HJ и Werwolf: През февруари 1945 г. немските политически ръководители вярват, че има нужда от създаването на партизански сили, действащи в тила на врага, особено в районите между Берлин и реките Одер/Найс. На членовете на "Werwolf" (Вълкодак), които идват от останалия вече единствен източник за рекрутиране на бойци - HJ/BDM - е казано, че ще станат "националсоциалистически партизани", които ще атакуват в тил съюзническите и съветските сили. Ироничното в случая е, че Немското главно командване решава да структурира HJ-вълкодаците по примера на полската съпротива. Райнхард Геелен (FHO) е ръководното лице в това начинание, всъщност то е и негова идея. За краткия период от време, с който се разполага, членове на HJ минават през подготовка за всички умения, които биха могли да усвоят - саботаж, тайна свръзка, убиване, проникване в тила на противника т.н.

Наличните данни показват, че много от тези HJ/BDM части в действителност създават много проблеми на Съветските сили в напредването им по пътя към Берлин. Много от отделните групи от HJ-вълкодаци продължават да действат и в Съюзническия, и в Съветския сектор дълго след май 1945 г., изпълнявайки повече саботажни мисии, отколото убийствени или бойни такива. Тези няколко части остават сляпо подчинени на немските политически лидери до самия край.

HJ и Volkssturm: Към края на 1944 г. Reichsjugendführung (ръководството на младежта в Райха) отпраща своя трети (и последен призив) към членовете на HJ (онези, родени през 1928 и 1929 г.) за служба към нацията по военно му. Една от първите единици създадена от тези усилия през януари 1945 г. е HJ - "Panzervernichtungs-Einheiten" (HJ протовотанкови формирования). Повечето от тези момчета са "доброволци" и имат малка представа от това какво ги очаква. Болшинството от тях са на 11 години. Те биват бързо обучени да боравят с последния модел на противотанковото оръжие "Panzerfaust" и след това изпратени на фронтовата линия.

През март 1945 г. Мартин Борман препоръчва на момичетата от BDM да бъдат раздадени оръжия и да ги изпратят на фронта, за да помогнат на отбраната на Германия. Неговото желание е да се създадат колкото се може повече "Frauen-Batallionen" (Женски батальони). Reichsjugendführer Артур Аксман яростно се противопоставя на тази идея. И е прав - не се знае какви ужаси ще очакват ранените или пленените от врага немски девойки. Единствената отстъпка, която Аксман прави спрямо Борман е, че се съгласява представителките на BDM да бъдат обучени да си служат с пистолет, но само за самозащита, а не с идеята да бъдат използвани за офанзивни действия.

Много от момчетата на HJ се бият като войни в Берлин, Бреслау, Данциг, Кьонингсберг и т.н., изправяйки се срещу напредващите Съветски войски само с няколко Panzerfaust в ръце. Паметно за историята е участието на 5000 HJ момчета в битката при моста Пихелсдорф в Берлин. Пет дни след началото й 4500 от тях са мъртви или тежко ранени. Младите HJ бойци воюват смело и повечето от тях загиват в битка. Последният филм с Адолф Хитлер показва как пред бункера си на Потсдамер платц той награждава момчета от HJ, бранещи Берлин. Името на 12-годишното момче от популярната кинохроника е Алфред Чех. То спасява 12 ранени войници под обстрела на съветската артилерия и MG-стрелба и в допълнение разкрива съветски шпионин в Опелн - за това Фюрерът му дава Железен кръст I степен. Други две момчета от този филм също получават Ж. кр. I, а останалите Ж. кр. II.

След като съюзническите власти подреждат информацията за различните немски граждански и военни организации за възрастни и за младежи те взимат решение относно отговорността на HJ. Младежкото движение не е обявено за престъпна организация, въпреки че официално е разпуснато от Съюзниците.