяха сведени до касапница от дуелиращите се германски и съюзничечски артилерии, което спира настъплението на танковете."

При Cheux 46-та бригада (шотландци от Глазгоу губят дванадесет офицери и имат почти 200 жертви). В края на първия ден на "Епсъм" германците все още държат възвишението между Mue и Odon. Когато Майер вижда главните сили на атаката, той нарежда танковете на Макс Вюнше да удържат Rauray на всяка цена. Обратно в щабквартирата във Версон той разбира, че инженерният полк е надвит западно от St. Mauvieu, и че трите отслабени батальона от неговия 26-ти полк се бият, за да спрат огромният брой британски танкове. Той изтегля разузнавателната рота от 25-ти и ротата с дивизионния щаб, за да защитават Версон. Молбите до щаба на корпуса за подкрепления завършват само с командата да "държи линията до последния куршум" и обещание, че II-ри SS корпус пътува към фронта."Така – спомня си Майер - "ние нямахме избор, трябваше просто да продадем животите ни колкото може по-скъпо”.

Опитът на 12-ти инженерен батальон, командван SS-Hauptsturmführer Макс Мюлер, който е надвит през първия ден от атаката "Епсъм", е типичен за типът фаталистично отстъпление, показвано от Хитлеровата младеж. Анонимен хроникьор от батальона записва събитията от 26 юни в командния "бункер". От 2:45 сутринта има артилерийски обстрел с прекъсвания. Линиите за комуникация между ротите и към 26-ти полк са отрязани от 7:00 вечерта. Час по-късно щабът попада под тежък артилерийски огън и неприятелските картечници са чувани съвсем наблизо. Целият район е обвит в прах и тежка ниска мъгла, която пречи на наблюдението на неприятелските действия. В 9:00 британски танкове, бронирани машини и пехота обхождат щабквартирата. Тогава Мюлер заповядва на своя щаб да се разпръсне в окопите и наблюдателните постове и да открие огън по пехотата. Но британските танкове ги отблъсват към добре подсиления редут. Три пъти неприятелски танк стреля точно в бункера, убивайки двама мъже и ранявайки повечето от останалите. Вътре са хвърляни ръчни гранати, но нанасят малки поражения. "Беше чудо" - пише анонимният в дневника: "Ние седяхме там изнервени и очаквахте следващата атака. Напрежението ставаше по-голямо и по-голямо. Ранените хора пъшкаха. Можехме ясно да чуем командите и смхът на врага."

Неочаквано се чува шум при задния вход. "Нервите ни бяха опънати до краен предел. Пистолетите се насочиха бързо към входа, но мъжът, който си проправи път в бункера бе германски гренадир. Той докладва за два разрушени вражески танка, сграбчи останалите гранати и изчезна отново. Тогава Мюлер нареди незасегнатите да пазят входовете с ножове в ръка." Всеки противник, който би дръзнал да влезе ще бъде ликвидиран тихо. Ранените стават по-тихи, избягвайки всеки шум. Някои заспиват, другите пушат. След час самотният войн се връща и докладва, че бункерът е изцяло обграден от неприятелски танкове и пехота. Те могат да ги чуят как си говорят и играят с оръжията си когато британски камиони с муниции започват да се взривяват, което показва наличието на германска артилерия, и бойният им дух започва да се връща. Всичко върви добре до 11:00 вечерта, когато неочаквано се чуват гласове отвън и британски войник доближава входа. "Хей момчета" - извика той. Ранените се събудиха в паника. "Томи"-то стреля. След това разкъса покривалото на входа и хвърли ръчна граната. Когато тя избухна, той скочи в бункера. В ръката му проблясна нож. Командирът стреля - веднъж, два пъти - "Томи" падна. Английски глас поиска да се предадем. Хората се поколебаха, но Мюлер заповяда съпротива до последния човек. Едно момче не издържа и се предаде. С помощта на предалият се войник англичанинът още веднъж поиска да се предадем. Ръчни гранати полетяха в бункера. Англичанинът стреля с пистолет, ранявайки още мъже. Един гренадир му отвърна, англичанинът изпусна оръжието си и изчезна. Танк стреля още няколко пъти в бункера и след това всичко стана тихо отново. Германският пленник неочаквано се върна и поиска прошка.

Последваха часове на напрежение. Последната цигара бе изпушена, последната бутилка на "Зект" премина през всички ръце. Нямаше повече атаки. Всички безропотно чакахме да се срещнем лице в лице с последния миг на битката. Започна да вали и да притъмнява. Командирът продължи да ни окуражава. Часът на бягството бе определен за 12 : 00 полунощ. Всички бяха готови, нервни, но и решителни. В избраният момент командирът и деветимата останали от неговия батальон се промъкнаха навън в тъмнината."

С пистолет и компас в ръка Мюлер превежда хората си през британските позиции, за да намери германските линии на юг. Отново и отново те трябва да спират и наглеждат ранените си другари. В заслепяващия дъжд и мрака, случайно осветена от британски огньове, малката група ускорява крачка. За четирите часа те пропълзяват през опустошената околност. В живия плет чуват английски гласове. За момент поспират между две английски танкови позиции, покрити с отломки. Двадесет минути по-късно започват отново. Чуват се танкове наоколо - германски танкове, част от предмостието на германската конраатака, която достига покрайнините на Cheux същата нощ, преди да бъдат принудени да се оттеглят още веднъж.

През тази нощ, изпълнена със събития за Мюлер и момчетата му, британците се подготвят да продължат офанзивата. Но те срещат твърда съпротива в района на Haut du Basq, където обърканото сражение продължава цял ден. На източния път от Cheux към Odon напредването по мостовете е бързо. Мостът до Tourmanville е превзет напълно, отваряйки път на 11-та бронетанкова дивизия да премине и подсигури терена, приближавайки към хълм 112. 12-та SS, въпреки някои подкрепления, е принудена да се бие наслуки с несвързани действия, губеийки през това време много танкове и войници. 15-та шотландска се придвижва към Версон, където смята, че се намира главната квартира на 12-та SS. Майер води своята рота от дивизионна главна квартира, за да им се противопостави. Те се бият отчаяно при Муен, опитвайки се да спрат танковете с гранати и панцершрекове. Те нямат артилерийска подкрепа заради липсата на муниции. “За пръв път – признава Майер – Имах празно усещане в сърцето си и проклех годините на убийства. Това, което преживявах сега, не бе война, а чисто убийство. Познавах всяко едно от момчетата ми. Най-големото от тях бе на 18 години. Тези момчета не се бяха научили да живеят, но, Господи! – те знаеха как да умрат! Прегазващите вериги на танковете прекършваха младите им животи. Сълзи се търкулнаха по лицето ми – започнах да мразя войната.”

Моментът на съжаление и проява на емоционалност на Курт “Panzer” Mайер не трае дълго. Той мести главната си квартира в Кан на 28 юни. Неговата дивизия на практика е унищожена. Части от 1-ва SS Panzerdivision “Leibstandarte Adolf Hitler” най-накрая пристигат на фронта, но е твърде късно да спасят HitlerJugend. Майер изтегля дивизията си от битката и се подготвя за защита на Кан, още веднъж заемайки секторът северно и северозападно от разрушения град, където битката започва три седмици по-рано. Заслужената почивка не продължава дълго. На 29 юни II-ри SS Корпус нарежда на останките от танковите и разузнавателни батальони от 12-та SS да атакуват и превземат хълм 112, който британците са завзели предишния ден. Разораната земя на това плато е превзета от танковете на Макс Вюнше с цената на големи загуби. Германците мислят, че са спечелили победа, без да знаят, че британците се оттеглят временно, страхувайки се от сериозна германска контраатака. Хълм 112 става символ на ужасяваща загуба на човешки животи в безсмислена и безнадеждна отбрана. Хитлер повтаря грешката от Сталинград, заповядвайки Кан да бъде държан “до последния куршум!” Майер знае, че това означава унищожаването на дивизията, но заповедта на Хитлер не може да бъде престъпвана при никакви обстоятелства, дори Майер да е готов да го направи, а той не е. 26-ти полк е сведен до “малък батальон”, което не е необикновено, за която и да е дивизия след много дни на битка, но е фатално за “HitlerJugend”. Около 150/200 души от 1-ви батальон, командван от SS-Sturmbannführer Бернхард Краузе защитават летището в Карпике. Няколко оръдия 88mm. И друга артилерия още са годни за употреба, както и няколко окопани танка в източния край на летището. Дивизията като цяло има бойната сила на обикновена “бойна група” въпреки че OKW още я смята за пълнокръвна дивизия. Сталинград за HitlerJugend скоро ще достигне жестокия си финал.

Като подготвителна мярка към главното съюзническо нападение на Кан летището трябва да бъде превзето на 4 юли. След тежък обстрел от морска артилерия три пехотни батальона и танкове от 8-ма канадска бригада атакуват от базата им при Marcelet. Те навлизат в градчето Карпике в рамките на час, но две последователни нападения на сградите на летището са отбити с яростна съпротива. На 5 юли 1-ва SS Panzerdivision контра атакува по на юг, което принуждава канадците да отложат завземането на летището до 8 юли. Петдесет гренадири от 1-ви батальон на SS-Sturmbannführer Краузе задържат три канадски батальона в западния край на летището. Самият Майер е в командния бункер на Краузе по време на първата канадска атака. Той е учуден от решителният, методичен, почти инстинктивен начин, по който се сражават момчетата. В края на деня му остават 20 от тях. Всички офицери загиват, но летището остава в германски ръце за още четири дни.

На 8 юли британците започват фронтална атака на Кан. 25-ти полк от дивизията на Майер е добре окопан в мрежа от ровове за пративотанкови оръдия и трапове за оръжия. Защитен обрач, дълбок две или три мили, прави северните градчета истинско изпитание за танковете. Против тази силна отбранителна позиция, заета от единствен свръхуморен и изчерпан полк в центъра, части от Leibstandarte Adolf Hitler вляво, и 16-та наземна дивизия от ВВС (германска), вдясно, британците хвърлят три пехотни дивизии, поддържани от две бронирани бригади и много инженери и огнехвъргачки. Те са прикривани от морската артилерия на един линеен кораб, монитор и два крайцера. Около 450 бомбардировача удрят отбранителните позиции на предградията на Кан. Това нападение унищожава града като всъщност там има само шепа германци безопасно укрили се под земята. Масивният преграден артилерийски огън има за цел вдясно от германските линии, за да затруднява движението на подкрепленията, ако въобще има такива. Но това значи, че пехотата трябва да щурмува германските позиции, което води до многобройни яростни ръкопашни схватки на различни места.

Започвайки атаката в 4:20 3-та и 59-та британски дивизии напредват бързо първоначално, достигайки Heronville, Lebisey и околностите на la Bijude и Galmanche за час. Когато в 7:30 започва втората фаза на атаката, напредването спира. "В центъра, 12-та SS Panzer Division се бие твърдо, като нейни части удържат срещу 59-та в la Bijude и Galmanche. Подобни сражения започват и в Epron и St. Contest," където преди месец започват първите сражения между HJ и канадците. "Канадците" този път “са в Buron в 8:30, но 12-та SS Panzer Division е готова, без да е изгубила нито капка от решителността си "да се бие докрай". Атакуващите батальони от 3-та канадска дивизия губят 262 офицери и войници и бригадата от 50 танка е сведена до 1. Тежките сражения при Buron продължават до 2:30 следобед, когато канадците в крайна сметка започват да напредват към Authie и St. Louet. Атаката на Cussy и Арденското абатство започва в 18:30. Cussy е превзет след 2 часа тежка битка, но Арденското абатство, мястото на първоначалната щабквартира на Майер, от която той наблюдава, не е превзето до средващата сутрин. Причината за проточването на този щурм е контраатака, заповядана от Курт Майер.

Майер знае, че Кан не може да бъде удържан повече, защото ако това продължи, означава дивизията сама да закове последния пирон в ковчега си. 1-ви SS Корпус може да предостави като подкрепления само 50 танка. Ето как се повтаря моделът от Сталинград. 3-та британска дивизия атакува 16-та наземна дивизия от Луфтвафе и "изглежда я изтрива от картата" за кратко време, откривайки десния фланг. Майер изпраща танкове и ротата на дивизионния щаб да запълнят отвора. Това оставя към четири унищожени пехотни батальона и един изчерпан танков батальон, които трябва да се противопоставят на 3-та канадска и 59-та британска дивизии северно от Кан. През първият час от сражението I-ви батальон от 25-ти полк губи почти всички ротни командири. SS-Sturmbannführer Ханс Валдмюлер, вече командир на І-ви батальон, е "сърцето на съпротивата сред войниците си" - по думите на Майер. II-ри батальон губи всичките си ротни командири и цялата противотанкова артилерия и боеспособни танкове. Но най-тежката битка е в района на III-ти батальон, предишната част на Валдмюлер, сега сражаваща се за оцеляването си при Buron, Authie и Арденското абатство още веднъж. Абатството е превърнато в полева болница. Сериозни въздушни атаки правят невъзможно придвижването на ранените към тила. Пътищата са се превърнали в “шосета на смъртта и разрушението”. Генерал Хайнрих Ебербах – командир на 5-та танкова армия пренебрегва артилерийския “поздрав”, за да се консултира с Майер в бункера му. Той забелязва постиженията на 12-та SS, но може да предожи малко съдействие. Досега Майер има впечатлението, че генералът ще направи всичко, каквото може, за да предотврати по-нататъшните жертви в руините на Кан.

През следобеда Gruchy трябва да бъде предаден след кървава битка, за която разказва единственият оцелял - вестоносецът на 16та рота. Момчетата “умряха на позициите си.” Останки от III-ти батальон спират канадците пред Арденското абатство. За момента, във вечерните часове на 8 юли, Mайер вече не може да се сдържа. Той трябва да бъде в центъра на сражението и да вземе решение, пък дори да пренебрегне заповедта на Хитлер. Той отива до абатството, шофирайки и минавайки през артилерийски обстрел. Абатството е превърнато в касапница. Дворът е покрит с мъртви. В мазето раненият командир на 25-ти полк му описва безнадеждното положение. Решено е да започне ограничена контраатака с всички налични танкове и оръдия, което ще позволи евакуацията на ранените през нощта. Mайер решава да се изтегли зад Orne, но I-ви SS корпус отказва да бъде с него. Mайер е обзет от гняв, когато си помисля за смелите гренадири, които са се били ден и нощ четири седмици и сега всичко това се оказва е било напразно. Така той игнорира всички нареждания и най-накрая започва оттеглянето. Повечето от ранените са преместени към задната част, но IIІ-ти батальон е намален до 100 души и подофицери, докато участва в прикриването на евакуацията. В сутрешните часове на 9 юли дивизията се премества на юг от града. Нови главни квартири са установени при Carcelles като последните части напускат руините на Кан и го оставят в ръцете на канадци и британци.

От 7 юни до 9 юли дивизията “HitlerJugend” губи 4 000 убити и 8 000 ранени или изчезнали. Съюзнически офицер смята, че тя се е била с издръжливост и упоритост, каквито той не е виждал в цялата Европейска кампания. Няколко дни по-късно фелдмаршал Рундщедт, в разговор със Зеп Дитрих и Курт Майер, казва своето собствено виждане за дивизията HJ: "Вашите войници притежават духа на младите полкове на Langemarck, но са много по-добре обучени и преди всичко са водени от опитни офицери и подофицери. Ужасно жалко е, че толкова вярна младеж бе принесена в жертва на безнадеждна кауза”. Ервин Ромел прави подобна забележка малко преди смъртта си.

Но краят не се вижда скоро. Това, което следва е война на изтощение и изчерпване, постепенно унищожаващи оставащите елементи на дивизията. Нови щабове са установени при Potigny на север от Фалез. Полковите щабове са изтеглени, за да бъдат хвърлени нови резервни части срещу напредвашите противникови подразделения, докато останалите войски са организирани в две бойни групи. С около 50 оставащи танка последните играят значителна роля в сблъсквайки се с три отделни британски офанзиви между Кан и Фалез, отлаагйки превземането на Фалез за месец. Съгласувана контра-атака при Cinteaux, организирана от Курт Майер и изолирани отделни победи демонстрират, че HitlerJugend не е изгубила решителността за победа. Когато най-накрая на 16 август Фалез е превзет от канадците, останалите 60 души от Хитлеровата младеж държани в плен в руините на гимназията, са избити по ред, посочен от теглен жребий. Остават само двама - пратеници, които да да разпространят вестта.

Остатъкът от дивизията помага за клещите на чувала Фалез Argentan да бъдат отворени достатъчно дълго, за да позволят на две унищожени германски армии да се измъкнат. До 4 септември 1944 г. бойната сила на дивизията е увеличена от 200 на 600, които се измъкват от обкръжението, но твърдостта и ефективността й са вече унищожени. 80% от оригиналния боен състав е ликвидиран и подобни загуби понасят поддържащите я части. Дивизията губи 80% от танковете си, 70% от бронираните коли, 60% от артилерията си и 50 % от останалите машини.

Reichsjugendführung прави немощни опити да възобнови елитните си части. В някои области 15-годишни са включвани, за да подпомогнат гаснещите резерви. Аксман дори планира да създаде отделна организация на резервите с цел да помогне на дивизията, но в крайна сметка резултатите са почти никакви. Шокът от Кан е твърде голям. Дивизията е напълнена отново със състав от военновъздушните, сухопътните и военноморски части, а също и с възстановен от запаса ветерани, от военните болници. Някои нови HJ новобранци също са приети в редиците. Тази позакърпена дивизия е само някакво бледо подобие на първоначалната си елитна формация, която участва в Battle of Bulge, в Австрия и Унгария, но има малкo-значими победи.

На 5 май 1945, "Хлапашката дивизия" е изтеглена от безполезните, последни усилия да защитава Виена. SS-Brigadeführer Хуго Краас, последният командир на 12-та SS танкова дивизия, дава на хората си свободата да решат дали да следват естественият им инстинкт, за да избегнат пленяването от приближаващите руски войници, премествайки се на запад към американските линии. Три дни по-късно, близо до малкото градче Enns, 6 000 уморени и окаляни оцелели от едновремешната горда дивизия "HitlerJugend" опитват да пресекат моста през Дунав. Той е блокирано от други момчета от "HitlerJugend", работещи в противотанкови батальони, организирани от гаулайтер Балдур фон Ширах. Някой изкрещява: "Русници!" И паниката избухва като всички побягват към тясната дупка на моста. Камиони се блъскат в скупчената маса хора и убиват поне 15 души, разпръсквайки останалите от двете страни на реката. Един единствен руски танк приближава към моста. Лейтенант от Червената армия стои на купола, смеейки се на гледката от 6 000 души безумно катерещи се, за да избегнат единственото оръдие. Към края на деня верните останки от 455 мъже и един танк маршируват пред Хуго Краас за последен път. В последен символичен акт на арогантно незачитане, войниците на HJ - SS отказват да се подчинят на американското нареждане да обвият техните превозни средства в бели флагове и влизат в американски плен гордо с високо вдигната глава.