Фюрерът ми заповяда, ако защитата на столицата на Райха рухне, да напусна Берлин и да взема участие като ръководна фигура в назначеното от него правителство.

За пръв път в живота си аз трябва да откажа категорично да се подчиня на заповед на фюрера. Моята жена и децата ми се присъединяват към мен в този отказ. Иначе, като оставим настрана, че чувствата на човечност и вярност ни забраняват да изоставим фюрера, когато най-много има нужда, аз ще изглеждам до края на живота си като безчестен предател и обикновен мошеник и ще загубя самоуважението си заедно с уважението на своите съграждани. Уважение, от което ще се нуждая при всеки бъдещ опит да формирам бъдещето на германската нация и държава.

В делириума от предателство, което заобикаля фюрера в тези най-решителни дни на войната, трябва да има поне един човек, който да остане безусловно с него до смъртта, дори ако това противоречи с формалната и (в материален смисъл) напълно оправдана заповед, която той издава в своето политическо завещание.

Правейки това, аз вярвам, че служа по най-добрия начин, по който мога, на бъдещето на германския народ. В тежките времена, които ще настъпят, примерът ще бъде по-важен от хората. Винаги ще се намерят хора да водят нацията напред към свободата. Но изграждането наново на нашия национален живот ще бъде невъзможно, ако не се развива на основата на ясни и очевидни примери.

Поради тази причина заедно със съпругата ми и от името на децата, които са твърде малки, за да говорят от свое име, но те напълно биха се съгласили с това решение, ако бяха достатъчно големи, аз изразявам непроменимото решение да не напускаме столицата на Райха, дори ако падне, и да завърша заедно с фюрера живота си, който не би имал стойност за мен, ако не мога да го прекарам в служба на фюрера и до него.

29 април 1945 г.