Дивизията е сформирана през 1942 г. Тя е кръстена на името на франконския рицар Флориан Гайер (1490-1525). Той получава образованието си в Англия. Когато се завръща в родината си попада под влиянието на Мартин Лутер, става негов горещ последовател и приема философията му, обобщавайки я със свои собствени думи: "Една нация, един райх и всичките му поданици - братя, един Бог, един закон за всички, богати и бедни - това е мечтата ми." или с други думи така известното "Ein volk, ein Reich..." През пролетта на 1525 г. избухва Селска война, която може да бъде наречена кулминация на разпръснатите селски бунтове от XV в. в области като Франкония, Швабия и Тюрингия. Повечето от исканията на селяните са икономически и политически, а не религиозни макар че Реформацията подпалва искрата на войната. Когато селяните чуват за релегиозните атаки срещу църквата от страна на Мартин Лутер и другите реформатори и слушат пътуващите проповедници, те заключват, че каузата им има божествената подкрепа и че желанията им най-сетне ще бъдат изпълнени. В Щулинген, близо до швейцарската граница, през 1524 г. избухва бунт. Селяните от Швабия и Франкония организират армии и за по-малко от година войната се разпростира над цяла западна и южна Германия. Помощ им оказват някои недоволни благородници като Флориан Гайер, Гьоц фон Берлихинген (на когото е кръстена 17-та SS дивизия) и Улрих І, изгоненият дук на Вюртемберг както и от много граждани. Направена е програма, наречена "12-те искания на селячеството" и между тях са свободата да избират сами пасторите си, освобождаване от данъка десятък, освобождаване от крепостничеството, право на лов и риболов, връщане на оградените общи земи, премахване на наследствените дългове, безпристрастност на съдилищата и ограничаване на исковете на сеньорите към техните длъжници. Рицарят от Гибелщад Флориан Гайер по собствено решение напуска замъка и става един от водачите на бунта като към него скоро се присъединяват и други благородници, които се смятат за потиснати от благородниците от по-висок ранг и духовенството. Замъкът на Гайер става място за среща на групата и става известен надлъж и нашир като "Черните банди", които заедно със селяните разрушават замъци и манастири. Флориан Гайер е отлъчен от църквата заради антиклерикалната си позиция. Докато в началото селската армия жъне успехи тя по-късно се проваля в обсадата на замъка на епископа, крепоста "Мариенберг" при Вюрцбург. Флориан Гайер язди до Ротенбург об дер Таубер, за да иска по-големи оръдия. Първоначално служещ като ландскнехт, водач в Швабския съюз, той побеждава с дук Улрих Вюртембергски и Гьоц фон Берлихинген, преди да постъпи на служба при Албрехт от Прусия. По-късно води бунтуващите се селяни с цел реформиране на Райха и премахване на привилегиите на църквата и благородничеството и увеличаване силите на гражданите и селяните. Войските, които реално са без истинско командване не се упражняват, стават невнимателни, мързеливи и недостатъчно бдителни. Без предупреждение армията на Граф Трюхзес фон Валденберг, подкрепяща епископа внезапно се появява. Селяните, лагеруващи около Гибелщад са изненадани и атакувани по откритите си флангове. Те се сражават отчаяно в обречената битка и, разбира се, са надвити. Битката се превръща в клане, в което около 10 000 селяни са избити. Флориан Гайер прави опит да окаже помощ на войските си, но в крайна сметка разбира, че битката е загубена и прави опит да се измъкне с останките от армията си. Останалите селяни се оттеглят към крепостните стени на Инголщад, отстъпвайки и умирайки, посичани на полето до последния човек. Когато пада нощта, раненият Флориан Гайер е убит от двама войници, изпратени от зет му, които са преоблечени като селяни. Гайер е погребан набързо от убийците си в горичка и мястото, където се намира гробът му е неизвестно и до днес. Епископът на Вюрцбург, който избягва по време на бунта се завръща във Вюрцбург и председателства жестоки съдебни трибунали - хиляди селяни са екзекутирани или ослепени. Мартин Лутер осъжда бунта, което допринася и за бъдещото поражение. С липсата на единност и ясно водачество, селските сили са разбити през 1525 г. от армията на Швабската лига. Смята се, че са загинали около 100 000 селяни. В Австрия, където бунтът продължава до 1526 г. селяните получават известни отстъпки, но в повечето райони те продължават да търпят ограничеиня и да плащат данъци. Това изключително сериозно поражение определено оказва решаващо влияние и селячеството се отказва да търси по-добри политически и социални позиции. Селското водачество на Гайер и опозицията му на католическата църква го правят подходяща символична фигура за нацистите и особено за SS, чиято идеология е също антицърковна и съсредоточена силно около идеите на “кръвта и земята” и значението на германското селячество. През XIX век дори съществува песен за Гайер, която явно е попаднала на отговорните за избирането на дивизионното име. Текстът на песента започва с думите: “Wir sind des Geyers schwarzer Haufen…” (“Ние сме облечените в черно войници на Гайер…”) – докато във Waffen-SS (с изключение на танковите екипажи) не носят черни униформи по времето когато дивизията е сформирана, SS е все още възприеман като “черният корпус”. (И все още използва черният цвят на флаговете си, петлиците, фуражките и пагоните.

На Източния фронт дивизията има полицейски функции, а от 1942 г. действа основно срещу партизаните (Смоленск, Ржев, Орел, Бобруйск, Брянск, Вязма както и много други места). От 1943 г. е в състава на група армии "Юг". През декември 1943 г. е изпратена на отдих на Крит. През 1944 г. воюва в Полша, на Балканите отново срещу партизаните и накрая в Унгария. През декември 1944 г. е обкръжена в Будапеща, където е напълно унищожена от Червената армия.

Дивизията получава правото на ръкавна лента, която носи името й.