Операция "Меркурий" по суша, въздух и вода.

Гьоринг подтиква генерал-полковник Курт Щудент към осъществяването на операция "Меркурий" като PR акция за възобновяване на помръкналата слава на Luftwaffe, след неуспешната "Битка за Англия". IX-ти въздушен корпус започва сформирането и подготовката си в зимата на 1940 г., като се мисли преди всичко за щурмови действия срещу Британия или Малта. В планирането на действията, типично за германския начин на структуриране на задачи, залягат конкретни цели като фортовете на Дувър, Белфаст и летищата на Ла Валета и тренировките се провеждат в "условия близки до действителните" в десантния център в Браушвайг. Специално I-ви Flieger полк на 7-ма дивизия има вече боен опит, получен при успешно протеклите атаки при Швинемюнде, Хага, Тронхайм и Осло, канала Алберт и Коринт. Дивизията, единствената по рода си, има 14 400 души личен състав, разпределен в 3 парашутни и един преносим полк. Сред парашутистите са идеологически и спортно свръхподготвени отличници от лагерите на Хитлерюгенд, доброволци идеалисти от средите на аристокрацията и … целият олимпийски отбор по бокс на Германия. В корпуса е включена 5-та дивизия планински стрелци с численост малко над 12 000, част от която трябва да бъде пренесена по въздух, а друга да достигне острова по море. 600 транспортни тримотори Junkers 52 и осемдесет товарни глидера са предназначени за стоварването. Острието на атаката е 1-ви батальон на първи парашутно-щурмови полк, който трябва да се стовари в авангард с подкрепата на няколко леки танка от 5-та танкова дивизия край Малеме, източно от нос Спата, директно в района на най-важното летище на Крит. Бойната авиация за операцията е 280 тактически бомбардировача, 150 Щуки и 200 изтребители под командването на генерал Александър Льор.Планът за атаката залага на два фактора - решителност и масираност. За първите 4 часа от десанта трябва да бъдат окупирани 3 силно защитени летища от около 5 хиляди парашутисти, за следващите 24 часа на острова трябва да бъдат прехвърлени общо 22 000 души и оперативните цели да бъдат постигнати. В действителност тази "критична маса" както и поставените задачи са изпълнени и то само в един пункт едва на 120-тия час от операцията.

Маори в окопите:

Курт Щудент разчита, че дори войските на противника в районите на стоварванията, а това са Малеме, Ретимо и Хераклион, да са по-многобройни, качествата на неговите парашутисти и устремът на атаката, поддържана през цялото време от авиацията, ще натежат за няколко часа на везните на победата. Преценката му е действително точна. Само една редовна британска бригада е прехвърлена от Египет в Крит и има това, което германците наричат kampffähig - боен дух (боеспособна - бел. ред.). Оставените войски за отбрана на Крит, включително и двете бригади новозеландци и австралийската пехота, са бегълци от континентална Гърция. Два пъти носителят на Кръста Виктория Чарлз Уфам описва войските на Империята така: "Това беше типична "скалъпена" кампания. Имахме минохвъргачки без тепсии в основата, оръдия Викерс без триноги, картечници без боеприпаси. " Въздушната отбрана е още по-зле: 17 изтребителя Hurricane и десетина Gladiator. Гръцката армия има по няколко патрона на пушка. Командването е поверено на легендарният "Саламандър" - новозеландския генерал-майор Бърнард Фрейбърг. Британците обаче са предупредени от своето разузнаване за подготвяната атака, а благодарение на "Ултра"- разкодирането на германските шифровани заповеди, знаят и подробности от плана на врага.

Край Малеме са съсредоточени 21, 22 и 23 "маорски" новозеландски батальони с няколкото танка и три добре окопани батареи, насочени към пистата...

Sprung nach Kreta

(Скокът в Крит), който наистина се оказва скок в тъмното за германските парашутни войски.

Въздушно-десантните теории на Щудент не намират плодородна почва на критски терен и в среща с новозеландската упоритост.

Лейтенант В. Б. Томас от 23 -ти "маорски" е сред първите, които забелязват германците:

"Загледан в ранното, утринно, синьо, критско небе, над хълма покрит със зелени маслинови дръвчета, те изглеждаха като парад от кукли на конци, оцветени в червено, сиво, черно и жълто и отчаяно опитващи се да управляват своите бели парашути. В същия момент аз се опасявах, че тези смешно изглеждащи фигурки са най-ужасния ми кошмар, който ще повтори отново всичко, което преживяхме в Гърция."

Германските парашутисти скачат в групи по 12 с примитивни парашути, трудни за управление и с оръжия в отделни контейнери. Другарите им от глидерите, в групи по 15 с тежкото въоръжение пък се опитват да се приземят направо на пистата. Вятърът изиграва лоша шега на много от тях. Останалото е дело на новозеландците. Те обстрелват врага във въздуха. 16 караулни в центъра на Малеме застрелват в първия час 110 парашутисти. Загубите на първи полк в първите часове са смразяващи. Рота от 3-ти батальон губи от 126 души състав, 112 убити. От 600 бойци в батальона, 400 са мъртви до обед. Само 100 човека от I-ви преносим батальон остават на крака при десанта с планерите. II-ри батальон понася още по-тежки загуби. Единствено командира на IV-ти батальон капитан Валтер Герике (преживява и войната и командва парашутната западногерманска дивизия като генерал от НАТО) остава жив среден команден кадър, за да организира продължаването на щурма на земята. В село Модион гръцкото население със селскостопански сечива се включва в сражението. Германците не са с по-добро снаряжение. В ръцете им в повечето случаи са само десантни сгъваеми ножове и сапьорни лопатки. Първи парашутно-щурмови полк, смятан за елита на германската армия, за няколко часа сражение губи, само убити, 50 % от личния си състав, а не постига нищо!

Положението не е по-добро и в другите райони на десант. Единственият успех в този ден е постигнат край най-голямото пристанище на острова - Суда, където няколко глидера със стотина десантника превземат позициите на артилерията над града с изненада, избивайки 180-те британци персонал. Тук обаче загива командира на дивизията, Сушман, при катастрофа с глидер. Градът е овладян от командирът на III преносим батальон, по-късно историк на тази кампания, аристократ, интелектуалец (професор по икономика) и стихиен антинацист, барон фон дер Хайдте.

Първият ден от първата парашутна операция в историята не завършва утешително за командващия Щудент, който все още не е напуснал апартамента си в хотел Великобритания в Атина. Хиляди негови войници лежат мъртви сред хълмовете и маслиновите гори на Крит. Картата, в която той се взира час по час не вещае нищо утешително. А най-големите загуби са точно в района на основната атака. И тук, както толкова пъти в световната история на войните и битките, едно неконвенцинално решение спечелва сражението.

Отличните резултати от отбраната на новозеландците карат командирът им в района на Малеме подполковник Андрюс да задържи хората си на позиция и да не контраатакува и довърши омаломощения си враг. И ако Андрюс взима лошо решение поради добри причини, Щудент обратното взима абсолютно правилно и успешно решение поради невероятно непрофесионален подход. Правило, догма, закон отпреди Клаузевиц е, че неуспешна атака не се поддържа с резерви. Германският парашутен теоритик решава обаче да не променя плана и да хвърли последните си козове, планинските стрелци в окото на бурята, летището на Малеме. Призори около 50 транспортни самолета, под съсредоточения огън на маорите, стоварват 2 батальона от 100-тния планиско-стрелкови полк на пистата. Въпреки ужасяващите загуби на хора и машини, егерите, които както и парашутистите, гледат на себе си като на елит, консолидират германските позиции край летището и създават безопасен периметър около него. Фрейбърг заповядва контраатака на следващия ден, но вече е късно. Следват тридневни сражения около селото Галата, на три пъти превземано от германците. Същевременно техният брой е увеличен до необходимото за общо настъпление. На 26 май Фрейбърг е принуден да поиска от командващия британските сили в Близкия Изток генерал Уейвил разрешение за евакуация. До 1 юни 18 хил. британски и съюзнически военнослужещи са транспортирани от Крит до Египет и Кипър под непрестанните удари на германската авиация.

Имаше ли смисъл:

В деня 20 май, когато следобед става ясно в германските щабове какви са последствията от яростната им атака срещу Крит, фюрерът държи по-телефона една от първите си, но типични по-късно за него истерични речи на свой генерал, в случая на Щудент: "Крит доказва, че дните на парашутистите свършиха. Парашутното оръжие зависи от изненадата. Сега нея вече я няма!"

И наистина германските парашутисти са ранни предтечи на британските и американските десантници от заключителния етап от войната. По-късно съюзниците имат успех при парашутни десанти и в Сицилия, и в Нормандия, почти винаги заради изненадата, и винаги като пазят своите парашутисти от пряка атака над силно охранявани обекти. Въздушно-десантните операции се провеждат при това в тясно взаимодействие и сътрудничество с морски и сухопътни действия. И чак когато тази успешна тактика е заменена с щурм на вражески мостове, в стил "Крит", както е при Арнем, отново неуспеха спохожда парашутистите. Като цяло страшната 7-ма въздушна дивизия е можела със специалната си подготовка и екипировка да бъде много по-успешна в широките простори на Близкия Изток и Арабия. Тя е можела да донесе на Германия победи в Сирия, Месопотамия и дори Персия. Вместо това тя е хвърлена в безмилостен щурм срещу Крит, факт който я елиминира като боеспособно съединение. Последвалите германски парашутни дивизии, въпреки гръмките си названия и успехи, са само бледо копие на тази свръх елитна част. Чърчил споделя в мемоарите си, че се боял, че Гьоринг разполага с 5 или 6 подобни дивизии. За радост на британците 7-ма въздушна е била единствената. Иначе историята днес би била по-различна. Но това е пък безразлично за хилядите смели парашутисти, загинали, разбира се, със слава, но без всякаква необходимост в една от най-кървавите и най-"футуристични", бих добавил, военни акции през изминалия век.