Фридрих Аугуст Фрайхер фон дер Хайдте е роден на 30 март 1907 г. в Мюнхен.

През април 1925 г. постъпва като кадет първо в 19-ти пехотен, а после в 18-ти кавалерийски полк.

През 1927 г. постъпва като студент по право в университета в Инсбрук, а после по външни отношения в Берлин. През 1934 г. е обвинен в сбиване с нацисти и постъпва в 15-ти кавалерийски полк, за да се спаси от Gestapo. Произведен в лейтанант, формира бронеизтребителна рота в частта си. В 1938-39 г. слуша лекции в Генералщабната академия и се завръща в частта си при започването на войната.

През 1940 г. е I-ви офицер в щаба на 246-та пехотна дивизия. Получава двете степени на Железния кръст в кампанията на Запад. На 1 август постъпва в Луфтвафе, като командир на парашутна бронеизтребителна рота в 3-ти парашутно-стрелкови полк. На 25 октомври 1940 г. е произведен капитан и на 10 декември получава командването на първи батальон на същия полк.

За Критската операция фон дер Хайдте получава Рицарски кръст на 9 юни 1941 г. През септември батальонът му, заедно с трети преносим щурмови батальон е прехвърлен край Ленинград, в състава на 18-та армия. Капитанът е ранен от шрапнел. Батальонът претърпява значителни загуби и през януари 1942 г. е преименуван на 2-ри батальон Льор.

През юли частта е прехвърлена в Африка, като част от бригадата на генерал-майор Херман Бернхард Рамке. Батальонът е подчинен на италианската дивизия "Болоня". Майор фон дер Хайдте се присъединява към него след отстъплението от Ел Аламейн, но не стига до Тунис, тъй като се разболява от дезинтерия.

През пролетта на 1943 г. Хайдте е назначен за I-ви офицер в щаба на 2-ра парашутна дивизия в Бретан. Дивизията е прехвърлена край Рим, където разоръжава италианците през септември. При атака срещу остров Елба, самолетът на фон дер Хайдте катастрофира и той е сериозно ранен отново. Лежи в болница четири месеца.

В началото на 1944 г. получава командването на 6-ти парашутно-стрелкови полк край Париж. За 6 юни са предвидени маневри на полка в Бретан. Десантът на съюзниците сварва парашутистите в разположението на 84-ти корпус. Фон дер Хайдте се укрепява в град St Comb du Mont и го отбранява от американските десантчици. След едномесечна съпротива полкът му се изтегля към St Lo, а после е сред обкръжените при Фалез. Загубите са големи, така че парашутистите са изтеглени през септември на преподготовка и допълване в Германия. Почивката трае около месец след, което 6-ти парашутен е прехвърлен на белгийско-холандската граница и включен в състава на Първа парашутна армия. Отбранителните действия продължават до декември с променлив успех.

През декември фон дер Хайдте е назначен командир на специална бойна група с неговото име, състояща се от 5 роти парашутисти, една от които с тежко въоръжение, сигнален и пионерен взвод, за да отворят пътя към Малмеди в рамките на Арденската офанзива. Операцията е наречена Щьосер и е последния германски оперативен парашутен десант във Втората световна война. През нощта на 16 срещу 17 декември 100 Юнкерса стоварват в широк район десантчиците с руски парашути. Десанта не успява да постигне целите си, Хайдте разделя парашутистите си, които на групи от по 3-4 опитват да достигнат позициите на 6-та танкова армия, която така и не успява да пробие толкова на запад. Фон дер Хайдте е пленен на 24 декември. Срещу него са повдигнати обвинения за военни престъпления, но не са доказани. Освободен е от военнопленически лагер през 1947 година. След войната се занимава с икономика, макар че е произведен в генерал-майор от запаса.

Умира на 7-ми юли 1994 г.