Втората среща започва в 22:00 часа. От съветска страна както и по-рано присъстват Сталин, Молотов и преводачът Павлов. Германската делегация се състои от Рибентроп, Шуленбург, Хилгер и ръководителят на правния отдел д-р Хаус.

Атмосферата, която преди това е била официална и сдържана, сега става забележително приятелска. Във воденето на преговорите сега Рибентроп се опира на помощта на Хаус и картите (не особено точни), донесени от него. На тях райхсминистърът излага пред Сталин и Молотов предложенията от немска страна за поделянето на териториите. Тези предложения се обсъждат в последователността на съставните части на пакта - договора за ненападение и допълнителния протокол.

По отношение на пакта за ненападение редакцията на текста не трае дълго, защото по принцип немската страна вече е одобрила съветския проект. Само Рибентроп се опитва да въведе в преамбюла възторжени и високопарни фрази за приятелския характер на германо-съветските оношения, но това е отхвърлено от Сталин, който гледа по-трезво на нещата от райхсминистъра.

Статия I от германо-съветския пакт за ненападение съдържа задължение "за въздържание от всякакво насилие, от всякакво агресивно действие и всяко нападение по отношение една към друга както отделно, така и съвместно с други държави".

В Статия II е приета формулировка различна от тази в съветския проект. Там се говореше за съблюдаване на неутралитет при ситуация, в която другата страна се окаже "обект на насилие или нападение от страна на трета държава", а сега в текста влиза само следното условие - "обект на военни действия от страна на трета държава".

Статия III от съветския проект (за консултации) е разделена по настояване от немска страна на две части - III и IV. Първата от тях повече се отнася към ситуация на война, а втората - на мир. Статия III определя, че "Правителствата на двете договарящи се страни ще останат за в бъдеще в контакт едно с друго за консултации, за да се информират едно с друго за въпроси, засягащи общите им интереси". Консултациите тук не се ограничават само за случаи на "спорове и конфликти" както това беше залегнало в съветския проект на договора. С това Хитлер постига целта си да получи инструмент, който да му гарантира, че Съветският съюз по никакъв начин (например, на основание на предишните си договорни задължения по отношение на Полша и Франция) няма да бъде въвлечен под една или друга форма в предстоящия конфликт.

Нова е Статия IV. В нея пълен израз намира стремежът от германска страна СССР да бъде неутрализиран. Посочва се, че нито една от договарящите се страни "няма да участва в каквато и да е групировка от държави, която пряко или косвено е насочена срещу другата страна". На практика това означава повторение на Статия I. С нея Германия иска да си гарантира на 200%, че СССР няма да участва в опитите за изолиране на Райха. Рибентроп получава устно обещание от Сталин, че СССР няма да сключи троен съюз с Англия и Франция. Но статията не донася на Хитлер особени изгоди. Напротив, на Германия окончателно се налага ограничение в отношенията й с Япония - неин съюзник и инструмент за обкръжаване на СССР от изток.

В Статия V се посочва, че при възникване на спорове или конфликти между двете страни те ще бъдат разрешавани по пътя на приятелски обен на мнения или при необходимост чрез създаването на комисии.

В Статия VI срокът на действие на пакта е определен за 10 години (с автоматично продължение за още пет години), а не за 5 години както беше предвидено в съветския проект. И накрая Статия VII предписва встъпване в сила на договора "веднага след подписването му", а не след ратификация както това бе залегнало в съветския проект.

И двете страни се отказват от съдържащия се в съветския проект постскриптум, за това че настоящият пакт е действителен само при едновременното подписване на допълнителен протокол. И за Германия, и за СССР е ясно какъв шок ще предизвика дори самия протокол и двете страни намират за излишно да подсилват ефекта, споменавайки за секретни договорености.

Секртеният допълнителен протокол приема формата на отделен договорен текст. Формулировката в началото на протокола, че двете старни "са обсъдили в строго конфиденциален порядък въпросите за разграничаване сферите на двустранните интереси в Източна Европа", го прави не както желае съветската страна "органическа" или "съставна част" на договора, а по-скоро приложение към специално подписано за тази цел съглашение, съдржащо директиви относно трети страни и представляващо по този начин опасност за суверенитета на свободни държави. В следствие на това протоколът справедливо е наричан "юридически неправова акция", "акция, основаваща се не на правото", а "по форма и същност на акцията, обусловена от силата".

Може би този факт е причината Сталин да не запознае с документа нито членовете на Политбюро, нито някого от народните комисари и да не помисля за ратифицирането му. Секретният допълнителен протокол за разлика от пакта за ненападение не се обсъжда нито във Върховния Съвет, нито в правителството. Той никога не е ратифициран и вече по тази конституционно-правна причина остава недействителен.

В първа точка на протокола пише следното: "В случай на териториално-политическо преустройство на областите, влизащи в състава на Прибалтийските държави (Финландия, Естония, Латвия, Литва), северната граница на Литва едновременно се явява граница на сферите на интереси на Германия и СССР. При това интересите на Литва по отношение на областта Вилна се признават от двете страни.".

Статия 2 засяга разделянето на Полша:
"В случай на териториално-политическо преустройство на областите, входящи в състава на Полската държава, границата на сферите на интереси на Германия и СССР ще минава приблизително по линията на реките Нарев, Висла и Сан.

Въпросът, явява ли се за двустранните интереси запазването на една независима полска държава желателно и какви да бъдат границите на тази държава, може да бъде окончателно изяснен само в течение на по-нататъшно политическо развитие.

Във всеки случай, двете правителства ще решат този въпрос в порядъка на приятелско взаимно съгласие."

Посочената граница няма политическа и историческа обосновка, а е продиктувана изключително от военни съображения.

Статия 3 гласи: "Що се отнася до Юго-Източна Европа от съветска страна се подчертава интереса на СССР към Бесарабия. От германска страна се заявява пълната й политическа незаинтересованост в тези области."

И съвсем логично всичко свършва с текста на Статия 4: "Този протокол ще бъде пазен от двете страни в строга тайна.".